Праз с ориз и маслини

Не постим. Това не означава, че не ядем постно. И у нас случва, макар и рядко. Какво по-подходящо време от сега да си покажа една от любимите постни рецепти
Праз с ориз обичам от малка. Когато баба правеше зелник, плънката трябваше да изстине и тя отиваше да си върши нещо друго. Не пропусках възможност докато я няма да се завъртя покрай тенджерата и да похапна доволно от задушения ориз. Оризът е вкусен, когато е "блажен", както тя казваше и е била права. Поне за нашия вкус. После вече се отделих, мама далеч и нямаше кой да прави често зелник, а в стола на старото ми социалистическо предприятие готвеха много вкусен ориз с маслини. Сигурно не открих топлата вода, но аз тогава го открих това постничко и вкусно ястие. И колкото повече маслини, толкова по-добре
Преди няколко години Жоро Бордовски пусна и своя вариант с домати и различни подправки, които не бяха одобрени от домочадието. Както той би казал "Разбира им  тр......а :) 

"Рецептата"

Продукти:
2 стръка праз (от българския, по-дълъг, не късия вносен сорт)
1 ч.ч. (240 мл) ориз
300 гр. черни маслини
ок. 80 мл олио/зехтин
сол и черен пипер

Приготвяне:
* Стръковете праз се нарязват на дребно.
* Задушават се в мазнината и 3-4 с.л. вода, докато омекне (под капак, на слаба степен на котлона)
* Прибавят се маслините, солта и пипера, добре измития ориз.
* "Запържва" се за 2-3 мин. , залива се с 1 ч.ч. гореща или вряла вода, изсипва се всичко в тава, доливат се още 2.5 ч.ч. гореща вода и пече в загрята фурна на 200*, докато оризът омекне и поеме водата.


***Винаги, когато пека ориз го изключвам мааалко преди да е поел всичката вода/бульон и го оставям във фурната за още 10 мин. Така никога не изсъхва.

Арменски сладки

Отиваме на гости на Берина с едни невероятно пръхкави сладки. Винаги, когато ходя в Пловдив похапвам Арменски сладки. Дали, защото много арменци живеят там, или защото там има много майстори на сладките не знам, но е факт, че тези сладко са в съвсем близка родствена връзка с онези. Пък и сезона е такъв, зимен, сладък, на топло Подходящи не само с чаша кафе, но и с чаша бяло сухо вино.

Продукти:
1ч.ч. олио (аз ги направих с масло, не мисля, че вкуса им пострада от това)
1ч.ч. вода
1ч.л. сода за хляб
щипка сол
брашно - на мен ми пое 3 1/2ч.ч., аз ползвам винаги типово брашно
локум и ядки орехи

пудра захар и ванилия за овалването им

***чаената чаша е от 240 мл.
***Излизат две тави на фурната (квадратните)

Приготвяне:
* Слагат се водата и олиото (маслото) да кипнат.
* Прибавя се щипката сол и отмества тенджерата от котлона.
* Брашното с хлябната сода се изсипва наведнъж и се бърка с дървена лъжица или шпатула, докато се получи топка тесто, което се отделя от стените на съда.
* Охлажда се. Късат се парченца тесто, което се поставя на дланта и с другата ръка сплесква.
* В средата му се поставят парче локум, 1/4 ядка орех (или половина, но ще станат доста големи), овалва се на правилно топче и нареждат в тава, застлана с хартия за печене.
* Пекат се на 180* до съвсем леко порозовяване. (не знам фурната ли ми е слаба, но аз пекох на 190)
* Изваждат се и още горещи пускат в купа с пудра захар, овалват се обилно и нареждат в кутия или друг съд за съхранение.

и малко от снега навън

Лимонов крем (LEMON CURD)

 

Ако кажа, че е вкусен - ще е малко. Няма такова сладко, дори сладкото от боровинки заменям за бурканче лимонов крем Много си пасна с бисквити, с парченце синьо сирене, на филия със сирене и на палачинки. Преди няколко дни видях една дама  от мамата, направила от него по рецептата на Надя. Тя ме убеди, че е и лесно. Иначе - много пъти съм го виждала. Както и този крем на Юлия. Но мисълта, че трябва да бъркам часове на водна баня ме спираше. До вчера. След бърз преглед в нета по чуждоезичните сайтове, намерих дори такива, които се сгъстяваха накрая с нишесте. Имаше и повечко жълтъци, избрах тази рецепта, дори нишестето бях приготвила. Но не потрябва.
Сега ме гложди друга мисъл, дали ще стане същото, но с портокал :)

Продукти:
150 гр. масло
200 гр. захар
1 яйце плюс 2 жълтъка
кората на 1 лимон
сока на 2 лимона (у нас почти винаги има по някой обелен лимон, иначе ще поеме кората и на втория лимон)

Приготвяне:
* Нарязаното на кубчета масло и лимоновата кора се поставят в дълбока купа (метална, ще се нагрява), а купата се поставя в по-широк съд с вода. Загрява се.
* Яйцата и захарта се разбъркват леко с вилица и към тях се прибавя лимоновия сок
* Внимателно се прибавят към разтопяващото се масло и бъркат, докато стане еднородна смес.
* Щом водата заври, намалява се степента на котлона и оставя тихо да къкри на водната баня при непрекъснато разбъркване ( с дървена лъжица го правих)
* След около 20 мин. се вижда, че сместа леко се е сгъстила, отстранява от котлона, изчаква около 10 мин. да се охлади и разсипва в сухи бурканчета, затварят се веднага (от това количество ми излязоха около 350-400 мл. готов продукт)

*** За по-фина консистенция на крема:  маслото, след като се разтопи и поеме аромата на лимоновата кора може да се прецеди. 

"Пияни" фруктови сладки

Без предисловие, пускам рецептата, че съм обещала от поне три дни. С няколко думи - мернах сладки със захаросани плодове, а обичам такива. И захаросани плодове почти винаги имам. На тези ме привлече това, че имаха лека глазура отгоре. Но нещо не се получи с превода, затова ги започнах..........както дойде. Станаха страхотни, особено след като престояха едно денонощие - с много приятен аромат на коняк.

Продукти:
50 мл прясно мляко
2 ч.л. сода за хляб
150 гр. масло
2 яйца
1 чаша смлени ядки (орехи и лешник, предварително малко запечени да не са сурови - чашата е с вместимост 300 мл.)
1 и 1/2 чаша захаросани плодове - микс цветни плюс сушени сини и червени боровинки - оваляни в 1/2 чаша брашно
110 мл. коняк (или ром)
50 мл. лимонов сок
220 гр. кафява захар
350 гр. брашно (и още малко, но колко вече - не отбелязах - трябва да стане гъсто тесто, което да не се отделя от лъжицата само - или с помощта на друга лъжичка, или с лъжицата за сладолед.)

За глазурата:
3 с.л. мед
1 с. л. кафява захар
3 с.л. вода
2 с.л. коняк

Приготвяне:
* Продуктите за глазурата се разбъркват, докато меда се разтвори
* Содата се сипва в млякото
* Маслото се разбърква със захарта
* Яйцата се разбъркват (на ръка) и към тях се прибавят млякото, коняка, лимоновия сок.
* Отново се разбърква и тази смес налива към смесените масло и захар - при непрекъснато бъркане.
* Сипват се последователно ядките, захаросаните плодове (ако са големи парчета - нарязват се на дребни кубчета) , брашното. Всичко се обърква добре.
* С лъжицата (аз го правех с тази за сладолед, но не я пълних) се поставят върху хартия за печене в приготвената тава.
* Пекат се на загрята фурна на 190* до зачервяване.
* Изваждат се и веднага се напръскват (правя го с пулвелизатор, но може и с четка) с глазурата.


* Оставят се така да престоят открити поне 2-3 часа. Едва тогава се прибират в кутия.

* На следващия ден са по-вкусни

Картофено пюре с кисели краставички

Откакто преди две години Жул "внесе" този вид картофено пюре в къщи, другояче не искат и да го видят на масата - или пък правя корекции, като в готовото изстинало пюре добавям краставичките. А картофеното пюре освен, че става бързо е и подходяща гарнитура за много ястия.
Много лесно, много вкусно. Особено, ако някой друг настърже краставичките. А тук е рецептата за пухкавото, класическо картофено пюре, което правя 


Ориентировъчно продуктите са следните:
1 кг. картофи
1 буркан кисели краставички
200 мл. топло прясно мляко ( или 100 мл готварска сметана и 100 мл вода)
80 г  масло
черен пипер, сол копър
***скилидка чесън е по желание.

Приготвяне:
* Краставичките се отцеждат и настъргват на ситно ренде. Изстискват се с ръце от маринатата - да останат колкото може по-сухи.
* Картофите се белят и варят в подсолена до пълното им омекване
* Изцежда се добре водата (ако ще са със сметана - отделя се малко от топлата вода) и към горещите картофи се прибавя кубчето масло.
* С ръчния пасатор за картофи (оня уред с дупките - ръчна преса) се намачкват много добре - така, че да не остават зрънца картофи.
* По малко се налива прясното мляко и  непрекъснато се бърка, докато сместа стане пухкава.
* Прибавят се черния пипер, ситно нарязания (или сух) копър и отцедените краставички (и скилидка чесън), обърква се.

Имен ден и Тиквено портокалов кисел

Едно тиквено предложение, добре, че не вложих тиквата пак в солени кексчета, че госпожицата вече ме гледа със съмнение. Отдавна се чудя каква да направя с тиква, че само печена ядем.
А кисел май не съм правила откакто тя беше бебе. Явно тогава си е изяла полагаемото, защото днес не го опита; затова пък ние с баща и го уважихме Много вкусно кремче. Преобладава аромата на портокала, а не вкуса на тиквата.


Продукти:
150 гр. сварена/печена тиква
200 мл прясно изцеден сок от портокал
5 с.л. захар (толкова сложих - на вкус, могат да се увеличат, или намалят)
50 мл. течна сладка сметана
2 с.л. царевично нишесте.

Приготвяне:
* Тиквата се пасира; прибавя се портокаловия сок.
* Сипва се в малка тенджера или касерола, прибавя захарта и се загрява, докато започне леко да къкри.
* Прибавя се сметаната, разбърква добре и внимателно налива размитото в малко вода нишесте при непрекъснато разбъркване.
* Щом започне да пука на балончета се отмества от котлона, охлажда и разсипва в купи/чаши.

Вече е Никулден. Няма как да пропусна


Честит имен ден, Ники!
С пожелания за здраве, късмет, успех и любов
от всичко, по много!
Хубав празник и умната, че седмицата е дълга.

Зелени мъфини

След като два поредни дни правих Мъфините с шпек и плънка, реших, че най-после сме си отяли на тях. Да ама не, домашните попитаха  няма ли да направя за утре, но се оказа, обезкостените маслини свършили. А сутрин закуска си трябва, какво по-добро от солени мъфини Обичам всичко тестяно, кото не иска бъркане с миксер до побеляване на яйцата.
Това първо. А второ - предния ден видях извънземните мъфини на Соня-Бухгалтер
Зеления цвят просто ме примамваше и макар да не съм фен на магданоза, правя магданозено песто и ползвам. И пак да се върна на мъфините с шпек - тъй като много ни хареса вкуса им - не търсех друг, а направо от тяхната основа направих тези - извънземните - зелени човечета, пардон мъфинчета. Пък и най-важните съставки ги имах - сирена, шпек, яйца и брашно, както казва един приятел.

Продукти:
2 яйца
170 г. заквасена сметана
150 г. песто от магданоз***
50 мл вода
щипка сол
100 г. твърдо сирене
50 г. синьо сирене
30 г. меко масло
100 г. шпеков салам
200 г. брашно с набухвател (или нормално с 1 пълна ч.л. бакпулвер)
бадеми, лешници или други семки за поръсване

Приготвяне:
* Яйцата, сметаната и размекнатото масло се разбъркват (с тел, не миксер )
* Прибавя се пестото и водата, разбърква се.
* Сирената се настъргват (на ситно) и заедно с нарязания на дребни кубчета шпеков салам се смесват с брашното и солта.
* Формата за мъфини се намаслява или застила с хартиени капсули (кошници)
* Пълнят се почти до ръбчето на капсулите и потупва 2-3 пъти в масата, за да излезе въздуха. Поръсват се с едро смлените ядки или други семки.
* Поставят се в студена фурна, включва се фурната на 180* и пекат около 30 мин. - до пробата с клечка, която трябва да излезе суха.
* Оставят се във фурната още 10-на мин. преди да се извадят.

   
*** Пестото от магданоз тук  е 100 мл олио с 2 връзки магданоз и сол. 

Мъфини с маслини, шпек и плънка от крема сирене

Общо взето заглавието изчерпва продуктите В къщи много не обичат солените мъфини, но тази комбинация явно се хареса, щом от първите 18 бр. вчера сутринта бяха останали само двечки, колкото да проверим дали са подходящи и за вино, освен за закуска. И заминават при онези рецепти, които се правят пак и отново Плънката ме притесняваше да не изпада на дъното (както често се случва на мъфини с плънка), но тази се оказа тежка и остана там, където я сложих.

Продукти:
2 яйца
170гр. заквасена сметана
60 мл вода
60 гр. масло
1 с.л. настъргана кора от лимон
1 каф.л.сол
100 гр. маслини без костилки (черни за цвят, добре подсушени)
100 гр сух шпеков салам*
50 гр. синьо сирене**
200 гр. брашно
10 гр. бакпулвер (1 пакетче)***

мак за поръсване (или друго семе по желание)

За плънката:
125 гр. крема сирене (1 пакетче)
по щипка черен пипер, риган и сол, ако е безсолно
по 1 с.л. зехтин и лимонов сок

Приготвяне:
* Първо се приготвя плънката - всички продукти се смесват в блендер/пасатор до получаването на гладка смес.
* Прибира се за час в хладилник (или 30 мин. в камера/фризер)
* Яйцата се разбъркват (не с миксер, достатъчна е телена или силиконова бъркалка ), с мекото масло, сметаната и щипката сол.
* Последователно се прибавят водата, лимоновата кора; брашното, пресято с бакпулвера, салама - нарязан на дребни кубчета и сиренето - ситно настъргано.
* Обърква се добре.
* Формата за мъфини се намаслява или застила с хартиени капсули (кошници)
* Пълнят се до половината с тестото и формата потупва няколко пъти в плота, за да излезе излишния въздух от кошничките.
* Чаена лъжичка се потапя в гореща вода (при всяко загребване - така сместа се отлепва сама), пълни се със сместа за плънката и поставя в центъра на тестото във формите. Ако формите за мъфини са по-малки, не се пълни лъжицата. Моите от вчера са с основа 5см. и пълна лъжичка им дойде малко множко , на днешните - с дъно 6.5-7 см. беше добре.
* Върху плънката се поставя още по лъжица от тестото така, че тя да се покрие. Поръсва се с маковото семе.

* Пекат се в незагрята фурна на 180* - около 30-35 мин, пробата с клечка няма как да стане, но се зачервиха приятно по краищата, а вътре бяха добре изпечени. Едните бях оставила без плънка - пробвах при тях да излиза суха.
* Оставят се във фурната още 8-10 мин. и тогава се изваждат.

Първата партида бяха наполовина с плънка, наполовина без - опасявах се, че може да не се изпекат отвътре заради крема-сиренето. Достатъчно вкусни са и без плънката. От тази доза излязоха 18 бр. (от средния калибър мъфини - с основа 4.5-5см) От същата доза, но направени всички с плънка и основа 6-7см. пак излязоха 18бр.

* Правила съм солени мъфини с шунка и други колбаси, но със сухия шпек определено е по-добре - този е наистина сух и тестото около него не остава глетаво.
**Същото се отнася за синьото сирене - колкото по-сухо, толкова по-добре.
***Вчерашните правих с бяло брашно с набухвател - бакпулвер не съм слагала. Днешните са с типово брашно и бакпулвер.

Руло "Стефани"

Предизвикателство към един млад мъж Хайде да видя дали ще се справиш.

Продукти за 4-5 порции:

1 кг кайма

средата на 2 филии стар хляб (или 4-5 с.л. галета)

50-60 мл бира или бяло вино

1 глава лук

2 яйца

подправки: черен пипер, кимион, риган, мащерка, червен лют (или не) пипер, чесън на прах (или с други думи - от онова шишенце с моята подправка )

кашкавал и 2 с.л. галета за поръсване

50-60 мл бира или бяло вино

100 мл вода или бульон

~50-60 мл. олио/зехтин

Плънка:

3-4 кисели краставички

3-4 моркова (мариновани или предварително сварени)

3 сварени яйца

опционално: сварен картоф; мариновани гъби, маринована червена чушка, грах и царевица.

Колкото повече продукти се добавят, толкова по-богата и по-цветна е плънката.

Приготвяне:

* Хлябът се претрива на ситни трохи (ако не е стар - препича се леко до изсъхване), лука нарязва ситно.

* Каймата се омесва добре с подправките, хлебните трохи, лука, яйцата, бирата/виното. Колкото повече се меси, толкова по-добре за каймата - не се пръска при печене.

* Завива се със свежо фолио и оставя да почине в хладилник за час.

* Каймата се разстила във вид на правоъгълник върху голямо парче свежо или алуминието фолио - ширината на правоъгълника да е колкото дължината на тавата (правоъгълна) в която ще се пече рулото. Дебелината на каймата трябва да е поне 2см.

* На 4-5 см. от ръба на по-късата страна на правоъгълника се нареждат в редичка яйцата (цели, или срязани на две), до тях - по ивица морков и краставица - ако са дебели - се срязват по дължината на ивици.

* Ако правоъгълника е по-дълъг (а трябва да е такъв с това количество кайма) на 6-7 см. след тази плънка се нареждат още ивици морков, краставичка, или ако има и друга плънка - тук е момента да се сложи тя - царевица, грах, гъби.

* Хващат се двата края на фолиото и с него повдига каймата така, че да закрие плънката. С помощта на фолиото се завива докрай на руло - колкото може по-стегнато.

 * Внимателно се прехвърля готовото руло в тавата така, че да остане съединената част отдолу.
* Онези 50 мл мазнина се загряват - почти до завиране, но да не запуши все пак олиото :)  С  лъжица се залива оформеното руло с врялото олио - това се прави за да се "запечата" каймата - поради невъзможност от запечатване на тиган - хваща хубава коричка и не се разцепва.
 * Поръсва се с галетата - съвсем тънко.

* Наливат се бирата/виното и водата/бульона от двете страни на рулото и покрива тавата с фолио за печене.

* Пече се в загрята фурна - 190-200* за 30-40 мин.

* Развива се фолиото (тавата се изважда предварително :)) залива се с няколко лъжици от сока, който е в тавата и поръсва рулото с настърган кашкавал.

* Запича се още десетина минути до бледо зачервяване на кашкавала.

* След като се извади се изчаква да почине за 10-15 мин. и тогава нарязва - задължително с остър нож.

***На горната снимка освен, че има червен пипер в подправката, каймата е от дивеч, затова рулото има такъв червеникав цвят.

***Мързелив вариант на рулото - в кексова форма се поставя каймата на дъното, облепват се и стените и; поставя се плънката по средата, пак кайма отгоре и така се изпича. (формата не трябва да се пълни догоре) След като е изпечено, се обръща и тогава настъргва с кашкавала и отново запича за коричка.

***Поръсването с кашкавал е по желание. Аз го правя, не само защото ни харесва, но и понякога, когато каймата не е хубава (разбирайте от магазин) се свива, а кашкавала покрива дефектите, които се получават отгоре на рулото .
Другата хитринка, която прилагам, за да не се отваря каймата отгоре е: след като го пренеса в тавата, намазвам отгоре каймата с леко разбит белтък и поръсвам обилно с галета отгоре и колкото може встрани. 

Рулото може да бъде изпечено с гарнитурата - картофи и моркови, нарязани на дебели резени, посолени и разбъркани с малко мазнина. В този случай не слагам бира при печенето.  Ето отдолу на снимката е с купено от магазина месо - свинско, сммляно собственоръчно в къщи.