Октопод на скара

       В този случай октоподът е печен на грил тиган, но това е само защото милото не искаше да запали скарата за "това мекотело" - израз, казан с отвращение :) Обаче на масата ми поднесе огромна изненада. След като опита, заяви, че му харесва. Чух, но си премълчах, 'щото още помня как ме подиграваше в Гърция, че вместо да спя сутринта рано, аз съм обикаляла рибния пазар да търся мекотели (истината е, че се прибрах само с октопод, барбуни, мерлуза и скариди). Ние, сухоземните жители имаме пресни морски обитатели основно в Метро,но за това колко са пресни си имам собствено мнение :) Затова нямаше как да подмина рибната борса. Та авджи Стоев повтори, после потрети, като вече наблегна на това колко много му харесва това месо. В крайна сметка добре, че октопода беше килограм и половина, иначе нямаше да стигне за вечеря на по-бавно хранещите се млади човеци у дома. 

      

      ***Варих го до "омекване" на месото - зъбите на вилицата да влизат леко в него, без съпротивление. Около час и половина, което съвпадна със съветите в интернет, че октопода  се вари за време, равно на теглото му. Приготвих го  като тези печени пипала от калмари, но без щипката червен пипер. Честно казано и на мен месото на октопода ми харесва повече от това на калмарите.  Ето и едно много полезно видео , благодарение на Катето, за всички, които варят октопод за пръв път.

Печен октопод на скара 

Необходимите в случая продукти са:
1 октопод (естествено) 
стрък целина,  стрък девесил, няколко стръка магданоз, малка глава лук, зърна черен пипер и хвойна (защото имам), сол 
~150 мл бяло вино 

2 лъжици зехтин

За дресинга:
сок от 1 лимон
3-4 лъжици зехтин 
скилидка чесън 
3-4 стръка пресен копър

Приготвяне:
* Октоподът  се почиства, изрязва му се окото, измива добре - става си светло розов на цвят. 
* Поставя се в широка тенджера, за да може да се вари спокойно, заедно с другите продукти-подправки. Върху него се поставя чиния, за да стои покрит с вода, докато се вари.
* Вари се до омекване на месото - както писах, пробва се с нож, или вилица, които трябва да влизат лесно в месото. Това с пробата след час кротко и тихо варене. 
* Отцежда се от водата и след като се охлади се нарязва. Основната част на филии (излизат поне 3), а пипалата разделят.
* Заливат се с двете лъжици зехтин и объркват, да се омазни месото и да не лепне при печенето.
* Пече се на грил  тиган, или на скара от двете страни до зачервяване.
* Изважда се в купа и залива веднага с приготвения сос от лимона, зехтина, ситно нарязаните скилидки чесън и копър.

Много интересен  е и  октопод карпачо, както може да видите при Катето -дори да не поднесете само варен от калъпа, винаги може да се запече пак на скара. 

Гръцка мусака

       Пак е ред за мусака.   Докато бяхме в съседна Гърция на море, едната дама ме попита  дали ще сготвя нещо от гръцката кухня, когато се приберем. "Не" - казах, чудейки се какво пък толкова гръцко да сготвя, като сме били там 5 дни и освен, че се прибрах с разни риби, октоподи и гадинки (които днес стигнаха дневен ред за вечеря), нищо освен салати, пържени риби и калмари не опитах в местните кръчми. 

      Преди десетина дни  обрах първите патладжани от градината и се сетих, че тази година не съм правила любимата на мен мусака с патладжани по Ели. Но за да примамя и младежите да я хапват, реших да включа картофите, щипка канела (която слава богу не усетиха), та да заприлича на истинска гръцка мусака. Рядко се изненадвам, ако харесат нещо ново младите ни човеци, но този път бях мнооооого изненадана. Дори по-малката девойка се вкисна на втория ден, като разбра, че не останало още едно парче за нея. Ама тя тавата толкова събира :) две за мен и по едно на всички останали. А вчера, на поредната направена тава и големите деца неколкократно заявиха, че повече харесват тази мусака, отколкото добре познатата им мусака с картофи, изхранила студента Н. в продължение на 5 години.   

      И така :) блогът се сдобива с рецепта за гръцка мусака,  пък аз я записвам така, както я направих, хем да я има за младежите, които съвсем скоро ще се отделят, хем да предизвика някой желаещ да я приготви :) 

      Горната снимка е от "първата партида". С пухкава заливкаа. Втората не е толкова пухкава, но въпреки по-големия размер тава сложих същото количество заливка - харесвам заливките, но не и когато са 1 пръст дебели.  А количествата за нея човек винаги може да си увеличи и направи по вкус.  Т.е. правите си сос бешамел и наливате колкото искате на мусаката. Може и да остане :) 

      Принципно гръцката мусака се прави дълго. Цял ден, според девойките от форума на мамата, живеещи в Гърция. Ястие за сводобни хора да го готвят.  Патладжанът трябва да бъде изпържен.  Тиквичките трябва да бъдат изпържени. Т.е. всички зеленчуци - изпържени на кръгчета и тогава съединени в мусака. Първият път така я правих  - с изпържени кръгчета патладжан. Втория път обаче реших, че ще спестя пърженето и мога да кажа, че няма особена разлика във вкуса :) . Има. Мъниииииичка, но май само аз си я усетих. Като се започне от изкисването на патладжаните, наистина ще отнеме 3 часа време, но както често пиша аз си помагам от предната вечер с готвенето - във вид на някакви заготовки, нещо да си помогна. Така и с патладжана - посолих, отцедих, запекох ги. И прибрах в кутии за следващия ден, когато трябваше да готвя мусаката.  И да - аз тиквички не сложих, защото не са ми любим зеленчук, но ако искате да си сготвите истинска гръцка мусака - не ги пропускайте. 

     Другата забележка :) която всеки път си отправям, когато пека мусака и лазаня - да го правя в по-висока тава. Или по-голяма поне. Не би. Всеки път ползвам едни и същи (сигурно имам някои изключения). И всеки път пълня давата почти до горе и ми кипи. Едни хитринки обаче ме спасяват от търкане на фурната в последните месеци - под решетката с тавата, в която готвя, слагам тавата на фурната с 2-3 чаши вода.  Или лист алуминиево фолио под тавата. Нека да кипи в нея колкото си иска 

Продукти за 8 порции:

~1  кг патладжани
3 средни картофа - около 600 г 
~800 г смляно месо (2/3 телешко и 1/3 свинско)
~70-80 мл зехтин
3 средни домата - около 800г 
3-4 скилидки чесън 
1 глава лук 
щипка канела - голяма, или малка - на вкус  
1 ч.л. захар за доматите 
1 зърно карамфил 
сол, черен пипер, голяма щипка риган  
10-на стръка магданоз
~ 80 мл бяло вино 
 
За бешамеловия сос:

500 мл   прясно мляко
50г масло 
3 яйца
2 с.л.  с връх  брашно
сол, маааалка щипка индийско орехче  с два пръста 

~100г кефалотири, или друго подобно сирене (няколко пъти вече пиша, че съм си намерила тук магазин, в който продават сирене кефалотири) 

Приготвяне:
* Патладжанът се измива и нарязва на кръгчета/филийки - както ви харесва. При мен имаше нарязан и по двата начина. 
* Посолява се и се оставя се "изпотява" за около час - да се отдели горчивия сок, който пуска. Може да залее и със солена вода (май по-често така правя, по-бързо излиза горчилката) 
* След това време се отцеждат, подсушават с мека кърпа (или кухненска хартия) и: или се изпържват почти до готовност в мазнината, или се нареждат в тава (на хартия за печене),  поръсват със струйка зехтин и пекат в загрята фурна на 200* за около 15 мин. Ако патладжаните се пържат - това е количеството мазнина, която трябва за цялата тава с мусака :) - след това в плънката не се слага друга мазнина. Ако се пекат във фурната - с една част се поръсват патладжаните за печене, а другата се прибавя при задушаване на плънката. 
* Картофите се белят и сваряват  в подсолена вода. Отцеждат се. 
* Доматите се белят и настъргват.  Отделят се 4-5 лъжици от тях. 
* В тенджера се запържва ситно нарязания лук и чесън за минутка. 
* Прибавя се каймата  и 3-4 лъжици от настърганите домати.
* Докато се задушава, смляното месо се и раздробява, да стане на трохи. Задушава се, докато се изпари течността - така месото вече си е променило цвета.
* Прибавя се виното,  останалите подправки,  останалите домати и оставя да къкри, докато течността почти се изпари - плънката да бъде с консистенция на каша. 
* Тук е момента да се прибави и нарязания магданоз, разбърка и да се сглоби мусаката за печене. 

* На дъното на тавата за печене (да напомня, избирайте по-дълбока :)) се разпределят отделените 4-5 лъжици настъргани домати. 

* Върху тях се разпределят 1/2 от патладжаните. 

* Следва пласт  плънка, ред нарязани на кръгчета картофи, отново плънка и останалата половина от патладжани.
* Най-отгоре се  покрива с отделени 4-5 лъжици от плънката.
* Пече се в загрята на 160* фурна - от момента, в който се види, че вътре в тавата ястието е завряло - 30 мин. 

* През това време се приготвя бешамеловия сос: 

* Маслото се разтопява в тенджера/касерола, тиган.

* Брашното се запържва до златисто в него. 

* Прибавят се - на тънка струя -  разбитите яйца с прясно мляко. 

* Бърка се непрекъснато, докато се сгъсти. Прибавя се настърганото сирене кефалотири, щипката индийско орехче и посолява.
* Тавата се изважда от фурната (след като са изминали 30 мин. от печенето) и мусаката залива със соса. 

* Връща се във фурната да се пече - още около 15 мин, или до зачервяване на коричката. 

* Преди  да се нареже и сервира се охлажда около 30 мин.
* Всяка порция се поръсва обилно с магданоз. Ама по желание 

Бърза плодова пита по "Живот от нулата"

      Преди известно време една дама от издателство "Егмонт"  се свърза  с мен и  предложи да ми изпрати подготвената за печат книга на Саша Мартен "Живот от нулата" - да прочета и споделя мнението си. Удостоили са ме с честта да има рецензия от мен на гърба на книгата, която предстои да отпечатат :)
     Леле 
     Сърдечно благодаря на издателството за възможността да се потопя в пътуването на Саша Мартен  в "Живот от нулата"!     
      Малко  трудно ми бе да  напиша ревю с няколко думи за нея, защото името е едната страна на книгата, а другата е  кулинарната :). В тази и част почувствах  авторката много близка, защото по начин, близък на нейния, с опитване на различни и нови вкусове се опитвах да накарам злоядия си син да яде. Той прояде, но  търсенето на нови рецепти и вкусове провокира у мен желанието да откривам нови вкусове, да опитвам нови продукти, които за щастие през последните години има на нашия пазар. 
      Кулинарните приключения, които блогърката Саша Мартин предприема в продължение на четири години с проекта 195 рецепти-195 държави-195 седмици споделя в блога си Global Table Adventure , а по-късно  описва и в  книгата си "Живот от нулата". Те и помагат да погледне назад и да се помири с миналото си - връща се  в детството, осъзнавайки, че когато получаваш малко, искаш повече. А после искаш повече.... Едва когато го загубиш осъзнаваш, че и малкото е било достатъчно.  Книгата, историите ни разкриват не само увлечението и към мисията да опита храната на народите, но и ни разкриват нейния собствен път към себеопознаването, опрощаването, любовта и щастието. Казват, че човек е щастлив, когато получи прошка. Но най-щастлив е този, който може да дава прошка. С тази кулинарна авантюра, приготвянето  на всяка рецепта; връщането в спомените, прошката към майка и, тя намира своя душевен мир и собствено щастие.
     Саша трогателно вплита опитването на вкусовете от  всяка страна (включително и България с рецепта за  ошаф) със спомените от  бурното си  детство, опитвайки се да подреди отношенията с майка си, рано изгубения брат, приемни семейства... и да оцени щастието  в това ,че доставя удовлетворение не само на себе си, осъществявайки проекта 195... без да излиза от кухнята си, но и това, че съпругът  и дъщеря и вече не възприемат храната като задължителната част от съществуването, а като приключение, удоволствие и малко щастие в забързаното ежедневие. А заедно с новите рецепти в книгата вплита и старите, носещи духа на детството, заедно с хронологията на откриването на собствения си душевен мир.
     Осъществянането на проекта 195 рецепти-195 държави-195 седмици  и дава сила да прости на майка си, да се сближи отново с нея. .  Увлекателно, искрено ни разказва за семейството и храната, която ни сближава. Та кой не би се радвал да види цялото си семейство около масата на вечеря? И да :) с пълна уста не се говори, но пък е удоволствие да споделиш как е преминал деня ти с най-близките си хора.  

      Блогът на Саша Мартин е вдъхновение на читателите му да опитват новите вкусове.  В книгата някои от тези  рецепти са преплетени с нейната история, себеопознаване и откриване на щастието и в малките неща. Впускаме се  в едно трогателно и вълнуващо кулинарно пътешествие - през годините в миналото, през кухните на всяка държава, което няма да ни остави равнодушни докрая. Тя ни въздейства и променя мирогледа не само към храненето, но и към откриване на личното спокойствие и щастие.   
      При първото ми  отваряне на книгата  попаднах на рецепта за пица с канела. Оказа се, че тази рецепта е ранен спомен за детството и.  Преди да започна да чета книгата още няколко пъти отварях  на произволна страница - е, все на пицата с канела попадах. Déjà-vu е, казах си и бях решила нея да приготвя.  Познавайки вкусовете на фамилията за пица и за сладкиши все пак оставих осъществяването на идеята за друг път и реших да приготвя бързата плодова пита по рецепта на майката на Саша. Нямаше как да не се хареса този сладкиш с ронливо маслено тесто, ухание на праскови и канела. А и наистина е много бърза за приготвяне. В книгата е с праскови, но аз избрах да направя с нектарини - те са по-любимия ми вариант на този плод.  Приготвих с любимото си маслено тесто за пай ( в моето има едно яйце, а в рецептата на Саша няма),  захарта ми е кафява и повече, но това са подробности  :) важното е, че благодарение на нея се насладихме на този невероятен сладкиш.




Бърза плодова пита с праскови

За кората:

150г. масло
щипка сол

1 ч.л. захар
1 яйце
1-2 лъж. ледена вода (ако трябва, за да се събере тестото на топка)
ок. 220-230 гр брашно

За плънката:

~ 1 кг нектарини/праскови

5 пълни с. л. кафява захар (зависи колко са сладки, аз така си прецених :) по рецепта на Саша са 2 лъжици)

1 с.л.  канела

За глазурата:

– 1 белтък, разбит с 1 супена лъжица вода

– 1 супена лъжица захар 

2с.л. кафява захар за поръсване (от мен)

Приготвяне: 

* Размекнатото масло се поставя в купа с брашното, яйцето, захарта, щипката сол и размачква, докато маслените трохи се съберат на тесто. Ако трябва - се прибавят 1-2 лъжици ледена вода. Дали трябва, или не - зависи от големината на яйцето и вида на маслото :) 

* Тестото се размесва добре и оформя във вид на   питка. 

* Завива се в свежо фолио/найлонов плик и поставя в хладилника за 30-на мин. 

* Фурната се загрява на 180*С без вентилатор.

* Нектарините/прасковите се  измиват :) почистват и нарязват на резенчета на  осминки. 

* Изсипват се в съда за печене с големина ~ ф 30 см.

* Поръсват се  със захарта и канелата. 

 

* Охладеното тесто се разточва на набрашнен плот/маса до дебелина около 7-8 мм - трябва да се получи кръг с диаметър около 2см. по-голям от диаметъра на формата за печене. 

* С кората се покриват плодовете, а краищата и се подпъхват под тях. 

* В тестото се пробиват няколко дупки, за да може да излиза парата и да не надува тестото (ако кората се накъса пък - не е проблем :) и не се пробиват дупки.)

* Кората се намазва с разбития белтък със захар и вода. 

* Поръсва се с останалата кафява захар. 

* Пече се около 40-45 мин. в загрятата вече фурна - до златиста коричка. 

Изважда се от фурната, изчаква да се охлади малко и тогава нарязва :)

По желание може да се сервира с топка сладолед, като всеки сладкиш, но на сладко-киселия вкус  на сладкиша на мен повече ми се прииска да бъде с лъжица заквасена сметана :) и страхотно ми се получи :) Сочни, печени ароматни праскови с хрупкава маслена коричка. Опитайте :) може пък да ви хареса.
А и книгата прочетете :) Тя със сигурност ще ви хареса.

Това парче долу пък е заигравка със захарта върху кората. След като беше готов, поръсих още малко кафява захар и с горелката я карамелизирах.

Тарта с патладжани, домати и сирене

      Май със заглавието се изчерпват и продуктите  Утре ако успея ще снимам и парченце :) ако ли не - следващия път, когато направя. А ще направя скоро, защото е мнооого вкусна и с хрупкава кора, ухаеща на масло и като се организира човек се прави за около час време. Ще пиша в последователността, която правих, макар че може  зеленчуците да се запекат от по-рано (или преден ден), както и тестото да се замеси по-рано и съхранява в хладилник - маслено е;  издържа поне 3-4 дни.  Започнах го с идеята да е галет, но не бях сигурна дали ще ми хареса задушения в сгънатата част на тестото патладжан и направих отворено - във вид на тарта.  Но винаги може да се направи във форма на галет, като се разточи кръг, плънката се нареди на него - но в края се остави по 2см. кора без плънка, която после да се обърне върху зеленчуците и така оформения галет да се изпече.   И сиренето може да бъде различно и любимо - синьо, козе, овче....., но тъй като не знам хората, с които ще я споделя утре какво сирене обичат - заложих на кравето саламурено сирене. 

Продукти за форма с d ~ 30 см. 

За маслената основа: 
150гр. масло
щипка сол
1 яйце
1-2 лъж. ледена вода
ок. 220-230 гр брашно

Продукти за плънката:
4 патладжана (тънки, за по-малки кръгчета и по-шарено да става :)
5-6 дребни домата и шепа чери домати 
ок 200 г сирене 
риган, сол и малко зехтин 

~ 80 г кашкавал 



Приготвяне: 
* Патладжанът се измива и почиства - беленето е по желание. Моите са домашни, не горчат и не беля. 
* Нарязват се на шайби с дебелина 6-7 мм. и поставят в солена саламура - 1л. вода с 3 лъж. сол, примерно, за да им излезе по-бързо горчивата част (соланина). Оставят се така за 30 мин. 
* През това време се приготвя тестото: Размекнатото масло се поставя в купа с брашното, яйцето, щипката сол и размачква, докато маслените трохи се съберат на тесто. Ако трябва - се прибавят 1-2 лъжици ледена вода. Дали трябва, или не - зависи от големината на яйцето и вида на маслото :) 
* Тестото се завива  в свежо фолио/найлонова торбичка  и прибира в  камерата на хладилника /или фризер за 20 мин. 
* През това време по-едрите домати се нарязват на кръгчета, а черитата - на две и нареждат на хартия за печене.
* Патладжанените шайби се отцеждат от  водата и измиват с чиста вода. Поставят се на няколко пласта кухненска хартия, или меки кърпи и покриват с още хартия/кърпи. С длан се притискат, за да им излезе добре водата. 
* Нареждат се и те в тавата за печене - тавата на фурната събира всички, заедно с доматите - плътно наредени. 
* Заливат се със струйка зехтин и пекат в загрята на 200* за ок 15 мин. 
***Доматите ги запичам, за да излезе голямата част от влагата им и да не разводнят тестото :)
* Охладеното тесто се изважда. Разточва се на кора с дебелина 3-4 мм. върху лист хартия за печене, или свежо фолио - това го правя за по-лесно пренасяне в тавата за печене.  Дори да не се получи идеален кръг - не е проблем. 
* Хваща се листа хартия/свежо  фолио и обръща върху формата за печене - притиска се с ръце по дъното и страните, за да прилепне добре.  
* Дъното се надупнва с вилица. 

* Готовите зеленчуци се нареждат ветрилообразно върху кората, като се редуват - патладжан, домат, сирене........... или както ви харесва :) 
* Поръсват се с риган, заливат се с тъъъънка струйка зехтин. 

* Пече се в предварително загрята на 190* фурна за около 15 мин - до бледо зачервяване на маслената кора. 
* Изключва се фурната;  формата с тартата се изважда и поръсва  с настъргания кашкавал - малко е, колкото да спои продуктите. Връща се в изключената фурна за още 5 мин, да се разтопи кашкавала.

  

Патладжани с кайма

       Нещо средно между патладжанени сандвичи , рулцата от патладжани с доматен сос и патладжан-кебап . От трите (любими ми) рецепти по нещо :) Ако остане на мен, лятото бих хапвала всеки ден някакви патладжани. Днес обаче менюто с патладжани у нас е пълно - чипс от патладжани, пържени патладжани и рулцата. На кой каквото му харесва :) Е, намери се и любимец, който отдели шапката от кайма :) с кашкавала, но това е нормално и често срещано явление у нас с всяка манджа с месо - остане ли в чинията - задължително е зеленчук, или сос. 

Продукти за 6-7 порции:

3 бр патладжани (около 1,2кг)

олио за пържене, или печене

500г кайма, омесена с подправки (риган, черен пипер, сол) и лук

5-6 средни домата - настъргани на ситно ренде (или консерва 500г домати )

1 ч. л. сол

1 ч.л. захар (или повече, зависи колко кисели са доматите :)

2-3 пасирани скилидки чесън

щипка риган и няколко  листа пресен босилек 

някакво жълто сирене (т.е. кашкавалоподобно; тук е кефалотири)

или ако си имате бурканче ~ 400 мл хубав доматен сос

Приготвяне:

* Патладжаните се режат на шайби, посоляват и оставят да се отцедят за 1 -1,5 часа. Или поставят шайбите в солена саламура. Тук ще кажа, че това посоляване се прави не само да излезе горчилката (соланина), но и месото на патладжана омеква и когато се пържи - не поема много олио, както обикновено, а времето за пържене е по-кратко. 

* Подсушават се и се пържат в малко мазнина (колкото да омекнат, не до зачервяване), или се пекат в намазнена тавичка почти до готовност.

* В тава за печене се нареждат на един ред половината изпържени кръгове патладжан.

* Върху тях се поставя топка от омесената кайма, а върху нея - още едно кръгче патладжан и още едно топче кайма.

* Притискат се съвсем леко с длан, да се разстеле каймата добре по патладжана :) внимателно. И пак внимателно с количеството, каймата да бъде с дебелина по желание, но както казва едно момченце в една реклама, като изяде кренвиршите и му остана домата - "Да имаме мярка" :) 

* Прибавят се доматите - настъргани и смесени с подправките, или доматения сос.

* Пече се в загрята на 200* фурна - за около 40 мин. - като наглеждаме доматения сос да не се превърне в пюре. Трябва да си остане сос.

* Изважда се тавата от фурната и поръсва с настъргания кашкавал.

 Олио не съм добавяла, патладжанът при пърженето си е поел :) достатъчно. 

***Искам да кажа за соса :) тъй като наскоро говорихме с моите момичета за приготвянето му и разликите, които се получават. Опитвайте го. Това, което пиша аз е по мой вкус, но и със слънчеви, хубави домати или от консервите, които правим през лятото, или от градината и оранжерията на мама. Много от тях са и "сладки" - или им трябва съвсем малко захар, за да убие киселината, или изобщо не трябва. Но сме правили консерви и от оранжерията, които нищо, че са домашни, са по-киселеещи. Времето им за готвене също е различно - едни са много месести, други са с много вода. Следвайте желаната от вас гъстота за соса, а не времето, което посочвам тук. То е ориентировъчно. Опитвайте. Казвам го като човек, който не обича много да опитва. И прибавяйте подправките по малко - винаги може да се сложи още, но не може да се извади. И когато усетите, че сосът ви е готов на вкус - дори и да е по-рядък, приключвайте го. Винаги може да го сгъстите с лъжичка царевично нишесте - предпочитано от мен е за сгъстяване на сосове, придава по-нежна текстура на сгъстения сос, не е като с брашното, дори да е препечено. И имайте предвид, че всяко ястие, когато изстине - се сгъстява още малко.

Равиоли с кайма

      И пак паста, и пак червена :) боядисана с печени червени чушки. Равиоли, като тези равиоли с бял боб, но този път плънката е с кайма. 

      Приготвянето на домашна паста е лесно, всеки път го пиша, не се плашете от правенето и, ако обичате паста. Равиолите се разточват на листи дори с точилка, а за изрязването им не ползвам специална формичка за равиоли, а ползвам квадратната форма за изрязване на сладки. Дори с нож могат да се изрежат, важно е в краищата да се притиснат добре ,да не се отварят при варенето.  Остатъците от тестото събирам, правя на още един лист, който нареждам с плънка и изрязвам и тъй като пак има остатък и ако го омеся с още брашно става много твърд, вече само го събирам, оформям на лист и правя от него талиатели. С някаква плънка. 

Равиоли с кайма 

Продукти: 

За тестото: 
300 г брашно от твърда пшеница 
1 яйце + 3 жълтъка 
печени червени чушки *** - пасираните чушки +яйцата и белтъка трябва да са количество от 200мл. 
щипка сол и 2 лъжици зехтин 

още около по 50/60 г брашно от твърда пшеница - за поръсване, точене....

От това тесто излязоха 6 порции равиоли, но и 1/3 от тестото остана. Т.е.   направих пак на талиатели

За плънката: 

250 г смляно месо (кайма) 

3 с.л. готов доматен сос (или доматено пюре с чесън, подправки...) 

мъничка глава лук

сол, риган 

2 лъжици олио/зехтин

За гарниране: 
 шепа листа риган   
2-3 скилидки чесън 
6 с л зехтин 

твърдо сирене/тип пармезан, грана падано, кефалотири....за поръсване 

Приготвяне: 

* Яйцата се поставят в мерителна чаша :) Към тя се прибавят пасираните до гладкост чушки и така - имаме количество от 200 г общ продукт. 
***Чушките трябва да са добре отцедени и подсушени, за да не пуснат вода в тестото. И добре почистени от семките :) които все пак винаги се появяват от някъде в тестото.
* Прави се кладенче от брашното  , в което се сипват яйцата с чушките, щипката сол и зехтина. 
* Забърква се тестото и се меси върху леко набрашнена повърхност. Ако трябва се прибавя мъничко от допълнителното брашно за измесване, ,докато се получи гладко и нелепнещо тесто.
* Опакова се в кухненско фолио и се оставя да почива поне половин час.

Плънката: 
* Лукът се нарязва съвсем ситно и запържва за минутка в мазнината. 

* Прибавя се каймата и доматения сос и размачква, докато стане на трохи. 

* Оставя се да се готви, докато остане на мазнина (без никаква течност) и охлажда.

* Тестото се разделя на три части. Едната започва да се разточва, а останалите две се завиват отново в свежото фолио. 

*** Ако се разточва на ръка - прави се на набрашнения плот (с онова допълнително брашно и грис). След всяко разточване на тестото, кората се завърта 90˚ и разточва отново. Малко по малко, не се изтънява наведнъж. Трябва да достигне дебелина под 1мм.
*** Ако ще се работи с (както в моя случай ) машина за паста, пак започваме от едното парче тесто :) сплескваме го леко на плота, поръсваме малко с брашното и започваме разточването през машината - първо през най-дебелия отвор. След като излезе, го сгъваме 2-3 пъти и отново прекарваме през отвора. Така няколко пъти, за да се получи гладка кора тесто. Която постепенно започваме да изтъняваме, като пускаме листа тесто последователно през по-тънките отвори, докато се стигне желаната дебелина - в моя случай 2 .  Почти най-тънката.

* Върху листа тесто, според формичката, която имаме за изрязване, се определя големината на равиолите и така се поставя по лъжичка от плънката - пълна чаена. 

* Около нея с четка съвсем фино се намазва със зехтин, за да залепнат добре двата пласта тесто.
* Поставя се друга разточена кора отгоре. Притиска се плътно около плънката, за да излиза излишния въздух (дано успеете повече от мен:)) Защото ако останат пълни с въздух, при поставянето им във врящата вода те не потъват, за да изплуват, когато започнат да се готвят , а си остават на повърхността. И така посоченото време за готвенето им е подвеждащо.
* Готовите равиоли се изрязват с формичката и поставят върху поръсена с брашно чиния и покриват с кърпа, за да не съхнат, докато се приготвят и останалите.

* Останалите парчета тесто ги събираме и започваме разточване пак по същия начин - от най-дебелата, към най-тънката част, като тук вече поръсването с брашно е съвсем минимално - тестото не лепне. И така докато се приготвят всичките бройки :) Които могат да бъдат съхранени в хладилника 2-3 часа, преди сервиране - т.е. да се сварят, гарнират и хапват.

* Риганът се пасира със зехтина и скилидките чесън. 
* Готовите равиоли се пускат във врящата вода - в този случай 3л. вода и щипка сол. 
* Равиолите се изваждат и разпределят  в чинии,  поръсват с 1-2 лъжици от пасирания риган със зехтина , поръсват се със сиренето и сервират.