Банички с шоколад

или Шоколадови банички. 
 
Както и да е, голям пропуск от моя страна, че не съм  ги правила поне 2 години. А преди време  бяха голям хит в къщи и  задължително ги правех поне веднъж седмично.  Така е, сега нета, кулинарни блогове и сайтове преливат от вкусни, изкушаващи предложения, в голямата си част сладкиши и човек кое по-напред да опита..... Но тези хрупкави банички остават от тия сладки изкушения, към които човек се връща отново и отново... Пък и доволно шоколадови са. 

Точна рецепта за тях няма. 
Необходими са: 
Кори за баница - от 1 пакет излизат  3 тави; може да се направи една, а другите - следващ път.
Течен шоколад  - Финети, Нутела, какаов крем Ну крема...... ***
Четка и олио за намазване на корите
пудра захар за поръсване
може ядки, семки за поръсване, но  ей така чисти се предпочитат у нас.



Приготвяне:
* Корите се разделят по 3.
* С четка съвсем тънко се намазват с олиото и срязват на 4 ленти  (ширина ~ -8-10см.) , а дължината остава колкото е (тук ползвам ширината на корите за дължина)
* В  единия край на ъгълчето се поставя  пълна чаена лъжица шоколад, или какаов крем***
* Прегъва се да се получи триъгълник,  който пак се завива на триъгълник в другата посока и така 3-4 пъти, за да се получи триъгълник  накрая. 
* Отгоре отново се намазва съвсем леко с  олиото - колкото да не е суха кората.
* Пекат се в загрята фурна на около 200* до бледо зачервяване (не повече от 10 мин).
* Когато се извадят, могат да се напръскат ( с пулвелизатор) с вода и завият, за да омекнат, а могат да се оставят и така да изстинат и да останат хрупкави. Ние май предпочитаме второто. 
* А когато са вече изстинали се поръсват с пудра захар или заливат с още шоколадов топинг :)) може с малко ликьор вътре, може със сметана.... Изобщо - както ви дойде отвътре :)

*** Идеята за тези банички ми беше дошла от едни банички с плодове и шоколад.
Плодовете бяха праскови, задушени в малко коняк и масло и смесени с течния шоколад. Но нали у нас имаме страсти към шоколада, плодовата част отпадна. А всъщност с тях стават много сочни и топящи се в устата банички. Надявам се следващия път да ги покажа и тя. 

Задушени гургулици в масло . Сезонът е открит

    На 11 август се откри новия ловен сезон и ловците плъзнаха по полета и ливади в преследване на пернатия дивеч. Жегата не можа да ги спре. Пълно потвърждение на поговорката "Луд умора няма, само се поти". Но пък всеки си има своята лудост. 
     Събитията се случват долу-горе в следния порядък:
     Сутринта рано пообиколят из ловните  полета, а към обяд всички се включват в тържествената част, която продължава ...... до тъмно. В първия ден слуката не е важна. Това е празник за ловците, а те умеят да празнуват подобаващо. За сполука и берекет през новия сезон. Някои тръгват освен с ловното оборудване, със скара и кюфтета; с хладилна чанта;  с казана за курбана, а  други ......... просто си тръгват със фризера. В буквалния смисъл.

Пъдпъдъците  са птички, които умело се прикриват в буйната растителност. Природата ги е дарила с такава окраска, че буквално се сливат с околността. Притискат се плътно в земята, сливат се с околността и без кучешки нюх пъдпъдъчия лов се превръща в разходка на патрондаша из ловните полета.  За пъдпъдъци се излиза в  ранните сутрешни часове - докато има роса и кучетата не са се уморили.

Край нивите пък първия приятел на човека/упс, на ловеца, причаква  прелета на гургулици и гривеци. При тях ловът също се съсредоточава в ранните сутрешни часове, но привечер, когато слънцето вече не грее толкова жарко, те отново  се раздвижват. И  ако драгия ловец  е търпелив и добре прикрит от очите на птиците, все нещо може и да случи и закачи на висулките.

Сега.... ние с Авджи имахме едно споразумение, което гласеше: ако донесе гарга в къщи, да си  я оскуби сам. И колкото повече - толкова по-зле за него. Обаче нали всички у нас помним  избирателно, взел, че забравил.  Стопила се е тази мисъл при тия 40*. В този сезон и ръкави нямах да запретна и вместо да слушам как всички ловци си замразявали пернатите с перушина, че по-лесно се чистили (когато им дойде музата, или жената), аз си кипнах вода и почистих пернатите за няма и 20 минути. 4 броя.
Лесна работа, признавам си веднага. Нямат нищо общо с предишни партиди - замразени по съвети от опитни ловци и тн  
 
     Така че, ветото над пернатите е вдигнато, а първата партида аз "сготвих"  съвсем простичко в Крок-пот-а, където месото на всякакъв дивеч става уникално вкусно и остава сочно.  

Задушени гургулици с ароматно масло 

Снабдявате се с няколко такива птици ( в случая 4 гургулици, но и с всеки пернат дивеч ще стане; правила съм във фурната, под 2-3 пласта фолио ) 
Приготвяте  си ето такова ароматно масло,  или купувате готово( но домашно приготвеното е значително по-ароматно).В този случай е с по-малко магданоз, но с добавена мащерка.
Посолявате подсушените птици, намазвате ги тънко с маслото - ако е било поставено предварително в камерата на хладилник е по-лесно. Количеството масло е около 130 гр.
Поставяте ги в керамичния съд на бавноготвещия Крок-пот, няколко шайби добре измити картофи  (с кората; не белени), 2-3  цели, почистени глави чесън за аромат, още няколко стръка мащерка, наливате 200 мл вино (десертно, много добре им дойде), 70-80 мл вода   и включвате уреда на ІІ степен за 7ч. 
Когато отворите капака, след като са изминали тези 7 часа ви трябва широка лъжица, за да извадите готовите птици и много воля, за да се устискате и не затопите филия хляб в соса.Е, може да го направите,  когато го разпределите в чиниите и тогава никой няма да   ви пита "С тия птички сос няма ли ?" 

По същия начин, но с още малко добавена вода,   пернатите се пекат  във фурна,  под 2-3 пласта фолио, добре завило тавата, на 170*    за 3,5-4ч.  часа.

Лека нощ , а на ловците - Наслука!

Диета - това звучи вкусно...... В петък

 Петък е, време за гости 

     Днес за разнообразие в дамската компания съм поканила да ми гостува един мъж.  Навсякъде се твърди и пише, че мъжете са по-добри кулинари от жените. Истината е, че кулинарни блогове и сайтове се нароиха много,  но една съвсем малка част от тях се списват от мъже. Сайтът на моя приятел освен, че е от първите кулинарни в БГ; със сигурност е първия, който е в помощ на диабетиците, е богат с почти 800 рецепти: класическия ястия, традиционни и празнични блюда, голямо разнообразие от вегетариански рецепти, постъпкови рецепти за начинаещи в кухнята (като долната рецепта) и едно огромно изобилие от десерти, в които захарта е заменена с подсладител и дава възможност и на диабетиците да имат своите десерти всеки ден на масата си. Всъщност във всички  рецепти захарта  е заменена с подсладител и се използват възможно повече бавни въглехидрати и ненаситени мазнини, за да могат всички, които обичат вкусната и ориентирано здравословна храна да се насладят на обяда, вечерята или десерта си.
     Досещате се, днес на гости ми е моя приятел Жоро Бордовски. Съвсем естествено и с него се "срещнахме" във форума на Гответе с мен, където ни събра (първо виртуално, после и на живо)   любовта ни към вкусната храна.  Както той казва: " Макар че е разпространено мнението "Човек яде за да живее,а не живее за да яде", храната е от всекидневните малки удоволствия, без които човек не може."  С което определя и двама ни като чревоугодници. Мдааа, не само ние, ами и близките ни.
      Кухните ни са колкото близки, толкова и различни. Той включва в почти във всяко солено ястие  един треволяк, познат под името "магданоз"  -  аз го прилагам само на Мише;  Той яде сладолед с кофите -  у нас се яде само от младежите; у тях обожават "Бобена снежанка" - у нас зелен фасул се яде веднъж годишно и само в гювеч... с джолан   ; ние  изяждаме над 10 чувала картофи на година - той компир да не види, че и не готви; ние обичаме мръвка да има в чинията - те обичат и безмесните ястия (но пък за гости винаги се съобразява с пържолите/пардон, с нас  ;  аз обичам да си хапвам миризливи сирена с плодове,  той обича попара. Оппа, попара и ние с младежа Н. обичаме. Декларирам ли обаче, че нещо си няма да  сготвя, защото не го харесват у дома - най-безцеремонно пък той декларира "Разбират им трътките" 

     Рецептите на Жоро може  да видите на сайта му "Диабетичната ми кухня"  във форума на Гответе с мен -  "Диабетичната кухня на Жоро"   или пък в книгата му "Моята диабетична кухня", която Жоро издаде преди ..... мисля че 3 години вече.  И най-важното: въпреки, че навсякъде  има прилагателното "диабетична" - неговата кухня е универсална и може да се използва от всички.  Класика  и най-вкусна от рецептите му за мен си остават Пържоли в зелев лист,  които отдавна съм показала и тук :)

   Имам  удоволствието да  ви представя Георги Бордовски, човекът, който стои зад сайта и книгата "Диабетичната ми кухня" и е безценен съветник по всички практични въпроси на  домашното готвене!

       Жоре, сърдечно ти благодаря  за оказаната чест!     Пожелавам ти една много хубава морска почивка!

*****************************************************

Да гостувам в кулинарния свят на Пепа? Какво гостуване ще е това, нашите кухни много си приличат, все едно съм си в къщи. Имаме малко разногласия по въпроса с магданоза и компирите, но това са дребни подробности. Едно нещо само винаги ме е учудвало - тя е като булдозер в кухнята, когато се налага, за един ден 17 манджи и половина. Явно дистанционното хранене на част от храненичетата ѝ се е отразило в тази посока.

 Аз не си падам баш по многословията, затова да пристъпим към една класическа и тривиална гозба, много българска и за всеки дом.

                                                 Пълнени тиквички

                                                     (6 порции)

Рецептата съм я публикувал някога (някъде). Днес реших да си поснимам, докато готвя и ще ви я представя като фото новела, стъпка по стъпка.

  Приготвят се  3 - 4 тиквички, около 1200 г като се измиват и се режат на шайби с 1 - 2 см по-тънки от височината на тавата, в която ще се приготвя ястието.

  С лъжичка се издълбава сърцевината на тиквените шайби, като им се оставя дъно.

  Нареждат се равномерно (почти) шайбите в тавата, като издълбаната сърцевина се оставя между тях.

  Така приготвената основа се поръсва със зеленчукова подправка (1 ч.л.) или се посолява. Оставя се настрани да си чака плънката.

  Вземат се 2 глави лук, обелват се, измиват се и се нарязват на ситно. Това е най-мазохистичната снимка в серията,обикновено по това време капят сълзи.

  Слагат се в тигана 5 с.л. олио и лука. Следва запържване.

  Добавят се 500 г кайма смес.

 Изсипва се и 1 к.ч.ориз. Започва се запържване с мачкане на каймата, да стане на дребни парченца, а не на едри буци. 

 Добавя се една к.ч. вода и плънката се задушава с разбъркване до поемане на водата. 

   Накрая се добавят подправките. Сухите са 1/2 ч.л. кимион, 1 ч.л. червен пипер, 1/4 ч.л. черен пипер и 1 ч.л. зеленчукова подправка.

  Пресните подправки са по 1/2 връзка копър и магданоз. Нарязват се на ситно.

  Ето я готовата плънка. Оставя се да се поохлади, за да не се опарим, няма нужда да изстива напълно.

  Разпределя се плънката в тиквените шайби. Ако остане се слага между шайбите.

  Време е за доматите. Един огромен или няколко по-малки, нарязват се на шайби по около 2 мм. Количеството е да покрие плътно цялата тава.

  Ето я покритата тава. Кеф, готвенето отива към края си.

  Налива се 400 мл вода.

  Тавата се мята във фурната да се пече на 200 градуса докато водата почти се редуцира (около 1 час).

  Това са продуктите за заливката - 3 препълнени лъжици с брашно, кофичка кисело мляко, 2 яйца, 1 ч.л. зеленчукова подправка.

  Всички продукти се слагат в купа, после се миксират и се залива печивото.

  Оставя се да се допече за около 20 минути, на същите градуси.

  Ето я готовата гозба,приятно златисто-кафяво изпечена отгоре.

  Порция в чинията, украсена по ваш вкус и желание, при мен беше с чери домати. 

 Време е за хапване.

**********************************************************************

ПП:  Жоре, умори ме с толкова снимки и да им спазвам поредността. За това време можех да сготвя едни 

Мариновани камби

   
     Асортимент на зимнините у нас - голям, но количества - малко. Не си падат в къщи по трушиите и маринованите и това е. Ако обаче не направя (както преди две години с пуканите чорбаджийски чушки се убиват да ги търсят.  Затова сега от всичко, което харесваме, но по малко.
     Камбите и чушките от цветната трушия. биват избутвани в края на чинията от любимците  Така обаче минават :) кога за гарнитура, кога за салата, но пък и ние обичаме трушиите сладко-кисели. 

     И тъй като камбите при нас са домашни, а те не винаги стават, случва се да ползваме и други чушки - капия, които обаче задължително трябва да са едри и месести. Със зелени (поне според мен) не са вкусни :))  Прибавянето на моркови, чесън и зелени подправки е на вкус - вижда се на снимките - едни са с магданоз,  други са с морков и целина, а някои - без зелени подправки, само със скилидка чесън.
От тази доза излизат около 15 бурканчета по 400 мл.

Необходими за една доза са: :
5 кг изчистени  камби*
150гр сол
400гр захар
600мл оцет
чесън и  моркови(по желание)
магданоз  или целина (кервиз)

Приготвяне:
* Изчистените камби се нарязват на парченца  - тези са долу горе 1.5 х 1.5см.
* Поръсват се със солта и захарта и се оставят да престоят около 6ч.
* Прибавя се оцета, объркват се и престояват още 6ч. 
* Изцеждат се от сока.
* Объркват се с нарязаните подправки и се пълнят в бурканите, като се притискат леко.  Зеленчука е вече омекнал, но при стерилизирането още ще се слегне.
* Допълват се до долната част на гърлото на буркана с отцедения сок (съвсем малко трябва)
* Затварят/запечатват  се бурканите и стерилизират 8- 10 мин. след завирането им. 

Ароматен малинов оцет

     Само идея да си ароматизираме оцета. 
     Тук е с малини, а в момента пазара е все още пълен с тях; правила съм и с ягоди, но ако са  горски ягоди оцета  прихваща :) аромата им; ако са тези от пазара - не се получава нищо друго, освен леко оцветяване в розово.  А с малините се получава и от замразен плод - оставят се да се размразят в оцета и тъй като сока им по-бързо се отделя тогава, достатъчни са 4-5 дни, преди да се продължи със захарта.
     През последните  десетина години правя такива оцети от домашния ни, ябълков оцет,  но се получава и с купен светъл оцет. Така полученият оцет е великолепна подправка за плодови и други салати.

* Стъклени бутилки с широко гърло (или стъклени буркани) се напълват до половината със зрели малини, допълват се догоре с винен оцет и се оставят на топло, но не слънчево място.
* След 14-15 дни съдържанието им се прецежда и към всеки литър от бистрата течност се прибавят по 150 грама захар.
* Течността се загрява до кипване в емайлиран съд, отмества се от огъня/котлона, оставя се да се утаи, прецежда се още веднъж и след като поизстине, се налива  отново в стъклени бутилки, тапите на които се парафинират и или покриват с червен восък, ако ще се съхранява по-дълго време. Съхраняват се в прохладно помещение. 
* Ако се прави малко количество за текущи нужди :)) това не е необходимо. Оцета  издържа до 2 седмици на 20* (седмиците са две, защото количеството, което оставя незапечатано с парафин свършва за това време) 





Този оцет също е ароматизиран. Тук е с естрагон, но могат да се ползват билки по желание   - босилек, копър - зелени, разбира се. Тук захар няма добавена, правя напролет (аз само с естрагон) - в стъкления съд при оцета пускам поне 7-8 стръка естрагон.

Пилешки хапки с джинджифил и сладко-кисел сос

     Поредното сладко-кисело пиле, което ни харесва, много подобно на тези пилешки хапки в сладко кисел сос, но и различни. Предполагам заради наличния вътре корен джинджифил :), но тези пилешки хапки вървят и с "гарнитурата" си. Пък и както всеки път Стоев-младши  намеква "У нас два пъти едно и също пилешко не може да се получи".
     Крехки и сочни късчета пилешко месо, аромат на лимон от джинджифила.......който беше прилежно отстраняван от парченцата месо. Нищо де, следващия път на по-големи парчета, да не губят време любимците. 

Продукти за 4-5 порции:

1 кг. пилешко филе 

100 мл бяло вино 

50 мл. светъл соев сос

50 мл зехтин 

1 ч.л. захар 

щипка-две сол 

щипка мащерка 

50 мл олио 

3 средни моркова (тук количеството зеленчуци съвсем не препоръчително да се спазва) 

300 гр. гъби (печурка) 

400 гр. сварен грах

2 зелени чушки 

парче джинджифил (тези, които са на снимката - сложих топчестото - колкото топче за пин-понг и другите две малки) 

За сладко-киселия сос: 

400 мл вода 

3-4 с.л. олио

3 с.л. доматено пюре 

сока на половин лимон  (~30 мл)

50 мл. оцет 

1/2 ч.л. сол и 4 с.л. захар (солта и захарта накрая се коригират на вкус) 

Приготвяне: 

* Пилешкото месо се нарязва на ивици по желание (като палец са моите)

* Всички продукти при пилешкото месо  се разбъркват и хапките се заливат с получената марината. Оставят се в хладилника за около час. 

* Изваждат се от маринатата (всъщност от нея остава съвсем малко) и се изпържват в широк тиган (не трябва да е препълнен, за да  могат да се пържат хапките, а не слепват една за друга) 

* Прибавят се нарязаните  джинджифил моркови (идеята ми беше да са на пръчици, но по навик нарязах на кръгчета) и гъби; прибавя се останалата марината. 

* Задушават се, докато се изпари течността. 

* През това време се приготвя сладко-киселия сос.  В тенджерка се поставят всички продукти и с тел се разбъркват, докато пюрето се смеси  с останалите продукти. Оставя се да ври тихо, докато сместа се редуцира наполовина. 

* Към пилешкото месо се прибавят нарязаните гъби и грах. Пържи се, докато отново останат на мазнина. 

* Прибавя се готовия вече сладко-кисел сос и всичко задушава за още 7-8 мин.