Пилешко филе, сос Беарнез и много сняг

Започвайки отзад напред ще уточня, че снега не е в Стара Загора. Тук почти никога не се задържа сняг, още повече тази зима, през която почти не валя. В интерес на истината сутринта, когато тръгвахме валеше  - едри бели парцали, натрупали  3-4 см.

До Чирпан. От там до Чепеларе - гола пръст, гори, скали. Много скали. 

А там, където вече имаше сняг, имаше и гъста мъгла. Такава, че се виждаше на не повече от 15 - 20 метра.   

 На следваща сутрин всичко си беше както трябва на планина - много сняг, малко студ и слънце. Затова пък видях най-пухкавия и блестящ от белота сняг. 

 Напомняйки ми оня на село, дето не съм виждала ..... не знам преди колко години. Може да се смеете. Тук снега е мокър и мръсен. Стъпвайки в него, кракът ти се пързаля; а в този - крака потъва, чувайки се  само скръц-скръц-скръц................... Тук там неритмично, от двата чифта крака.

Няколко останали сухи клечки на земята, сложили и те снежни шапчици :)  Тук вече много се радвах, че наоколо беше безлюдно и можех да забия колене в снега  без да виждам оня жест на ръката, показвайки "В пет часЪТ на въртележките" .......

Едно от осемте Смолянски езера - замръзнало, затрупано от снега и вековната гора над него. Някои от боровете - абсурд с ръце да ги обгърнеш, толкова са големи.  Там  е и лифта от езерата към вр. Снежанка.

Ей така, газейки в пътеката (пътя свърши доста надолу) стигнахме до лифта над езерата - с още неразчистена площадка. И стръмната просека под лифта. На места почти равно и ниско, но на няколко места ми изтръпнаха ботушите. Там - в дъното се вижда едната стръмнина. Почти отвесно е. Возейки се нагоре не се усеща, но когато се връщахме долу положението изглеждаше различно. Поради което не си и мръднах ръцете да изкарам апарата и да си имам снимка от пропастта отдолу. 

Кулата на Снежанка, чийто връх не се вижда - пак мъгла. 

И лифта за обратната страна под върха, до Пампорово. 

Край. Кой се возил, возил. Всъщност ние се върнахме там, от където и тръгнахме, над езерата. 

Съзерцаването на планината продължи от уютното и топло местенце в ресторанта с бутилка кървавочервена течност. 

Супата с магданоз ще пропусна , но си хапнах пилешко, което бях забравила -  със сос Беарнез. Преди няколко години го правех доста по-често и ми беше любимо; както всяко ново ястие. Съвсем разбираемо, като се прибрахме това беше второто нещо, което направих :) 

Ако  ви е писнало да гледате зимни снимки, ето и рецептата за едно топло 

Пилешко филе със сос "Беарнез" 

Месото може да бъде всякакво. В случая е пилешко филе, мариновано в соев сос, лимонов сок, чесън на прах. Без зехтин, в соса има достатъчно масло.  Следващия път обаче непременно ще направя соса за  това Пиле с естрагон - мисля, че добре ще си подхождат.

Ето и рецептата за соса - такъв, какъвто на мен ми хареса преди няколко години. Освен за пиле, една приятелка каза, че е много подходящ за риба и някакви си зеленчуци

Продуктите са за 2 порции:

•20 мл оцет

•10 мл сок от лимон
•100 мл. бяло вино
•2 бр. жълтъци
•60 г масло
•1 малка глава лук
•2 стръка естрагон/тарос (или лъжица сух)
•черен (бял) пипер
•сол

• по желание  лъжица фино настъргана лимонова кора

Приготвяне:

* Съвсем ситно нарязания лук се залива с оцета, виното, лимоновия сок  и  вари, докато се изпари половината от течността.  Охлажда се.

* Маслото се разбива на водна баня със солта, пипера и естрагона  и постепенно се прибавят жълтъците. 

* Към тази смес постепенно се прибавя охладената оцетна смес и бърка непрекъснато (с тел за разбиване),  докато сместа се сгъсти.