Охлюви по бургундски

или Охлюви по френски. И двете имена са еднакво разпространени, както се оказва - едни и същи пълнени охлюви.

Това са си едни вкусни охлюви с чесън и масло, в малко по-различен вид :) след като са извадени и почистени от черупката, пак са върнати вътре :) Е,  магданоз също. Така си имаме охлюви по бургундски . Най-важното е да има по 2 "ядки" от охлювите във всяка черупка, че за една не си струва облизването

Пълнят се и поставят в чинията, върху едра сол, за да стоят стабилно с отвора нагоре.

И поднесени в платото със солта :)) особено ако намерите кой да го държи, докато е топло. Така на студено, както ги държи девойчето -  всеки може :))) 

Продуктите - малко и качествени :) 

почистени ядки от охлюви 

125 г меко масло
3-4 скилидки пресован чесън
връзка ситно нарязани магданоз  
сол (ситна и едра) 

Приготвянето също е бързо, когато са готови, почистени охлювите. Но тъй като тази процедура се прави 1-2-3 пъти годишно, когато има "лов за охлюви",  продължението по приготвянето им е лесно - вадиш по кутийка охлюви и черупки  от фризера..... 

Месото на охлювите се овкусява със сол.  
Скилидките чесън се пасират и смесват с маслото, малко сол и магданоза. 
Във всяка празна черупка от охлюв се поставят по две ядки от месото. 
Отворът се запечатва с  ароматното масло
Нареждат се в чиния, която е застлана с едра морска сол с отворите нагоре, както ще се пекат.  Така застават стабилно на солта. 
Пекат се за 10 мин. в загрята фурна под горен реотан. 

Могат да се замразят и така напълнени, готови за печени, в кутия.   И когато се сетим да ужасим някой гост :) вадим от готовите, запичаме и :) се усмихваме мило. 

По-долу  вече Охлювите по френски се превръщат в охлюви по български. Българинът, в частност българката, не се славят като търпеливи хора, а охлювите бяха голямо количество, за да ги напълня всички обратно.

Охлювите - в индивидуални малки купички, замазката върху тях и отново запечени. Ето така си струва чакането, събирането, охлаждането на виното или бирата :))