9 май 2012 г.

Млечна салата с левурда ..... Песто с левурда


Високи сини планини :)  и не толкова сини от близка среща. Там някъде, отгоре. Преливащи във всичките нюанси на зелено.


Сред които села; някои сгушени в долината, а други кацнали нависоко, по скалите.
И в които животът е почти замрял. в едно друго време, където се срещат вярата, историята, настоящето, комерсиалността и кича. И тук там промишлени дейности. 


Опитното ми око на фотограф (хе-хе, умря ромката, нали ;D)  улавя "кацнал на едно дърво" , а опитното око на бившия армеец  се залепи за бойната машина ГАЗ (предполагам 53), а крака му - на спирачка в очакване да му го документирам за спомен. За кича.... ще си помълча. Така го вижда твореца.



Ууупссс, забравих да си представя модела. Можеше да мине и без представяне, но такава гледка на лилави минзухари на снега не е за изпускане. И докато аз залягах да ги снимам очи в очи, човекЪТ се предложи за портрет сред тях. 


Как да откажа, като не забрави обещанието си  от преди няколко месеца  и  ме доведе отново в Ягодина. Ако някой освен мен, чете тук наред, сигурно се сеща, че ми обеща. А аз обещанието си го търся като завещание :))   Е, доброволно измъкнато си беше. Сигурно единствената причина за това е,  че и на Мише толкова му харесва това място, колкото и на мен.   



     Най-красивия за мен завой в живописното Буйновско ждрело.  Вече знам, че се казва "Вълчи капан" и след първия път, когато изтръпнах, преминавайки под почти целуналите се скали всеки път го снимам :)) на отиване неуспешно; на връщане - доста по-добре.

 
   И край бурната река  се сещам за двама сладури, които при първото ни идване тук, миналото лято, в поройния дъжд се надяваха да ги оставим някъде да ловят риба. Мдаааа, табели "Риболова забранен" има на всеки 500 м.  И колкото по- към извора вървим в ждрелото, толкова по-слънчева и красива става.........


 а от всяко връхче слиза ручей и  се влива в малкото поточе, криволичещо из полето  (меандри били тези подковообразни завои)


Да не забравя какво исках да покажа.


Лека полека нагоре :))  към целта ни. Към този връх в дясно, с антените . Връх Свети Илия. В последните години рампата "Орлово око", построена на него над  Буйновското ждрело е доста по-известна.




Или надолу, зависи  от къде ще го погледнем..........



 Гледката от връх св. Илия, над с. Ягодина и площадката Орлово око.  и 3/4 от цялото ждрело се разкрива пред очите. Пред 600 метровата пропаст.
 Надясно........


напред

 и наляво.....


 И аз бях там :)) и аз видях.




а отдолу изглежда така 


     И още едно посещение в древно място, свидетелствуващо за битието на хората през енеолита, хилядолетия назад.  Красивата Ягодинска пещера; същинския и вход  и пещерното жилище.Преди няколко месеца, през лятото, заради проливния дъжд не успяхме да влезем и там.  Не пази всичките си находки, заради голямата влага и лош климат вътре (другите са в музеите в Чепеларе и Смолян), но пък автентичността им е доказана с френска точност.


     И едно доказателство, че ние с Мише сме траки, истински потомци на тези древни хора и също като тях обичаме охлювите newsm53  остана само да проядем жито от лимец, което е много актуално  при любителите на здравословното хранене в момента.


      Тези тревички :)  познавате ли ги?
Когато уредничката ни попита отговорих с "не". Ами не бях ги виждала.
Но когато спомена името силивряк (безсмъртниче) , знаех какво е.    А в разказа си за българския ендемит така и не спомена за лечебната му сила...... въпреки че неколкократно подпитвахме.  Нищо де. Но пък каква гордост е, че тези малки стръкчета са оцелели Ледената епоха. Това било единственото цвете в света, което изпада в анабиоза –  след 10 години в хербарий,  като се посади отново в тази почва – пак ще живне.  Щом казват..........



     Според легендата, когато вакханките нападнали Орфей с копията си, а заговорник отсякъл главата му с меден меч, те разкъсали тялото му, а от капките кръв, паднали по земята, поникнало Орфеевото цвете. Другото име, с което е известно растението.



   И обратно в съвремието.
   Върба, река, трева, цветя :))




И пак скала.
Мома.
Красиво.



     Тук екскурзията приключва.  На места с думите "Какво ще гледаш - гьол като гьол" или  "село като село". И пак с едно обещание. Този път за друга част на Родопите.
През които, докато пътувахме  не спирах да се озъртам за една любима, ароматна тревица. Която така и не съзрях никъде там, но пък намерих на едно друго място. В една друга планина, два дни по-късно. Но за това следващия път.

Първо предложение Млечна салата с мечи лук (левурда)


Няма рецепта, има продукти:
Цедено кисело мляко и домашна извара, но от мляко, не суроватка - 1/1. Към всичката млечна смес, добре объркана прибавям сол на вкус, 2 с.л. олио или зехтин и ситно нарязан мечи лук (див лук, левурда -  Allium ursinum L. )
Ако изварата е от суроватка, или купена такава - разбива се с  олио/зехтин с пасатор, докато стане  гладка маса, приятна за хапване; не суха.  Май по-често правя така с купена извара, но олио или зехтин слагам на око. Малко по малко, докато ми хареса на вкус.
Същата млечна  салата съм правила само с цедено мляко и левурда - пак е вкусна както за салата, така и за мазане на филийка.
И тъй като сезона на този лук отминава и той започва да цъфти,  могат да се ползват и  замразени зелени листа, които да се размразят/отпуснат направо в млечната смес, за да остане аромата и сока им в тях. Така между другото правех със замразени краставици от фризер, нарязани на кубчета за таратор - директно размразяване в айрана.


второ предложение: Песто от мечи лук (левурда)


Тук положението е следното: 
1 голяма връзка левурда / мечи лук   около 120-150 гр.)
~ 200 мл зехтин/олио
сол на вкус
50 гр. пармезан или твърдо сирене*

Почистения лук се нарязва и заедно с останалите продукти се поставя в блендер или купа на пасатор и  смила до получаването на .... сравнително еднородна смес.

Прехвърля се в стъклен буркан и може да съхранява  в хладилник 2 седмици поне, но да се има предвид, че с всеки изминал ден аромата става все по-силен.



* Заради специфичния аромат на пармезана, ако ще яде и авджи Стоев  от  пестото -  ползвам  бяло сирене. Само че го оставям да изсъхне много добре - в хладилник, открито, в чиния, на абсорбираща хартия, която  щом се намокри сменям и обръщам парчето сирене. За една седмица става достатъчно сухо, за да се ползва за песто.  Аромата на зелените подправки и чесън ми е достатъчен.
А това ми е пестото от левурда, както си му е реда направено - с пармезан, кедрови ядки. Но честно казано, ако не  намеря кедрови ядки на промоция, ползвам индийско кашу (много е крехко) или белени печени фъстъци.
Така правя спаначеното песто , но тъй като половинът  отказва да го яде, когато  има  ядки  в пестото, вече ги пропускам. Както в спаначеното, така и тук не сложих. 


29 коментара:

  1. Пепи, прекрасно е!
    Благодаря ти от сърце! Всичко е толкова красиво, широко, спокойно, величествено!
    Напълни ми се душата с красота....
    Еееехх, хубава е нашата Родина!
    Поздрави и успешен ден!
    Нора

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вярно е, Норче, хубава си ни е Родината. Ще ми се да имах повече време да я набикаляме. И почиваме из нея. Знаеш, хубави пейки има, полянки :))
      Поздрави на всички ви и целувки!

      Изтриване
  2. Ей Пепи, пак си скитала из любимите ми Родопи! Завиждам ти, да знаеш! :) Прекрасни са, нали? Така ме блазниш с тея снимки, разкази ... Чак ми замириса, ей!
    Ха-ха-ха! Гьол, като гьол, а? На мен ми се казва: "Е, к'во? -камъни и трева! Стига си обикаляла! Краката ме заболяха, после трябва да шофирам! Няма ли да сядаме да хапнем?..." Ама, аз там ходя лятото, в горещините. А ароматната тревица, дето я търся тогава е друга - една ситна, нежна и много, много ароматна. :) Ще чакам да видя дали не си ошмулила моята поляна с лефурда ;)
    Спорен и усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, Ирма, прекрасно е там!
      И не съм ошмулила твоята поляна пък.... ааа, намерих си моя. Оттатък Шипка :)) На мен лятото ми е горещо, тогава май не обичам много да се подавам навън. Ей тези сезони като есен и пролет повече ме привличат.
      Хубави почивни дни на теб!

      Изтриване
  3. Пепи,верно ли сега снима сняг и минзухари,а вие по къс ръкав?Бряяяя!
    Орлово око ми заляга в плановете твърдо,гледах днес и едно клипче на изкачването с джипката,това си е само за нас преживяване.Ще прекрояваме летния маршрут то се е видяло.
    Благодаря ти за разказа,мила!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, Роси, сегашни са снимките. От 02.05. Тези са на Пампорово, но същите лилави минзухари и сняг имаше над онази полянка, с реката и обора за животни, но тук останаха зад гърба ми. Ще прибавя снимка и отсам реката, където има много хубави дървени столчета, в стил Флинтстоун :)) Снега е на северните места, но на минзухарите явно им е добре при него. А времето беше мнооого топло.
      Изкачването с джип е страхотно преживяване също. Не само горе, на рампата. Джипа обикаля доста над селото, по билата на баирите, където пътя е най-горе, всичко встрани води към дола. А пътя е път :)) от камъни основно и пръст. Ама това е оф роуд все пак.
      Непременно отиди!
      Прегръдка и хубава вечер на теб!

      Изтриване
  4. Пепи, страхотен "репортаж от мястото на събитието"!
    И толкова поетично си го разказала :)
    Гледките са невероятни!!!!!
    А рецептите няма да коментирам!
    Искам песто, ама с ядки, на една филийка!
    И май съм ти казала,че е време да напишеш книга
    с рецепти и с тези чудесни пътеписи!
    Хубава вечер!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дани, замразих две бурканчета. Така че, когато и да направим следваща среща, ще има. ПЪк ядки ще си сложиш ти :))
      Мен и поетично друг път не ни свързвай в едно изречение, моля :))
      От онази красота не мога и една стотна част да разкажа. Трябва човек да види. Или да си вземе два месеца отпуска примерно, че да ги разгледа. Не, че ще успее всичко да види, но пак е нещо повече.
      Хубави почивни дни на теб!

      Изтриване
  5. Пепи, точно 40 дни. Толкова остават и ние ще се върнем там - в царството на Орфей, между целуналите се скали, до силивряка и Момата...броя ги. Вече сънувам пътя, сигурна съм, че ще позная всеки завой и всеки камък. И на площадката ще се качим. Магия. Друга дума няма.
    Благодаря за снимките, прекрасни са!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И докато различаваш познатите вече места, усещаш как магията вече те е обзела, нали :))
      Пожелавам ти да успееш да разгледаш много още красиви места. Погледни Белинташ. Исках да идем там, но се оказа много :))) камъни като камъни....

      Изтриване
  6. Пепи, и аз съм била там няколко пъти и съм буквално пристрастена към това място! Разбирам емоцията ти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Леле, явно всички се пристрастяваме към тази планина :))

      Изтриване
  7. Много красиво, Пепи! Пожелавам ти още много такива разходки :)
    Рецептите са страхотни, както винаги при теб!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Зори!
      И аз си пожелавам още много такива разходки :))

      Изтриване
  8. Пепчо, и аз съм влюбена в онзи край, макар да съм ходила само два пъти- това Родопите, особено частта около ждрелото- голяма красота е!
    А предложенията ти- свежи, пролетни и хубави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Там е любов от пръв поглед, Мъхче. Така е.
      Поздрав най-сърдечен!

      Изтриване
  9. Пепи, скитали сте из едно от любимите ми кътчета. Ние не успяхме да се качим до Орлово око, но сме го запланували при следващото ходене до там. Наистина невероятно красиви са Родопите. А колкото до левурдата, досега съм я хапвала само в комбинация със зелена салата. Благодаря за споделените рецепти, ще ги пробвам ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. оказа се, че има много неща, в които може да се вложи левурдата, Яна. И все вкусни :))
      Непременно отидете на Орлово око. Щом обичаш този край няма начин да не ти хареса. Уникална е гледката от там; дори не се сеща човек, че трябва да се връща долу.

      Изтриване
  10. Сладури сте и двамата! Пеп, спират дъха ми всичките тези красоти, които си показала! Благодаря за глътката чист планински въздух! Прегръдки! ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Наистина въздуха там е друг, Еви :)) Чист.
      Прегръдка и за теб!

      Изтриване
  11. Браво, ще те провъзгласим за планинар кулинар №1 :))
    Снимката с водата и къщурката много прилича на чуждоземски пейзаж :)) Много, много красиво!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Амиии, има други блогъри, дето ходят много повече по баирите от мен, Инче!
      А за снимката :)) имаш някакво вярно усещане. Точно тази беседка, с мостче, ограда.... ги е направил мъж (или поне проектирал, спонсорирал) от онзи край, но работещ в чужбина.

      Изтриване
  12. Прекрасен разказ и едни такива приканващи снимки. Не съм била на Орлово око и сега като видях каква гледка самооо, ми се прииска да съм там. И млечната салата е точно по мой вкус. Обожавам левурда, но трудно я намирам. Благодаря за хубавото настроение и ще чакам с нетърпение разказа "за една любима, ароматна тревица" в "една друга планина".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Елти!
      Наистина трудно се намира таз тревица. Добре, че Балкана е близо до нас, та не само набрах, ами заредих и прилично количество.
      Поздрави!

      Изтриване
  13. Ах, Пепи, защо съм я изпуснала тази публикация, напълни ми душата!!! Каква красота. Малчо като порасне да му мисли къде ще го водим:):):). Много красива природа! Обожавам да ме разхождате насам-натам, да си събирам дестинации, и дай Боже някой ден да ги осъществя всичките:). Ама пък и ястията са страхотни, но то пък при теб това е традиция! Поздрави! Всъщност отбих се да видя какво си правила с левурда и що е то:), хапките ги видях вече:).

    ОтговорИзтриване
  14. Пепи,
    чудесна публикация.Да, и аз навремото си мислех,че левурда има в Родопите.Но един човек ми изпрати от Троян листа с луковички и си засях в нашата градина.А тя се разся вече доста добре вирее.Но не е като дивото растение, не е толкова люта и пикантна.Има слабо лютив чеснов вкус и листата не са тъмно, а светло зелени.Може би , защото е в северна България и почвата е друга.
    А публикацията ти е страхотна.Насладих се с голямо удоволствие !
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Ели, поздрави и на теб!
      Аз също вече имам засадени луковички - лАнските излязоха, но са 12-на дребни коренчета. Тези дни си донесох още луковички от Балкана и ще засадя и тях - макар и по-нежна миризмата, ще ми е хубаво, да си имаме в градината.

      Изтриване
  15. Благодаря много! Имаме къща в Смолян и ходим често там. Всяко лято август. За жалост сме сами с мъжът ми и малко е скучно. Децата не идват, все са на работа, нямат време...Ще се радвам ако се уговорим с някой от блога да ни посети и да направим заедно разходки из планината.
    Левруда както е описна тук на немски се казва Bärlauch. Много е популярна в Германия. Но трябва много да се внимава да не се обърка с момина сълза. Момината сълза е отровна.
    Аз имам много от това разтение в градината в Германия. То не вирее навсякъде. Опитах да го пресадя, но не става. Мисля обича сянка. В момента е зад къщата и е много, много...цяла поляна. На пролет бера от него и правя различни неща, най вече песто. Харесвам го. Листата са действително светло зелени.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Яна :) Блогът се "стопанисва" и прави само от мен - Пепа, както си видяла в публикацията "Човекът зад блога" Обичаме да пътуваме, обичаме и Родопите и ако си идвате през лятото и се обадите, ще направя всичко възможно да дойдем и ни разведете.
      Много трудно се хваща левурдата наистина. Аз си пресях няколко коренчета на сенчесто място преди 2 години, вече са станали 20-на :) задържат се, но не знам кога ще станат на полянка. Хубавото е, че тук при нас ги има в близката планина - намерихме си вече голямо находище и ходим там напролет да си наберем.
      А за момината сълза всеки път напомням :) дори когато посадих коренчетата на село, показах на мама, че са еднакви, но на цветето не стават за ядене.

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...