Боровинкови чийз-тарталети

      Много лесен, много свеж и вкусен :)) Ако се изключи и времето за желиране - и много лесен и бърз  десерт е. И много подходящ за лятото, тъй като е без печене.
     Освен това Роси  поне от месец първо намекваше, а после направо ме обвини, че съм изоставила сладкишите, дори любимите кремчета,  след като разбра, че не съм ги изоставила, но основно хапваме шоколадови мъфини разни, вафли :)) мдаааа, обичаме и вафли и повечко плодове сега.  Та да отвърна от своя страна на предизвикателството и, пък и малко да залитна от шоколадовите десерти, ето едни чийз-тарталети, вместо цял чийз кейк, но много държах да бъде в индивидуални форми - не много удачно според мен.  Хайде, от мен да мине - днес да е сладкиш.

 Продукти: (за 6 бр. тарталети с d~ 11см)

1 опаковка  меки бисквити с какао(180 гр)

2 пълни с.л. какао (трябваше да залъжа шоколадовия глад у нас все пак) 

125 гр. масло 

За крема:

150 гр. прясно, меко, безсолно  сирене*

125 гр. крема сирене 

300 гр.  цедено мляко 

4 с.л. пудра захар**

1/2 пак желатин (5 гр. ) 

250 гр. боровинки (моите смес - черни и червени) 

150 мл. вода 

3-4 с.л. захар**
20-30 мл. ром или ромова есенция

1 пак. желатин (10 гр.)

Приготвяне: 

* Всички продукти за крема  се поставят в дълбока купа и пасират (1 мин.) , докато се получи гладка смес. Ако захарта е малко - прибавя се на вкус.

* Желатина се сипва в ~20 мл. вода, оставя да набъбне и загрява на водна баня (или в микровълновата, но тъй като е малко - трябва да се внимава да не прегрее)
* Оставя се да се охлади за 3-4 мин. и прибавя към крема; разбърква се хубаво.

* Бисквитите се мелят в блендер на ситни трохи.
* Прибавя се какаото и нарязаното на парчета масло и мели, докато се получа една топка с лепкава маса от бисквитите и маслото.

* Формите за тарталети се застилат със съответните хартии за тях или парчета  хартия за печене, достатъчно големи, за да има и по страниците  на формите. 

* Бисквитената смес се разпределя в 6-те форми и с пръсти притиска много добре по дъното им. Трябва да се получи основа, дебела около 5-6-7 мм.

* Крема се разпределя върху бисквитените подложки,  изравнява се. Трябва да останат  празни 5-6 мм. до ръба на формичката, за боровинковото желе. 

* Прибират се за 60-90 мин. в хладилник да стегне крема. 

След които:

* Боровинките се поставят в касерола (или дълбок съд) на котлона с вода и захарта вътре. 

* Кипват се, котлона намаля на слаба степен, прибавя се рома/есенцията  и  соса се вари  7-8 мин. 

*Охлажда се.
* Желатина се изсипва в ~ 30-40 мл. вода и процедира както по-горе до набъбването му, след което се прибавя в боровинковия сос и прибира в хладилник. През 10 мин. се разбърква и наглежда :)) и когато започне да се превръща в желе - соса се сгъстява, се разпределя върху крема във формичките.
* Отново се оставя за 60-90 мин. в хладилника да стегне желето, след което могат да се консумират. ***

* Точно това сирене беше "меко от Бургос", което пуснаха в Лидъл на испанската седмица и нали е сирене :)) трябваше да опитам. То обаче се оказа съвсем същото като прясно подсиреното сирене -  веднага след притискането и преди осоляването му - мека, съвсем безсолна сиренова маса, която се препоръчва да се яде заради богатото съдържание на калций, но което сирене у нас само аз ям. Затова се наложи да трансформирам две от  кутийчетата в чийз-сладкиша. Но тъй като напоследък е много актуално домашно правеното сирене, дори от млади домакини, никак не е трудно да си направите такова от 3-4 л. истинско мляко, или пък да намерите безсолно, прясно меко сирене. 

** Захарта е на вкус. Според мен, това количество захар е напълно достатъчно, но пробвах. И както винаги захарта в сладкишите за мен е една променлива величина

*** За да се хапват обаче се налага да се извадят от формичките, тъй като са с хартията отдолу. Хартията трябва да остане над самите сладкишчета, за да може да се хване с ръце от двата края и да се извадят от металната форма. Тогава се поставят в чиния, внимателно обелва от страните хартия и с навиване и промушване под основата на тарталетите се измъква изпод тях, за се ги освободи и останат както са горе. Това прозвуча много сложно и не знам как да обясня по-накратко, но всъщност е лесно. А аз незнайно защо реших да ги направя в тези тарталети, чието дъно е скосено и се наложи тази манипулация. Но исках да са индивидуални; да ги извадя. Следващия път - най-лесния начин - чийзкейка в  голямата форма и режа с ножа на  парчета.  А от крема остана малка чашка; почти всичкия сложих на тарталетите.

В петък на гости - С настроение в кухнята

       Петък е, време за гости.  А днешния петък  най-после не е толкова жарък, както предните 5-6 дни с Т*  над 40*. И времето  си има своите настроения , както и  моята днешна гостенка, когато  е в кухнята. Ако въобще влезе в тия горещини, че напоследък слушам честичко обявява бойкот на кухнята. Хубавото, че заради мъжете си се прежалва, а ние се любуваме на интересните и,  в голямата си част  подкрепящи гръцко-унгарската дружба рецепти. 

       Това беше и първото, което ме впечатли в Ирма, когато я срещнах за пръв път (и нея) във форума на Гответе с мен - че съхранява рецептите  на бабите, че помни първите уроци, но наред с това обича да експериментира вкусовете и опитва различното, нетрадиционно...И влага от себе си онази частица, на която аз казвам "капчица  магия от себе си", довършвайки рецептата по свой вкус, вместо да следи за стотната от грама. Е, изключвам някои сладкиши, където няма начин.

      И тъй като тя е гърмян заек (или стара пушка) знае много и  помага на младите дами  с богатия си опит и наставления. Това последното е общо за двете ни, нали и момчетата ни са  на една възраст, та вече усилено се усъвършенстваме в  покровителствено-наставленическия тон  към младите дами.  Другото прилика, която открих с нея е, че и тя  е роб на очите и на небцето си. Без да мислим за последствията. Но затова пък пък и двете обичаме скитането из горите, което компенсира слабия ангел пред някои кулинарни изкушения.  С няколко думи - от една порода сме. И много се зарадвах, като видях, че е решила да си събира рецептите на едно място и си направи блог.  В който не само  публикува рецептата, но и пише собствените си мнение и препоръки. 

     

     И докато все още е петък :)) и ако още не сте открили настроенията и в кухнята, представям ви днешния ми гост  Ирма с нейното кътче Sentiments in the kitchen ...

     А аз, мила Ирма, сърдечно ти  благодаря,  че откликна толкова бързо на поканата ми. и  това за градината, дето си го писала,  не е много вярно, да знаеш. Обикновено само поливам и бера плодовете на труда на мамини

**************************************************************

Топъл, слънчев привет на всички читатели на „Храна за мой’те канибали”!

Казвам се Ирма, майка на две порасли вече деца  - момиче и момче, млади, зелени, които безкрайно много обичам. Те са смисълът на живота ми и всеки ден се моля Богу, да са здрави и много, много щастливи. Също така съм вече и баба на прекрасни малки слънчица, които са много далече от мен, факт който често ме натъжава.

Трудно ми е сама да се опиша, но мога да кажа, че съм строга жена с меко сърце, което силно обича, бързо се пали и е готово да избухне като атомна бомба, в най-неподходящият момент :-)  Близките си ме знаят и се шегуват непрекъснато за заряда.  А милата ми половинка е отговорен за предпазителя – винаги да е здраво закрепен и подсигурен с много обич и всеотдайност.  

През годините, докато растяха децата, а ние побелявахме неусетно, не намирах много време за себе си, за нещата, които обичам да правя, дори и за хоби. Мисля, че даже нямах такова. Всъщност, имам много интереси, но така и нито един не прерасна в постоянно занимание. Аз съм си такава - любопитна, но и колебаеща се – Везна,  точно както ме описват в зодиака.

В последните 10 години започнах да се ровя доста в интернет, търсейки информация за едно или друго, и така естествено попаднах в кулинарното блог пространство. Впечатлена от богатството на рецепти, идеи, техники,  фотографии започнах всеки ден да поглеждам за нещо ново. Така и намерих „Гответес мен”, станах член на форума, открих много сродни души и полека-лека напълних кухнята си с толкова нови неща, че някои стоят още неизползвани, чакащи своя ред. Да не говоря за купищата събирани рецепти, повечето неизпробвани дори.

Наскоро, след дълго двоумение, като на шега стартирах и собствен блог (ей, това никак не го вярвах) и 3 месеца по-късно, в един горещ, изтощителен за мен юлски ден получих покана да гостувам на Пепи. По-точно казано моят блог на гости в „Храна за мой’теканибали” 

Ами сега? Бях както изненадана, така и поласкана. Ех, Пепи как само излекува умората ми! Приех разбира се, на драго сърце. Взех да връщам лентата назад, да си спомням кога за първи път се срещнахме с нея... Среща ли казах? О, среща в истинският смисъл на думата изобщо не е имало. С Пепи не се познаваме лично и имаме да наваксваме в това отношение. Запознахме се виртуално, в любимият ни форум  където се подвизава под името pep-4o. Имате ли някакъв въпрос, сигурна съм, че Пепи знае отговора, а дори и да не го знае, ще откликне я с насока, я с идея, но няма да остане безучастна.  Просто си е такава, добричка и мила с всеки. Освен това е голяма фурия в кухнята. Точно така – фурия, даже ураган. Не мога да си представя откъде намира сили и енергия да работи, къща да върти, да градинарства на село, да готви, меси, бърка, консервира и т.н.  всичко в  огромни количества. А може и да пропускам още нещо. Сигурно причината е в огромната любов, с която гледа семейството си и с която говори за него. Истинска майка, съпруга и домакиня. И жена с главно Ж  Жена, която освен многото си таланти има и хоби, изискващо както време, така и постоянство.

Мога още да рисувам Пепи, но няма смисъл, защото хваленото и прехваленото не привлича окото, а аз целя именно обратният ефект.

За гостуването как се подготвих ли?.... Ами трябваше ми наистина време да измисля, с какво да изненадам домакинята си. А да изненадаш Пепи, не е никак лесна задача. Затова реших да отида на гости с това, което умея най-добре в кухнята. Няма да рискувам да се изложа. И понеже опознах вкусът й, за сравнително краткото време засичайки се в нета, знам колко много харесва млечни продукти и заложих на сирене (тук идеално си пасваме, Пепи). Хубаво, българско, бяло саламурено сирене.

Сега са модерни всякакви комбинации с него, някои доста причудливи, доста провокиращи, в същото време интересни и вкусни.

Ех, Пепи не ти нося нищо подобно,  :-)  но ти:

Отвори порти и посрещни

добри гости уморени,

прашни, изпотени, зажаднели!

(то в таз жега няма как да е иначе :-) )

Тебе идат те да видят,

да те видят и поздравят,

добро да ти пожелаят,

пък и нещичко да ти дарят.

Хайде сега Пепи, налей един студен айрян и седни да видиш какво има в бохчата!

А, вътре има скрита,

баница навита,

топла и уханна

и с рецепта закопчана.

 

Баници се правят в целия Балкански полуостров, та и в централна Европа дори (щруделите са вид баница, все пак), но нашата баница я няма никъде.

Аз се научих да точа кори от баба. Мама също ги умееше, но нейните бяха по-дебели. Може би, уморена много от ежедневието и натовареността си, не е имала сили да стои наведена дълго, за да изпипва и разтегля всяко крайче. Но пак миришеше страхотно, всеки път, когато имаше баница у дома. И аз всеки път стоях неотлъчно до майсторката, която и от двете да беше, подавах това-онова, наблюдавах всяко движение и всичко се запечатваше в съзнанието ми като филм, до най-малкият детайл.

Вита баница с теглени кори, сирене и масло

Продукти

за корите

1 кг. брашно (тип 500)

500 мл. студена вода

2 равни с.л. сол

2 с.л. олио

2 с.л. оцет

за оформяне на корите

100 гр. масло

50 мл. олио

6 с.л. брашно (пълни)

за плънката

800 гр. сирене

6 яйца

1 ч.ч. кисело мляко

Ако сиренето е обезсолено, добавете малко сол на вкус

допълнително

30 гр. масло

олио за намазване на тавите

Приготвяне

Пресейте брашното и го сипете в голяма купа. Направете кладенче, в което сипете водата, солта, олиото и оцета. Замесете глдко и еластично тесто, което доомесете върху леко набрашнена повърхност, докато спре да лепне и се оформи хубава, гладка топка. Разделете я на две части, като всяка една оформите на фитил.

 

Сега накъсайте фитилите на четен брой парчета, с еднаква големина (колкото голямо яйце). Получават се 18 бр.

Намаслете леко масата и окръглете добре всяка топка, с въртеливи движения и като леко я притискате към масата с дланта. Трябва да станат напълно гладки. Оставете ги да отпочиват около 15 минути, след което те ще са се отпуснали. Тогава, с длан ги натиснете за да се разплеснат малко – да станат като питки

Нека починат още 5-10 минути.

През това време сложете в малка купичка 100 гр. масло и 50 мл. олио. Разтопете ги в микровълновата фурна, на средна мощност, след което им добавете 6 с.л. брашно и разбъркайте добре сместа до гладка, гъста каша. Тази, на снимката се вижда малко течна, затова добавих още 1 с.л. брашно. Трябва да капе на едри парцали, а не да тече.

 

В средата на всяка питка сложете по около супена лъжица от брашнената смес и похлупете с друга питка. Работете бързо, за да не изтече сместа. Най-добре да правите това за всяка питка по отделно. Веднага след като сте похлупили с втора питка, слепете идеално краищата, като притискате двата края между палеца и показалеца, а с останалите пръсти повдигате средата нагоре, като калпачето на гъбка. С въртеливи движения бързо и лесно се изпълнява тази процедура.

Вече имате 9 готови за разточване питки.

Сега  ги наредете върху намаслена дъска или друга повърхност и ги завийте с кърпа, за да не засъхнат отгоре и да им се образува коричка.

Подгответе си тавичките в които ще печете, намаслете ги добре навсякъде.

Направете си и плънката, като натрошите сиренето на ситно, но не го мачкайте твърде много – нека има цели парченца, които да се усещат в баницата. Добавете яйцата и киселото мляко и разбъркайте всичко заедно.

Следва да разточим корите за баницата.

За целта намаслете навсякъде масата с олио – разнесете го с ръка, но не я заливайте, защото тестото ще ви бяга и няма да можете да го разточите. Вземете една питка и с точилка или мердене я разточете от центъра към краищата, на колкото можете по-тънка кора.

Няма да ви уча сега как се мятат корите, защото това не става само с думи – трябва да се види и да се опитва. Затова, след като сте разточили максимално тънка кора, с ръце изтънете краищата й, като не я повдигате много – не чак до центърът й. Леко повдигане с леко и нежно издърпване навън, доколкото позволява тестото. Не бива да късате корите, защото после ще ви изпада плънката през дупките. :-)

 

Моите винаги се получават без дупки, много тънки, така че се чете през тях.  :-)

Веднага давам доказателство

 

Готовата кора напръскайте с малко мазнина.

На мен ми остана от брашнената каша, с която слепвах питките и я разредих с малко олио – в нея има доста масло и не ми се искаше да го губя. С това и пръсках корите, преди да им сложа плънка. Но ако не ви се нрави идеята, може да разтопите още масло и олио по описания по-горе метод, в микровълновата.

Отгоре сложете равномерно, навсякъде плънка и завийте кората на руло. Добре е да се навива хлабаво – да има луфт между стените на рулото. Ако е много стегнато, те ще се слепят и баницата ще стане плътна и тестена. Затова, за да ви е лека и хрупкава внимавайте с навиването! С мазнината също трябва да се внимава, за да не стане пък прекалено мазна. То и сухата баница не е баница, но от много мазнина боли корем!  :-)

 Готовите рула навийте спираловидно и подредете в подготвените тави. Аз съм забелязала, че в алуминиеви тави най-добре ми се изпичат баниците. За други печива има и по-добри съдове, но в случая предпочитам тези.

Когато напълните тавата с баница, напръскайте тук-там отново от (доста) разредената брашнена смес и сложете няколко малки парченца студено масло.

 

Печете баницата веднага. Това значи, когато сте на 2-ра или 3-та кора да си пуснете фурната да загрява - вие си познавате вашата и сами преценете, колко време ще й е нужно и в кой момент да я пуснете.

Пече се на 220 - 240° за около 10-15 минути.  Преценявате сами – трябва да е със златиста коричка, както и отдолу да има същата.

Синът ми обича по-препечени банички, а аз нормални. Затова и едната ми баница е по-тъмна - в никакъв случй не е прегоряла :-)

След опичането напръскайте леко повърхността й със студена вода и веднага я завийте с кърпа за около 15 минути, да се задуши и леко да омекне.

После, ако не искате да чакате повече, можете да я начупите (ние не режем баница) и сладко, сладко да си хапнете. Както традицията повелява: с айрян или боза :-)

Благодаря на Пепи за поканата, за гостуването и на всички, които устискахте до

„края на филма” с мен!   :-)

Лютеница

      За лютеницата с любов    Царицата на зимнините, бурканче № 1 в менюто на фамилията.  Един уважаващ себе си блог   не би трябвало да остави категория "Зимнина"  без нея.        

      Лютеницата е основна  храна, с която съм израснала. Може би не от съвсем ранна детска възраст, но все пак преди първите 10 се е случило. В днешно време  пък е  основна храна за студент, особено в дните,  предхождащи финансовото вливане в дебитната  карта и девойка, която може да яде лютеница за закуска, обяд и вечеря.... о да! и следобедна закуска, откакто едно лято усърдно помогна в правенето и видя колко труд се хвърля. Като се вземе предвид, че и Стоев цяла зима в почивните дни мъкне в раницата  бурканчета из горите може да се каже, лютеницата е жизненоважна  за изхранването на нашето семейство. Особено като знам, че в хладилника има забутано парче салам, луканка или друг продукт, сушен в черво.  А на тема лютеница мога трактат да напиша. 

       Ние, както повечето българи  сме традиционалисти и верни поддръжници на собственото  производство – независимо дали е  мед, вино, ракия или лютеница. С всички тези се гордеем и съм убедена, че всеки опитал може да разбере 'що се гордеем.

       Като младо семейство правехме ту при едната мама, ту при другата мама. Но при едната нещо липсваше, при другата беше в повече. И както обикновено се случва при нас -  взехме се  в ръце и се опретнахме. Но пак сбъркахме ,защото бяхме млади и добри :)) упс, послушни. Едната мама казваше "слага се лук" и превръщахме лютеницата в манджа. Другата мама казваше "Слага се толкова кимион" ....... след което кебапче за вечерята ти не трябваше. Последва периода на "всичките чушки на лютеница", заради който лютеница добиваше  неидентифициран кафеникав цвят от зелените чушки. След това пък  малкият тогава и кльощав (буквално)  Н., за когото една приятелка казваше, че го храня с иглички, искаше да яде само купената лютеница,  та минахме 2-3 години и през варената лютеница (хич не е лоша, но няма оня  аромат на печена чушка и невероятно много прилича на купената). Следват още 4-5  лета на пасиране на цялата тава с домашна лютеница (погледнете размера на тавата и  веднага ще си кажете "Луд умора няма, само се поти", ако вече не сте си го помислили по-горе)

Следва и лютеницата от камби, която съвсем не е лоша, но последните десетина години държим на традицията  и качеството за лютеница с печени червени чушки и  патладжан, а доматеното пюре е с благи, месести домати от градините на мамите. 

 

     Приготвянето на домашна лютеница и дълъг и сложен ритуал, който отнема два дни. Поне :))
В единия ден се пекат чушките, патладжана, мелят доматите  за пюре и изваряват.  Следва белене, отцеждане....... На следващия -  мелене, изваряване, пълнене на  бурканчета, стерилизиране.  Това обяснява  добавената горе звучната българска дума "поне".  При нас нещата се случват или в два последователни дни, или както в последните две-три  години - изпечените и обелени зеленчуци - във фризера, доматеното пюре - също. На следващите почивни дни вадим всичко, размразява се през нощта и от сутринта започва втория етап. 

     Тук да вметна - много пъти съм чувала "имаш от къде - правиш". Мдаааа, да са ни здрави мамини, но дори когато в градината има чушки само за ядене през лятото (природа е, не винаги стават) ние купуваме чушки от пазара и пак правим. С което почти докарваме цената на  купешката (дори отгоре, имайки предвид тези символични в големи търговски вериги), но пък удоволствието да ядеш  домашна лютеница от истински зеленчуци, без консерванти, оцветители и  направена със собствените ти ръце  е голямо.  За уханието, което се носи около тавата, докато се изварява пък, да не говоря :))

      Това е приблизителната рецепта, по която я правим. Тук  мерките са съвсем ориентировъчни, а овкусяването със сол, захар, олио и подправки накрая - го докарваме на вкус.Опит, проба, опит, проба....  От голямо значение е вида на доматите. Обикновено  се подбират месести домати,  тъй като ако са много воднисти - водата ще изври и ще остане малко пюре. Но тъй като си  знам гъстотата и вкуса, които трябва да докарам,  ползвам хубавите домати от градината на мама и най-точните мерки - окомер и вкусовите ми рецептори. Задължителното опитване се прави от добре изстинала  в чинийка лютеница. Топлата подвежда за вкуса. 

      Дозата е  средна  :)) но винаги може да се  намали наполовина, или увеличи по две. 

Продукти:

20 кг. червени чушки (ок, пипер да е)
15 кг. домати
5 кг. патладжани

4 кг. моркови
~0.8л. олио
~0.700 кг. захар
~200 гр. сол

30 гр. смлян кимион и 20 гр. черен пипер 

Приготвяне:
* Чушките се почистват   от дръжките и семето.
* Изпичат се и  всички опечени се прибират в голям съд или найлонов чувал, за да се задушат и обелят по-лесно. 

* Обелват се и мелят с машинка за месо с най-ситните дупчици на решетката.
* Патладжаните се изпичат, обелват, срязват на 2-3 парчета, посоляват и оставят да се отцедят за 3-4 часа; мелят се с машинката, пак със същата решетка. 

* Морковите се почистват,  сваряват до готовност и  също мелят с машинката.

* Доматите се мелят  с машинката за мелене на месо и зеленчуци, но с поставена онази приставка, за отделяне на люспите и семките - така излиза само сока.***

* Поставя се  всичко в голяма тава, слага се на огъня и започва дългото, непрекъснато  бъркане, за да не загори.  В началото сместа е по рядка и може да се бърка бавно, но колкото повече извира и се сгъстява, толкова по-бързо и внимателно се разбърква, преминивайки с бъркалката по цялото и дъно, за да не загори някъде. И внимание! Тук вече лютеницата започва да пръска. Много подходящи са както  дълги ръце и бъркалка с дълга дръжка, така и дълъг панталон и дълги ръкави на ризата. Това отнема най-много време - изваряването.***

* След като сместа остане наполовина на няколко пъти се прибавя олиото,  на тънка струйка при непрекъснато бъркане, солта и захарта.  Всички тези се прибавят  по малко, за да може след като се сложат половината подправки да се опитва и ако трябва - да се прибавя още.  Ако доматите са по-кисели, лютеницата ще поеме повече от 700 гр. захар на тази доза.

* Лютеницата е готова, когато прекараната бъркалката (онова голямо дървено гребло) през нея, оставя отчетлива следа по дъното на тавата,  а  тя  придобие  красив златист оттенък.

* Прибавят се черния пипер и кимиона, отмества се тавата от огъня и изчаква  маааалко да поизстине.
* Тук е момента да кажа за подправките - ние така я обичаме.  А това е моя блог за нашия вкус :)) Може да е повече, може изобщо да не се слага кимион. Правили сме и с прибавен накрая  ситно нарязан магданоз (да, да).

* Пълни се  в приготвените вече  бурканчета, запечатват се с капаците и стерилизират около 10-15 мин.
* Изваждат се и обръщат с дъното нагоре, докато изстинат. 

Внимание: Правите  ли си домаша лютеница, не забравяйте да отделите една купа за прясна консумация. Ей на това му казвам аз здравословна храна и няма нищо по-вкусно  филия хляб с дебело намазана  прясно изпечена лютеница  и парче сирене! 
Истинско блаженство!

***За изваряването на доматения сок: тук си имаме хитринка :) вместо да изваряваме доматения сок,  ние му "изсмукваме" водата с маркуч. По следния начин:  Доматения сок се поставя в дълбок съд. Загрява се (на огън или голям котлон... или както там е) и в момента, когато Т* на сока вътре достига 70-80*,  но не е заврял! доматената маса се вдига отгоре, а отдолу остава водата. Чиста и бистра, почти вряла.
Тук помощникът (мама или Мише) вземат един прозрачен маркуч, с отвор около 5ст., специално предназначен за тези цели. И тъй като сме на вън, маркуча е достатъчно дълъг - 2 - 2,5м. пълни се  с  вода,  затваря с палец от единия край за да не изтича водата,  огъва се леко на две - U- образно.  Така - ръката с маркуча, която е запушила отвора  си остава в същото положение, а с другата ръка се пъхва другия край на маркуча в долната част на  съда с  доматения сок - когато е на този етап преди завиране.  И едва тогава ръката, която държи запушен маркуча се отпуска надолу, за  да изтича  водата  - в кофа, леген... И тъй като маркуча е прозрачен се следи в оня му край, при доматения сок, за цвета на течността, която излиза. В момента, в който се види, че   течността е вече розово-червена, той се изправя към съда.  Тъй като при нас дозата е х 3, това е много удачен начин да се спести часовете изваряване на доматен сок. Предварителното изваряване на сока е не съвсем до пюре, а на гъст сок - приблизително количеството да остане  1/2 до 1/3 от първоначалния сок. Но пак казвам - зависи какви са доматите.

Сладко-кисел сос от сини сливи

Преди няколко дни Джемма  пусна мухата за този сос  във форума на бг-мамма - открила го като кетчуп от сини сливи.  Веднага се сетих за един, който Юлка ми пращаше от техния китайски (или подобен азиатски) магазин - сос от сини сливи, който беше много приятен за мариноване на меса. И тъй като нямаше как да пропусна това предложение на Джемма, на следващия ден купих сливите (най-неподходящите, но за това  - накрая) и го направих.  Същия е , едното бурканче вече приключи след разните дегустации, а аз се каня тази седмица (когато се разделя с проклетата хрема пак) да купя сливи и да направя двойна доза.

Продукти: 

1 кг сини сливи*
200 мл вода* 
100 мл ябълков оцет  (6*) 

60 гр.  кафява захар**
2 големи скилидки чесън 
1 равна с.л.  канела 
2 щипки сладък червен пипер***

Приготвяне:
* Сливите се измиват, почистват и разделени на две се слагат в съд за  варене.

* Заливаме се с водата,  оцета, прибавя се  захарта, подправките и счуканите скилидки чесън. 

* Вари се до омекване на сливите -  около 20 минути. изключва се котлона.
* Сместа се пасира, както е в тенджерата.  

* След като сместа еднородна и фина, отново се включва  да  заври - за 2-3 мин. 

* Още гореща  се разсипва  в малки бурканчета, затварят се с капачките  и се обръщат върху тях. 

* Оставят се така да изстинат. 

Подходящ за панирани меса  и всякакви сирена. 

* Сливите на пазара са различни. Аз случих на дребните - меки, дори люспата им се белеше, но дребни сини сливи. Които най-вероятно бяха с по-малко водно съдържание, отколкото едрите като яйце сливи. Може би заради това, но съвсем скоро след като завряха, ги усетих, че ще загорят и прибавих още 100 мл. вода. (или пък котлона ми е бил по-силен) Но гъстотата на соса е нещо, което се преценява на око, затова - ако решите да си направите този сос, започнете с повечко вода и ако трябва варете не 20, а 25-30 мин. 

** След като пасирах сместа, опитах на захар и тъй като ми се стори недостатъчно сладко, прибавих още 20 гр. захар. Също въпрос на вкус.

*** Пипера може да бъде лют.

В петък на гости - В Щъркелово гнездо

       Сетихте се, нали? Щъркелово гнездо е блога на Илианка, а петъка - ден за гости или разпускане, както в последните години се очерта. И ето затова новата ми категория в блога  се превръща в петъчна (нищо, че днес ще бъде в късния петък).

Изключително много се радвам (слабо, слабо казано.....) да представя днешния си гост - Илиана  и нейния блог Щъркелово гнездо. Всъщност блога и едва ли има нужда от представяне, защото е добре познат на мнозина от четящите тук и по-голям брат на моя. А всъщност и една от двете причини аз да си направя  собствен, въпреки, че в Гответе с мен малко повече от петилетка си списвам тема   с любимите рецепти.

       Как да представя г-жа Илиана?  (това достатъчно респектиращо и сериозно ли е :))  Като сериозна дама с твърд характер... Може би. Когато се налага. И както съм се убедила - последователна, отговорна , много решителна млада дама, на която определението "перфекционист" в работата би заспало.  Но тук ще я представя от  другата и страна, а именно тази, която ни свърза  - общото хоби (където също е перфекционист). Което  ни срещна за първи път на живо на голямата форумска среща на Гответе с мен.   Първото, което ми направи впечатление у Илианка бе  нейното очарование и трепетно  вълнение от първа среща с напълно непознати хора, от различни градове, на различна възраст  и с различни професии. Абе един с един нямахме общо извън кулинарните страсти, споделени  в Гответе с мен. А второто, третото и всяко следващо  впечатление бяха и са, че тя е емоционален, позитивен  и лъчезарен човек,  всеотдаен към семейството  и приятелите си. И човек, който обича домашно приготвената храна и не смята времето, прекарано в кухнята и около масата с любимите хора за изгубено. 

       Между другото, по нейна вина :)) джолана е един много уважаван и готвен материал в къщи  от който, преди да се познаваме аз готвех  само месото - ей така, за да не пълня фризера с арматура - обезкостявах и готвех. Голяма, груба грешка за едно домакинство. Но след като показа тази прекрасна рецепта за Джолан под фолио, не само домашните готвя цели, но и в магазина винаги се оглеждам за хубави, подкрепени с много месо джолани.

       Нейната страст в кухнята е тестото :)) Ил, отречи го, ако смееш Знам, че колкото и да е уморена е готова да се развихри с брашното по всяко време на деня и съм сигурна, че усещайки тестото между пръстите си се разтоварва и отпочива и след най-тежкия ден. Защото влага цялата си душа в това, което прави. И за хората, за които го прави. 

    Имам честта  да Ви  представя доказано вкусните, интересни и разнообразни рецепти на  Щъркелово гнездо и Илиана   и нейното първо гостуване :)) тук, при мен. 

      Мила Ил, сърдечно ти благодаря  за приетата покана, бързината, с която откликна  на молбата ми и най-вече за прекрасните рецепти, които определено ще обогатят блога ми! (за вкуса разчитам на твоята и на любимците ти преценка, защото никога до сега не си ме подвеждала! ) И аз се радвам, че те познавам, а ти съвсем не си права, че не мога да опитам от точно тези рецепти. Знаеш, че септември е съвсем близо :))  

  **************************************************

Да си на гости на Пепи... Това е голяма чест и отговорност. Да ви кажа честно, трудно ми е да напиша каквото и да било.

Може би да започна от началото. Преди малко повече от ... 5 години попаднах във форума на Гответе с мен. От там започна моята кулинарна история. Там беше и тя. Попаднах в плен на всичко, което тя правеше. Първите рецепти, които пробвах от този форум бяха предложени от нея. И до ден днешен често си крада идеи. Но вие знаете, щом четете тук, значи и с вас се случва същото.

Пепи е Човек с голямо сърце и Човек, от тези с главното Ч. Тези от вас, които са посещавали моя блог знаят вероятно, че не обичам много да говоря/пиша. Затова просто ще кажа:

Пепи, радвам се, че те познавам! Радвам се, че те има и че си сред приятелите ми!

Благодаря ти, че ме покани да ти гостувам! За мен тази покана наистина означава много. Само съжалявам, че няма да опиташ нещата, които приготвих за теб...

Когато получих поканата за гостуване, бях много изненадана и първоначално помислих да откажа. Но как да откажеш точно на Пепи? Не става. После два дни не знаех какво да приготвя. „Нещо постно и от тесто”, каза тя. Добре, постно и от тесто да бъде.

Надявам се, че моите две предложения днес ще допаднат и на вас.

Сеченица

Видях тази рецепта на няколко места в нета и ужасно много ме привлече. Предполагам, че част от вас знаят за моята страст към тестото. Е, така се получи и сега. Щом я съзрях, веднага реших, че ще я направя. Малко ми се промениха плановете за гостуването на Пепи, но мисля, че тя ще го преживее :) Ще уточня, че не знам дали правилно съм си превела рецептата от сръбски и вероятно малко съм я променила. Но за мен важното е, че се получи много вкусно и успешно. Първоначално изпаднах в паника, защото не обичам рецепти за тесто, в които не е посочено количеството вода. И не правя такива. Но идеята за тази толкова ме заплени, че реших да опитам. И така. Пиша рецептата така, както съм я направила аз.

Продукти:

250 мл хладка вода

100 мл кисело мляко

4-5 ч.ч. брашно

½ кубче мая

3 ч.л. сол

60 г масло

8 с.л. заквасена сметана

около 350 г сирене

Млякото се смесва с водата и се разбърква хубаво. В брашното се натрошава маята (за първи път слагам прясна мая без да съм я разтворила във вода или мляко предварително) и се слага солта. Изсипва се водата с млякото и се меси средно твърдо тесто. Ама внимавайте да не го направите толкова твърдо, че да убиете някой... :D Тестото се разделя на 10 части, които се правят на топчета. Те се разточват с диаметър около една педя. Пет от така получените питки се мажат обилно с разтопено масло и се похлупват с останалите.

Тавата, в която ще се пече сеченицата се намазва с олио.  Пригответе си тава с диаметър от 25 до 28 см. Получените двойни питки се разточват на по-големи кори с размера на тавата, в която ще се пекат. Първата се слага  в тавата и се намазва с 2 с.л. заквасена сметана и се ръси обилно със сирене. Отгоре се слага следващата и отново се маже със сметана и ръси със сирене. И така до четвъртата кора. Последната се слага отгоре, реже се с остър нож на квадрати и се намазва с масло. Оставя се да втаса около 20-30 минути. Пече се в загрята на 170* фурна до златисто.

 *********************************************

Банички с картофи и леща  

Когато Пепи ме покани да гостувам тук, я попитах към какво да се насоча. Тя ми каза, че предпочита нещо постно. Отдавна исках да направя банички с картофи. И ето, че дойде и тяхното време.  Но изобщо нямах идея как точно. Първоначално мислех да ги правя с дърпани кори. После... срам! ме хвана мързела. Купих готови кори за баница. Вечерта преди да ги направя, нямах идея, че ще слагам леща вътре. Обаче като си ги представих преди да заспя... да, да, и такива неща си представям заспивайки... изведнъж отвътре изкочиха зрънца леща. Защо пък не? Леща с картофи. Комбинират се добре. И така, ето и рецептата:

Продукти:

10 листа кори за баница

около 350 г картофи

1 к.ч. леща

1 малка глава лук

4 с.л. настъргани домати

чубрица

черен пипер

чесън на прах

сол

масло за намазване на корите

олио за пържене и намазване на баничките

сусам, мак, ленено семе за поръсване

Приготвяне:

Картофите  и лещата се сваряват. Картофите се обелват и настъргват или намачкват. Лешата се отцежда от водата. Лукът се нарязва на ситно. Изпържва се добре в четири с.л. олио. Добавят се картофите и лещата. Сместта се пържи още 2-3 минути, като се бърка непрекъснато. Слагат се доматите и се готви още малко. Прибавят се подправките. Разбърква се добре.

Корите се разделят по две и се  разрязват на 4 ленти по дължина. Всяка лента се намазва с мало. В края на всяка кора се слага по една пълна лъжица от сместта. Завива се на триъгълна баничка. Поставят се в тава, застлана с хартия за печене, намазват се с олио и се поръсват със семена. Пекат се на 180* в загрята фурна до златисто.

За да е напълно постна рецептата, можете да замените маслото, с което се мажат корите с растителна мазнина.

Мусака с патладжани

Мусаката с патладжани на Ели Драгомирова

 

От известно време се халосвам да гледам статистиката на блога, тъй като ми е интересно с какви ключови думи се попада в него.  Там обикновено винаги има такива, които ме усмихват, извън изразите, написани на маймуница (тук да се разбира дума от българския език, написана с латински букви, включително 4 и 6) За тези, които ги ползват: пеп-4о се пише с "4" и буква "о", не "0" :) тъй като пеп-4о не само не е на 40, но и ника съвсем не произлиза от това, че бях на 40, когато тийнейджърът тогава Николай ми направи първите регистрации тук и там на него. Не обичам дълги изречения; губя се някъде на втората запетайка, но в крайна сметка да довърша защо тръгнах от търсенето и ключовите думи:  тази сутрин показах готова и дегустирана вече Мусака с патладжани на Ели Драгомирова, която аз си знаех, че е вкусна от опит. И 2-3 часа по-късно  видях, че в блога има вече попаднали хора с търсене на точно  този израз:  Мусаката с патладжани на Ели Драгомирова.  Ели, ако още веднъж те спомена, знаеш, че е с добро, ще идвам да пием от онова хубавото кафе, чакай ме!

А рецептата за мусаката с патладжани може да намерите тук,  мисля, да не преписвам.

Точните мерки съвсем не са задължителни ( ако може каймата  в повече да е :) ; китката магданоз бе "редуцирана" наполовина, но пък прибавих 4-5 скилидки счукани скилидки чесън в соса  и щипка риган. Олиото разпределих по малко при пърженето на патладжана - като за в 1 тава с манджа - общо около 50 мл., за да не плува накрая всичко  мазнина. В заливката ми няма прясно мляко, яйца и брашно на око, но това са неща, които всеки-готвещ-мусака-човек ги знае. А нарязаните отгоре домати бяха жълти, но такива имах под ръка за готвене.

Сгответе  си я, няма да съжалявате!  :)