Друсан кебап

За Чирпан, Чирпанската наденица и Кюфтета по чирпански

щом спомена Чирпан и се сещам за шеговитата песен на Канарите

"В Чирпан водата се не пие
съдържа негасена вар.
Затуй по улицата главна
са наредени бар до бар"

А във всеки бар трябва и мезе..........

До преди 23 години не бях ходила в Чирпан, освен като ученичка  в музея на Яворов. Съдбата ме срещна с натурален чирпанлия и за има-няма двадесетина дни се взехме.

Бях свикнала с кухнята на баба, в която месо се ядеше два-три пъти седмично, за вечеря. И ми беше вкусно. Оказа се, че в Чирпан и околностите месо се яде три пъти на ден от закуска до вечеря.

С това свикнах.

През онези социалистически години Коледата не беше големия зимен празник, а Нова година. Имахме Дядо Мраз, нямахме Дядо Коледа. Затова се изненадах, когато чух от свеки, че "Мишо ще ходи на Коледа", мислейки са за коледуване, коледари.....

Е, там пак се наричат коледари. Все още. Но това са хората, които се справят с оправянето и прибирането на цяла година отглеждано прасе с единствената цел да се събере родата, а остатъка от животинчето постави в буркани. Цялата идилия с цапането ще пропусна, думата ми е за скарата - не можеше кой да е да я прави. Славеха се с прочутия Друсан кебап, специалитет на майстора на скара. И наложеното вето жените да си стоят в къщи, да не се бъркат в мъжката работа и да опитват само това мезе, което стигне до тях в къщи.

Е с това не свикнах.

В моето село от малки се радвахме най-много на скарата с печени уши и пържола; да си дръпнеш кожичка скришом и още по-скришом да навдигнем каничката с вино.

Поради същата причина се взех в ръце и на следващата зима и "Малка Коледа" бях навън, въоръжена с маша за скара и под недоверчивия поглед на има-няма 25-30 мъже, направих първата си скара. С помощта на Мише и първия Друсан кебап. Спечелих доверието. От там насетне никой не се учудваше, че стоях  отвън до огнището.

Толкова с предисторията. Да взема да го покажа този

Друсан кебап

Приготвяме си
около килограм почистен и нарязан на полумесци лук

1/2 л. вино

2 лимона ситно накълцани, без семки

сол,
черен пипер - около 15-20 гр. и двойно повече кимион

Най-напред си приготвяме стара тенджера, която може да бъде опушена и печена на скарата, без риск от изнасяне на реч от маминка

По ред на готовност в кебапа поставяме първо готовите уши, парчета от бузите.

Ушите се почистват, цепят на ивици за по-лесно печене.

От бузите се избира тънка част - без много мазнини.

Ръсим обилно подправки, малко сол, малко вино, шепа лук и половина лимон.

Не бъркаме! Идеята е лукът и лимонът да не се мачкат, да останат цели и леееко хрупкави. Хващаме здраво тенджерата за двете дръжки и разтърсваме добре.

Поставяме на единия край на скарата, докато се пекат другите месца на нея.

През това време е готова "усмянката" или "осмянка"   Това е коремът на грухчо. Обиковено се почиства от кожата, реже на късове и прибавя към къкрещата на печката в къщи /при женската част от гостите / огромна тенджера със зеле.
Та отделяме си от тази част шарени парчета месо, ако трябва леко се начуква с гърба на ножа и поставяме на скарата.

Докато и тя се пече режем си /или молим услужлив майстор от "коледарите" да ни отреже/ парче врат - най-крехкото и сочно месце, приготвяме и мятаме да се пече.

Не забравяме през 5-6 мин. да подрусваме тенджерата с кебапа.

Готовите изпечени меса режем на хапки, овкусяваме със сол и подправки, пак лимон, вино и лук, добро поредно разтърсване на тенджерата и на топло на скарата, да се задушава.

Вадят се и бъбреците, малко далак, малко сърце - колкото по-шарена е картинката в тенджерата, толкова по-вкусен става кебапа.

Е, не чакаме да съберем всички готови месца в тенджерата и тогава да почерпим майсторите, периодично ги пообикаляме с каничка вино от която не забравяме и ние да отпиваме, ей така - за здраве