Мариновани свински пържоли

Дъъъълго мариновани. Дано не греша, но мисля, че това е единствения принос, който баща ми дава към  готвенето . И то по време на прибиране месото  от отглежданите от него прасенца. Затова пък са едни много вкусни пържоли, които могат да се съхранят до 3 седмици в хладилника, добре затворени и не е като от фризера, по-сочно е месото. Лошото е, че се правят рядко - само по време, когато се прибира свинското; в магазините няма гаранция, че е прясно месото, затова и не си правя експерименти с такова. Всъщност отдавна трябваше да напиша този пост, ама все нещо..... не смогвах с него. Нищо, който реши - може да пробва и с такова от магазин, стига да е сигурен, че е прясно.  Рецепта е силно казано, по-скоро е начин за подготовка преди печене на пържолата, поне седмица по-рано. 

Месото се оформя на не много големи пържоли, готови за печене; посолява и поръсва с подправки на вкус.
У нас това ще рече - кимион и черен пипер за свинска пържола. 

Следва поръсване на цялата пържола със ситно нарязан праз и притискане с ръка, за да може той да полепне по нея. Щипка червен пипер е по желание - понякога слагам. 

Пържолата се поставя в сух стъклен буркан така, че да не остава въздух на дъното. След това следващата, като след всяка пържола с пръсти се притиска месото към долната, за да прилепне добре.

Пълни се малко под ръбчето на буркана. Залива се с олио (аз - със зехтин сега заливам ).
Острието на нож или  шишче за печене  се  промушва в буркана - между месото и стените му и се прави кръгово движение, за да може, където е останал въздух да влезе мазнината. Ако трябва - долива се още мазнина.
Най-отгоре трябва да остане поне 1,5-2 см. олио/зехтин. 

Съхранява се в хладилник; готови са за приготвяне след седмица. 

Преди печене (готвене, задушаване) се отцеждат от мазнината. 

Тези са печени, така ги предпочитаме. Лошото е, че правя само 3-4 пъти годишно от тези. Много ги харесвам.