21 септември 2016 г.

Скрити райски кътчета....пак и отново.

Мдааа. Камъни и дървье, продължение..... 
Този път мегалити. Предстоят почивни дни, за които обещават времето да се оправи (ако съдя по времето навън - едва ли, но 'а дано)  Тези два мегалита, които ще покажа са долу-горе по средата на България и ако времето е сухо, може да се разходите до тях. Във влажно време ходенето по камъните не е препоръчително - особено на единия мегалит, който е високо плато, а пропастите са от всичките му страни.

Белинташ.  Трети успешен опит да го видим.  Последният обект :yahoo: от триадата Белинташ-Караджов камък-Кръстова гора, към който два пъти тръгвахме и се отказвахме малко след Асеновград, вследствие диспут на тема "Камък като камък, локва като локва...." :blush2:  Този мегалит го очаквах, говорех, чак досаждах с него на милото от поне три години.  Седмица преди откриване на глиганския лов, като за последно (или предпоследно), решаваме да отидем с приятели точно там. Готови сме за лов! И той  :tender:
и аз  :wink1: Макар, че обичам да снимам, но не и да ме снимат, нямаше как да пропусна да си направя фотосесия на първата скала от платото на фона на сфинкса. Стражът. Пазителят на Белинташ; главата,  която със съвсееем малко въображение се вижда.

 Сигурно изобщо няма да трябва въображение, ако се види отдолу, под южната му част в пропастта.
За мен -  разочарование от очакванията ми.  По предварителните ми бегли проучвания се намира около Асеновград през с. Червен по пътя за Кърджали. Там е равнина. Е, аз очаквах сред равнината да се извисяват скалите на Белинташ. Поне да бях прочела повече :blush2:  оказа се, че се изкачихме на около 1200 м високо в Родопите. И след първоначалнто разочарование, че нищо не бях прочела и проучила като бял човек, при вида на гъстите гори Родопски и надвисващите тук там скали, изпитвах  детска радост при всяка указателна табела за Белинташ (които за щастие бяха достатъчно на често). С други думи - това, което видях не беше според очакванията ми, но пък надмина всичко, що си съм си представяла :) за Белинташ.  А от скалите на платото се открива невероятна гледка към тракийската низина.  

и насреща   :smile1: към Караджов камък, от който през пролетта имах щастие да погледна насам пък. Обратна гледка 
Култово място, ползвано не само от древните траки, но и от общности, живели преди тях. (и далеч след тях....) 
  Едно от предположенията е, че точно на това място траките са осъществявали връзка със звездите и Космоса. Прави се и връзка между мястото и небесната карта. Доказателство за това твърдение е разположението на щерните , което имитира разположението на съзвездията Голяма и Малка мечка, Орион и Лъв, а Луната и Слънцето се отразяват в два от най-големите кладенци, но само в определено време. Двата кладенеца, на двете скали - и двете  с кръгла форма, но в единия им край имат  прав ъгъл и с улеи, в които се стича водата . 
Безброй малки  щерни, пълни със стотинки за късмет и  здраве. 
Почти всички на скалата ходят боси, за да прихванат добрата енергия от бялата скала. Или полягат на нея.  Който се уреди, ляга и в "леглото" - правоъгълна изкопана част в камъка. 
Респект пред смелостта на тези млада хора  Най-вече пред момичето. Бебето беше  на не повече от  4-5 месеца, спящо на гърдите на баща си  в раничката 
 Белинташ - тракийското светилище. Името не е случайно - то означава "бял, добър камък". Камък на познанието, на доброто,  на позитивната енергия.  Местността е едно от най-силните енергийни полета. Промените на времето не са успели да заличат щерните и скалните ямки, които учените определят като първата астрономическа карта, създадена от траките. Платото внушително се издига над околността и множество са вярванията, че точно към него са насочени погледите на извънземни същества, създали връзката си със земята още по времето на траките. Белинташ освен географска карта е бил и светилище на тракийския бог Сабазий – божеството на живия свят и на плодородието.

Третата скала от платото, трудно достъпна, заради отдалечеността на скалите една от друга - не можеш да пресегнеш с крак и да преминеш на нея   :smile1: затова и пуста.
 И пак Караджов камък отсреща 
Съществува мит и за Потопа, свързан с  Белинташ. Смята се, че е приютил Ноевия ковчег и дори могат да се видят кръгли отвори, които приличат на халки, за връзване на въжета на кораб. 
 Всички са щастливи. 
А пътят за платото минава през хубава, сенчеста пътека, по средата на която природата ни дарява с  още една атрактивна  гледка - Дяволското дърво. Съвсем сухо долу, но със зелена корона   :smile1: 

И още една атракция от природата   :smile1: Същия заклещен камък, но в умален размер, както при Караджов камък, какъвто "макет" видяхме и на "Глухите камъни"

Желано-преживяно, видяно    :smile1: щастлива съм, че бях там. Обаче съм обещала и на приятелка  да я заведа   :smile1: Лично аз с удоволствие пак бих отишла там.  Ето още снимкизащото съм сигурна, че не съм подбрала най-добрите за тук.  

А после, в равнината  вече наистина в равнината, на 7-8 км. източно от Асеновград, може да посетите Араповския манастир
Следващото предложение за мегалит :) 
 и съвсем близо до Казанлък - над Бузовград.   Врата на богинята Майка ( Бащин камък /Бубакая) е древно светилище от времето на късния енеолит и началото на бронзовата епоха. Повече за него може да прочетете в Уикипедията




Невероятният залез над долината на траките от него...........
Основното предназначение на съоръжението е това да поддържа календара на траките. Навярно мегалитът е използван от древните за измерване на продължителността на астрономическата година и на годишните сезони. Това било възможно, защото слънчевите лъчи при залез, в деня на Лятното слънцестоене 21 юни), минават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала.


Ако пък случайно се окаже, че имате път около Смолян, не пропускайте да се отбиете до с. Чокманово и посетите фермата за щрауси на бай Димитър, където мъжкия 'убавец веднага ще ви изпълни танца си :) 

Поздрави от мен   :smile1: и хубави почивни дни, пък аз отивам да допълня публикацията за водопадите с още един :) 






8 коментара:

  1. Напълни ми душата, Пеп! Отдавна искам да го посетя, знам, че и това ще стане когато му дойде времето. Благодаря ти за подробните описания, за невероятните снимки и за настроението! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Следващото лято, когато си дойдеш, Кате :) Наистина е мяусто, което трябва да се посети. Поздрави сърдечни и на теб!

      Изтриване
  2. Хехе, половината все едно аз съм го писала! Много ме развесели, Пепи, благодаря ти!
    Страхотни сте, не спирайте с високите камъни - хем зареждат с енергия, хем освобождават духа, хем покоряването им е полезно за фигурата! И аз така мрънкам за там, но още май не съм заслужила. Ей сега пак ще си направя устата :))
    Поздрави и приятна, нова разходка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А, за фигурата работим усърдно, Ирме :) но наистина е зареждащо там; по високото, на тихото....
      Започвай да мрънкаш, та да пролетта да сете взели решение :)

      Изтриване
  3. Този път първо за вас - страхотни сте, Пепи, поздравления!
    Чудесна е идеята ви, вълшебни са местата, снимките впечатляващи.
    Благодаря за удоволствието, настроението и очаквам следващата разходка.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Дианка :) Макар след всяка разходка да идва работен понеделник :) разглеждайки снимките отново доброто настроение се връща и действа разтоварващо.
      Прегръдка за теб :)

      Изтриване
  4. Пепи,толкова ми беше интересно всичко,благодаря,че ни разказа така подробно за това място!Чувала съм,но лично още не сме ходили.Много красиво с великолепни панорамни гледки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Планувай го, Роси. По средата на БГ е, ще успеете за ден. Това е място, което трябва да се види - няма как да се опише. Горе, на скалите, можеш да се въртиш и да си пълниш очите и душата с красиви пейзажи от Родопите, до Стара планина и Странджа.

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...