22 април 2018 г.

Опитно поле :) или Пепа аспержи ще яде

       Когато човек се зарича, Оня Горе сигурно се превива от смях. Случайно попаднах на тази публикация от преди няколко години, където в раздела "искрено и лично" съм обещала да не давам втори шанс на аспержи, броколи, авокадо, октопод.... Всичките тези без готвения карфиол и брюкселското зеле  ги ядем вече. Е, октопод няма как да отглеждам,  авокадото е ок.30см. високо, но броколи и аспержи  хапваме собствено производство.  И гъби не обичам, но отглеждаме (основно авджи Стоев ) гъби гладница успешно на дървени пънчета. Готов мицел може да си поръчате и в чували и да отглеждате в помещение, нашият е поръчан  в Троян. 

       Това е темата на публикацията днес. Пепини земеделски неволи. За по-малко познати и рядко отглеждани у нас зеленчуци. Краставици и домати почти всеки знае и може да отглежда, стига да има градина и желание. Моите редки :) зеленчукови видове са отглеждани и малко дистанционно, тъй като съм ги поверила на мама и тати да да наглеждат и поливат и  провеждаме консултациите по телефона.  Много държа да споделя точно този си, макар и малък опит, защото знам, че има достатъчно хора, които имат желание да си имат собствено еко- и био-производство Не че не могат да се купят  тук (от големите вериги), но дори не смея да предположа колко време е пътя на зеленчуците, как се берат и съхраняват, имайки лични наблюдения върху  износа на домати за необятния СССР преди 1990 год. 
       Не е трудно, получава се, както се вижда, само ви трябва градина и желание :) А щом аз мога, значи всеки може.  Сега  е и времето, в които се приготвя разсада за тях, или се засяват. И един непоискан съвет :) Имайте предвид, че при добри грижи, земята се отблагодарява. Не прекалявайте с количествата, защото някои зеленчуци няма как да се изядат пресни накуп. Някои, като пащърнака могат да се замразят, изсушат, консервират заедно с други подправки; броколите също могат да се замразят, макар да си губят свежия вкус така, но има такива като кейла, които няма как да съхраните  - този листен зеленчук е вкусен свеж и пресен. Да зарадвате приятели с подарък нетрадиционен зарзават :) също е добро решение. 
       Семена за почти всички видове вече има и тук в агроаптеките. Но и винаги може да си поръчате от чужбина - моите първи семена бяха изпратени от Ивето от Австрия. Естествено, тук няма такова разнообразие за тези зеленчуци, както в чужбина.  
       Качествата на зеленчуците няма да описвам надълго - в интернет може да намерите достатъчно информация. Естествено не всичкописано в интернет  е вярно, но предполагам всеки разумен човек ще отсее, сравни и намери вярната информация. И ако решите да отглеждате някой от тези зеленчуци, имайте предвид, че съм аматьор, любител, който се учи повече по метода "проба-грешка" и е добре да потърсите още информация от агроном. Ако ще го правите в промишлени количества - задължително е. 

Отглеждане на зелени аспержи  
За съветите за тях съм изключително благодарна на Маги Митова.   
Семената на аспержите се засяват през април-май. Или направо на лехи в земята, или в големи саксии. Поникват бавно, за около  4 до 6  седмици. Обичат влагата и се поливат редовно. Когато достигнат 10 см. височина се засаждат на постоянно място в земята - на бразди; дълбочина около 20 см. (корените им са дълги) , разстояние между отделните корени ~ 30 см и разстояние между редовете - ~40 см. (моите са на 2 реда, но имам приготвени и нови за разсад). Стеблата им напомнят на млад копър :), 
 поливат се цяло лято и до есента са добре вкоренени в земята. Окопават се няколко пъти, като всеки път растенията се загърлят. Поливат се редовно - обичат влагата. През ноември  стъблата се изрязват  2-3см. над пръстта и засипват със смесена слама с пръст и угорял оборски тор.  
Така презимуват.  Рано напролет през март отново се прекопават и още веднъж загърлят. Когато при мен започнаха да излизат тънки се наложи още веднъж да загърля и сложа още пръст върху тях и определено имаше ефект за дебелината  на следващите, които растат.  Сега, да споделя, че на доста места пише, че втората година реколтата не се прибира - появилите се свещи се отстраняват. Но виждате горе, че размера им е добър, младите аспержи са крехки и много вкусни - лично ги хапвам сурови :) Реално обещания за добра реколта се дава на третата година - живи и здрави, ще видим. За добре развито растение се смята "свещ" с тегло ~ 60г. Готови за рязане са след като порасне 8-10 см. над пръстта - разравя се мястото около "свещта" и с тънък нож се реже в основата - още толкова под  земята. 
    В началото на ХХ в. България е била най-големият производител на аспержи за Европа, но след 9 септември са обявени за буржоазна храна, заедно с артишока и производството им е спряно. Аспержите са богати на калций и  желязо, пречистват организма от токсините и предпазват от остеопороза.   
      Няколко мои предложения за ястия с аспержи.  Ако случите на много млади - не пропускайте да ги хапнете сурови със зелена салата. Напомням :) бланшират се за кратко време във вода с щипка сол и 2-3 лъжици лимонов сок. 

  
Отглеждане на броколи.
Това беше зеленчукът, който върза почти всичките си глави по едно и също време и едва успяхме да го приберем във фризера, след като си отядохме на пресни, свежи броколи - ако остане на корена и времето е топло   - над 22*, много бързо прорастват и цъфтят. Сортовете броколи са много :) имах семена за жълти и лилави, които успешно изгубих от пренасяне град-село. Зелените (нормални, бих казала за нашия пазар) станаха много добри - на всяко коренче по глава, без пропуск, за разлика от броколи-романеско-то, което не върза нито една глава. Този вид цветно зеле е много вкусно и туршии, да знаете :) така че произведен  през есента, може да го включите в зимнината. 
Броколите могат да бъдат произведени от разсад, а може да се посея направо в почвата, през май, но тогава добивът ще бъде по-късен. При мен  са от разсад - семената се засяват през март/април в сандъчета, а в началото на май се изнася и  засажда на браздите :) знаете как се повдига  част от пръстта в редове, за да може да се поливат във вадите.  Дълбочината на корена трябва да е ок 30 см, разстоянието между редовете ок 45-50 см , а между отделните коренчета - до 40 см.  Обичат слънчево място. 

       Тук ще се върна на едновременното връзване на главите на зелето :) За да не се сллучва това, добре е семената (а след това и разсада) да се посява/засажда през 10-15 дни. Така за месец и половина ще бъдат засадени и в градината, но няма да вържат едновременно глави и да се налага да ги изяждате :) прибирате наведнъж. По време на отглеждането се знае - поливане, прекопаване, плевене. Торене не, защото са еко- и био- за собствени нужди. 
      Първите глави  се оформят след около 3 месеца - по същия начин, като карфиола. Главите са плътни, сбити и за да се запазят повече време отрязани (да си ги занесете в града, примерно) трябва да се отрежат с ~ 15см. от стеблото и завият добре във фолио за свежо съхранение (стреч). Дори и така не издържат в хладилник повече от 10 дни - започват да пожълтяват. Режат се в момент, в който са свежо зелени на цвят - ако не уловите този момент, след 3-4 дни започват да цъфтят и пожълтяват. С отрязването на главите броколи не приключва отглеждането им :)   на страничните леторасти също се образуват глави - по-малки, но също свежи и годни за ядене. 
       Освен за добив през есента, може да си отгледате и ранни - които ще станат късно напролет/или в ранно лято, преди да ехванала голямата жега, тъй като най-благоприятна температура за образуването на главите о ок 25*. В този случай разсада се приготвя рано, през февруари, на топло място и се изнася  да се засади в пръстта  най-късно в края на март (ако трябва в началото се завива с найлон на тунелчета). 
      Броколи са се отглеждали още в Римската империя. Най-ценното им вещество е сулфорафанът,  който предотвратява развитието на рак на стомаха и кожата; спира развитието на туморните клетки и като цяло се явява най-мощното антиканцерогенно вещество, познато на науката. 
      Тук са любимите рецепти с броколи на фамилията :)  Когато ги готвите, не забравяйте: Готвят се за кратко време, защото ако ги изтървете :) вони зле и никак не са  вкусни. Във водата, в която се бланшират розичките прибавяйте по 2-3 лъжици лимонов сок за запазване на свежия цвят. Веднага след бланширане заливайте със студена вода.  
Долу се вижда и затворения цикъл на производството при нас - зайковците също обичаха броколи, но вече не ги отглеждаме. 

Кейл 
Къдраво листно зеле. Този зеленчук не връзва глави,  вирее като троскот :) и когато върже първите дузина листа може да започне брането им от долната част на стъблото - нагоре продължава да  пуска нови листа. По магазините много рядко се намира този зеленчук, но в агроаптеките вече има няколко вида семена -   този е някакъв къдрав, който приятел донесе от Англия и стана висок около метър, но който не пази опаковките на семената си, така си тъне в незнание. Семената се засяват направо в пръстта на дълбочина ~ 2см. и разстояние ~ 20см. едно от друго. Листата виждате са доста накъдрени, но много крехки. Първите, готови за бране са след около 50 дни, а последните може да берете и в снега :)  студоустойчиво растение е.  
Рецепти  с кейл може да видите при Танита , като добавим и всякакви сармички с тях. 
Пащърнак. 
Този кореноплоден зеленчук също е като плевел - сее се  направо в почвата, на дълбочина 2-3 см. в земетя (всъщност всяко пакетче семена си има упътване на гърба с тази информация) на  разстояние 8-10 см. едно от друго. Пониква за около 3 седмици, през които му трябва влажна почва. Ако не го извадите през есента, може да остане да презимува в земята като морковите, но това е ако ще си изкарвате семена - на втората година  стъблото е цветоносно и прави семена. Може да се засее и по-гъсто, като морковите и когато излязат растенията - да се разредят. Когато стане време за изваждане и прибиране, имайте предвид, че коренопода е забит здраво и дълбоко в земята :) . Може да се съхранява в универсалната зеленчукова подправка, която правя; настърган и изсушен с други подправки; замразен - за печене с други кореноплодни през зимата, или заровен в пясък, като морковите. Всъщност този зеленчук е доста сходен с морковите и по вид, и по отлеждане. Без листата, разбира се :)

Батати. 
Този зеленчук ми се опира. Добива, който изкарвам е до 2 кг :) колкото да не е без нищо. Трябва му силна почва и много влага, които не мога да отвоювам с мама и тати :) Както мама сподели предната есен, когато ги вадех "Ако ги бях поливала по-често, можело е по-големи да станат". Но с дистанционното отглеждане - толкова. Почвата трябва да се подхрани с доста торове и да е рохка. Торени зеленчуци има и на магазина :) За любителското им производство се приготвя предварително разсад. Избират се здрави, едри батати (от магазина) . Рътенето им се извършва през февруари в топли парници, или в слънчева стая, близо до прозорец. В средата на март клубените се нареждат върху слой от 8-10 см пясък, без да се допират един до друг. Покриват се с още 2-3 пръста пясък и започва обилно поливане. Препоръчителна температура по време на рътенето е 20-30°С. След около 3 седмици се формират кълнове с нежни коренчета, които се отделят от грудката внимателно и се пикират на 5/5 см в леха, покрита с найлон. Окончателното засаждане в почвата е в средата на май - бататите са топлолюбиви - на разстояние 35-40см. едно от друго. Това е по книга, както съм си записала, но някой ден, когато градината епри мен, или аз при нея :) ще се заема по-сериозно с тях. Защото всички у нас харесваме сладкия вкус на батата Така изглежда корена, за разлика от другите картофи и;DлАнският ми добив.

 

В момента  ми е поникнала салата Валериана в градски условия - разбирайте в голяма саксия на балкона и съм много доволна.  
Донесоха ми от Англия и семена за лилави моркови, сях ги на два пъти  и камък - нито едно семенце не поникна. 
       Приемам съвети за любителско отглеждане на горните зеленчуци :) 

8 коментара:

  1. Голямо браво от мен! Ама много голямо!

    ОтговорИзтриване
  2. Пепи,
    много е хубаво,че отглеждате такива растения.Всички сме ги отглеждали, дори и батати.При нас е по - студено и аз бях изкарала също слаба реколта.Но за жалост нашите батати бяха проядени от червеи, явно много сладки са били.Тази година пробвах да направя разсад от купени еко батати , но не успях.Държах ги в стаята както преди години направих.Преди години на топло покараха и направих хубав разсад.Даже закупих еко батати за по - сигурно.Но явно с пясък трябва да пробвам.В моят блог имам обширна публикация за батати и аспержи - вкл. и начин на отглеждане.Аз преди години и артишок отгледах, но беше явно дива форма - много ароматен.Останали са само 2 аспержи, дано тази вече станат по - силни растения, миналата есен бяха много малки и не ги отрязвахме.Бататите доколкото знам от човек, който е контактувал с филипинци се отглеждат в райони където дори други растения не виреят, но били много топлолюбиви.Явно при нашите условия затова не могат да дадат обилна реколта.А за торенето и почвата не съм ситурна - растяли на слаба почва и дори без много влага, но на много топло.
    Поздрави и усмивки !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тези дни ще прочета при теб, ели. Заинтригува ме с тази инфорация за влагата - където четох ,все влажно е. Има един човек, който пише във в Фермер, отглеждал е доста години вече и му пратих въпрос, но нямам отговор.
      Много усмивки и на теб :)

      Изтриване
  3. Глътнах си езика. Надявам се и аз някой ден да опитам...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ил, да опиташ да гледаш аспержи, или да дегустираш ;)
      Насреща съм и за двете. Догодина :)

      Изтриване
  4. Здравейте, Пепа. Имам въпрос, ако може да помогнете. Аз имам 2 корена аспержи. Миналата година хапнах е доста стръкчета. Тази пролет първото, което поникна не го отряза, то порасна около метър и нещо, цъфна и в момента е обсипано със зелени топченца. В тях ще узреят семена. Но другите стръкчета, които поникна ха около основното стъбло са много тънки и веднага се разклоняват, не са гладки стъбълца. Защо така? Много ще съм благодарна, ако ми дадете съвет.
    Поздрави от Ореш.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мисля, че тези първите се режат, за да могат да растат другите. А за семе се оставят по-късни, но семена има достатъчно в агро-магазините. И нормално дават на 3-4 година. Есента трябва да се зариват и да се получи висока лехата, в която е кореновата им система. Може би някъде в отглеждането не е както трябва.

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...