Това е положението. Времето навън ама много подхожда на свинското вътре 19 януари 2017 г.
Печени свински гърди с кожа
Това е положението. Времето навън ама много подхожда на свинското вътре 26 декември 2022 г.
Поркета от свинско месо
Поркета (Porchetta) е пикантно, шарено свинско печено месо без кост от италианската кухня. Приготвяло се е (и някъде все още) основно от обезкостено малко прасенце, завито на руло и намазано с подправки, печено на жар за поне 8 часа. Сега се прави и от голямо парче месо от осмянката (корема) на прасето, където мазнината е съвсем тънка, има един слой от светло/почти бяло на цвят и сухо месо и пълнеж от рибица. Всичко това овкусено с подправки и в кожа
Някои хора не я обичат, но ние сме си любители на свинската кожа. Поркетата може да се приготви и от бут, и от свински врат; може да е изместване от автентичното и име, но пък е важно, че е доста вкусно. Ето тук имам рецепта за свинско руло от бекон (само че е пълнено с кайма, вместо с рибица) и може да ползвате рецептата, защото точно за това, завитото в кожа, подробна рецепта няма да има.
Има само указание за печене, защото за мен при печенето на месо с кожа трябва да се внимава. Поркетата (готовото, завито и овкусено руло) купих от Вашата месарница, от чиито услуги софиянци и гостите на столицата могат да се възползват, тъй като освен физически магазини, правят доставка и до адрес. Аз като гостуващ от време на време човек там се възползвам. Освен поркета, ще откриете още приготвени за печене меса, както и готова кухня. Актуални предложения има винаги и на ФБ страницата на месарницата.

Намалявам на 170* и оставям така за 2,5 часа.
и хапваме. 27 октомври 2016 г.
Спирка: Трулиленд. И облечени кюфтенца :)

Всъщност още докато пътувахме към Алберобело започнахме да виждаме първите трули - сухи каменни колиби с конусовиден покрив.

Селището се разпростира върху два хълма, разделени от речно корито.. В източната си част е съвременния град, а на запад са пръснати над две хиляди трули. В модерната част на града започваме от пиенето на прословутото късо, мноого силно италианско кафе и похапване на каноли.


Градският музей Територио се намира в началото на историческата част. Той е направен от 10 трули, обединени в една. Тук може да се види (и чуе, стига да имате приятел да превежда :)) историята на създаването на трулите и как хората са живеели в тях в миналото. Тяхната примитивна форма създава впечатлението, че са древни, но всъщност най-старите датират от ХVІ в. Обявени са за национален паметник на Италия и ЮНЕСКО като част от световно историческо и културно наследство.


Според историята архитектурата на къщите :) се дължи на първия недобросъвестен данъкоплатец в Италия. Местен феодал решава да не плаща данъци на краля и раздава земи на селяните си само, ако си построят къщи по точно определен от него модел - от варовиковия камък без никакъв спойващ материал и вместо покрив - конус от камъни. Така те изобщо не били обявявани пред краля, защото в противен случай феодалът трябвало да му плаща данък жилища. Когато кралските данъчни

Така докато ги изучаваме отвън и отвътре :) в тихата част на стария град, попаднахме на вратата :) към отсрещния хълм и ...........

Не. Не сме в Дисниленд. Тук сме в Трулиленд.





Под главата чесън дланта ми е разтворена :) за сравнение.
Повечето от трулите са напълно обитаеми - в едни си живеят хората, други се предлагат като ваканционни къщи, хотелски стаи; някои като ресторанти, магазини и магазинчета :) ателиета, в които майстори дялат от камък сувенирни трули







Музеят на виното и Музеят на зехтина също се помещават в трули. Ама много магазинчета за вина и ликьори имат тези хора :)


И паста :) във формички на трули. Както и такава, сушена на слънце със странния сив цвят. Следващите дни ще я опитаме у нас (пп: опитахме я :) паста като паста, но с интересна форма) .
Сега обаче като допълнение към малките трули-къщички - малки кюфтенца. Облечени в пилешки кожи. По идея на Мими, същата жена, която ме замъкна в Италия. Тъй като двете заедно ходихме на мисия "пиле" (разбирайте да заредим фризерите с прясно пилешко) тя сподели и почерпи с такова кюфте. Вкусничко беше, но точно тогава идеята и закъсня, тъй като излишната кожа на моите пилета беше предадена за храна на куче-Рита-на-Мишо. Но после ги направих :) и вчера пак. От мен - листенце салвия. Ама разбира се, в града на салвията съм :)
Кюфтета в пилешка кожа
Точни продукти и рецепта няма. Това е идея да се използва кожата на пилето, а печените кюфтета да останат сочни. Кожата е от торса :) разбирайте гърдите и гърба на 3 пилета. Нарязана на парчета, колкото да увият едно кюфте, без да се натрупва два пласта кожа.
Така печеното кюфте остава сочно, а печена кожа на пиле оказва се ядат почти всички :)
Каймата е овкусена по вкус - моята е свинско и телешко, подправките са смес от кимион, черен пипер, риган. Малко настърган лук и нищо повече. Кожата е съвсем леко осолена и подправена с черен пипер.
Топче от каймата се поставя на кожата заедно с едно листенце салвия и краищата завиват, за да го обгърнат. Поставят се в тава за печене със събраните краища отдолу. Налива се малко вода - около 1 пръст и се пекат в загрята на 200* фурна за около 30 мин.


















