Печени свински гърди с кожа

   Това е положението. Времето навън ама много подхожда на свинското вътре :) в къщи.  Печени свински гърди и друг път съм показвала, различното при тези е, че са кожата и че са сухо мариновани за 24ч. Всъщност други трябваше да приготвя, по едно клипче, споделено от приятел, но там ме притесни мазането със сода за хляб и много сол в края на печенето и реших да си го спестя.  Но пък си се получи страхотно и :D вкусно, разбира се.  Давам количество подправки за толкова, колкото беше моето месо, но винаги може да се изпече по-малко, или по-голямо парче. Ако останат подправки ги прибираме за следващо печене  И последно, както се сещате, месото може да бъде и без кожа, но тази година много често сварвам с кожа и тъй като я обичам :) не е за пропускане. 

Продукти: 

2 парчета свински гърди с кожа по ~ 700г ( или колкото ще Ви трябва :)

1 ч.л. сол 

1 ч.л. червен пипер 

1/2 ч л. чесън на гранули/прах и щипка чипс от чесън - това са сушени люспи 

1/2 ч.л. лук на гранули/прах 

1/2 ч.л. смлян кориандър 

1/2 ч.л. смлян ким 

1/2 ч.л. смлян кимион 

1/2 ч.л. риган 

Приготвяне: 

* Всички подправки се смесват.  Отделят се 1-2 щипки от нея. 

* С остър нож се правят нарези на месото през 1,5-2 см. дълбоко - до кожата да остане несрязана част около 2 см.  Като се хване месото за кожата и вдигне прилича на метла :))) 

* В нарезите се поръсват и втриват подправки. Парчетата месо се поставят  с кожата надолу на  голям лист алуминиево фолио (който е поставен в тавата за печене) и натепват отгоре и  отстрани с подправките.  

* Завиват се парчетата месо с фолиото тавата се прибира в хладилника за 24 часа. 

* Когато стане време да се пече :) месото се изважда от тавата и прехвърля с кожата надолу (отново) на лист хартия за печене. Пренася се в тавата и завива плътно с фолиото отгоре. 

* Поставя   се в студена фурна, включва се на 200* и пече около 25 мин.   - през това време месото вътре трябва да започне да се готви и се чува къкрене :) 

* Намаляват се градусите на фурната на 160 и така се пече още 90 мин. 

* Изважда се тавата, месото се обръща - кожата вече отгоре и поръсва с отделената подправка. 

* Връща се във фурната и пече още 15 мин. на 160*.

* Изважда се от фурната, завива  с фолиото и оставя за 10-на мин. да си почине. 

***Не бива да се притеснявате, че по време на печенето хартията  ще изгори, или залепне вътре. Месото си пуска соковете, докато се пече и тъй като е плътно затворено,  дори малко да е тази течност, няма къде да се изпари. Но не слагайте вода, или други течности, ако решите да си го приготвите точно така. На другите рецепти за печени свински гърди съм слагала и ако искате нещо различно :) пробвайте така. Без течности. 

Поркета от свинско месо

 

      Поркета (Porchetta) е пикантно, шарено свинско печено  месо без кост от италианската кухня. Приготвяло се е  (и някъде все още) основно от обезкостено малко прасенце, завито на руло и намазано с подправки, печено на жар за поне 8 часа. Сега се прави и от голямо парче месо от осмянката (корема) на прасето, където мазнината е съвсем тънка, има един слой от светло/почти бяло на цвят  и сухо месо и пълнеж от рибица. Всичко това овкусено с подправки и в кожа  Някои хора не я обичат, но ние сме си любители на свинската кожа. Поркетата може да се приготви  и от бут, и от свински врат; може да е изместване от автентичното и име, но пък е важно, че е доста вкусно. Ето тук  имам рецепта за свинско руло от бекон (само че е пълнено с кайма, вместо с рибица) и може да ползвате рецептата, защото точно за това, завитото в кожа, подробна рецепта няма да има. 

       Има само указание за печене, защото за мен при печенето на месо с кожа трябва да се внимава.  Поркетата (готовото, завито и овкусено  руло) купих  от Вашата месарница, от чиито услуги софиянци и гостите на столицата могат да се възползват, тъй като освен физически магазини, правят доставка и до адрес. Аз  като гостуващ от време на време човек там се възползвам. Освен поркета, ще откриете още приготвени за печене меса, както и готова кухня. Актуални предложения има винаги и на ФБ страницата на месарницата. 

Парчето е с тегло ок 1,5 кг. 

На дъното на тавата за печене подреждам  кръстосани  бамбукови шишчета за печене :) това го правя от време на време, за да не лежи месото в дъното на тавата и да може да се изпича еднакво и отдолу. Ползвам и пръчки за суши, че са по-дебели, но скоро ги приключих. Днес очаквам авджи Стоев да и донесе пръчки от черници, които също са много добри за печене на меса. 

В тавата наливам 60-70 мл соев сос,  150 мл бяло вино и 150 мл вода - зависи от тавата, но толкова, че течностите едва едва да покриват долната част на рулото. 

Намачквам и намокрям лист хартия за  печене и покривам месото с него. 

Върху него покривам и плътно завивам с два пласта алуминиево фолио. 

От хартията месото не се изсушава при печенето, а и отпадат притесненията на някои хора храната да има допир с алуминиевото фолио. 

Поставям  в  предварително загрята на 250* фурна, малко под средното ниво и пека така, докато се чуе къкренето отвътре - месото е започнало вече да се готви  Намалявам на 170* и оставям така за 2,5 часа.

Изключвам  фурната, оставям за още 30 мин. вътре и тогава изваждам, режа, снимам  и  хапваме. 

Спирка: Трулиленд. И облечени кюфтенца :)

      Алберобело. На планетата Земя сме, да :) още един бял град, но с къщички-кошери, като от детска приказка. На 15 мин от гарата стигаме началото на историческата част на града  и започваме охкане, ахкане и въртене около оста си....Малки бели варосани къщички с конусовидни покриви започват да се нареждат от двете страни на улицата и всеки момент очаквам от някоя да излезе я Пиконико, я седемте джуджета. 

 
Всъщност още докато пътувахме към Алберобело започнахме да виждаме първите трули - сухи каменни колиби с конусовиден покрив.
 
Селището се разпростира върху два хълма, разделени от речно корито.. В източната си част е съвременния град, а на запад са пръснати над  две хиляди трули. В модерната част на града започваме от пиенето на прословутото късо,  мноого силно  италианско кафе и похапване  на каноли.   
 

Но канолите са временно решение за засищане на глада    Да живее сандвичът :) 

 

Всички трули са направени от варовик и  камъни,  без абсолютно никаква  спойка. Първите са построени през 16 век със заселването на население, занимаващо се с обработка на земята.

 

Най-забележителната част от конструкцията на трули-те е техният покрив. Той е  построен от два пласта. Вътрешният слой е направен от големи парчета варовик, а външният - от варовикови плочи, като неговата цел е да не пропуска вода. Стените на трули-те са   дебели  над един метър. В повечето случаи в трула-та има една по централна стая под всеки конус от покрива с допълнителни помещения подобни на ниши.

 
Градският музей Територио се намира в началото на историческата част. Той е направен от 10 трули, обединени в една. Тук може да се види (и чуе, стига да имате приятел да превежда :)) историята на създаването на трулите и как хората са живеели в тях в миналото. Тяхната примитивна форма създава впечатлението, че са древни, но всъщност най-старите датират от ХVІ в. Обявени са за национален паметник на Италия и ЮНЕСКО като част от световно историческо и културно наследство.   
 

 
 Според историята архитектурата на къщите :) се дължи на първия недобросъвестен данъкоплатец в Италия. Местен феодал решава да не плаща данъци на краля и  раздава земи на селяните си само, ако си построят къщи по точно определен от него модел -  от варовиковия камък без никакъв спойващ материал и вместо покрив -  конус от камъни.  Така те изобщо не били обявявани пред краля, защото в противен случай феодалът трябвало да му плаща данък жилища. Когато кралските данъчни   тръгвали да събират налозите, трулите били бутани за часове и камъните разхвърляни - къщи нямало.  
   
Така докато ги изучаваме отвън и отвътре :) в тихата част на стария град, попаднахме на вратата :) към отсрещния хълм и ........... 
   
Не. Не сме в Дисниленд. Тук сме в Трулиленд. 

     

 

 


Под главата чесън дланта ми е разтворена :) за сравнение. 

Повечето от  трулите са напълно обитаеми - в едни си живеят хората, други  се предлагат като ваканционни къщи, хотелски стаи; някои като ресторанти,  магазини и магазинчета :) ателиета, в които майстори дялат от камък сувенирни трули






 
 Музеят на виното и Музеят на зехтина също се помещават в трули.  Ама много магазинчета за вина и ликьори имат тези хора :)

И паста :) във формички на трули.  Както и такава, сушена на слънце със странния сив цвят. Следващите дни ще я опитаме у нас (пп: опитахме я :) паста като паста, но с интересна форма) .

Сега обаче като допълнение към малките трули-къщички - малки кюфтенца. Облечени в пилешки кожи. По идея на Мими,  същата жена, която ме замъкна в Италия.  Тъй като  двете заедно ходихме на мисия "пиле" (разбирайте да заредим фризерите с прясно пилешко) тя сподели и почерпи с такова кюфте. Вкусничко беше, но точно тогава идеята и закъсня, тъй като излишната кожа на моите пилета беше предадена за храна на куче-Рита-на-Мишо. Но после ги направих :) и вчера пак. От мен - листенце салвия. Ама разбира се, в града на салвията съм :) 

Кюфтета в пилешка кожа 

Точни продукти  и рецепта няма. Това е идея да се използва кожата на пилето, а печените кюфтета да останат сочни.  Кожата е от торса :) разбирайте гърдите и гърба на 3 пилета. Нарязана на парчета, колкото да увият едно  кюфте, без да се натрупва два пласта кожа.
Така печеното кюфте остава сочно, а печена кожа на пиле оказва се ядат почти всички :)

Каймата е овкусена по вкус - моята е свинско и телешко, подправките са смес от кимион, черен пипер, риган.  Малко настърган лук и нищо повече. Кожата е съвсем леко осолена  и подправена с черен пипер.
Топче от каймата се поставя на кожата заедно с едно  листенце салвия  и краищата завиват, за да го обгърнат. Поставят се в тава за печене  със събраните краища отдолу. Налива се малко вода - около 1 пръст и се пекат в загрята на 200* фурна за около 30 мин. 

Повече снимки - тук  
Следващия път - в най-белият град - Остуни.  (LaCittàBianca).