800, 8 март и Бисквитена торта с млечно-маслен крем

По втора точка :

Честит 8 март ,мили дами!

Бъдете много здрави, обичани, щастливи, желани, успяващи и удовлетворени!
Радвайте се на малките неща и на всеки миг  с любимите хора! 
И нека не само днес, а всеки ден да е специален  за вас! 

      Някои хора свързват 8 март със соца,  затова днес символично предлагам една обикновена бисквитена тортичка (която в този случай дори не е само от бисквити), но пък крема в нея е онзи стар, тоталитарен   млечно-маслен крем за еклери и торти, който се правеше от голяма част от българските жени. 
      И тъй като на мен винаги някакви неща ми остават   както тук се вижда в бисквитената торта са вложени и изостанали кроасани, които чудесно се напояват наред с бисквитите от крема. Всъщност може да сложите останали парчета от кекс, вафли, бисквити, сладки.... Бисквитената торта става интересна  всяко парче - с изненада. 

Трета точка   Бисквитена торта с млечно-маслен крем  

Продукти за тава с размери ~35/20 см. 
обикновени бисквити ( Житен дар с масло предпочитам) около 300-350 г. (малките пакети са по 130г, големите мисля са по 250г) 

За крема:

4-5 яйца (най-добър според мен е с 8-10 жълтъка, но после търся приложение на белтъците :))
8-9 с л захар
500 + 100 мл прясно мляко
и още 200 мл прясно мляко с 2-3 лъжици ром (или есенция) 
4 с.л. брашно (или 4 с.л. царевично нишесте, ако се притеснявате да не ви мирише брашното на сурово) 

250г масло
150 г пудра захар

Приготвяне:
* Яйцата и захарта се разбиват в тенджера (с дебело дъно) на слаб  котлон до леко сгъстяване на сместа (с голям, здрав тел за разбиване на яйца. Няма нужда от миксер) .
* Прибавя се 500-те мл топло прясно мляко на тънка струя;  с постоянно бъркане и  пак на котлона.
* Брашното се размива с останалите 100 мл прясно мляко и също прибавя на тънка струя в яйчената смес, при непрекъснато бъркане,  докато се сгъсти - тук вече котлона се увеличава, но да не бъде на повече от 1/2 от мощността му.
* Когато се сгъсти (отнема около10-15 мин) се отмества от котлона и се оставя да изстине, като се разбърква през 1-2 мин., за да не хване коричка. Тук прилагам една хитринка :)  - намокрям  парче свежо фолио ( или торбичка) и  поставям плътно на крема - това не позволява да хване  коричка, но съответно изстива много по-бавно.
* През това време си приготвяме масления крем: 
* Мекото масло се разбива с пудрата захар - с миксер :) до получаването на пухкав крем. Около 10 минути. 
* От изстиналия млечен крем се прибавя по лъжица към масления и  миксера се заменя с дървена лъжица, или силиконова шпатула и бърка в  една и съща посока,  докато се смесят двата крема. 

Сглобяване  на тортата: 
* На дъното на тавата се разстила на тънък пласт 2-3 лъжици от крема. 
* В останалото 200 мл прясно мляко се прибавя ромът/есенцията, бисквитите се потапят и редят върху крема.
* Отново следва  пласт крем, отново бисквити..... и така докато свършат бисквитите, или крема :) но отгоре задължително трябва да е крем.  
* Поръсва се с настърган шоколад, или смлени ядки, а може да се украси и със свежи плодове.
* Тавата се прибира  в хладилник  за поне 7-8 часа, преди да се нареже и извади парче за дегустация :) 

     И по точка първа :) 
      Празникът е в онова, което го отличава от делника...... А днес при мен е двоен, тъй като имам още един -  малък, на блога . 
    Това е  осемстотната публикация. Както и на 700-тната, почерпката в канибалския блог    отново не е месна. Но поне  вчера публикацията беше месна, а днес е сладка. 
     Рецептите със сигурност са повече от 800, защото в някои публикации има и по две и с гордост мога да кажа, че всички са минали през моите ръце - от продуктите,  през снимките с трудно-доловим фокус някъде , до натискането на бутончето "Публикуване". Лично изпробвани, дегустирани върху любимците ми и одобрени. Защото има и такива, които не съм повторила :) и няма да ги споделя тук. Както и други, които съм правила, правя пак и отново сега, но до снимка не стигат.
      Всеки път, когато трябва да изпиша благодарност тук, няма как да не изразя своята благодарност на:
- ударната  групичка от форума на Гответе с мен - Юлка, Нат, Мариани и Танита, с които направих първите стъпки в "кулинарния интернет"  и така ми отвориха очите за още красиви и вкусни неща, които се готвят по света (тогава нямаше кулинарни предавания и телевизии, освен Ути и Ив. ЗВездев); 
- на мама и баба:  че ме научиха да готвя не по задължение, а с желание (така или иначе се налага, по-добре да бъде с желание)  
- на мама свеки: че ми е отгледала  Мише, който ядеше точно  три неща: месо с картофи; месо с ориз и месо без картофи и ориз;  
- на децата ни  и техните приятели, които харесват разнообразната храна и са ми основни дегустатори и критерий 
     А най-много благодаря на всички познати и непознати хора, които са си приготвили  рецепта от тук за доверието, което ми оказват и вярват в добрия краен резултат . Надявам са да ви подвеждам много, много рядко. 

Шишчета от агнешко месо

     Няма човек, който да остане равнодушен към шишчета, нали? Независимо дали са месни, плодови, или зеленчукови, удоволствието тук е на всяка хапка:  зеленчуковите - поели ароматите на подправки и зехтин, докато се пекат; плодовите - малки, сладки хапки, поели още сладост от облелия ги мед или свежест, от топката заквасена сметана, която ги гарнира; рибните - носещи аромата на море. Но няма такива сочни и ухаещи на подправки хапки  като месните шишчета, особено ако  са печени на скара на жар и ако между късчетата месо са нанизани лук, чушка, или гъбка, за да допълнят съвършенството на картината, която изпълва съзнанието на всеки човек,  обичащ да яде месо. 
   

      За да направим перфектните шишчета, трябва да имаме предвид няколко неща: 
- месото трябва да бъде прясно, не замразявано; крехко - без сухожилия, ципи, мазнини; 
- кубчетата месо да се режат с приблизително еднакви размери;  напречно на мускулните влакна; независимо колко са големи парчетата месо, за да могат да се изпичат равномерно. 
- месото да се маринова за мининум 2-3 часа, и трябва да изберете комбинация от съставки, която да ви е любима. Аз обикновено ползвам зехтин/олио, соев сос, твърд алкохол за агнешко и свинско, лимонов сок за пилешко и риба; горчица или мед, подправки.... 
- много удобни са да се приготвят предварително - от предишна вечер, или сутрин, преди работа и вечерта ще бъдат доволно овкусени и мариновани и ще трябва  само да се изпекат за вечеря. По възможност на скара на жар, но тъй като не всеки има възможност - грил тигана, или електрическата скара вършат  добра работа. 

      Мога да кажа, че много и разнообразно месо хапваме в къщи, но винаги, когато отидем някъде из Родопите с удоволствие опитвам от техните агнешки пържоли или шишчета. Страхотен вкус има за мен агнешкото месо, печено на скара, макар моите човеци да не споделят тази ми страст към агнешкото въобще. Ако знаете с какви вкусни агнешки суджуци пък съм израснала . Затова този път първото ястие, което реших да приготвя с прясното агнешко, с което тати ме зарадва, бяха шишчетата. 

Продукти  за ~ 800г агнешко месо: 

2 с.л. зехтин
2 с.л. соев сос
2 с.л. ракия/водка (твърд алкохол, премахва миризмата на агнешкото принципно) 
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. чесън на прах 
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. кимион
1 голяма глава лук 
2-3 гъби за желаещите :) 

Приготвяне: 
* Месото се нарязва на хапки,  приблизително еднакви по големина.
* Поставя се в купа, а към него се прибавят всички други продукти. 
* Лукът се срязва на 8 части (радиално) и се разделя на отделните листи - трябва да бъдат с големина на парчетата месо.
* Поставя се при месото, обърква се добре, купата се покрива с лист свежо фолио (или поставя в торбичка) и прибира в хладилника за поне 2-3  часа. Най-добре - за 24 часа :)
* Късчетата месо се нанизват на шишчета за печене.  Тук-там между тях се поставят парчета лук и гъба. 
* Пекат се на загрятата вече скара от четирите страни.
* Сервираме ги веднага, докато са още горещи с приготвената гарнитура. 

Чийзкейк със сладко от малини

  

    Тук значи става дума за търпението. Че е добротел - ясно е. Че ми липсва - също. Ако го имах  щях да покажа  перфектното триъгълно парче от сладкиша, но тъй като у нас явно не само аз го нямам, чийзкейка престоя почти 2 часа след направата му   и се наложи да го десертваме :) със също  толкова нетърпеливите ни деца. Че на кого да се метнат :) Но пък е един от най-вкусните сладкиши, които сме хапвали и тъй като друг път предвидливо съм правила сутрин преди работа  -  докато се приберем вечерта е достатъчно отпочинал в хладилника. По тази причина до снимка не е стигал.  Сега черпя парче от този :) нищо, че не е в най-приличния си вид.   Желателно е формата за печене  да е разкопчаваща се. 

Продукти за форма с d ~ 26 см  (12 парчета): 
~ 220 г.  какаови бисквити (Роден край с какао, меки) 
100 г. едро смлени ядки (орехи, или лешник) 
100 г. масло 
1 жълтък

За крема: 
200 г. крема сирене (1 кутия Филаделфия + 1 лъжица) 
400 г. заквасена сметана 
2 яйца 
~ 180г захар 

За заливката: 
1 бурканче (400г) малиново  желе 

Приготвяне: 
* Бисквитите се смилат, или ситно натрошават. 
* Смесват се в купа, заедно с ядките, мекото масло и жълтъка и разбъркват, докато сместа стане на трохи. 
* Дъното на форма за печене ( с разкопчаващ борд)  се покрива с хартия за печене. 
* Бисквитената смес се разстила на дъното и притиска плътно. 
* Пече се в предварително загрята  на 180* фурна  за 10 мин. Веднага се изважда и охлажда. 
* В друга купа жълтъците и захарта се разбиват за 2-3 мин. 
* Прибавят се сиренето и заквасената сметана и бъркат толкова, колкото да се получи еднородна смес. 
* Белтъците се разбиват за 3-4 мин, докато стана на пухкава пяна.  
* Прибавят се по малко към другата смес и разбърква с лъжица или шпатула, докато млечната смес ги поеме. 
* Изсипва се върху изстиналата подложка и заравнява. 
* Пече се 1 час и 30 мин. в предварително загрята (отново) на 180* фурна,  на водна баня - водата в тавата за водната баня се поставя гореща и не бива да е повече от половината на съда за печене. 
* Фурната се изключва,  но сладкиша остава затворен вътре, докато изстине - около един час още.  Това е много важно, за да не се напука, или спадне чийз пласта при рязкото понижаване температурата на сладкиша. 
   - Тук е моментът  да се прибере готовия сладкиш в хладилника за поне 6-7 часа, преди да се намаже със желето и нареже. Този, който виждате  не е престоял и 2 часа 
* След това  се залива с желето - затоплено леко, за да може да се разпредели по млечния пласт и   бързичко нарязва и дегустира. 

Гарнирането с пресни малини е в сезон, когато малините са излезли на пазара :) Може и листенца мента, ако ви се намират под ръка. Но моите подправки са посяти едва миналия уикенд, затова - следващия път със зеленичко :) 

ПП: Допълвам снимки и на перфектното парче - т.е. перфектно отлежало вече. Заради големината на форма при него чийз слоя е малко по-тънък. Желирания пласт отгоре, сладкото от малини е смесено с чаша замразени боровинки, от където е и цвета. А по-жълтия цвят е от домашните яйца :) за сметка на купените.
При направеното бързо допитване  до консуматорите у дома се оказа, че  си искат първия вариант -  хем да не чакат, хем да е по-течен... и сочен :) 

Картофени рьощи с праз и кашкавал

      Един аламинут, който много прилича на нашия пататник. Това тук обаче си носи името от автора - Гордън Рамзи, в чието предаване   го видях през изминалите дни. Рьощи ( или Рости от  Röschti) . При него - Рьощи с праз, сирене и яйца, но тъй като в къщи сирене Грюер не се намира всеки ден, аз  го замених с наш, твърд, пикантен овчи кашкавал.  Резултата е чудесен - хрупкави корички отгоре и отдолу, с нежна и мека вътрешност. И с аромата на задушен праз :) 

      Давам продуктите за една такава чиния (2 порции) ,  с диаметър около 22 см, ако искате повече - увеличете  по две и направете на два пъти в тигана, след като разделите смесите.       

Продукти: 
~ 600 г картофи - 4 броя 
1 стък праз лук 
2 с.л. масло и 2 с.л. олио 
сол, черен пипер
~ 200 г твърд кашкавал 

2 яйца 

Приготвяне: 
* Картофите се измиват и се сваряват цели и небелени в подсолена вода. Варят се най-много 15  минути.- - не до пълното им омекване. 
* Охлаждат се, обелват и настъргват на едро ренде, заедно с кашкавала. 
* Подправят се със солта и пипера. 
* Ситно нарязаният праз се задушава в половината от мазнината  и 2-3 лъжици вода, също до непълното му омекване (да се усеща, като се яде). 
* Прибавя се към настърганите картофи и кашкавал и разбърква добре, без да се мачкат картофите . 
* В тигана за пържене се прибавя останалото масло и олио. 
* Изсипва се сместа и притиска към дъното на съда.
* Пържи се под капак за 6–7 минути на средна степен на котлона, докато отдолу се получи златиста коричка. 
* След това се обръща с помощта на чиния и пак се пържи до златисто и от другата страна.


 Копирам от публикацията си за фритата, как ползвам двете чинии: 

Вземам плоска чиния с   диаметър, малко по-голям от тигана,  в който правя омлета. 

Поставям  я отгоре  и с рязко движение обръщам -   омлета се прехвърля от тигана в чинията.

С кухненска хартия избърсвам  тигана, за да се почисти, ако има разни залепнали нещица по него.

След това с приплъзване връщам омлета обратно в тигана.

Така се запича/запържва и от другата страна. 

*** Ако искате да са по-здравословни, не пържете праза, а го задушете за кратко.  А след като смесите с настърганите картофи, намаслете метални купички за крем карамел (или силиконови формички, поставете в тях, притиснете добре и изпечете във фурната. Както тази тук, която е в ролята на гарнитура :) 

Кокоски

      Най-вкусните кокоски, които сме хапвали :) Толкова вкусни и лесни, че когато ми дойде музата да ги правя, за 4 дни  им се случва поне три пъти. Е, точно в този случай третия път бяха направени много успешно от младите ми човеци :) горда съм с тях. 
      Рецептата е на Роси, която, както и всичките и други са едни огромни сладки хапки  и ако ме прочетеш, Роси  , да знаеш, че всички ние губим от това, че си заряза блога и   темата в Гответе с мен - добрия стар форум разбира се, който ни запозна с много хора и свърза с приятели и от който излязоха куп кулинарни звезди . 

      Бих ги правила по-често, ако се сещах от време на време да зареждам големи пакети кокос :)  Недостатъци - излизат точно една тава (на фурната, голямата). Предимства - правят се за 10 мин, пекат за 10 и изяждат за 10     Давам дозата за две тави (около 80 бр., но зависи и с каква големина ще бъдат) и пропорциите в които ги правя аз, тъй като и Роси е писала, че намалява захарта.  А вие просто си купете 1 кг. кокос (знаете къде продават големи разфасовки) и ще имате за два пъти  по две тави. И внимавайте да не купите от ония обезмаслени, или как там бяха кокосови стърготини, защото тогава все едно от стружки са направени кокоските :) 

КОКОСКИ 

Продукти: 
500г. кокосови стърготини 
380 до 400 г захар 
6 средни яйца 
ванилия 



Приготвяне: 
* Фурната се включва да загрява на 180*С.
* Яйцата се чукват в голяма купа, прибавят се кокосовите стърготини, захарта и ванилията. 
* Всичко се обърква много добре първо с вилица, после с лъжица, колкото да смесят хубаво продуктите. 
***Тук вече или ползваме лъжицата за сладолед, за да оформим топчетата, или мокрим ръцете през 3-4 топчета и ги овалваме с длани. Сместа не лепне и се оформят лесно, но моите две лъжици за сладолед са неудобни -е дната е прекалено голяма :) другата - малка. Каквито и да ги направите - гледайте да са с почти еднаква големина, за да се пекат равномерно, тъй като печенето тук е бърз процес. 

* Готовите топчета се поставят на хартия за печене в тавата (или на силиконова подложка)  на неголямо разстояние едно от друго, тъй като не се разливат или надуват по време на печене. 
* Когато се поставят в загрялата вече фурна се включва вентилатор и пекат около 10 до 12 мин. - до леко зачервяване на кокоските. Изваждат се веднага. 

Задължително се охлаждат, преди да отхапите :) така че - въоръжете се с малко търпение.
Ако фурната ви е без вентилатор -печете ги на 190*С. 

Печени картофи с чесън, или шарено казано :) Картофени ветрила

      Тези ветрила от картофи ги правя, откакто Мими  ги е показала в добрия ни стар форум Гответе с мен. Преди  8 години, оказва се.  И всеки път с различни добавки, миришки и служат както за гарнитура, така и за основно ястие биха могли да минат. 



     Когато са за гарнитура естествено минават само с миризмите, но ако ще хапваме за основно - слагам и добавките - гъби, моркови за цвят, шунка, или тънки ленти сланина за блажно :) за някои хора.  Понякога  с добавен гъбен сос към тях. Но на всички - тънки ленти чесън и подправки. В последните години ги правя и в пликове за печене - още по-бързо и по-лесно и за печене (задушават се) и за чистене след това. 



     През годините ароматите се смениха у нас - от мащерка, през розмарин, чубрица и сега :) риган. Въпрос на вкус, сложете любимата си подправка за печени картофи, но ако все още не сте правили такива  ветрила от картофи - непременно си ги направете. 



      И последно  ще споделя една хитринка, която прилагам, за да успявам да нарязвам картофите на ветрило, без да ги срязвам докрай (ако се  реже бавничко се успява, но когато са повече картофи и се бърза :) това е доста добър начин да си помогна). 
      Избирам две дъски с равна дебелина. Слагам ги една до друга, а разстоянието между тях е дебелината на картофа - така, като се постави между двете дъски и се реже до дъските, остава около 0,5-0,8 см. (зависи колко са дебели дъските) ненарязана част от картофа, на която се държат резените и.  Долу се вижда добре. Вместо дъските, може да си изберете други два предмета, с еднаква големина, които да ползвате при срязването. 

Продукти:
еднакви по големина  почистени, избелени  картофи
по 2-3 с.л.зехтин и масло 
2-3  с.л. оцет
сол, риган, черен пипер - или подправки по вкус
скилидки чесън, нарязани на филийки (за 15-16 картофа ми отиват 1-2 средни глави) 

и още:
моркови, гъби, шунка, сланина - всичко на тънки филии 



Приготвяне: 
* Картофите се нарязват вертикално  през ~ 0,5см. , не до края.
* Посоляват се. 
* Във всеки нарез се поставя филийка чесън и филийка от другите "добавки" - тук може да ги редувате от всички, а   може да направите всеки картоф с различни добавки. 
* Нареждат се в тавичка един до друг - или в плик за печене - поръсват се с подправките, прибавя се маслото, зехтина/олиото и оцета - тук искам да спомена,  че оцета при печене се изпарява и не се усеща, но наистина стават вкусни с него, пък и щом Мими е писала оцет :) няма как да и противореча и слагам - тя е човек, на който се доверявам безрезервно в кухнята. 
* Пекат се в загрята на 180-200* фурна. Ако са в плик за печене - пекат се завързани в торбата, без да се пробива тя и без да се прибавя друга  течност.  След 50 мин. печене, плика се изрязва с ножица отгоре, за да могат да се запекат за още 5-10 мин. 

И тук на преден план е един със сланина и чесън само :)