Саси ди Матера. Камъни, камъни, камъни....

 
Каменните къщи на Матера. Град в Южна Италия, с древната си част - Саси ди Матера, наследство от последния период на  каменната ера, според учениете на възраст около  9000 години.  Къщи, изсичани в скалите и пещерите, но с канализация още през неолита. На тесни улички се нагледахме в Италия, но тук докато вървиш по улицата виждаш, че всъщност си на покрива на къщата, покрай която си минал преди преди малко :) и надничаш от парапета в двора и. 
 
Старата част на града  представлява сложна мрежа от  улички,  стълбища, пещери, прозорци  всичко това на куп, като  огромна каменна скулптура  под откритото небе.
 
Меките варовити скали са позволявали лесно копаене, поради което градчето се е разраснало в каньона на малката река Гравина. В тях освен стотиците къщи са издълбани и построени и множество църки, от различни периоди - наброяват се повече  120 скални църкви.  А там горе   базиликата "Санта Мария де ла Бруна", строена през ХІІІ се вижда почти от всички краища на  каменния град и е естествен завършек на  разходката в това омагьосано място. Камъняци пак, както казват моите хора и приятелите, но нямат никаква идея колко въздействащо е това място - от време на време се усещаш, че устата ти е пресъхнала, защото пак си я забравил отворена :) 
 
 
Според холивудски режисьори мястото удивително прилича на древна Палестина, заради което градът е станал  снимачен обект на над 40 филма, сред които "Христос се спря в Еболи", "Евангелието на Матея", "Демон", "Цар Давид" и най-известния в последните години  филма на Мел Гибсън "Страстите Христови". От тогава е и засиленият туристически интерес към града. 
 
През XVIII-XIX в. обитателите на каменния град  са надхвърлили  многократно водните ресурси и капацитета на примитивната й канализация;  жилищата станали  неудобни за обитаване заради липсата на прозорци и вентилация  и Матера започнала да изглежда все по-невъзможен за живот град. През Втората световна война  там  е попаднала  сестрата на италианския писател Карло Леви и  виждайки мизерията го сравнила с Дантевия "Ад":  Написаната от нея статия скандализирала света, а Италия (правителството и, разбира се) решило   да се намеси и изтрие този "срам",  изселвайки принудително близо 20 000 обитатели на старинните къщи . Собствеността над пещерите симали право да запазят  само онези, които можели сами да си позволят закупуването на друг дом. Останалите трябвало да напуснат каменните  си жилища и да  се нанесат в новото строителство, предложено им от италианската република.  Това се е случило  през 50-те години на миналия век и Матера станала символ на нищетата и упадъка 
 
 

Градът  се обезлюдил за почти 40 години  -  до 1993 година, когато  е обявен от ЮНЕСКО за световно архитектурно наследство. Тогава  италианското правителство (вече) гордо се е намесило  със собствеността си :) и е започнало финансиране и реставриране на  този древен град, запазил в себе си историята на хилядолетия живот. Така онези каменни жилища, които е трябвало да бъдат разрушени и заличени от лика на земята, се превърнали в  нещо като мотор на местната икономика. 

 

Кинопродукциите, които започнали да прииждат  към Матера, създавали работа за местните жители, а каменните помещения  приютили стотици магазини, ресторанти, много хотели, дори спа центрове с басейни и музеи.  Външният вид на къщите изглежда тесен и малък, но вътре в скалата са издълбани по няколко стаи.  Много от едновремешните необитаеми жилища от издълбаните туфи  също се съживяват след реставрирането и избелването им.

 

 
 

А в съвременния град живота си тече :)
 


Още снимки за Матера тук (абсурдно е  да избера най-добрите :)))  Това беше последният, най-уникален град, който видяхме  през кратката ни екскурзия. В навечерието на Коледа си пожелавам да мога да го видя отново. Нощем. В този живот. 
И пак да мина през този  тунел на времето 

Блъди мери скариди и млечен сос с кориандър

      Днес е Никулден и почитаме празника с риба на трапезата. Тази година ние ще сме гости на нашия новодомец Николай, но рибата задължително ще бъде освен пържен и пълнен шаран - плакия.  Традиция, какво да се прави. Друг шаран не се приема.  Ако не сте избрали риба за празника, може да погледните всички рибни предложения 

      А тук ще уважим празника с едни скариди :) Блъди мери скариди. Идеята за тях взаимствах от сп. Goodfood, като измених по мой и на човеците  вкус  и добавих млечен сос с кориандър, любим напоследък  

Продукти за 2 порции: 

20-на едри скариди, почистени от главите и от черната „вена”, но с опашките

2-3с.л. зехтин

1 скилидка чесън, фино намачкана

2 ч.л. царевично нишесте

1/4 ч.л. лют кайенски пипер  

50 мл водка

по 2 равни с.л. доматено пюре и кетчуп

За соса:
50г  пълномаслено кисело мляко 
50 г заквасена сметана 

50 г майонеза 
1 фино пасирана малка скилидка чесън

1 ч.л. мед 

2-3 щипки сух копър 

1 щипка смлян кориандър

сол на вкус 
 

Приготвяне: 

* Зехтинът се загрява в голям тиган. 

* Скаридите се овалват в царевичното нишесте и кайенския пипер, посоляват и заедно със скилидката чесън се поставят в тигана. 

* Пържат се минутка-две, докато порозовеят. 

* Внимателно се налива  водката и готви, докато почти се изпари течността. 

* Прибавят се доматеното пюре и кетчупа. 

* Разбърква се и готви не повече от 2 мин. 
* Тиганът се отмества от котлона и скаридите се разпределят в две чинии. 

През това време се приготвя сосът, което приготвяне  се изразява в следното :) всички продукти се смесват. Сосът се сервира охладен, затова е добре да се направи първо той и съхранява в хладилник.  

Честит Никулден на всички, които днес празнуват именния си ден. Нека Свети Николай Чудотворец закриля всички, носещи името му и техните семейства!  

 

Канелени кифлички

Искам да съм Карлсон. Или поне приятеля му Дребосъчето, за да мога да му ходя когато си  поискам на гости на  покрива и да ядем канелени кифлички и да пием какао.  А то на нашия покрив на блока само барбекюто слага Мише.  
Страааааахотни са! С много масло, канела и пикантния аромат на кардамон! Не бива да преяждате с тях, умишлено дозата е по-малка - да се изядат наведнъж и на всеки да се паднат по  две-трички :) Ако  се притеснявате от количеството масло (което всъщност не е чак толкова много -  около 150 г - аз и в бисквитките слагам толкова :) Може да смесите в самото тесто равни части масло и олио. А и според моите наблюдения печивата с олио  и на другия ден са  по-меки, отколкото тези само с масло и не  се налага да се притоплят.  Точно така смятам да направя утре със следващата доза :)  От тук ги взаимствах, но яйца не съм слагала в тестото - може да е по-богато, но според мен тестото с яйца е малко по-жилаво за работа. Та ги игнорирах :)  Ама може да ми се доверите, нали знаете :) 

 Последни упътвания и пиша продуктите :) Тестото е меко, но не лепне и приятно за работа. Не съм ги навивала стегнато, за да могат когато втасат и  се пекат да се слепят едни за други :) Не знам защо, но така помня едни отколешни кифлички в една баничарница тук, от която съм хапвала най-вкусните гевреци и  кифли. Пък то сегашните кифли  кифли ли са   В един момент обаче реших да сменя дизайна и половината ги направих на възелчета   Крайна бройка - 9 кръгли и 5 възелчета. С прилична големина. Ако са по-малки, ще станат повече бройки, а ако искате да са единични , незалепнали за сестричката си кифли - може да ги сложете на по-голямо разстояние една от други, или в хартиени капсули за мъфини. Така всяка ще си има своята собствена външна обиколка.
По замисъл трябваше да бъдат със стафиди. Но се оказа, че свършили, та щедро отпуснах сушени червени боровинки :)
Брашното е Ола на София мел - универсално пшенично, с ниско пепелно съдържание и добри хлебопекарни свойства, подходящо за приготвянето на широка гама тестени изделия. До сега някакси го пропусках този вид брашно, но много ми хареса резултата с него.

Канелени кифлички 

Продукти: 
240 мл топло прясно млкяко 
60 г масло  (най-долу съм споделила за масло/олио в тестото) 
60г захар
21 г прясна мая (1/2 пак) или 7г суха 
380 г бяло пшенично  брашно + още шепичка за разточване  - "Ола" София мел 
щипка сол 

За плънката: 
зърно кардамон ситно счукано 
2 пълни ч л канела, 
60г масло
1 ч.ч. сушени червени боровинки (или стафиди) накиснати в 30 мл плодов сок, или ром :) (за минутка на ниска степен в микровълновата)
80 г кафява захар 

За намазване:
1 яйце с 1 лъжица прясно мляко и още 2-3 лъжици захар за поръсване 


Приготвяне:
* Всички продукти за тестото сложих в хлебопекарната и омесих  на програма тесто.  Там и втаса тестото.  Ако ще замесвате на ръка - маята се шупва в топлото прясно мляко с малко от захарта и малко брашно. Когато е готова (шупнала) се смесва с останалото брашно, захарта, щипката сол и мекото масло.
* Втасалото тесто се разточва на дълъг правоъгълник, широк ок 30 см. -за да стават с повече обиколка охлювчетата.  Както и да го разточите, дебелината трябва да е около 4-5 мм.
* Накиснатите сушени плодове се смесват със захарта, канелата, фино счуканото зърно кардамон и разтопеното масло. 
* Тази смес се разнася почти равномерно  по кората, която се навива на руло и нарязва напречно на парчета с дебелина ок 2,5 см.  Както и да ги нарежете - важно е дебелината да бъде еднаква. 

* Нареждат се в тавата за печене, застлана с пекарска хартия - разстоянието между тях ще определите сами, като имате предвид, че докато втасват и се пекат стават двойни :)  
* Оставят се да втасат още ~ 30 мин., намазват се с разбитото яйце с прясно мляко и поръсват с кафявата захар.  Тя е по желание - на следващия ден тази захарна коричка пак е хрупкава, но не толкова нежна, както в деня на печенето. 
* Пекат се в загрята на 190* фурна  - на средна скара, около 20-25 мин - до зачервяването им . Знаете изпеченото тесто като се почука с възглавничката на пръста как тупка :) на кухо.
* Изваждат се на скара и охлаждат.  Ако успеят. През това време какаото, или млякото да са приготвени в чаши :) 
  

Другите кифли - на възелчета. В останалата една трета от разточената кора сложих плънка само на половината. Захлупих я с другата половина от кората и нарязах на ленти с ширина 2см.  Лентите просто ги вързах на възелчета и пъхнах краищата под тях. 

Да се чудиш на кои да посегнеш :) Аз посегнах първо на възелчетата 

ПП: Допълвам :)
Отрязаните парчета руло поставени в  хартиени капсули за мъфини - така пак си втасаха, но не залепнаха едни за други.  

Тестото: В тестото сложих 40 мл олио и 20 мл масло. Ами не ми харесаха толкова, колкото само с маслото :)  Ще си ги правя само с масло вече. Тези с маслото на следващия ден си ги стоплих за по 20 сек. в микровълновата и отново бяха прекрасни :)