Ей за това тестяно разкошество съм длъжница на себе и блога, че не бях го снимала и споделила. Карталаци от моя роден край, Орлов дол. Както ги правеха баба, а после мама. Израснала съм с всякакви тестени закуски, печива, че и каши. Под зоркия поглед на баба, лека и пръст, без закуска не тръгвахме за училище. 'А изклинча, 'а вечерта съм сведена до знанието на тати и получа назидателна порция. Най-лесно беше с филиите - съседските кокошки унищожаваха всякакви следи много бързо, но майка намираше прегрешенията ми по шкафове и чекмеджета и все още казва, че е било най- лошо при всяко лятно основно чистене на шкафовете с черги и завивки в избата. Трудно беше да си злояд в онези години, но детската изобретателност няма граници. Малко ме е срам да си призная това горе, но вече и децата го знаят , дано пропуснат да го разказват на малката Мишенка.

Карталаците са с хрупкава коричка, много тънки пластове, сирене и масло. Мама и баба ги правеха с мас, но тази година нямам домашна, а последната купена замина в контейнера след като отворих и помирисах.
И печаха на сач. Независимо на печката, или лятото отвън на огъня. И аз ги правех преди време на сач, но нали съм в месоядно семейство, два сача изхабих за да пека мръвки на тях. Затова сега в дебелодънния тиган, но съм си обещала, че следващият сач, който си купя ще бъде само за катми, гюзлеми и карталаци. Никакви меса. По сведения от Мише и неговите баба и дядо, това е "два пъти токано", но така и не съм ги опитала в Чирпанско. Мама казва, че са ги правили без мая. Но и двете с баба точеха много, много тънко - да се чете вестник през кората. Едва ли някой ден ще се науча, щом до сега не съм. Тя сподели, че в последните години са слагали по мъничко мая - не като за пухкава питка, но да има малко в тестото. Така правя и аз, така и споделям. А Вие, ако можете да точите, или дърпате съвсем фино корите, не слагайте. Ако имате хубава мас - пробвайте с нея, или 50/50 смесена с масло. Дозата на тестото е за 6-7 карталачета (познайте дали не ги нарихаме търкалаци
) Може да си го направите, приберете в хладилника и ползвате за ден-два, за да бъдат винаги топли и хрупкави. Продукти:
~ 450 мл. топла вода
1/4 кубче жива мая (10г) , или 2-3 г суха
1 с.л. олио
1 с.л. оцет
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
~ 1 кг. брашно и още малко за точенето
~1 пак масло от 125г и още малко за намазване на тигана, или сача / или мас
~700г сирене (колкото повече, толкова по-вкусни са)
Приготвяне:
* Пресятото брашно се поставя в дълбока купа.
* Прави се кладенче, в което се поставя солта, захарта, оцета, олиото и топлата вода. Прибавя се маята.
* Разбърква се, докато стане гъста, лепкава топка, след което се изважда върху набрашнена повърхност и доомесва - да се получи меко, еластично тесто.
* Покрива се и оставя за 30-40 мин. на топло място. Или в хладилника за една нощ.
* Разделя се на 6-7-8 топки - поред големината на тигана, за да не стават прекалено дебели и да могат да се изпекат отвътре. Моите са по ок 200г, 7 бр.
* Всяка се разточва на тънка кора - колкото може, по-тънка да бъде :) По възможност правоъгълна/елипсовидна, защото кората после се навива на руло, да не остава тънко в краищата.
* Всяка кора се намазва с 2-3 лъжици разтопено масло и поръсва със сирене.
* Завива се на хлабаво руло.
* Двата и края се завиват срещуположно към средата, да се получи осмица 
* Отново се намазва с разтопеното масло (нали знаете, че с четка става много лесно) и едната част се захлупва върху другата. Притиска се леко с ръка и отново разточва, да се изтъни - до около 6-8мм. Внимателно, да не излезе сиренето отвън, че после загаря при печенето.
* Намазва се от двете страни с масло и се пече в загрятия предварително сач, или дебелодънен/чугунен тиган. След като загрее, степента на котлона се намалява наполовина, за да не прегаря, а да успява да се изпече тестото. И тъй като е с мая и лееееко трябва да бухнат, аз захлупвам тигана с капак.
Изпичат се по около 3-4 мин от страна; обръщам ги 2-3 пъти и пак намазвам с масло. Тук е моментът да си прецените степента на котлона - ако забележите, че бързо прегарят, намалете го още.
* Следва още едно намазване, когато се извадят от тигана :) затова споменах за четката, тъй като с нея намазването с масло е тънко. Не че с масло може да се прекали.
Докато тази се пече, се приготвя следваща и т.н. и т.н.
И още нещо ще споделя, което пак си "краднах" от мама. Веднъж опитах месеница с домат
вместо с айран. И от тогава, почти винаги си хапвам месеница, баница, катми, карталаци и подобни с домат, вместо с айран.