ЯГОДОВ КРЕМ С БЯЛ ШОКОЛАД

Леко, плодово и шоколадово   А кремчета - доказано обичам всякакви.

Продуктите са:

400гр. добре узрели ягоди

120 гр. захар (по вкус-може по-малко, или повече, когато е готов се пробва) 

200 гр. квасена сметана (малка кофичка)

100 гр. бял шоколад

50 мл. прясно мляко

1 ч.л. желатин (5гр) 

Приготвяне:

* Ягодите се пасират, заедно със захарта

* Шоколада се разтопява на водна баня (внимателно, че белия се пресича много бързо) заедно с прясното мляко и бърка, докато стане хомогенна смес. 

* Сметаната се разбърква в голяма купа с тел за разбиване; Ягодовата смес се налива по малко - при  непрекъснато разбъркване. И да останат малки неразбити топчета от сметаната, не е страшно.

* Желатина се поставя в 3-4 лъж. студена вода и изчаква 5-6 мен- да набъбне. Загрява се на водна баня (или в микровълновата фурна); прибавя се на тънка струя към сместа. 

* Накрая се прибавя топлата (не гореща!) шоколадова смес, разбърква добре и :))) налива в чашки.

От точно тази доза излизат само 4бр. Лошо. И не само това е лошо. Другото неприятно при приготвянето на този крем е факта, че трябва да се охлади в хладилник. Поне 3 часа преди консумация. Е, пълно щастие няма. Но пък има наслада, когато се извади от хладилника, гарнира с някое парченце ягода още и............. да ви е сладко :))))

Мъфини от тиквички,

или пак  КЮФТЕТА ОТ ТИКВИЧКИ, но много по-лесно и по-чисто.

След поредните Пълнени тиквички  месестата част трябва да се вложи някъде. Крем-супата от тиквички е добро предложение, тъй като не се виждат парченцата от нея, но най-тачените в къщи са Кюфтетата от тиквички с млечно-чеснов сос. С които се вмирисваш от перука до педикюр  и докато ги хапваш неволно си припомняш колко нездравословно е пърженото. Ако не сам, намира се някой близък, който да припомни   

Според твърдението на Ели Драгомирова, всяко зеленчуково кюфте може да бъде изпечено във форма за мъфини. Е, права е жената. За пореден път. Получиха се страхотни пухкави мъфини - заради по-рядката им консистенция и повече яйца - по-пухкави и нежни, отколкото традиционните пържени.

Следват ориентировъчно продуктите, от които излизат 2 тави (по 12броя) мъфини. Водещо може да остане количеството на тиквичките, според което да се нагласят и останалите продукти като съотношение

Тиквичките. Обикновено ги стържа, посолявам и поставям в цедка да се отцеждат, а накрая изстискам добре с ръце. Този път ги пуснах в блендера и смлях - НЕ на пюре, малко по-едро, посолих и оставих в купата за 10 мин.  - много по-бързо си пускат водата така. След което изсипах в тензух (може и марля - два пласта) и изстисках с ръце. Стана бързо, лесно и най-вече - чисто. 

Отцедени настъргани (или смлени)  тиквички - 400гр. 

3 сварени малки картофа - настърани на ситно ренде (колкото яйце) 

200 гр. сирене - също ситно настъргано

2 с.л. ситно нарязан копър
1/2 малка глава лук - съвсем ситно нарязана

1 ч.л. черен пипер и 1 ч.л. кимион (у нас кюфтетата от тиквички минават само с тази подправка :)))) 

3  яйца 

2 с.л. кисело мляко с разбъркана в него 1 равна ч.л. сода за хляб 

2-3 с.л. олио

6 равни с.л. царевично брашно

Приготвяне: 

* Всички продукти се поставят в купа, объркват с вилица. 

* Тук идва момента на печенето. 

- Ако са хубави хартиите - както последните от едни мои, които са сръбско производство - сипвам от сместа до 2/3 от височината на  капсулата - тези са хартии са най-хубавите, които съм ползвала - няма тесто, печено в тях, което да не се отлепи добре, вижда се и тук на мъфинките; 

- в другите хартии, които съм купвала тук от Метро и Рино - намаслих хартиите, но въпреки всичко тестото си залепва яко за тях и си трябва лъжичка, за да ги изстържеш и  хапваш;  

- третите по вид на печене бяха направо в гнездата на мъфини-тавата, намазани с четка с олио и поръсени отново с царевично брашно. Последните, освен, че също добре се отлепиха имаха и фина хрупкава коричка.

* Печене - фурна, загрята на 180* ; до зачервяване.  Изваждат се от формата и оставят да се охладят.

И както тиквените кюфтета - може да се хапват с млечно-чеснов сос, но на мен повече ми допаднаха с домати :) всъщност аз обичам всякакви солени тестени да ги хапвам с домат.  Може би заради  това  :))) И в пристъп на пълно признание, ще отбележа, че ми липсваше нещо в тях......... ситно нарязани парченца сух шпеков салам. Следващия път обезателно ще сложа.

Пънчета от тиквички

или ПЪЛНЕНИ ТИКВИЧКИ С КАЙМА, но за по-интересно отрязани нестандартно :))

Продуктите са съвсем ориентировъчни, разбира се стриктното спазване на дадените количества е абсолютно забранено :)))

3-4 средно големи тиквички 

1 ч.ч. ориз (8 с.л.)
500г. кайма
1 малка глава лук
300мл. доматен сок (доматено пюре-3-4лъжици)
черен пипер,  кимион, копър, сол

50-60 мл. олио 

Приготвяне:
* Тиквичките се режат като пънчета -  едната страна е равна, другата - по диагонал.
* Издълбават се от диагоналната страна - достатъчно е да остане стена с дебелина 5-8мм.; дъното се оставя. 

* Сърцевината на тиквичките  се използва за  супа или кюфтета от тиквички (или тиквени мъфини, предложението - тези дни)
* Прави се плънка от ориза, каймата, ситно нарязания лук, подправките, олиото и доматения сок (пюре), с която  се пълнят пънчетата.
***Плънката може да се запърже, но аз я слагам сурова (заради вредата от пърженото, която ми е често напомняна) 
* Нареждат се в дълбока тавичка с капак ( или завиват с фолио) или тенджера, заливат се с 1-1.2л. вода, шипка сол и ако се правят  на котлон - за около час задушават на тихо къкрене;  ако са във фурна - за около час и половина на 200*
* Соса който остава се сгъстява с брашно и кисело мляко (на това количество - 2 с.л. брашно и 3-4 кис.мляко), или прави  сос Бешамел.

Постния вариант на пълнените тиквички е с гъби, вместо кайма. Е, у дома не минава, затова и не повторих с опита. 

Свински пържоли с брашно от манатарки

Пържоли като пържоли, с  аромат на  манатарки, подсилен от соса :)))  колкото повече, толкова по-вкусно.

Продукти:

6-7 бр. пържоли от рибица (около 1.2-1.4 кг.; или котлети)

100 г сушени манатарки (или брашно от манатарки )

100 г царевично брашно

малко сол, малко черен пипер.

100 мл олио за пържене

за гъбения сос:

~30 г . сушени манатарки

200 г . други гъби (имах печурка и кладница)

2-3 скилидки чесън

50 г . масло

200 мл бульон (пилешки си имам, но може и друг, в краен случай-топла вода)

2 с.л. препечено брашно

сол на вкус.

Приготвяне: 

* Пържолите (котлетите) се начукват, посоляват, поръсват с черен пипер.

* Сушените гъби се смилат на фино брашно и смесват с царевичното, щипка сол и черния пипер.

* Всяка пържола се овалва и добре натепва в сместа от брашното и нареждат на хартия.

* Загрява се  мазнината и всяка пържола изпържва в нея  до зачервяване от двете страни; изваждат се в тава за печене.

* Когато са готови всички, в тавата се налива малко течност - около 150-200 мл вода или бульон, завива тавата с фолио и пече в загрята на 250* фурна - 10 мин., след това на 180* - още 30 мин.

* Изважда се тавата, развива фолиото и :) връща пак във фурната, за да се  запиче още 15 мин.

* През това време се накисват сушените гъби за соса в 100 мл топла вода - за около 10-15 мин. отцеждат се, но водата се запазва; останалите гъби почистват (измиват) и нарязват на едри филийки.

* Скилидките чесън се смачкват с широката част на ножа/или пасират и запържват в маслото за 1-2 мин.

* Прибавят се всички гъби, задушават се, докато се изпари водата от тях. Прибавя се брашното, запържва до смяна на цвета и  прибавя затоплената вода от отцедените манатарки, заедно с бульона.

* Бърка се, докато се сгъсти соса.

* Всяка пържола се залива с 4-5 лъжици сос и поднася.

 

*** Ако пържолите са крехки от младо прасенце :)) няма смисъл от завиването им и печене с фолио. Правила съм такива, но оваляни само в царевично брашно и изпечени в тава на хартия, без да се задушават, достатъчно крехки са. А и брашното по повърхността им се превръща в фина, хрупкава коричка. 

Но точно тези пържоли не бяха подходящи за тази цел и си искаха задушаване.  

Агнешко магданозлия

Продукти за 6-7 порции:

1,4 - 1,5 кг агнешко месо с кост(бут, плешка, ребра)

3-4 връзки зелен лук

700 г консерва домати или пресни, обелени и дребно нарязани

60-70мл олио

сол на вкус

1 ч л захар

1 ч л червен пипер

2 големи връзки магданоз
1-2 ч.л. брашно

Приготвяне:

* Месото се нарязва на големи късове (костите начукват на едри парчета)

* Запържва се в тенджера  от всички страни за 2-3 мин, колкото да стегне (или  залива месото с вряла вода за 2-3 мин., след това водата се изхвърля)

* Прибавят се червения пипер и солта.

* Прибавят се доматите, захарта и още толкова топла вода.

* Тенджерата се затваря  и оставя да ври на тих огън около 40-50 мин. до почти пълна готовност на месото)

* Изваждат се 3-4 лъж. от соса, а в яденето се прибавя нарязаният пресен лук.

* Оставя се да поври още 15-на мин - да омекне и лука.

* В отделения сос се размиват 1-2 ч л брашно и сгъстява соса.

* Прибавя се ситно нарязания магданоз, разбърква и маха от котлона.

* Затваря се за 3-4 мин. да се задуши. 

Може да се сервира с лъжица гъсто кисело мляко. Невероятно крехко, ароматно и вкусно агнешко. Любима рецепта, измъкната малко по малко от свеки, защото тя преди години не казваше кое как се готви. 

Ябълковия коблер

Прави се много бързо; аз си приготвих предварително двете купи - едната с плънката от ябълки, другата - с тестото, а го сложих да се пече малко, преди да стане време за десерт :)))  Малка добавка - няколко ягодки при ябълките, сезон им е все пак :)

Гарниран с топка сладолед и още няколко плодчета за десерт - идеален завършек  за една вечеря :)))

Благодаря ти, мила Йоли!

Продукти:
5-6 ябълки
Заливка:
сок и настъргана кора от половин лимон
 4 с.л. захар
2 с.л. течно масло
1/2 ч.ч. вода
1 ванилия , канела по желание
2 с.л.брашно
Тесто:
2 с.л. меко масло
1 яйце
1/2 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. брашно
1 ванилия
1/2 ч.л. бакпулвер

Приготвяне:
* Ябълките се обелват и нарязват на парченца. 
* Поставят се в купа и разбъркват с всички продукти за заливката. 
* Сипват се  в малка тавичка с приблизителни размери 25/25 см, тънко намазана с  масло.
* В купа се разбъркват маслото със захарта, прибавя се яйцето, а след това брашното, пресято с ванилията и бакпулвера.  Бърка се кратко, колкото да се смесят. 
* Тестото се сипва  на неравномерни части върху ябълките - при печенето   ще се разлее.
* Пече се в предварително  загрята на 170* фурна за около 25-30 мин. 
* Поднася се топъл, гарниран с топка сладолед, но моето предпочитание е заквасена сметана :) 

Много лесен и вкусен десерт!  Сочен отвътре и хрупкав отгоре.

Болярско кюфте

или  Зрази, ама по български.

Продукти:

1,2 - 1,5кг кайма
150 гр галета, разбъркана със150гр кисело мляко
1 ч л сода за хляб (угасена в млякото)
50мл вино
1 глава ситно нарязан лук
1 яйце
подправки (общо 1 с л ) - кимион, черен и бял пипер, чубрица,  лют червен
сол на вкус

1 връзка магданоз
200гр кашкавал
300гр гъби

брашно или галета за овалване на кюфтетата, ако ще се пържат

Приготвяне:

* Каймата се омесва с всички продукти, покрива с фолио/торбичка и прибира в хладилник за около час
* Гъбите се измиват (избърсват), нарязват на ситно и задушават в малко вода (в микровълновата) за около 5-6 мин.; магданоза нарязва на ситно; кашкавала на дебели ивици
* От каймата се правят топки, големи колкото 2-3 нормални кюфтета.
* Ръцете са намасляват с олио и каймата разстила на  дланта (или на чиния, дъска) ; в едната половина поставя 1 лъж. от гъбите, 1 лъжица магданоз и парче кашкавал
* Другата половина се обръща върху тази, дооформя хубаво с ръце, за да се запечата отвсякъде кюфтето. С останалата кайма - по горния начин на още кюфтета :)
* Пече  се на скара, но поради липса на такава може и да се изпържат или изпекат в предварително загрята на висока температура фурна. В повечето случаи пека във фурната, на хартия, на 250* за 20-30 мин.

Паприковано свинско филе с карамелизиран лук

Продукти: 

парче свинска рибица - около 1.5 кг. 

3 с.л. червен пипер

по 1 равна с.л. брашно, сол и чесън на прах

по 1 ч.л. кимион, риган и черен пипер

4-5 глави лук

100 мл бяло вино

2 с.л. оцет

1 пак. масло - 125гр. 

2 ч.л. мед

щипка риган, сол на вкус 

200 мл бяло вино

100 мл месен бульон
опция - гъби при печенето 

Приготвяне: 

* Всички подправки с брашното се смесват, посипват на  свежо фолио (или хартия за печене). 

* Поставя се отгоре парчето филе и овалва добре от всякъде и завива във фолиото (хартията); прибира в хладилник  за 24 часа. 

На следващия ден  

* Лука се нарязва на шайби, посолява и обтрива с ръце; оставя се 10 мин. 

* Загрява е половината масло, поставя се лука в него, пържи, докато се изпари водата. 

* Отделят се 2-3 лъж. от виното. Към лука на части се прибавят оцета, останалото масло и виното; изчаква се да се изпарят и отново прибавя следваща част .... Когато лукът омекне се прибавя меда, ригана и запържва при непрекъснато разбъркване, докато се разтворят захарите и лука се зачерви. 

* Изважда и развива се парчето филе; поставя се в тава за печене. Готовия лук се изсипва до него, а в тигана, в който е запържен лука се наливат отделените 2-3 лъж. вино, разклаща се тигана да се деглазира и също сипва при филето. 

* Наливат се бульона и виното; тавата запечатва добре с фолио и поставя в загрята фурна да се пече - първите 15 мин. на 250*, след това 1,5 ч. на 170*.
* Изважда се тавата, оставя да почине 10-15 мин., развива фолиото и нарязва :)))
* Може да се сервира с картофено пюре и още карамелизиран лук, заедно с гъбите, ако се поставят такива при печенето на филето. 

***Свинско месо - приготвено всякак обичаме. Ако няма скара - пека с фолио, става толкова крехко, че нож не трябва, може с вилицата да си го късаш. В повечето случаи слагам лук. Напоследък обаче лука, печен с месо ни харесва повече, когато е предварително запържен, задушен или карамелизиран. Вкуса на лука е по-скоро мек, отколкото остър, а на така приготвеното филе изпъква и вкуса на червения пипер.

Банички с мечи лук и моцарела

Днес отивам на гости,  благодарност за тези вкусни и бързи банички с мечи лук и моцарела (и шунка, и шунка :))  на Гуинет

С малката разлика, че у нас ги хапнахме с фини кори. 

Ако обичате банички със зелении, пробвайте ги, няма да съжалявате!

Ето и рецептата за тях

Необходими продукти:

250-300г . фини кори за баница 
2 яйца
1/2 к.л. сода за хляб
250г . кисело мляко
20-30 листа мечи лук
100г. шунка, нарязана на кубчета
100 г. кашкавал, нарязан на кубчета
100г .  моцарела, нарязана на шайби
олио и масло за намазване на корите.

Приготвяне: 

* Нарязваме корите според широчината на съда,  в който ще печем баничките. 

* Намазваме добре корите с четчица от двете страни с приготвената смес от разтопено масло и олио. 
* Разбиваме яйцата с киселото мляко, в което предварително сме  прибавили содата. 

* Добавяме към тях и ситно нарязания мечи лук. С тази смес намазваме корите, поръсваме с шунка и кашкавал и завиваме на рулца, които поставяме в тавичка върху хартия за печене. 

* Заливаме подредените банички с остатъка от млечната смес, подреждаме върху тях на места нарязаната на шайби моцарела и запичаме в силна фурна на около 200 градуса до порозовяване на краищата.

Хапки с левурда и сирене, или ГГЗ

 

Последното кой разбрал, разбрал, но в търсене тази така модерна тази пролет зеленийка имам лека мускулна треска. Като човек, необичащ особено баирите. Ама пък Гуинет е виновна, от седмица-две все показва нещо с левурда, но върха бяха едни банички с шунка и мечи лук. За тях утре повече.

Всъщност аз тръгнах за Гурково, но нали съм винаги пътник в един момент осъзнах, че извиваме по пътя, водещ към Бузлуджа. Половинът, съпричастен с моето търсене на мечи лук (което включва превоз до нелюбимия ни Кауфланд) спира на всяка втора-трета отбивка и започва едно обикаляне в търсене на тревата. След две такива разходки бяхме напълнили ръцете с теменужки, ей онова бялото горе цветче и много лапад.

И тъй като човекът обича горите, обяснява за тревичките, дърветата, животните, реката, която се чува някъде наблизо. И о дочувам думите глигани..следи...снощи... Аха да се изнеса на бегом обратно на пътя, все едно можех да го намеря сама.   Поемайки глътка кураж забивам коляно да снимам първите следи......ако знаех, колко повече ще бъдат нататък, нямаше да коленича в мократа трева, ама........ и в следващия момент до ушите ми отново достигат едни интересни думи като мечка, хралупа, леговище...... и уверение "Спокойно, мечката се е изнесла още като се разпищя на къпинака" . Не съм пищяла, само някакви звуци, когато опитвайки се да се откача от едните драки се навирах в други.......

Хралупата във върбата е толкова голяма, че ни побра и двамата, оставайки място за още един от нашия калибър.

Тук вече категорично заявих, че се връщам. Но го изчаках, докато смъкваше някакви огромни гъби от съседното дърво. Чаках си, оглеждах се..... и въобще не ме беше страх Внезапно виждайки на не повече от 10 метра от мен и дървото това

Мечка страх, мен не - за няма и пет минути обрах почти всички листа от огнището и този път на бегом се изнесох до пътя. (оставих пъпките и някое друго остаряло )

Нагоре вече нямаше нищо, тя и гората нямаше ни клонче, ни листенце зелено.

Само гъби,  ветрове   и едни сладури, надбягващи се с ветровете в калната гора.

Пак стана дълго. Да си покажа първата рецепта, която направих с най-младите и крехки листа от находката ми :)))  и да отивам да направя нова порция.

В Конкурса на Гответе с мен, за който писах преди известно време в петък младеж с ник boko пусна като поредна провокация хапки от мечи лук със сирене с кратичкото уверение, че "Това е простичка рецепта, но чудесно мезе за студена ракия." Станаха три ключови думи.

Рецепта няма смисъл да пиша, ред по-нагоре линка води към нея. Аз му благодаря  на boko :)

Това е идея, в която могат да се използват различни любими сирена, а дресинга, който аз правя (обикновено за зелени салати) е 80 мл. зехтин; 80 мл ябълков оцет; 1 каф. л. сол, 3 каф. л. захар, 1 с.л. счукани семена от синап. Всичко това в бурканче от пюре, разклаща се добре и в хладилника за когато потрябва. Приготвих хапките, залях с дресинга и оставих час да поемат.

Опитайте, ако имате под ръка листа от мечи лук. Много ароматно е и сиренето, поело аромата им.

Глигани и шарани

Колкото и да не се предава студеното време, все пак пролетта преполови и ходенето из горите вече е удоволствие. Не, че някои ги спира сезона, но сега е в повече :) Зимата за глигани, сега - на шарани :)
На едно място в Средна гора обаче глиганите и шараните живеят в непосредствена близост.
И това - благодарение на членовете на Ловно рибарската дружинка (е, в частност на някои от тях) с. Пъстрово. Председателят е "разтропан" човек (както старите хора казват), а с помощта на още няколко доброволци се грижат и за стопанството на ЛРД. Не може да очакваш реколта, ако не посееш.
Сегашния управителен съвет на ЛРД  е поел грижата за своите полета, гори, дивеч  през 2002 год.  - когато в района не е имало останал никакъв такъв, благодарение на бракониерите и стопаните, "обслужващи" района.  Сега в него има доста разнообразен дивеч - глигани, зайци, сърни, пернат. .И много риба в язовира. Който е почистен и всяка година се зарибява с нови бройки.  Показателен е факта, че за изминалия ловен сезон имат отстреляни 38 глигана, а язовира е място, на което освен да си задоволиш рибарските страсти, "къпейки си червейчето" милото да хване рибка. 
Как  са се навъдили глиганите в гората им ли? Ами много лесно (от страни, разбира се)  Няколко човека се грижат за малко стопанство от няколко "диви", които  са толкова свикнали с хората и осигурената храна, че идват в бивака си, напълнят коремчетата, а после отпрашват в гората. Един приятел се шегува, че така си ги отглеждат и затова имат толкова отстрел, но истината е друга - тези наистина ходят в гората, но там привличат други диви, от други райони, които трайно се установяват в тези местности. Сега има около дузина малки глиганчета, които  са пуснати на ловната стокова борса :) - изкупват се от други дружинки за същите цели. В този ред на мисли: Продават се малки глиганчета, ако някой иска, да ми пише :)))

 

 и бъдещата майка -  гледа много лошо досадниците. 

 Вече няколко години Дружинката организира състезание по спортен риболов. Тази година  числото на участниците беше 32, една много добра заявка за този не толкова голям язовир на с. Петрово в сърцето на Средна гора.

 Купата за победителя

Старт на турнира  - 10,30ч. с подаден изстрел от помощник-съдията Слави горския :)

Всеки уважаващ себе си риболовец беше си приготвил такъмите, хвърлил кило и нагоре захранка в собствения си обсег и след "звуковия сигнал" заметна въдица.  И се  започна едно чакане.............

Поглеждайки в мътната вода на язовира обикновено плувките на почти всички въдици стояха  така

но  на някои така

Екип професионалисти от Хоби тв засне мероприятието и ще излъчи някой ден по тв. Операторът разнасяше статива, пренасяше камерата на рамо и засне най-интересните моменти от състезанието. Е, изненади имаше - в един момент реши да снима участниците  " в лице" докато ловят рибка, но беше изненадан в гръб и се зачуди на къде да върти камерата :)))

След два часа и половина висене на брега, отново Слави горския обяви край на състезанието.
Главният съдия Митко Петров тръгна с големия тефтер, а помощник-съдиите Христо и Слави - с кофа и кантар.
Всеки улов на състезател  беше старателно изсипван от живарника за претегляне в  кофата-мярка, независимо какъв калибър

След което биваше връщан във водата от всеки състезател.

Най-големият екземпляр  4,100 кг. и подбор на улова от няколко състезателя :))

И спечелилите призовите места - Наско Павлов  за най-голям карък (втора поредна година :)) и Живко за най-много улов  - над 8 кг.

Неплатена реклама :)))
Язовирът е на много хубаво място, съвсем до гората. Риба има - шаран, каракуда, кефал, сом, амур.  Ако имате желание - заповядайте. Пък може и барбекю да си носите. С кюфтета :)
Репортер от мястото на събитието, женския  представител на ЛРД с. Пъстрово - аз

Пък може и да се срещнете с тях