Приятелска награда

Преди няколко дни празнично получих виртуални подаръци - Великденско зайче с яйчице от пътешественика в кулинарните светове Ина,

а от СамоДИВКА и Мира награда-игра, която трябва да продължа. Така казаха те :)
Благодаря ви, момичета
Продължавам играта, а правилата са следните:

1. Да изброя 10 неща, които ме правят щастлива;
2. Да изброя 5 неща, които не знаете за мене;
3. Да наградя 5 блога;
4. Да публикувам линкове към тези блогове и този, от който съм получила наградата.


Какво ме прави щастлива?

Със сигурност малките и простички неща. И май-май повечето са свързани със семейството.

1. Радостта в очите на децата при всеки техен успех. Момента от споделянето на това щастие е невероятен, очите им греят, а те се опитват за минимум време да изговорят максимум информация.
2. Тайните, които споделят. Толкова са потайни, че шептят и бързат и понякога не улавям кое е най-тайното от случая.
3. Блясъка в очите, който се появява, когато им приготвя любим сладкиш, ядене, лакомство и желанието с което го хапват.
4. Изненадите - колкото обичам да изненадвам Мишо или децата (приятно, разбира се) толкова обичам и аз самата да бъда изненадвана. Изненадите са два вида - разбира се, има и от втория вид :)
5. Моментите, когато си споделяме за всички тези гореизписани с Мишо и изпитвам отново радостта от тези мигове. Мигове на усамотение, на искреност. Вярата, че винаги мога да разчитам на неговата подкрепа.
6. Обичам да пътуваме двамата. Все в България де, извън не съм пътувала с него. Но усамотението в колата ми е много приятно, съпътствано от подходяща музика. Ако пък е по-дълго - очаквам го с нетърпение. Принципно сутрин трудно ставам, но тогава в очакване спя малко и винаги съм на крак преди будилника на телефона. Мързеливите разходки пак с него, блуждаещо разглеждайки околностите и релаксирайки след работа.
7. Отношението на всички в къщи към моето хоби - първоначално им беше странно, но после не само, че свикнаха, а и понякога чакат търпеливо да наобикалям чиния с ядене, помагат ми с преместване, осветление. Бях изключително щастлива, когато си купих първия фотоапарат преди година и половина. И само след 4 месеца невнимателно детенце удари дисплея и счупи. Никога до тогава не бях губила желание да готвя, тогава психясах за няколко седмици. И когато Мишо предложи да си купя друг фотоапарат, хич, ама хич не изчаках втора покана или намек :)
8. Очакването на празниците. На всички празници. Искам трапезата да е нещо различно, да има всичко, което обичат, но и да мога да приготвя всичко предварително. А на празника и аз да празнувам. В къщи, навън, с роднини или с приятели.
9. Срещите с приятели. Заради това, че гледахме децата тук и сами, а обичаме да се срещаме с приятели, в повечето случаи това означава "у тях" или "у нас". А повечето ни приятели са и с деца на същата възраст. Сега децата пораснаха, срещите в домовете се разредиха, а и предпочитаме да се видим за повече време навън - на кафе, на бира, може и първо на кафе, а после на бира....... и времето лети.
10. Спокойствието в почивните дни Обичам да се наспивам, да се излежавам, гледайки тв, или с книга. И на обяд задължително. Дори да имам работа, почивката не се разминава.

Какво не знаете за мен?
Аз съм споделила много неща, почти на всички досадно съм обяснявала за моите любимци, за моята работа, за моето хоби.....
Май не е останало много нещо......

1. Че се паникьосвам винаги, когато ще имам гости със или без повод. Паниката ме държи до момента, в който сложа оливерника на масата (тъй като него слагам последен, значи съм готова :) И в такива мигове си говоря сама, повтаряйки си......... За да не забравя нещо. В такива моменти, ако децата са около мен и говорим, се оказва, че едни и същи въпроси ги задавам ..........поне по 3 пъти, но пак питам.
2. Че рева на тъжни филми и тъжни книги; рева на книги и филми с хепи-енд. Рева, когато приятелка е в тежко положение и ми е мъчно за нея и за това, че не мога да направя нищо с което да помогна. Рева, когато се радвам за щастливите мигове на приятел, на успехите и щастието на децата. Че когато ме чака много, много работа се паникьосам и се нарева ............... и ми мине. И после си върви нормално, но не мога да избягам от това.
3. Че ме е страх от тъмното. Може да е зима в 18ч. или лято в 23ч, все е тъмно, все ме е страх. Поради което не излизам и не се прибирам сама :)
4. Емоционална съм. И всичките ми грешки са породени от това, както и от това, че не се научих да броя до 10 преди да кажа или направя нещо в такива мигове.
5. Че съм доста късогледа благодарение на дебелата си глава и докато Жул беше бебе (тихо и кротко) аз четях книгите на лакет, на нощна лампа, поне до 2ч.. Когато след година установих, че още повече недоскив, се оказа, че от 1 съм скочила на 5 диоптъра . Онова за главата да се подразбира, че ми се говореше, а аз не чувах.

На свой ред предавам наградата и играта в ръцете на

Таня отвъд океана :) която ми оказва ценна и несравнима помощ с блога
Таня отсам океана, която никак не пише редовно в блога си, та да я побутна
Илианка, с нейните апетитни гювечи, гювечета и какво ли още не
Диди, на чиито снимки винаги се захласвам
Вкусното Йоли, която около празниците се беше вдетинила

Хайде, ваш ред е :)