Свински котлети на тиган

само с масло и подправки. Това е положението, пак свинско, оправданието ми е,  че е все още е зима . Това са едни котлети/може и пържоли, които се приготвят бързо. Като изключим 24 часовото им сухо  "мариноване" в подправки. Приготвят се в тиган с термоустойчива дръжка, тъй като освен на котлона, по някое време тигана се поставя за кратко и във фурната. Ако нямате такъв тиган, ползвайте подходяща  тава (според големината на котлона, или според броя на гладните душици у дома).  Лукът, който съм използвала тук е воден. Да посветя няколко думи на този лук  Живущите в северозападна България си го имат отдавна по градините - пътувайки в оня край съм го виждала изнесен на сергии по пътищата. Отсам Балкана го има и в много от големите вериги магазини и на пазара и ако до сега сте го подминавали   - купете си някоя глава и пробвайте. Все лук, би казал някой скептик. Ама не е така. Този лук е по-богат на минерали и захари от другия си брат; много крехък,  с по-деликатен и  не толкова лют вкус.  Много подходящ е за разни сосове 

Продуктите са за 3 порции: 
3 дебели свински котлета  (много е важно да са дебело отрязани - 2,5-3см. ~ 1,кг са)

1 ч.л. сол (всъщност си знаете как солите пържоли) 
2 ч.л. захар (задължително, не се притеснявайте - не сладнят :)
по 3-4 стръкчета пресни  риган и мащерка  (моите саксии с подправки ми се отблагодаряват :) но ако нямате, ползвайте по 1 ч.л.сухи) 
2 с.л. масло с 1 с.л. олио 

1 малка глава воден лук 
1с.л. масло 
съвсееем малка щипка сол :)
100мл. бяло вино 

 Приготвяне:

* Котлетите се подсушават с кухненска хартия. 

* Солта и захарта се поръсват и втриват добре в котлетите. 

* Върху тях се поставят листенцата подправки, завиват се във фолио за свежо съхранение, или торбичка някаква и прибират в хладилника за ~ 24ч. 

* Хубаво е, когато ще  печете пържоли, котлети, или филета някакви такива, да извадите месото около 2 часа по-рано от хладилника, на стайна температура.  Тага печенето /пърженето на месото става равномерно. 

* Фурната се загрява на 220*. 

* В тиган с дебело дъно (моят е чугунен трепач около 4кг-ов) се загрява маслото и олиото. 

* Когато маслото се разтопи се поставят котлетите, на които са премахнати   стръкчетата подправки. НСе ги изхвърляйте, после ще ни трябват :) 

* Пържат се на средна степен на котлона ( 2/3 от мощността му) - по около 2 мин. от всяка страна - наблюдавайте ги, да не изгорят :) но това запечатване е важно - котлетите хващат приятно зачервена коричка, а вътре месото ще остане сочно.  Аз ги обръщах по 2 пъти, от страх да не изгорят :) Към края на пърженето се връщат стръкчетата. 

* Запечатаните котлети се прехвърлят взагрятата вече фурна и пекат там ~ 15 мин.  засичайте си времето. 

* Изваждат се от тигана в чиния, или на дъска. 

* Лукът, нарязан съвсеем на ситно, се поставя при мазнината в същия тиган и запържва 1-2 мин. Прибавя се и виното и оставя да къкри. Докато къкри течността ще обере и разтвори всички полепнали парченца от соковете на месото и подправките по тигана, които ще обогатят малкото сос. Да  кажем, че сме  направили деглазиране  

* Когато виното се изпари наполовина, котлетите се връщат в тигана, той се затваря с капак, а котлона се оставя на най-ниската степен (1) за около 10 мин. - напълно достатъчни, да приготвите гарнитурата :) тук е сотирани картофи. 

Крем-супа от спанак

       Крем-супите са едни от най-нефотогеничните ястия, но пък са толкова вкусни с кадифената си структура, че ми трябваше съвсем малко подкрепа в дилемата   да я бъде, или не публикацията за зеленясалата супа.  Нали човек се храни първо с очите. И тъй като си имам своите две любими  зелени супи за зимата - спаначена супа със сирене и спаначена супа с пилешко месо, крем-супата беше останала пренебрегната. За последните 2 седмици 2 пъти поправях грешката  и фотогенична, или не - ето я моята спаначена крем-супа. Млечната и добавка   е крема-сирене - може да сложите заквасена, или готварска сметана, но това е предложението от мен.  Ако си спомняте за Попай-моряка :)  от него спанака за сила. Хапвайте повече спанак, особено през студените месеци, когато  няма толкова много свежи слънчеви плодове и зеленчуци. Който може би е повече рекламен образ, но пък децата и ние, по-възрастните си спомняме веселото филмче за Попай. 

Продукти за 5 порции: 
500 г листа от спанак 
2 картофа и 1 морков (общо ~500г обелени) 
стрък праз - около 20см.
~1 л. вода 
5-6 ск. чесън 
70-80 мл. олио (олиото от гроздови семки е много добра мазнина за готвене без мирис )
сол 

200г крема сирене (или това)

Приготвяне: 
* Спанакът се почиства от корените и дебелата част на дръжките -ако има дръжки, нека да са по-крехки, за да може  после да се пасират добре. 
* В тенджера се кипва водата с олиото, заедно с нарязаните морков, картофи, праз и скилидки чесън. 
* Варят се  около 15 мин, до омекване на зеленчуците и се прибавя почистения спанак. 
* Супата се готви заедно със спанака още 5-6 мин. и отстранява от котлона. Тук аз си отделям малко ( 1/2 ч.ч.) от бульона - тъй като всеки път извира различно количество вода, първо я пасирам и ако трябва - тогава прибавям от отделения бульон, като преценям  гъстотата и. 
* След като се охлади малко - ~ 10 мин., в супата се прибавя крема сиренето и  се пасира. 
* Сервира се с крутони и   по желание с още топчета сирене, или лъжица заквасена сметана. 

Цветът на супата зависи от времето за варене на спанака и дали предварително е бланширан. Колкото е по-кратко, толкова по-наситено зелена става тя.  Ако Ви притеснява да сложите суровия спанак в супата - бланширайте го за минутка, не повече и отцедете водата. 

Пиле терияки

               Пилешко в сладко-кисел  сос  обичаме много. И Мише обича, но той не знае, че това е специален сос  мисли си, че купените пилета имат различен вкус. За и против купените пилета беше темата на скорошен наш семеен диспут, но за съжаление и тази година курника пред блока е празен  Малкото домашно пилешко си го пазя за яхнии и с кисело зеле, които просто не са същите, ако са с купено пиле.   Избрала съм си 2-3 фирми (едната е кланица), на които купувам, като си разделям пилетата на: бутчета и крилца за печене; бяло месо за хапки и всичко останало за супа.  Пилето в сос терияки го правя  и от бялото месо, и от обезкостени и без кожа пилешки бутчета - вторите искат малко повече готвене (разбирайте 15 мин), но пък месото остава по-сочно и го предпочитам.   Сосът Терияки не е толкова сладък, както сладко-киселия, затова е подходящ и за пиле, и за свинско, и за риба. Може и готов да ползвате, но според мен домашния си заслужава 5-те минути събиране на продукти.


Продуктите са за 2 порции :) 
2 бр. пилешки пържоли от бут без кожа (или 1 цяло филе - пеперуда) 

1/4 ч.ч. захар (60 мл. захар т.е.в мерителна чаша поставете захар до отбелязаните 60мл) 
40 мл оцет 
20 мл олио
60 мл соев сос (светъл, ако е тъмен - 40мл)
голяма щипка  фино настърган джинджифил
1 голяма скилидка чесън , фино настъргана 
1 ч.л. царевично нишесте  

сусам и 2-3 пера зелен лук 

Приготвяне: 
* Пилешкото месо се подсушава добре (знаете, че пилешкото месо не се мие - почиства се, ако трябва и подсушава с кухненска хартия) 
* В тиган се смесват оцета, захарта, царевичното нишесте и соевия сос - нишестето се разбърква в течностите, за да се разтвори. 
* Прибавя се и олиото и пилешките пържоли.
* Вече се включва котлона,  за да започне готвенето им :) тиганът се затваря с капак и готвят по 7-8 мин от двете страни - ако пържолите са от бут; ако са филе - по 3-4 мин. от двете страни.  Готвенето става на средна степен на котлона. 
* Отваря се капака, прибавят се настърганите чесън и джинджифил и продължават да се готвят  още 12 до 15  мин, през които продължават да се обръщат, или заливат със соса - за мен обръщането е по-лесния вариант. За това време течностите са се  редуцирали до гъст сос  - времето се преценя според степента на котлона и  качеството на месото - колкото е по-лошо "дунапренено" - повече време ще трябва. Но обикновено за тези минути е готово. 
* Изважда се в две чинии, залива се с по 2 лъжици от останалия сос (всъщност повече и няма  ) и поръсва с голяма щипка пера от лук и  предварително запечените семена сусам.
Гарнитурата е по избор  -  тук е сотирани броколи с масло.  

Цветът на чинията не е случаен 

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
На този истински български празник пожелавам на всички  много здраве,  щастие, късмет и сбъднати мечти!  

Печено кисело зеле с ребра

        За киселото зеле  материал за книга съм написала   обичаме го във всякакви разновидности; с всякакво месо. Аз дори и постно -  кисело зеле с боб,  но за него рядко имам съмишленици. Затова  и когато ми се прияде (както днес) гледам да събера дните, в които готвя зеле и боб :) така на третия ден за мен има боб със зеле. 
       Факт е, че киселото зеле носи на мазнина и по-тлъстото свинско месо ( в този случай ребра)  е точно за него  А зелето е най-вкусно, когато е печено. За да останат сочни ребрата по време на печенето, тук съм ги завила завила в зелев листq подобно на тези пържоли в зелев лист по Жоро. Когато купувате ребра - избирайте. Аз си избирам по-крайни, където ребрата не са толкова големи и има хрущялна част. И да не са много тлъсти. Сега поне  в месарските магазини дават право на избор :) Ако все пак сте купили по-мазно парче, изцепете сланината от тях колкото можете - между пластовете месо остава достатъчно. От това зависи и мазнината, която се слага в  зелето - ако са по-мазнина, може и без допълнителна. Ако не са - добавете си олио (или с каквато мазнина готвите). За някои хора маста е незаменима мазнина за киселото зеле, но у нас я използвам само при направата на разни масленки. 
       И ако и Вие като мен обичате кисело зеле, пробвайте да си го сготвите така (за тенджерите временно забравям). Ще си оближете пръстите 

Продукти за 6 порции:
~ 1,5кг. свински ребра 
~ 2 кг (1 почти голяма) кисела зелка
по 1 каф. л. семена от копър и кимион 
1 с.л. червен пипер 
~ 80 мл олио ***

2-3 с.л ориз *** по желание 

Приготвяне: 
* От зелката се отделят най-горните цели и здрави 6 листа (или повече, ако са повече ребрата). Изрязва се твърдата част в основата навсяко листо.  
* Останалата част от нея се нарязва на ситно и поставя в тавата. При мен нарязването на зелето е малко пипкава работа (най-бавната от цялото готвене на зеле, защото изрязвам дебелата част на жилките на листата - V-образно, но махам цялата дебела част така. 
* Ребрата се нарязват  на порционни парчета (ако е цяло парче).  Всяко едно се завива в лезев лист и поставя сред зелето :) в направено гнездо.  Когато се поставят висчки, зелето и завитите в листа ребра трябва да бъдат на еднаква височина. 
* Прибавя се червеният пипер, подправките и отгоре залива с 1 ч.ч. зелев сок (разбирайте зелевата чорба) и 2 ч.ч. вода.  

***И както споменах за олиото - моите ребра не бяха много мазни, добавих и олио. Ако не можете да прецените в този момент дали трябва да се сложи още мазнина, вариантите са два: първи - слагате олиото и когато отвиете  фолиото след известно време печене - ако Ви се вижда много мазно - отливате от мазнината. Вариант втори звучи така  :) Не слагате никаква мазнина и - пак когато отвиете фолиото за запичане - тогава прибавите олио, ако трябва. А това се вижда с просто око - течността при зелето трябва видимо да има мазнина, не само бистра червена ароматна зелева чорбица :)  Разбира се, зелето е вкусно, когато е готвено през цялото  време с мазнината. 

* Поставя се във фурната на 180* - няма значение дали предварително загрята, или студена. Времето за печене 2,5 часа от момента, в който зелето закъкри в тавата - открехвате лекинко вратата на фурната и го прослушвате :) - тогава намалявате градусите на 160*. 
* След като изминат тези два и половина часа печене, тавата се изважда, развива се фолиото и се връща във фурната за още 15-20 мин печене, отново на 180*, в долната част на фурната - т.е. да се зачерви, но бавно и равномерно. 

***Ориз  тъй като авджи Стоев не обича готвено  кисело зеле без ориз, когато извадих тавата, за да я развия от фолиото, с лъжица преместих зеле от единия край   и сложих ориза.  Върху него пак върнах зелето и така запекох последните 20 мин. във фурната.  Затова писах, че ориза е по желание. Много е вкусно и без него,  но той като не опитва, няма как да знае  Ако решите да слагате ориз - добавете още чаша вода. 
В готов вид зелето не трябва да плува във вода, но не трябва и да загори по дъното на водата без течност 
      И разбира се може да сготвите зелето и с друг вид свинско месо - само гърди, врат, бут - някое по-шарено.

Зеленчуков хляб

       Оранжев, като в любимата на няколко поколения оранжева песничка.  От 2 години и половина у дома хлябът е само собствено производство :) Купен има само, когато обявя стачка по някакъв повод, дано авджи Стоев не прочете никога това. Затова и често разнообразявам хлябовете - с маслини, със сушени домати, с горчица,  със сушени гъби, с доматен сос, с подправки разни и почти винаги със семена, но обикновено на око - като си знам тестото колко твърдо трябва да бъде - мярка ми не трябва :). През последните месеци установих, че хлябът почти не се рони при рязане, когато добавям  пасиран 1 сварен картоф в тестото. И с него  ще измеря точно и ще публикувам скоро тук, но всеки, който си познава хлебопекарната и тестото може да сложи вътре и да опита сам. Първоначалната идея, когато купувах машината, беше да меся вътре и да пека хляба във фурната. Ще го направя, някой ден, когато денонощието стане поне  28 часа   Много съм доволна от машината, скоро ще и сменям контейнера, но за тези 2 и половина години тя работи почти всеки ден (понякога и по 2 пъти дневно) - тестата за всички пити, пици и козунаци пак  тя ги меси.  Намалила съм маята много :) тъй като машината прави хляба на програма от 3 часа - на хляб от около 800-1000г слагам не повече от 6г. жива мая (сега да не мислите, че ги меря - кубчето от 42г режа на 8 части) 
Точно тегло на хляба няма да пиша, защото след като  е втасало тестото  вътре обикновено си късам по 1 топка :) я за една малка пица, я за пърленка - което обяснява и грубия вид на хляба отгоре. 
      Този хляб тук е с кьопоолу - но у дома все още не знаят. Есента се унесох с производството му, тъй като тогава младите хора обявиха, че много го харесват, а сега побутват по  масата. А е известно, че мразя да хвърлям храна, особено, ако съм я приготвяла аз . Шегата настрани, но печенето на чушки и патладжани и беленето им  си е доста трудоемко. Част от него влагам в тези средиземноморски питки с патладжани, но другата определено ще подправи хляба :)  (моето кьопоолу е само печени чушки, патладжан, олио и чесън) 

Продукти : 
280мл течност (която включва 200 мл вода, 40мл прясно мляко и 40 мл олио) 
530 г брашно 
150г сварен, пасиран картоф
150г готово кьопоолу 
1 с.л. захар 
1 ч.л. сол 
6 г жива мая (или 1/2 ч.л. суха мая - 2 г) 

3-4 с.л. семена - правя си смес от бял и черен сусам, ленено сусам,  белен слънчоглед и белено тиквено семе.

Приготвяне: 
* В контейнерът на хлебопекарната се наливат течностите - предварително затоплени на ~ 40*С. 
* Прибавят се захарта и зеленчуците - пюрето е пасирано, зеленчуците в кьопоолуто са много ситно нарязани, но ви уверявам, че после не се усеща нищо в хляба :) - както се вижда горе на прясно разчупения хляб. Иначе моите хора биха ги усетили. 
* Отгоре се изсипва внимателно  брашното, а най-отгоре - солта и семената.
* Включва се на програма Основен хляб и се наглася за хляб 1,2 или 1,4 кг ( на 1,4 кг ни харесва повече, времето за печене е по-дълго. Нищо, че от заложените продукти хлябът няма да бъде с тегло 1,2, или пък 1,4). Настройва се степен на препичане (Медиум си избирам аз, или DARK )   Програмата е с автоматично заложено време - 3ч. 
* Когато е готов се оставя  в машината за още 10-на мин. , след които се изважда от контейнера и оставя на решетка да изстине. 
* Или всичко това си го замествате в купа по стандартния начин, оставяте тестото да втаса, а по-късно печете във форма и във фурната. 
* След второто премесване и преди второто втасване за печене, машината сигнализира няколко пъти. В този момент могат да се извадят бъркалките, за да не остават дупките отдолу при печене, но точно те не ни притесняват 

Този горе е и със семена.  И понеже горната кора се чупи най-лесно, докато е още горещ и охлажда - естествено липсва в момента на пълно охлаждане (след 6-8 часа), когато става за рязане. 

Лава-кейк "Червено кадифе"

        Това е една разновидност на любимия ни десерт - шоколадовия лава-кейк, който може да приготвите за  наближаващия празник "Св. Валентин". Нищо, че празника не е български, който желае може да си го уважи, а останалите като мен да почетат Св. Трифон :) с чаша вино. Между другото с това шоколадово вълшебство много добре ми дойде чаша розе. Часът на дегустация няма да споменавам, да не правя лошо впечатление като съвсем нова свекърва. 
      Лава-кейк "Червено кадифе".  Кексчета "Червено кадифе" с нежна, топяща се в устата външна коричка и топла, разтичаща се наслада от шоколад и масло. Много от Вас са чували за Red Velvet cakе - нежната текстура на червения кейк, водещ историята си от края на 19-ти век. Червеният цвят се получавал от реакцията между оцета и един от естествените пигменти на натуралното какако. По-късно са започнали да включват червената хранителна боя, или сок от червено цвекло за оцветяване, тъй като тъмното какао, което  се продава е минало химическа обработка за неутрализиране на киселините му . След тази обработка (алкализация)  какаото е с по-наситен и по-мек вкус и аромат - т.нар. холандско какао, за което писах при шоколадовите лава-кейкчета , но с него не може да се постигне червен цвят в сладкишите.       

       Като любител на какаото съм сложила прилично количество, но ако искате да наблегнете на още по-червения цвят, сложете само лъжица какао, а останалото количество допълнете с брашно.
Десертът е лесен за приготвяне, подходящ на замразяване и съхраняване във фризер. Еднократните алуминиеви формички за печене са много удобни, защото са тънки и високата температура прониква по-бързо през тях, отколкото през алуминиевите за крем-карамел, или брюле. Дозата, която правя не е голяма, излизат 6 бройки, но може да си забъркате голямо количество и да напълните един ред на фризера :). Алуминиеви чашки има в почти всички магазини за домашни потреби. Ако нямате от къде да купите такива, ползвайте тънките метални купички за крем-карамел.

Продукти за 6броя:
3 яйца 
70г захар 
120 г бял шоколад 
100 г масло
60г брашно 
30г какао (тъмно/черно/холандско) 
1/2 ч.л. червена сладкарска боя 

1-2с. л.  разтопено масло за намазване на формите 
1-2 с.л. брашно за поръсване на формите

Приготвяне:
 * Формите за печене се намазват с масло (с четка) и поръсват с брашно. Излишното се изтупва. 
* Шоколадът и маслото се разтопяват на водна баня. Тук шоколада е бял, а той много лесно се пресича в микровълновата фурна, затова ползвайте водна баня. 
* Разбъркват се. 
* Яйцата се разбиват със захарта с тел за разбиване на яйца за 4-5мин. 
* Прибавя се шоколадовата смес, разбърква; прибавят се брашното, боята и какаото и отново обърква добре. 
* Сместа се разпределя в намаслените 6 бр. формички/купички

                                    
Следва печенето 

Ако ще хапвате веднага (т.е. същия ден) добре е да ги сложите за час във фризера. След който фурната се загрява на 230*. Поставят се формичките и пекат 10 мин, ако са от еднократните; 12 мин. ако са в керамични, или метални форми. 

Ако сте ги замразили и трябва да печете - отново фурната трябва да е загрята на 230*. Поставят се замразените формички и пекат 14-15 мин. за еднократните форми и 16-18 за керамични/метални формички. 

Изваждат се от фурната, оставят се да се охладят 3-4 мин. Внимателно се обръщат в чиния, поръсват с какао, или пудра захар, а може да се гарнират с плодове по избор, или с топка сладолед. Между суфлето и формата може да се прокара острието на тънък нож, за да се освободи по-добре, но обикновено това не е нужно - отлепва се много добре.
 

Една забележка: Тези лава-кейкове са с течна вътрешност , където яйцето се нагрява достатъчно, но е съвсем опечено. Когато ще правите такива десерти, купете съвсем пресни яйца от магазина (гледайте датата) и задължително от хладилник. Което е и условието за използване на домашни яйца - по възможност най-пресни и да са съхранявани в хладилник. 

Супа от свинско месо

      Добре известно е, че у нас, като типични представители на Балканите, винаги има някаква супа. В момента тази  и пача-чарба :)  Ще излъжа, ако кажа, че ги правя точно по рецептите, които съм изписала, защото не вярвам някой да държи на точно ~двата литра вода, които се слагат в супата. Пък и това е чорба, която ври, а докато ври - може да се изпари 100мл течност (при затворен капак и леко къкрене), но може и 1л., ако не намалите котлона и течността ври с ключ. Зависи и колко гъста я обичате - понякога  1 лъжица брашно уплътнява бульона и при повторно загряване не се пресича, но може да обичате рядка и да намалите ориза/фидето и пропуснете брашното. Морковът може да бъде един, може ида са два :) зависи колко ги обичате. Аз съм се спряла на 1, около 200г - т. голям. Месото също е важно - за мен е достатъчно да има тук-там плуваща мръвка, но авджи Стоев държи във всяка лъжица да има парче месо.След тези примерни неща, които трябва да  има предвид всеки начинаещ в кухнята, ще добавя и че хубава (месна)  супа става  с месо с кост, тъй като кокалите придават добрият вкус на бульона. Може да бъде парче от бут с кост, ребра, или вратна пържола/котлети  с кост , на които отделите много месната част за пържоли, а тази, с кокалите, сложите за супа. Или просто си купите парче месо от месарския и някакъв кокал (рагу) , който ще варите заедно с месото. 
       За моята супа от свинско месо   трябват чисто  ~ 500 г месо + още толкова кокал/обезкостени ребра. Оставям да си прецените какво ще купите, но след сваряване трябва да имате чисто ~500г сварено месо. 

Продуктите, освен месото, което уговорих вече са :  
1 морков (~200г)
1 картоф (~200г)
1 домат (~200г) (пресен домат, не доматено пюре) 
1 зелена чушка (в краен случай червена :) просто аз предпочитам зелената за супа
1 парче праз-лук, около 20 см. 
сол - на вкус :) 
по 1 щипка сушени: чубрица, магданоз и целина/кервиз листа. 
няколко стръка пресен магданоз,  винаги са в плюс към супата, но тук на документацията съм хванала моята супа ;) 
олио - от 50 до 80мл, зависи колко мазно е било месото - бульона ще си покаже

1 чаша от 100мл ориз, или 3 топки фиде (80г) 

за застройката: 
1 яйце 
3-4 лъжици кисело мляко
1 ч.л. (препечено)* брашно 

Приготвяне: 
* Месото с кокала се поставя в тенджера, залива се с 2л. студена вода и  се вари на тих огън, докато месото се отдели добре от костта. Когато започне да завира се обира пяната, която се отделя отгоре, но ако я пропуснете - накрая прецедете бульона. 
* Месото се обезкостява и отделя :) да си чака реда за връщане в супата. 
* Приготвят се зеленчуците - картофът, чушката и парчето праз се нарязват на съвсем ситно; доматът се бели и настъргва на едро ренде; морковът се почиства и настъргва на ситно ренде. 
* В тенджера се сипва олиото - тук трябва да прецените дали да сложите 50мл, ии 80, както писах - зависи от мазнината в бульона. 
* Прибавя се настъргания морков с 2-3 лъжици вода и се задушава, докато водата се изпари - целта е моркова да си пусне приятния за всяка супа жълтеникав цвят, а това се получава със задушаването му - не пържене само в мазнина. 
* Тук се прибавя и настъргания домат, разбърква се 1-2 минути, прибавят се всички останали зеленчуци, обезкостеното месо, измития ориз***  и налива прецедения бульон. Прибавят се солта и сухите подправки.  Бульона трябва да е около 1,8л. , ако е по-малко - добавете вода, защото докато се готви супата част от него ще се изпари. Много вкусно става, ако с бульона сложите и 2ч.ч. зелева чорба (което правя през зимата) , но тогава трябва да намалите солта. 
* Вари се до омекване на ориза и зеленчуците - около 15 мин***. Тенджерата се отмества от котлона и се приготвя топлата застройка: 
* Яйцето се разбива с киселото мляко и брашното. Към тази смес черпак по черпак се прибавя от врялата супа и бърка енергично и непрекъснато, докато сместа стане 3 пъти повече - до това положение температурите на двете смеси са се уеднаквили и няма вероятност супата да се пресече.  Горещата вече застройка се налива обратно в тенджерата при супата и разбърква добре. Ако ще слагате пресен магданоз Оставя се открита за около 30 мин, едва тогава може да затворите спокойно с капак без притеснения от пресичане. 

С това количество имаме крайни 5-6  купи със супа. 

* брашното ми е препечено - винаги имам буркан с такова в шкафа за сгъстяване на сосове разни. 
***Ако приготвяте супата  с фиде, то се прибавя  10 мин. след като е вряла  със зеленчуците - на фидето му трябват 5-6 мин. варене (според опаковката) Фидето е много различно, забележете от кое сте доволни и ползвайте него. Има евтини марки, което за 3 мин. става на каша в супата.  Има такова, което набъбва много и друго, което си остава почти същото, както го сложим. Ако обичате супата по-гъста, сложете малко повече фиде, или с 1-2 лъжици повече ориз. Долната супа е с фиде. 

При готвенето на всички супи напомням, че и при варенето със зеленчуците, отгоре се образува пяна; не само като се вари месо. Мен тази пяна ме дразни :) и я обирам с решетъчна лъжица. 

Крехки свински ребърца с пепси кола

       С тази рецепта блогът влиза в нормалния си ритъм :) и най-вече човекът зад блога. Но януари ми беше един прекрасен, наситен с емоции и хубави събития месец, та къде ти ред за писане тук :) 

       Най-вкусните и крехки печени свински ребра. В случая са свински гърди с ребра, но пък така имат повече месо и остават по-сочни. Само трябва да внимавате да не изберете много мазно парче гърди. Или си отберете с малко мазнина, или сами я отцепете от гърдите.  И изобщо не Ви подвеждам, като казвам, че са най-най-крехки и вкусни, а  ще добавя, че подготовката им за печене  отнема 5 мин. Останалото само се върши във фурната :) Дали ще бъде с пепси, или с кока-кола е въпрос на избор, но моите предпочитания са за пепси-колата (тези тук са с такива). Пекла съм и нарязани свински ребра в плика, но определено не остават толкова сочни като цялото парче.  

Продуктите 

парче свински гърди (естествено) - моите са 2 по ~ 600г. 

250 мл пепси кола 

подправките са любими, ако се доверявате на мен -това са равни части: 

червен пипер, черен пипер, чесън на прах, кимион, риган - по 1/2 ч.л.  смлени 

сол - за това количество месо 20г. (по-малко от равна с.л. ), или по вкус 

щипка с два пръста смлян  кориандър 

Приготвяне: 

* Месото се подсушава. 

* Поръсва се и обтрива  с подправките от всички страни. 

* Поставя се в плик за печене (а той е поставен в тава***) ;  налива се пепси-(кока-) колата. 

* Пликът се завързва и тавата се поставя в студена фурна. 

* Включва се фурната и пече на 160* за  2,5 часа. 

* Изважда  се, срязва се плика и месото изважда от останалата течност. 

* Сервирайте с гарнитура по избор :) при мен днес е с кьопоолу. 

***Момента с поставяне на плика в тава и студена фурна го отбелязвам, тъй като се оказва, че има хора, за които това е важна подробност :) 

Крем-супа от тиквички с пиле

        След лятно-есенния хит на супите у дома  - крем-супа от тиквички, време беше да я опитаме и в по-засищащ (или поне невегатариански) вид.  Ама разбира се, вкусът печели не само защото има месо в супата, а и защото бульонът вече е месен.  Девойчето Гери, за която супите са за промивка на корема( но тиквената яде) предложи другия път да и сложим скариди :) Ама на лято, като си наловим.  Пилешкото избрах да е от бутче, тъй като кожата си пуска малко мазнина :) и бульонът не е толкова бистър, като с филето. 


Продукти за 6 порции: 
2 пилешки бутчета 
2 тиквички (ок 600г) 
2 средни картофа (300г обелени) 
2 моркова 
стръкче праз - около педя 
1 зелена чушка (сиврия) 
50-60 мл олио 
сол, 2-3 стръка мащерка  и 5-6 стръка магданоз 
2 с.л. масло 

150 г крема сирене

Приготвяне: 
* Пилешките бутчета се поставят в студена вода и кипват. В момента, в който завира водата - знаете се образува пяна, която е желателно да обирате и изхвърляте. За по-мързеливи, или разсеяни готвещи като мен може да изчакате  3-4 мин. след завирането, да прецедите бульона и да продължите готвенето с чистия бульон. Водата/бульона трябва да бъдат около 1,5л. 
* Тогава вече се поставят и почистените, измити и нарязани на едро зеленчуци, солта, олиото и целите стръкове подправки. 
* Варят се на ниска степен на котлона (да къкрят, както се казва) , докато омекне месото. 
* Изваждат се бутчетата; кожата и костите се отстраняват, а месото нарязва на дребно. 
* Към леко охладената вече супа се прибавя крема-сиренето и се пасира до гладкост. 
* Връща се нарязаното месо, прибавят се маслото и  няколко листенца  свежа мащерка, или магданоз. 
Не забравяйте да си приготвите крутони :) 

Език с масло, чесън и кашкавал

"На пръв поглед нещо елементарно, но ако не е изкиснат или сварен добре, удоволствието да хапваш език се превръща в неприятно дъвчене на жилаво парче месо.  Независимо дали е свински, телешки или агнешки, задължително е предварително да се свари, почисти от ципите и обели, ако е "по-дърт". Не беля само гладките части на езиците от домашно отглежданите прасета.  

Почистените от ципи и мазнини езици  се поставят в дълбока тенджера, заливат  със студена вода, която да ги покрие и е 3-4 см. над тях и включва котлона. 
Когато заври се прибавят подправки, които обикновено имаме винаги - сухи, корени или зелени - целина, магданоз, пащърнак; настъргано индийско орехче или бахар; черен пипер, едро нарязана глава лук, морков....Може и  чаша вино. 

Посолява се и вари, докато омекне месото. Понякога отнема и два часа.... Изваждат се и още докато са топли се белят.
Тази процедура може да се съкрати, ако се сварят в тенджера под налягане"

      Самоцитирах се от публикацията за език с масло и чесън, който ни е любим с малката девойката и друг почти не се урежда с този деликатес у нас.  Почти по същия начин приготвен, но с по-малко мазнина, защото и кашкавалите са мазен продукт. Да не говорим, че и различно се топят, писна ми да купувам едни и същи марки и всеки път различно да се разтапят. Това освен на вида, почти не влияе на вкуса, затова преминавам към рецептата :)  А езикът може да бъде свински, телешки, агнешки, глигански.... 

Продуктите за 2 порции са:
2бр. сварени свински езици по горния начин - всеки от по ок. 250г  
1 с.л. масло и 1 с. л. олио  
5-6 скилидки чесън 
2-3 стръкчета мащерка, или 2 щипки суха 
~ 200г кашкавал 

Приготвянето с предварително сварените езици  е бързо  и лесно :) 
* Езиците се нарязват на филии и запържват за 2 мин. в маслото и олиото. 
* Прибавят се пасираните скилидки чесън, разбърква се още 1-2 минути, подправят се с мащерката и разпределят в две чинии. 
* Поръсват се отгоре с настърган кашкавал и запичат във фурната (в горната част, под реотаните) докато се разтопи, или зачерви :) зависи от кашкавала все пак. Предния път правих със сръбски кашкавал ,който не доби ни най-малък тен.