Идеи за боядисване на яйца

            Яйцето е един от символите на Великден и символизира живота и прераждането. Според легендата след чудотворното възкресение на Христос, Мария Магдалена отишла при римския император и се обърнала към него с думите: „Христос Воскресе”. Понеже по онова време било невъзможно да отидеш при такава важна особа с празни ръце, жената носила на император Тиберий яйце. Невярващият владетел отговорил, че ако това е самата истина, то яйцето в ръцете на Мария Магдалена трябва да стане червено. Веднага след изричането на тези думи яйцето се оцветило в яркия цвят. От тогава датира традицията яйцата да се боядисват, а първото винаги трябва да бъде червено. 

       От няколко години се каня да споделя как боядисвам аз яйцата. Техники има страшно много, моите са само  малка част от тях. И въпреки, че си имам любими начини, наближи ли Великден и аз, както много други  хора се замислям за нов  :) Тази година пробвах да боядисам с червено зеле по метода на Йоли и ми хареса как се получиха със суровото зеле.  

       По традиция яйцата се боядисват в четвъртък, или в събота. В динамичното време не всички успяват да боядисат първото (червеното) яйце по изгрев слънце, затова не се притеснявайте, ако ще ги боядисвате вечерта. Аз лично, като един кукумицин, който все се пада в четвъртъците на работа, пак ще стана в 5 и ще ги боядисам. Подготовката е много важна - масата се застила с найлон, после със стари покривки, чаршафи, кърпи, вестници, картони за яйца, марля, или тензух (че кой си пази днес чорапогащниците :) . Въоръжавате се с няколко чифта ръкавици от аптеката, съдове, които после ще може да измиете от боята :) - желателно е стъклени (буркани), или неръждаеми, които лесно се мият после,  а за боядисването с ориз и пластмасови кутийки - от майонеза, от салата, от крема-сирене... всякакви подобни с големина 1/2 от кофичката за кисело мляко. И да бъдат с капачета.  За боядисването с люспи от лук,чесън и хартия може да си помогнете по-рано, като ги нарежете съвсем ситно 1/1 см най-много.  Ножица, памук, ластици, или конци. Боядисването с ориз може да е с друг дребен зърнен продукт  - има пакети с 1/кг булгур в магазините, който е доста дребен и с него се получава идеално, вместо да  мелите ориза в блендер/чопър (трябва да е дребен). Може да се ползват и зърна лимец :) личен опит, тъй като ми носят, а не го ползвам. 

      Яйцата се измиват и сваряват (естествено). Преди варенето ги оставете на стайна температура поне 2 часа. На дъното на тенджерата поставете памучна кърпа и наредете плътно яйцата. Може да сложите лъжица сол (но не и оцет, който разяжда черупката). Включете котлона на средна степен и ги варете 7-8 мин. от момента на завирането. Водата не трябва да кипи силно. Почти винаги се случва да има спукано яйце, но така или иначе салати се ядат всеки ден, пък и аз имам много начини за уползотворяване на сварени яйца.  Тези дни ще ми се наложи да уползотворя и много сурови яйца, почти цяла кора ( бели при това), но това е друга тема. 

Боядисване на яйца с памук и кухненска хартия:  

(на горните снимки шарените.) 

Парче памук  се раздърпва малко - иначе слоят е доста дебел - да се получи   ок 6/10см. и се накапва с различни цветове бои - ползвам малка кафяна лъжица, за да не оливам с количествата :)  Топлото сварено яйце се поставя на памука и завива добре. Поставя се някъде по  покритата вече маса :) и оставя за 3-4 мин. През това време се завиват  останалите.  Когато са престояли достатъчно в памука се развиват,  а в самия памук може да се използва още веднъж за друго яйце - но да се има предвид, че цветовете стават малко по-избледнели. Получават се с прекрасни, преливащи цветове, всяко уникално със своя десен :)) 

Вместо памук може да се използва и кухненска хартия - тогава боите се накапват отвън, след като е завито яйцето, но цапането там е повече. 

Боядисване с люспи лук и хартия 

Тези яйца определено могат да се подготвят от предната вечер. Както вече писах - люспи лук -   жълт, бял и чесън се нарязват съвсем ситно, заедно с бял лист хартия (принтерна, да кажем). Поставят се в дълбока купа. Измитите  и мокри яйца се потапят в люспите и овалват. Поставят се в средата на  парче марля /тензух с размери ок 10/10см.  Краищата на марлята се вдигат нагоре и яйцето завързва стегнато в нея (или хваща здраво с гумена ластичка) 

Така завити се поставят в тенджера с вода и боя - аз слагам 2 капсули на 500мл. вода и 2 лъжици оцет. След завирането се варят 6-7 мин. Отново се варят на средна степен на котлона. изваждат се,  краищата се срязват, яйцето освобождава от всички налепени по него хартии и люспи. Вече ги правя само в зелена и в червена боя - със зелената боя (на горната снимка) най-много ги харесвам. На долната се виждат и в червена и в синя боя. Останалата след варенето им боя я използвам за боядисване на другите яйца  - едноцветни, или с памуци. 

Такива завързани яйца, с листенце, в тензух/дамски чорап/   правехме преди години - това беше разнообразието - избират се дребни листа, но с по-изрязани, ръбести форми :) магданоз, роза, кервиз/целина... Поставят се на яйцето, то се завива в тензуха /или  чорап, завързва и така се сварява. 

Боядисване на яйца с ориз (или друга ситна зърнена култура :) 

на първата снимка горе и на тези двете тук

За тях отново ползвам боя от капсулите, но разредена със съвсем малко вода - 1 капсула в 2 лъжици вода, за да е по-наситена. Много удобни са и другите бои - течните, на които им клъцвате само връхчето и накапвате от тях. 

Сварените яйца се подсушават и охлаждат за 5-6-на мин. 

Както вече писах - пластмасови купички, кутийки, или чашки с капаче.  Пълнят се до средата с ориз, или булгур (ако не е дребен, пуснете го за малко в блендера, но булгура е достатъчно дребен).  Върху него се накапват няколко капки от боята (половин лъжица) и се разбърква, за да се оцвети равномерно- тук внимателно, защото ориза/булгура трябва да се оцвети, но не и да плува в боя :) ако изтървете повече боя и виждате, че на дъното има течност - сложете още ориз. В ориза се поставя яйцето, кутийката се затваря и разтръсква енергинчно - но не толкова енергично, да не се изпочупят, защото белите яйца без друго са с тънка черупка. Преценете си силата :) и започнете от леко разтръскване, като увеличите. След 1-2 яйца вече сте хванали степента на силата :) Внимавайте с капачето - кутията да е добре затворена, защото пръснатия по земята ориз се събира лесно с прахосмукачка, но оцветява :) личен опит. 

Изважда се яйцето, почиства от зърната и е готово. Преди следващото капвате само 2-3 капки на ориза и ползвате отново. 

След като боядисате в една кутия с ориз, може да поставите яйцето в кутия с друга боя - стават много пъстри - на първата снимка е лилаво-зелено-червеното, а тук долу е ей това, дето съм го заградила с оранжев молив :) 

Последно - да кажа, че яйцата тук е най-добре да са бели. 

А тук са боядисвани с булгур, вместо с ориз - няма разлика, по-тъмното е от тъмните яйца. Наистина хубаво е за боядисване яйцата да са бели. 

Боядисани с червено зеле 
Парче червено зеле (около 1/2кг) се нарязва на едро и смила  фино в блендера, заедно с 3-4 лъжици вода (може на 2-3 пъти да смелите, ако е малък) 
На дъното на широка купа се поставя от смляното зеле, нареждат се сварените яйца и се покриват отново със зелето. Оставят се така да престоят - тези са престояли 30 мин, бих ги подържала още малко, но упражнението се случи сутринта преди работа и нямах повече време. Изваждат се и почистват със салфетка. Много е лесно, но пак е важно яйцата да са  бели. 

Декупаж със салфетки 

Тук съм аматьор отвсякъде :) но с мерак правя и по няколко такива яйца. Важното е да се сдобиете с хубави салфетки, с дребни цветя по тях. Лепят се с белтък; малко е пипкаво, покрай изрязването, но през това време може да си пуснете филм. Тук съм писала как ги правя  тези със салфетките. 

Яйца с кристали през последните 2-3 години не правя, тъй като винената киселина разяжда черупката и стават крехки. А кой не иска неговото яйце да е борак :) 

От опитите  си с естествени бои ще споделя: Боядисват се, макар и не в ярки цветове успешно с отвари от: 

 лук (жълт и лилав, за да се получи по-добро червено), 

в гранофурин (лекарството за мазане на афти) - за зелен цвят; 

в куркума - за жълт цвят; 

в семена от копър - за кафяв цвят 

в сварено червено цвекло - за розово-червен цвят. 

Надявам се да допълня публикацията  

Мляко с ориз на фурна

или сутляш по турски.  Това е едно различно мляко с ориз от южните съседи - нещо средно между познатото ни на всички (за жалост от детските градини ) мляко с ориз и крем карамел.   Нещо простичко и лесно, но ужасно вкусно и дори аз не мога да си отговоря на въпроса "Защо, аджеба, до сега го пренебрегвах"   . За компенсация на пропуска след първата доза преди 5 дни, днес направих двойна.  

Продуктите са: 
1,2 л. прясно мляко 
1 ч.ч. ориз (чашата е от 250мл.)***
2 ч.ч. (същите) вода 
1 ч.ч. (същата, 250мл) захар 

100 мл прясно мляко 
2 равни ч.л. нишесте - 20 г  (натурално - царевично, или пшенично) 
3-4 жълтъка 

50 г краве масло 

захарта може да намалите, но на мен така сладко ми е много добре :) 


Приготвяне: 
* Водата се кипва и в нея се изсипва добре измитият ориз. 
* Оставя се да ври на средна степен на котлона, докато ориза набъбне и поеме тази вода. 
* През това  време се разбиват жълтъците с нишестето и онези 100мл прясно мляко :) 
* В друга тенджера се загрява  млякото (1,2л) със захарта до кипене. 
* Когато водата в ориза се абсорбира, към него се прибавя врялото прясно мляко и разбърква - сместа продължава да ври. 
* Степента на котлона се намалява и в нея се прибавя  при непрекъснато бъркане  сместа с яйцата и нишестето  - тъй като тя е малко, варенето на ориза продължава и виждаме как млякото в тенджерата  вече се е превърнало в сос :) 
* Тенджерата се отмества веднага от котлона; прибавя се маслото и разбърква. 
* Сместа в разпределя в чаши, купички , гърненца - каквото имате :) под ръка, но трябва да знаете, че после трябва да ги съберете в тава за печенето на водна баня във фурната.  Сместа се разпределя внимателно и с черпак - тъй като ориза е по-тежък и пада на дъното, преди всяко вземане с черпак разбърквайте. 
* Готовите напълнени съдчета се поставят в тава; налива се вода и тавата се поставя в предварително загрята на 170*  фурна. Тавата се поставя в горната част на фурната - при мен е по средата, фурната е голяма. Пече се около час - сами ще прецените, до получаването на златиста коричка отгоре на крема. 

*** Гъстотата на десерта в края зависи много от вида на ориза и млякото, което използвате. Моят ориз е средна хубост, но български, произведен тук наоколо, бисерен, с който готвя от години. Но има ориз, който набъбва доста - като "балдо" напр. В такъв случай или намалете малко ориза, или увеличете прясното мляко, жълтъците, захарта и маслото. Млякото също е от значение - тук съм го правила с магазинско, 2%, но домашното е доста по-гъсто - и пак стигаме до намаляване на ориза.  В крайна сметка, първия път е малко да си нагласите продуктите, вторият - вече си ги знаете по колко. На захар опитвайте - преди да разсипете по чашките и ако трябва - прибавете още захар. В крайна сметка готовия десерт трябва да има вкус на нещо средно между мляко с ориз и крем-карамел. 

Задушени зеленчуци с гъби

       За някои хора основно - за нас   гарнитура. Този път към  едно руло от млечно телешко със сушени кайсии.  Приготвям ги на два котлона едновременно  на единия тиган, на другия - тенджера за бланширането на зеленчуците. Ако обичате много хрупкави зеленчуците, може да избегнете бланширането им и да приготвите направо в тиган, но ние не ги харесваме толкова хрупкави и балнширам, макар и за кратко.  Ползвам домашни пилешки, или зеленчуков бульон. Пилешкият е ясно как се прави, но ще споделя за зеленчуковия -  след като  бланширам зеленчуците, които ми трябват, във водата прибавям още - парче  от глава целина или зелени стръкчета, пащърнак, стрък праз, стръкове магданоз. Когато се сварят ги изваждам от водата и увеличавам степента на котлона на мах, за да може да изври голямо количество от водата - пр. от 1л. да останат ~ 200мл. 

Продуктите са за 1 средноголям тиган   от 28см.  от който се получава гарнитура за 5-6 порции. Пиша какви зеленчуци съм използвала тук, но може да прибавите още тиквичка (този път си я намерих забравена в хладилника, когато приключих) , млад зелен фасул, глава воден лук, пащърнак. 

250 г гъби (печурка) 

300г моркови (3бр) 

3бр. чушки (сиврия ползвам, че е по-крехка) 

1 малка глава броколи (ок 300г само розички) 

200г замразен грах

аспержи :) по желание. При мен са първите 6 собственоръчно отгледани, с които много се гордея. 

1-2 щипки сол (на вкус) 

3 с.л. соев сос 

2 с.л. олио и 3 с.л. масло 

2-3 стръка копър 

100 мл бульон (пилешки, или зеленчуков)

сок от половин лимон

Приготвяне: 

* Всички зеленчуци се почистват и нарязват. Младите аспержи нямат нужда от белене - отчупва им се само парче 2-3 см. в основата (което белее).  Стъблата на броколите може да запазите и приготвите на крем-супа от броколи, или млечна салата с броколи. 

* В тенджера се кипва 1,5л. вода  с щипка сол и сока от половин лимон. 

* В заврялата вода се поставят морковите и варят 5-6 мин.  Изваждат се в чиния с решетъчна лъжица. Ако ще се слага зелен фасул и пащърнак - тук е момента, заедно с морковите. 

* Изчаква се водата да заври отново и  се поставят чушките, броколите, (тиквичките евентуално ) , аспержите и граха.  Тук заради аспержитеи броколите може да се сложат и 1-2 лъжици лимонов сок.  Варят се 3-4 мин. от момента на завирането и се изваждат при морковите. 

* През това време, на другия тиган се задушават гъбите -  не ги мийте, ако са пресни и хубави, само ги почистете с  четка. Иначе поемат много вода и вместо да се задушат и запържат набързо, ще се варят в собствен сос :)  Нарязаните  гъби се поставят в тигана, заедно с олиото и 1 лъжица масло. 

* Запържват се за кратко - колкото да си сменят цвета и се прибавя соевия сос. Ако  се слага лук - тук е момента, заедно с гъбите. 

* Задушават се 3-4 мин под капак - през това време соевия сос се изпарява. 

* Прибавят се бланшираните зеленчуци, заедно с бульона и  останалите 2 лъжици масло. Посолява се на вкус - ако трябва. 

* Готвят се 2-3 мин. на силна степен на котлона,  като се разбъркват внимателно. През това време бульона се изпарява :) и нашите зеленчуци са готови. 

* Тиганът се отстранява от котлона и поръсват със ситно нарязания копър. 

Задушен глиган с бира

       Не очаквате да покажа цял задушен глиган, нали :)  Глиганско месце. Сигурна съм, че всички, които обичат да хапват месо знаят, че месото на женските животни е по-крехко от това на мъжките. В "нашата" ловна дружинка обаче обектите са основно мъжки, защото женските са нужни за популацията. Някой  да знае как се казва глиган в женски род?  Същата тази дружинка обаче, след приключване на ловния ден така разфасова месото, че да намериш парче с големина над 300г си е късмет. Разочарование за мен - човекът, който обича да пече големи парчета месо :) . В крайна сметка - каквото има, както се вижда от различните снимки, когато съм го приготвяла. Казвала съм, че на глиганското му трябва задушаване - най-добре на яхнии някакви, но се оказва, че и така - задушено само по бира, масло и подправки е крехко. 

Продукти за 5 порции: 
~ 1,5кг   месо от глиган

200 мл бира 
200 мл вода 
2-3 с.л. олио 
1 равна ч.л. сол (на вкус) 
1 ч.л. червен пипер, 1/2 ч.л. риган и 1 дафинов лист 
80 г масло 

3-4 глави чесън 

3-4 с.л. брашно

***При замразяването мускулната тъкан на месото се разгражда и не е необходимо предварително мариноване, както преди години го готвех и аз месото. Сега го мариновам само, ако е "ароматно" - разбирайте от по-старо животно, или други едни причини. Повечето хора, които готвят дивеч, знаят за какво става дума :) 

Приготвяне: 
* Месото се изкисва за 2-3 часа в ледено  студена вода. 
* Изцежда се и подсушава  много добре на мека кърпа без власинки, или кухненска хартия  - за по-бързо го поставям между два пласта кърпи и притискам с ръце. 
* Парчетата месо се овалват в брашното и изтупват много добре;  поръсват се със солта и подправките; оставят се на хартия, или лист фолио за 15-на мин.
* Фурната се загрява на 220*
* В тиган се загрява олиото с 2 с.л. от маслото. (на степен 2/3 от мощността на котлона) 
* Месото се поставя  в загрятата мазнина и запържва от  всички страни за по минута - колкото да се запечата. Това се прави на 2-3 пъти в тигана - не забравяйте, че ако пържите нещо в тиган, не трябва  да го препълвате, за да може продуктът вътре наистина да се пържи, а не вари. 
* Изважда се в приготвената за печене тава. 
* Когато  се запържи цялото количество, в тигана се налива водата и оставя да кипне.  
* Изсипва се при месото в тавата; налива се и бирата. 

* Поставят се почистените глави чесън; цели, добре почистени и леко срязани опашки. 
* Тавата се покрива : 
      1. с намокрен лист хартия за печене 
      2. лист алуминиево фолио за печене. 
с които добре се опакова   под ръбовете и така, че да не излиза  пара. Това с хартията за печене под фолиото го видях в предаване на Жак Пепен и го прилагам при печене на месо - определено върши работа; месото остава по-сочно. 
* Поставя се в загрятата вече фурна и пече ок. 15-20 мин. - докато се чуе къкрене отвътре :) наслушвайте, като отворите малко вратата на фурната. 
* Градусите се намаляват на 160* и пече още ~ 120 мин. - зависи колко е възрастен глигана :) но тъй като при нас обикновено е сбор от няколко животни с неустановена, или различна възраст - 120 мин. са достатъчни  да се задуши добре и  старото (първия ми опит с 90 мин. не бяха съвсем достатъчни) 
* Тавата се изважда и развива, месото се намазва с останалото количество масло и връща във ф урната за още 5-6 мин.  По желание сосът може да се сгъсти с 1 лъжица размито във вода царевично нишесте. 

Хляб с картофено тесто

       През последните месеци почти всички хлябове, излезли от моите ръце (упс, машината за хляб  ) са с картофено пюре в тестото. Нещото при него, което пръв забеляза Мише, е че не се троши толкова при рязането му, както при обикновения хляб само с вода; по-вкусен е - и нали е домашен - дори седмица да стои, не изсъхва, не мухлясва, а си е все толкова добър. Разчупен още топъл се вижда, как средата му се разделя на конци, като при козунаците - нещо, което се получава без никакво старание тук. 

Както и другите ми хлябове и този го правя на дълга програма - от 3 часа. Тогава има възможност тестото да е добре втасало с минимално количество мая и добре изпечен. Една много важна забележка - никога не пълнете машината за хляб с максимално количество продукти - когато се изпълни контейнера до стъклото, горната му коричка остава много светла - почти неизпечена. Когато хляба е по-малък, успява да се зачерви добре и отгоре. Предпочитам всяка вечер да слагам хляб да се пече за следващия ден, вместо 1 голям за 2 дни. Всъщност не е толкова малък - 1,2кг е, но ако е 1,4 - самият хляб  се вдига точно до стъклото и   коричката  отгоре  остава съвсем светла.

        Семената са добавка, която също слагам в почти всеки хляб ( смесени белен слънчоглед, бял и черен сусам, ленено семе +- тиквено семе, леко запечени - съхранявам си ги в стъклен буркан), но спокойно може да пропуснете, ако не ги харесвате в хляб. Сварените картофи - и преди съм писала, че са голям  плюс за всеки хладилник :)  дори да се прибереш късно, като отвориш хладилник, има ли сварени картофи, веднага може да измислиш нещо бързо за вечеря - някакъв вид огретен; с пиле, с колбас, със зеленчуци, или каквато и да е запеканка. Та на хляба да се върна :) не мислете, че преди всяко печене на хляб започваме с варенето на картофите - сварявам си  5-6 по-големи обелени и нарязани картофа; отцеждам водата и намачквам фино картофите (с ръчния уред, или с голяма вилица) и прибирам в кутия в хладилника. Издържат седмица, но с това количество имам за 3-4 хляба. 

      Последно :) предпочитам хляба с жива мая. Едно кубче е 42 г и го деля на 8  части и съхранявам в хладилника, всяко парченце завито поотделно в лист фолио за свежо съхранение (или торбичка). Така получавам дребните количества мая за 1 хляб. Хлябът може да се прави и с минимални количества мая - не е нужно на 1 хляб да слагате половин кубче. Със сухата мая не се разбираме - хлябът, приготвен с нея, не ни харесва толкова, но ако съм забравила да купя прясна - правя и със суха.  

Продукти : 
300мл течност (която включва 200 мл вода, 40мл кисело, или прясно мляко и 60 мл олио) 
680 г брашно 
200г сварен, пасиран картоф
1 с.л. захар 
1 ч.л. сол 
6 г жива мая (или 1/2 ч.л. суха мая - 2 г) 
1 с.л. масло

3-4 с.л. семена 

Приготвяне: 
* В контейнерът на хлебопекарната се наливат течностите - предварително затоплени на ~ 40*С. 
* Прибавят се захарта и картофеното пюре.
* Отгоре се изсипва внимателно  брашното, а най-отгоре - солта и семената.
* Включва се на програма Основен хляб и се наглася за хляб   1,4 кг ( нищо, че от заложените продукти хлябът е тегло 1,2кг). Настройва се степен на препичане (Медиум си избирам аз, или DARK )   Програмата е с автоматично заложено време - 3ч. 
* Когато е готов се оставя  в машината за още 10-на мин. , след които се изважда от контейнера и оставя на решетка да изстине. 
* Или всичко това си го замествате в купа по стандартния начин, оставяте тестото да втаса, а по-късно печете във форма и във фурната. 
* След второто премесване и преди второто втасване за печене, машината сигнализира няколко пъти. В този момент могат да се извадят бъркалките, за да не остават дупките отдолу при печене, но аз обикновено ги забравям вътре. 

Свински котлети на тиган

само с масло и подправки. Това е положението, пак свинско, оправданието ми е,  че е все още е зима . Това са едни котлети/може и пържоли, които се приготвят бързо. Като изключим 24 часовото им сухо  "мариноване" в подправки. Приготвят се в тиган с термоустойчива дръжка, тъй като освен на котлона, по някое време тигана се поставя за кратко и във фурната. Ако нямате такъв тиган, ползвайте подходяща  тава (според големината на котлона, или според броя на гладните душици у дома).  Лукът, който съм използвала тук е воден. Да посветя няколко думи на този лук  Живущите в северозападна България си го имат отдавна по градините - пътувайки в оня край съм го виждала изнесен на сергии по пътищата. Отсам Балкана го има и в много от големите вериги магазини и на пазара и ако до сега сте го подминавали   - купете си някоя глава и пробвайте. Все лук, би казал някой скептик. Ама не е така. Този лук е по-богат на минерали и захари от другия си брат; много крехък,  с по-деликатен и  не толкова лют вкус.  Много подходящ е за разни сосове 

Продуктите са за 3 порции: 
3 дебели свински котлета  (много е важно да са дебело отрязани - 2,5-3см. ~ 1,кг са)

1 ч.л. сол (всъщност си знаете как солите пържоли) 
2 ч.л. захар (задължително, не се притеснявайте - не сладнят :)
по 3-4 стръкчета пресни  риган и мащерка  (моите саксии с подправки ми се отблагодаряват :) но ако нямате, ползвайте по 1 ч.л.сухи) 
2 с.л. масло с 1 с.л. олио 

1 малка глава воден лук 
1с.л. масло 
съвсееем малка щипка сол :)
100мл. бяло вино 

 Приготвяне:

* Котлетите се подсушават с кухненска хартия. 

* Солта и захарта се поръсват и втриват добре в котлетите. 

* Върху тях се поставят листенцата подправки, завиват се във фолио за свежо съхранение, или торбичка някаква и прибират в хладилника за ~ 24ч. 

* Хубаво е, когато ще  печете пържоли, котлети, или филета някакви такива, да извадите месото около 2 часа по-рано от хладилника, на стайна температура.  Тага печенето /пърженето на месото става равномерно. 

* Фурната се загрява на 220*. 

* В тиган с дебело дъно (моят е чугунен трепач около 4кг-ов) се загрява маслото и олиото. 

* Когато маслото се разтопи се поставят котлетите, на които са премахнати   стръкчетата подправки. НСе ги изхвърляйте, после ще ни трябват :) 

* Пържат се на средна степен на котлона ( 2/3 от мощността му) - по около 2 мин. от всяка страна - наблюдавайте ги, да не изгорят :) но това запечатване е важно - котлетите хващат приятно зачервена коричка, а вътре месото ще остане сочно.  Аз ги обръщах по 2 пъти, от страх да не изгорят :) Към края на пърженето се връщат стръкчетата. 

* Запечатаните котлети се прехвърлят взагрятата вече фурна и пекат там ~ 15 мин.  засичайте си времето. 

* Изваждат се от тигана в чиния, или на дъска. 

* Лукът, нарязан съвсеем на ситно, се поставя при мазнината в същия тиган и запържва 1-2 мин. Прибавя се и виното и оставя да къкри. Докато къкри течността ще обере и разтвори всички полепнали парченца от соковете на месото и подправките по тигана, които ще обогатят малкото сос. Да  кажем, че сме  направили деглазиране  

* Когато виното се изпари наполовина, котлетите се връщат в тигана, той се затваря с капак, а котлона се оставя на най-ниската степен (1) за около 10 мин. - напълно достатъчни, да приготвите гарнитурата :) тук е сотирани картофи. 

Крем-супа от спанак

       Крем-супите са едни от най-нефотогеничните ястия, но пък са толкова вкусни с кадифената си структура, че ми трябваше съвсем малко подкрепа в дилемата   да я бъде, или не публикацията за зеленясалата супа.  Нали човек се храни първо с очите. И тъй като си имам своите две любими  зелени супи за зимата - спаначена супа със сирене и спаначена супа с пилешко месо, крем-супата беше останала пренебрегната. За последните 2 седмици 2 пъти поправях грешката  и фотогенична, или не - ето я моята спаначена крем-супа. Млечната и добавка   е крема-сирене - може да сложите заквасена, или готварска сметана, но това е предложението от мен.  Ако си спомняте за Попай-моряка :)  от него спанака за сила. Хапвайте повече спанак, особено през студените месеци, когато  няма толкова много свежи слънчеви плодове и зеленчуци. Който може би е повече рекламен образ, но пък децата и ние, по-възрастните си спомняме веселото филмче за Попай. 

Продукти за 5 порции: 
500 г листа от спанак 
2 картофа и 1 морков (общо ~500г обелени) 
стрък праз - около 20см.
~1 л. вода 
5-6 ск. чесън 
70-80 мл. олио (олиото от гроздови семки е много добра мазнина за готвене без мирис )
сол 

200г крема сирене (или това)

Приготвяне: 
* Спанакът се почиства от корените и дебелата част на дръжките -ако има дръжки, нека да са по-крехки, за да може  после да се пасират добре. 
* В тенджера се кипва водата с олиото, заедно с нарязаните морков, картофи, праз и скилидки чесън. 
* Варят се  около 15 мин, до омекване на зеленчуците и се прибавя почистения спанак. 
* Супата се готви заедно със спанака още 5-6 мин. и отстранява от котлона. Тук аз си отделям малко ( 1/2 ч.ч.) от бульона - тъй като всеки път извира различно количество вода, първо я пасирам и ако трябва - тогава прибавям от отделения бульон, като преценям  гъстотата и. 
* След като се охлади малко - ~ 10 мин., в супата се прибавя крема сиренето и  се пасира. 
* Сервира се с крутони и   по желание с още топчета сирене, или лъжица заквасена сметана. 

Цветът на супата зависи от времето за варене на спанака и дали предварително е бланширан. Колкото е по-кратко, толкова по-наситено зелена става тя.  Ако Ви притеснява да сложите суровия спанак в супата - бланширайте го за минутка, не повече и отцедете водата. 

Пиле терияки

               Пилешко в сладко-кисел  сос  обичаме много. И Мише обича, но той не знае, че това е специален сос  мисли си, че купените пилета имат различен вкус. За и против купените пилета беше темата на скорошен наш семеен диспут, но за съжаление и тази година курника пред блока е празен  Малкото домашно пилешко си го пазя за яхнии и с кисело зеле, които просто не са същите, ако са с купено пиле.   Избрала съм си 2-3 фирми (едната е кланица), на които купувам, като си разделям пилетата на: бутчета и крилца за печене; бяло месо за хапки и всичко останало за супа.  Пилето в сос терияки го правя  и от бялото месо, и от обезкостени и без кожа пилешки бутчета - вторите искат малко повече готвене (разбирайте 15 мин), но пък месото остава по-сочно и го предпочитам.   Сосът Терияки не е толкова сладък, както сладко-киселия, затова е подходящ и за пиле, и за свинско, и за риба. Може и готов да ползвате, но според мен домашния си заслужава 5-те минути събиране на продукти.


Продуктите са за 2 порции :) 
2 бр. пилешки пържоли от бут без кожа (или 1 цяло филе - пеперуда) 

1/4 ч.ч. захар (60 мл. захар т.е.в мерителна чаша поставете захар до отбелязаните 60мл) 
40 мл оцет 
20 мл олио
60 мл соев сос (светъл, ако е тъмен - 40мл)
голяма щипка  фино настърган джинджифил
1 голяма скилидка чесън , фино настъргана 
1 ч.л. царевично нишесте  

сусам и 2-3 пера зелен лук 

Приготвяне: 
* Пилешкото месо се подсушава добре (знаете, че пилешкото месо не се мие - почиства се, ако трябва и подсушава с кухненска хартия) 
* В тиган се смесват оцета, захарта, царевичното нишесте и соевия сос - нишестето се разбърква в течностите, за да се разтвори. 
* Прибавя се и олиото и пилешките пържоли.
* Вече се включва котлона,  за да започне готвенето им :) тиганът се затваря с капак и готвят по 7-8 мин от двете страни - ако пържолите са от бут; ако са филе - по 3-4 мин. от двете страни.  Готвенето става на средна степен на котлона. 
* Отваря се капака, прибавят се настърганите чесън и джинджифил и продължават да се готвят  още 12 до 15  мин, през които продължават да се обръщат, или заливат със соса - за мен обръщането е по-лесния вариант. За това време течностите са се  редуцирали до гъст сос  - времето се преценя според степента на котлона и  качеството на месото - колкото е по-лошо "дунапренено" - повече време ще трябва. Но обикновено за тези минути е готово. 
* Изважда се в две чинии, залива се с по 2 лъжици от останалия сос (всъщност повече и няма  ) и поръсва с голяма щипка пера от лук и  предварително запечените семена сусам.
Гарнитурата е по избор  -  тук е сотирани броколи с масло.  

Цветът на чинията не е случаен 

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
На този истински български празник пожелавам на всички  много здраве,  щастие, късмет и сбъднати мечти!