Пържен патладжан в сладко кисел сос

 

       Вече няколко лета се каня да  опитам пържени патладжани в сладко кисел сос и все отлагам :-) докато днес за пореден път заради градския двугодишен вече ВиК проект пак нямаме вода и се зачудих как най-лесно да  приготвя останалите ми 3 патладжана без много вода. А в хладилника  си имах шише останал сос от пуканите люти чушлета в сладко кисел сос. Обикновено не ми стига, когато ги правя и винаги правя още малка доза, за да допълвам бурканчетата.  Пък нали трудно хвърлям храна :-) било то и марината... Кипнах я на котлона, смлях една малка сладка червена чушка, подправих с щипка лют пипер, кориандър и  чесън и се получи чудесен сладко кисел сос. Най-добри са за хапване веднага, защото имат фина, хрупкава коричка от пърженето с нишесте, а когато престоят в соса повече време - омекват. 

Продукти: 

3 бр. патладжани (ок 1кг)
4-5 лъжици царевично нишесте

за сладко киселия сос:
150 мл оцет
150 г захар
100 мл вода
50 мл бяло вино
1 малка червена чушка, почистена от семето и дръжката
2-3 скилидки чесън
2-3 зърна кориандър
2-3 зърна бял синап
щипка-две лют пипер (лютивината е по желание) - малка суха не много люта чушка стрих
2 щипки сол

1 равна ч.л. царевично нишесте
олио за пържене

Приготвяне:
* Патладжаните се белят и нарязват на пръчици с дебелина 1-1,5 см.
* Посоляват се и оставят да се отцеждат за час.
През това време може да се приготви соса 
* Всички продукти за соса, без захарта, водата, оцета и нишестето се поставят в пука и пасират.
* Прехвърлят се в малка тенджера, или касерола, прибавят се водата, захарта и оцета и варят заедно за ок 10 мин. на средна степен на котлона (да не е на мах степен, за да остане рядък). Охлажда се.

* Патладжаните се измиват и отцеждат.
* Овалват се в нишестето и подготвят за пържене.
* В касерола  (отново, защото така се ползва по-малко олио ) се наливат 2 см. олио и загряват.
* Пускат се по малко от парчетата патладжан и пържат до зачервяване. Разбъркват се няколко пъти, за да се изпържат от всички страни. Пърженето става за по 3-4 мин всяка партида - при мен 5.
* Изваждат се с решетъчна лъжица и поставят в купа с охладения сос.
* Престояват там, докато стане време за изваждане на следващата партида, после се прехвърлят в чиния.
* Когато всички патладжани се изпържат, сосът се връща на котлона и отново кипва.
* Прибавя се размитото в малко вода царевично нишесте (онази 1 ч.лъжица) - сгъстява го съвсем леко.
* С готовия сос се заливат изпържените патладжани.

 

Мексикан кукумбер :) в пилешки хапки със сладко кисел сос

       Кукумберът всъщност е мексиканска краставица (Mexican cucumber). Чайот. Ама кукумбер как гали слуха, а  Нов продукт за мен, който оказва се вече се отглежда от доста любители градинари в България, особено по черноморието, от където и до мен стигна подарък с една торба такива. Тропически плод във вид на бодлива круша,  с име на краставица и вкус на смесица от краставица и тиквичка. От жълтеникави, до зелени на цвят са различните сортове. При топлото време покълната дори тези, които оставих да засадя и преди да успея да ги сложа в земята, вече имаха  зелени стъбла по 15-20 см. и листенца. Тази неделя ги сложих в пръст, да видим дали ще ги развъдя. И очаквам с нетърпение реакцията на татко, като разбере, че на асмата ще виснат бодливи круши. Имах добрата идея да снимам и на дневна светлина пилешките хапки с тях, но кукумберите свършиха, а аз друга, по-прилична снимка не успях да направя. Т.е. никаква друга не успях. Каквато - такава.  Гарантирам ви, че е вкусно :) 

       Най-"трудоемката" част е почистването на плода - с мека кърпа се обтрива добре, за да изпадат всичките бодлички, след което се измива и нарязва - ядката е мека и лесно се отделя. Правих го и белено, и с кората - но тя е нежна и не се усеща и бихте могли да си спестите беленето. Освен готвена, Мексиканската краставица е вкусна (според милото) и в сурово състояние - по-близка на вкус до краставица в салата. И тъй като е богата на вит. С, вит.К, вит.В 6, цинк и фолиева киселина, това е единствения начин да ги усвоим - в сурово състояние. Но тук специално ще сготвим две :)

-

Пилешки хапки с чайот в сладко кисел сос 

Продукти за 3 порции: 

2бр. пилешки филета - пеперуда, около 700г 

50-60мл соев сос 

1 белтък 

1 пълна с.л. царевично нишесте 

2 плода чайот (мексиканска краставица)

1 ч.ч. кетчуп (моят си е домашен, бихте могли да ползвате купен любим, или сладко кисел сос)

50 мл бяло вино и 50 мл вода 

1 червена чушка 

3-4 ск. чесън 

2 с.л. белен сусам 

щипка сол 

4-5 с.л. олио 

Приготвяне: 

* Пилешкото филе се нарязва на хапки, залива със соевия сос и обърква добре.

* Прибира се в хладилник за поне час. 

* Чайотите се почистват с кърпа от бодлите, измиват и нарязват на  ленти, дебели по 3-4 мм. 

* Чушката се почиства и нарязва на дребни кубчета; скилидките чесън се намачкват грубо. 

И от тук до края на готвенето времето е около 15 мин. Най-важното е да го направите в широк тиган, където месото и продуктите ще се готвят спокойно и на широко :) вместо да се слепват и стават на топка в дълбок, но тесен тиган, или тенджера. Ей затова много удобни са уок тиганите, стига да имате и газов котлон, където огъня да загрява тигана почти в цялата му дълбочина. 

* Пилешкото месо  се отцежда от соевия сос (който се запазва). Към него се прибавят разбития с вилица белтък, нишестето и  объркв добре така, че всички хапки да са оваляни и в нишестето. 

* Загрява се мазнината в тигана, пускат се пилешките хапки и пържат, докато се зачервят леко от всички страни - това се получава за около 5-6 мин. Готовото месо се изважда в чиния. 

* Нарязаните чушка и чайот се поставят в същата мазнина, прибавя се соевия сос, щипката сол  и бъркат, докато останат на мазнина. 

* Тук се прибавят  намачканите скилидки чесън и пържи всичко около 2 мин.  

* Връща се пилешкото месо, прибавят се кетчупа /сладко киселия сос, бялото вино и водата. 

* Бърка се внимателно - 2-3 мин, , пак на силна степен на котлона; докато соса стане гъст и плътен. И

* Разпределят се в 2 (3) чинии и поръсват с беления сусам. 

Сладко-кисел сос от кайсии

       В сезона на хубавите, сочни кайсии, едно не съвсем стандартно предложение за сладко-кисел сос от кайсии. Защо не, при положение, че вече няколко години си правя сладко-кисел сос от сини сливи и много се харесва на нас, младите   у дома. Сладко от кайсии у нас е на почит, но основно за палачинки. Тук-там за чийзекйк. Но го правя винаги по един и същ начин, с гел-фикса 2/1 на д-р Йоткер. Това е едно от малкото сладка с фикса, което не избледнява, колкото и време да престои в бурканчето. Удобство за градски нужди :) където можеш да си правиш вечер след работа доза по доза. Е, като правим и от други плодове - по 2-3 дози стигат за зимата. 

      И мен не ме отмина вълната на подаръците от екипа на Dr. Oetker - изненадаха ме много приятно, като ми изпратиха кайсии и продукти за консервиране. А след като в началото на лятото при ревизия на мазето намерих 2 бурканчета сос от сини сливи,  реших, че няма да правя такъв, а ще го сменя с кайсиев сос.  Voilà, сосът е готов, заложен прилично количество и много подходящ за хрупкави пилешки хапки, но още повече (казаха младите човеци) - за панирани сиренца. 

За една доза от ~ 3 кг готов сос (а в какви бурканчета ще се напълни е друг въпрос :) у нас обикновено са все различни.) 

2 кг добре узрели кайсии 
1 кг кафява захар (може и бяла, но кафявата придава по-нежен вкус винаги) 
1л. вода 
100 мл ябълков оцет 
1 ч.л. канела 
2 зърна карамфил
2-3 скилидки чесън 

2 пакетчета  Gelfix Extra Classic 
1 пак лимонена киселина  (10г) 

Приготвяне: 
* Кайсиите  се измиват, почистват и разделени на две се слагат в съд за  варене.
* Заливат се с водата,  оцета,   подправките и счуканите скилидки чесън. 
* Вари се до пълно омекване на плода  -  около 20 минути и котлона се изключва. 
* Сместа се пасира, както е в тенджерата.  
* Прецежда се през не съвсем ситна цедка (колкото да задържи останалите цели подправки, люспи и парченца от чесъна)
* Сместа отново се кипва на котлона и прибавя захарта. Бърка се, докато се разтопи - около 2-3 мин. 
* Прибавят се разтворените Гелфикс и лимонена киселина в малко вода - сместа се бърка непрекъснато.  Щом кипне се засича 1 мин. време и отстранява от котлона. Не се сгъстява, като сладко, видимо малко се сгъстява, но като изстине - още малко :) и се получава сос  - като много гъст нектар. 
* Още горещ  се разсипва  в малки бурканчета, затварят се с капачките  и се обръщат върху тях. 
* Оставят се така, докато изстинат напълно.  

Пилешки хапки с джинджифил и сладко-кисел сос

     Поредното сладко-кисело пиле, което ни харесва, много подобно на тези пилешки хапки в сладко кисел сос, но и различни. Предполагам заради наличния вътре корен джинджифил :), но тези пилешки хапки вървят и с "гарнитурата" си. Пък и както всеки път Стоев-младши  намеква "У нас два пъти едно и също пилешко не може да се получи".
     Крехки и сочни късчета пилешко месо, аромат на лимон от джинджифила.......който беше прилежно отстраняван от парченцата месо. Нищо де, следващия път на по-големи парчета, да не губят време любимците. 

Продукти за 4-5 порции:

1 кг. пилешко филе 

100 мл бяло вино 

50 мл. светъл соев сос

50 мл зехтин 

1 ч.л. захар 

щипка-две сол 

щипка мащерка 

50 мл олио 

3 средни моркова (тук количеството зеленчуци съвсем не препоръчително да се спазва) 

300 гр. гъби (печурка) 

400 гр. сварен грах

2 зелени чушки 

парче джинджифил (тези, които са на снимката - сложих топчестото - колкото топче за пин-понг и другите две малки) 

За сладко-киселия сос: 

400 мл вода 

3-4 с.л. олио

3 с.л. доматено пюре 

сока на половин лимон  (~30 мл)

50 мл. оцет 

1/2 ч.л. сол и 4 с.л. захар (солта и захарта накрая се коригират на вкус) 

Приготвяне: 

* Пилешкото месо се нарязва на ивици по желание (като палец са моите)

* Всички продукти при пилешкото месо  се разбъркват и хапките се заливат с получената марината. Оставят се в хладилника за около час. 

* Изваждат се от маринатата (всъщност от нея остава съвсем малко) и се изпържват в широк тиган (не трябва да е препълнен, за да  могат да се пържат хапките, а не слепват една за друга) 

* Прибавят се нарязаните  джинджифил моркови (идеята ми беше да са на пръчици, но по навик нарязах на кръгчета) и гъби; прибавя се останалата марината. 

* Задушават се, докато се изпари течността. 

* През това време се приготвя сладко-киселия сос.  В тенджерка се поставят всички продукти и с тел се разбъркват, докато пюрето се смеси  с останалите продукти. Оставя се да ври тихо, докато сместа се редуцира наполовина. 

* Към пилешкото месо се прибавят нарязаните гъби и грах. Пържи се, докато отново останат на мазнина. 

* Прибавя се готовия вече сладко-кисел сос и всичко задушава за още 7-8 мин.

Пиле с портокалов сладко-кисел сос

      Включвам се и аз в предизвикателството на Kikkoman и Barilla за приготвяне на ястие с паста Barilla и соев сос Kikkoman.  А да готвиш с хубави, качествени продукти е истинско удоволствие, както  оня ден го споменах  Ако не си направя домашна паста, тази на Barilla е с приоритет в търсенето в магазините. Фусилите и всички повечко завити изделия ат паста са ми любими, тъй като събират много  сос   . Когато видя соев сос първото нещо, за което веднага ми идва на ум е пиле в сладко кисел сос. Така стана и този път, с една опростена, лесна и много вкусна  среща на  японската и италианската  кухни :) 

Продукти за 3 порции: 

600г пилешко месо (филе)
300г паста (фусили  Barilla)
парче пармезан - 50-60г

по 2-3 лъжици бяло брашно и царевично нишесте 
3-4 с.л. олио 
сол
За соса:
2 портокала 
1 лимон
200мл кетчуп 
2 с.л. кафява захар 
3 с.л. соев сос Kikkoman ligte
1 червена чушка
2 скилидки чесън

Приготвяне: 
* Пилешкото месо се нарязва на късове ~ 2,5 см. 
* В торбичка се поставят брашното, нишестето и  1 ч.л. сол 
* Месото се поставя при тях и пликчето разтръсква добре. 
* Изваждат се късчетата, изтръскват и нареждат на хартия за печене, или парче свежо фолио и оставят така 10-на мин. 
Сваряването на пастата и приготвянето на пилешкото месо става едновременно :) 
* Пастата се сварява във вряща вода за време, указано на опаковката - ако искате добре сварена, ако искате - al dente. 
* В тиган се загрява мазнината и късчетата месо запържват от двете страни до леко зачервяване - ако тигана е голям става наведнъж :) ако е малък - на два пъти, но не слагайте цялото количество в малък тиган, защото месото ще се сбие и няма да може да го "грабне огъня" - т.е. мазнината да го пържи от всички страни. 
* Готовото месо се изважда в чиния.
* В останалата мазнина се сипват захарта  и соевия сос. 
* Бъркат се, докато се разтопи захарта и се прибавят соковете на портокалите и лимона; кетчупа, пасираните скилидки чесън  и нарязаната на тънки ивица чушка. 
* Готви се 4-5 мин след като сместа заври. 
* Пилешките хапки се връщат в тигана и разбъркват в соса.  
* След като всичко отново заври се оставя 3-4 мин. да къкри и тигана отмества от котлона. Всъщност зависи от желаната консистенция на соса. Ако искате сосът да е повече - гответе пилето по-кратко време в него. При мен това количество се сгъсти за тези 3-4 мин. по мой вкус :) и на големите деца, естествено. 

* През това време пастата е готова - отцежда се от водата, прибавя се щипка сол и 2-3 лъжици зехтин, поръсва с почти цялото количество настърган пармезан и обърква. По лъжица пармезан оставяме за поръсване като сервираме.

* Пилето в сладко-кисел сос се разпределя в 3 чинии,  поръсва по желание с малко пресен лук и гарнира с пастата.   

Сладко-кисел сос

      Почти тайландски  не съм ходила там и не знам какви са им точните подправки, но на вкус много се доближи като този тайландски сос сладко-кисел сос, който ползваме в къщи (Лидълски е, от азиатските седмици се запасявам) 

      Наскоро Ванката Пейчев сподели рецептата за сладко-лют  тайландски сос и нали в аз и младите хора много обичаме всякакъв сладко-кисел сос, веднага си я преработих за нелют вариант.  Дозата е малка, излизат 4 бутилки по 250-300 мл и след първият опит, в който сложих няколко люти чушки за пикантност  , рязко ги намалих до леееека пикантност :) Лютивината, разбира се е  въпрос на вкус и желание, но трябва да се има предвид количеството захар,  ако се прави в голямата част със сладки чушки - те самите сладнят. Това наложи промяната на рецептата на Ванката.  Ако не Ви е достатъчно люто, или ползвайте рецептата  му само от люти чушки, или опитвайте и ако не Ви достига лютивината - прибавяйте по 1-2 люти, пасирани чушки в момента на приготвянето на соса. Но не може да се вади люто, да знаете  

      Излишно е да казвам, на какво най-много подхожда соса, нали 

Продукти: 

600 г  червени сладки чушки (това количество е готови, почистени чушки.) 

50 г люти чушки - също почистени, без семена :) тук е желателно да се ползват ръкавици :)

500 мл оцет 

450 г захар 

100 мл червено вино 

5-6 скилидки чесън 

1 равна ч.л. сол 

1 равна ч.л. семена кориандър 

1 зърно карамфил 

парче от 2-3 см. джинджифил (или 1.ч. сух, но варианта с пресния корен е по-добър) 

1/4  ч.л. семена  бял синап 

1/2 ч.л. лимонтозу

1  ч.л. царевично нишесте 

***Семена синап и кориандър се продават и в аптеките, и в магазините при подправките. Сложила съм и 2-4 стръка  зелен кориандър, защото го посях :) а той взе, че излезе, но определено може само със сухия. Джинджифил освен сух в пакетче, вече има в почти всички зеленчукови магазини   и в големите хранителни търговски вериги. 

Чушките, които ползвам са различни сортове - червени -  капия, от дебелите рибки, сиврия.

Ако не искате да ползвате царевично нишесте, може да изварите повече соса, но ще стане още по-сладък. А царевичното нишесте тук, макар и малко, придава  кадифена  плътност на соса.

Приготвяне: 

* Чушките - почистени и нарязани; парчето джинджифил обелено и дребно нарязано и скилидките чесън се пасират на пюре -  грубо, не гладко. 

* В дълбока тенджера се наливат оцета и виното, прибавят се захарта и пасираните чушки. 

* Включва се котлона и сместа се кипва - тук тенджерата се пази до котлона :) образува се пяна, която  изкипява, ако не пазите (личен опит). Затова котлона се намалява - 2/3 от мощността му, а пяната внимателно се обира. 

* Когато се обере всичката образувана пяна - винаги излиза около 3 лъжици - се прибавят фино смлените  подправки и солта. 

* Оставя се да ври, докато се изпари голяма част от водата - сосът се сгъстява малко, но нямаме очаквания да стане като лютеница, или доматен сос. Последните два пъти варя точно 25 мин, на 2/3 от мощността на котлона и това време е напълно достатъчно - парченцата чушки са добре сварени, сосът се е посгъстил и вече вкусен :) тук може да опитате спокойно. Ако Ви се вижда рядко - оставете го да ври още 5-10 мин. (това зависи от вида на чушките  :) пазарските са с по-голямо водно съдържание, заради обилното напояване) . 

* Прибавя се лимонтозуто и размитото с 2 лъжици вода нишесте.
* Сосът се разбърква, котлонът се  изключва, но тенджерата си остава на него. 

* Пълнят се подготвените сухи и затоплени (във фурната на 50-60*) бутилки, или бурканчета   - бутилките се пълнят много лесно с фуния, затварят се с капачките и обръщат върху тях. Завиват се с дебела кърпа и оставят така,  надупени :) бутилки, или бурканчета, докато изстинат напълно. 

Пилешки хапки в сладко кисел сос

Отново рецепта с пилешко. Както казва Стоев-младши "У нас пилешкото никога не се повтаря". Обяснява, че не е упрек. Погледнато - след вечеря, вярвам му. Още повече, след днешното пиле с естрагон и тн.

Обикновено правя този сладко-кисел сос - (първия от този линк), но не всеки път има останала кОла, или пък повечко време, което той изисква (повече, повече - колко да е повече - оня се приготвя за 30-40 мин, този за 20)

Продукти:

4-5 пилешки филета (около 800гр.), нарязани на кубчета (пр. 2х2см, еднакви,  за да се готвят равномерно -  мариновани за поне 2 часа в: 
3-4- с.л. соев сос; 3-4 с.л. зехтин или олио, 1 белтък, 2 с.л. царевично нишесте, сока на половин лимон; щипка мащерка,  майорана или друга любима подправка за пиле.

( Или от изостанали пилешки печени  пържоли,  - 4  броя,  нарязани или накъсани на едро) .

Сладко-киселия сос:

150 мл кетчуп (може и да не е домашен)

1 червена чушка (и 1 люта червена по желание, аз я сложих)

1 с.л. масло и 1 с.л. зехтин

сока на 1 лимон

50 мл оцет

3 с.л. захар  

150 мл вода

2 ч.л. царевично нишесте

Приготвяне:

* Пилешкото месо се пържи  в тесен и дълбок съд, докато се изпари течността. 
* Изважда се  и прибира в затворен съд, докато е готов и соса.

* Чушките се нарязват ситно и задушават в маслото и зехтина за 3-4 мин.

* Кетчупа се разрежда с водата, сока от лимона и оцета и прибавя към чушките.

* Ври с ключ, докато остане долу-горе наполовина (долу-горе 4-5 мин.) .

* Прибавя се захарта, ври още 2-3 мин. и сгъстява с нишестето, разтворено с 2 с.л. вода.

* В дълбок, широк :) тиган   се поставят готовите късчета или хапки пилешко месо  и заливат с готовия сос. Изчаква се да заври, оставя се така тихо да покъкри 2-3 мин. и отмества от котлона. 

***Вкусът за сладко/кисело се регулира - повече захар или оцет, или лимонов сок.
***Може да си прибавите запържени (след пилешките хапки в същия тиган) гъби и моркови на лентички, които да смесите накрая с пилешкото и соса -  много е вкусно :) и с тях. 

***Ако соса е много - не се прибавя всичкия. Аз не сложих цялото количество в тигана при пилешкото, но после като хапвахме си добавихме

Пукани люти чушлета в сладко кисел сос

      Хич и не трябва да ям люто аз. Обаче ядох, та се увлякох  в стил ГГЗ (с извинение). Тия чушлета са толкова вкусни, че не можах да устоя да опитам само соса,за който Марги Димитрова предупреждава, че е ужасно вкусен :) да си затопиш с кеф. И тъй като си мисля, че приключих с реколтата люти чушки ('де тоз късмет, мама все по 3 корена сади, които в крайна сметка излизат поне 5 пъти по 3), в следващите почивни дни ще ги направя непременно с рибки. Нямат консервант и това ме спря преди два дни да направя така и рибките, но според мен сладко киселата марината ще ги държи цяла зима. Ако презимуват изобщо. 

      Ей това е най-сладкото от зимнината  да ти замирише на огън. Вярно, че много пот се пролива, но си струва.   А точно на тези хубавото е, че могат да се опукат и да си отдъхне човек, преди да е направил маринатата и да ги залее.  Абе опитайте ги :) какво да ви ги хваля само. 

    

 Ето и рецептата за тия ПУКАНИ ЛЮТИ ЧУШЛЕТА В СЛАДКО КИСЕЛ СОС , с доза от   5кг чушки - 

Необходими:
~ 5 кг. люти чушки - камбички, шипки, рибки - каквито имате  
2 л оцет 
2 кг захар 
80 до 100 г сол 

голяма връзка копър, ситно нарязан  
2-3 глави чесън - почистени скилидки, ситно нарязани 

Подготвяне на чушлетата: 

* Почистват се (изрязвам голяма част от дръжката) и опукват/Пекат на огън. Може и на котлона, с поставен лист алуминиево фолио на стъклокерамичните, пак се опукват. А аз ще пробвам следващия път с горелката си за сладкиши.
* Събират се в съд - дълбок и широк, който ще събере чушлетата и марината им. 

Маринатата/Сладко киселия им сос: 

Оцетът, захарта и солта се кипват и бъркат, докато захарта се разтвори. Сега, това 2кг захар звучи твъъърде много, но пък да си припомним колко чушки се ядат. 

* Опуканите чушки се заливат с маринатата, прибавят се копърът и чесънът, разбъркват и оставят така да изстинат напълно - около 2-3 часа поне /през което време се разбъркват още 2-3-4 пъти/. 

Идва ред на бурканчетата  

около 20 бр. по ~ 350г
Приготвените буркани се пълнят с чушлетата, без да се притискат. 

Заливат се със соса и затварят с капачките. 

 Тук аз си измих бурканчетата отвън, защото малко се пооплесках с маринатата, докато ги пълнех. Моля, да се има и това предвид - тясното гърло на бурканите и че не бива да се съхраняват лепкави буркани в шкафовете.  

Лютите чушки със захарта се консервират добре и нямат нужда от стабилизатори. Но ако чушките ви не са люти, сложете на дъното на буркана по 1 аспирин.

ПП: 3 години по-късно. Чушките ги правя смесени - рибки и люти. 

Пиле терияки

               Пилешко в сладко-кисел  сос  обичаме много. И Мише обича, но той не знае, че това е специален сос  мисли си, че купените пилета имат различен вкус. За и против купените пилета беше темата на скорошен наш семеен диспут, но за съжаление и тази година курника пред блока е празен  Малкото домашно пилешко си го пазя за яхнии и с кисело зеле, които просто не са същите, ако са с купено пиле.   Избрала съм си 2-3 фирми (едната е кланица), на които купувам, като си разделям пилетата на: бутчета и крилца за печене; бяло месо за хапки и всичко останало за супа.  Пилето в сос терияки го правя  и от бялото месо, и от обезкостени и без кожа пилешки бутчета - вторите искат малко повече готвене (разбирайте 15 мин), но пък месото остава по-сочно и го предпочитам.   Сосът Терияки не е толкова сладък, както сладко-киселия, затова е подходящ и за пиле, и за свинско, и за риба. Може и готов да ползвате, но според мен домашния си заслужава 5-те минути събиране на продукти.


Продуктите са за 2 порции :) 
2 бр. пилешки пържоли от бут без кожа (или 1 цяло филе - пеперуда) 

1/4 ч.ч. захар (60 мл. захар т.е.в мерителна чаша поставете захар до отбелязаните 60мл) 
40 мл оцет 
20 мл олио
60 мл соев сос (светъл, ако е тъмен - 40мл)
голяма щипка  фино настърган джинджифил
1 голяма скилидка чесън , фино настъргана 
1 ч.л. царевично нишесте  

сусам и 2-3 пера зелен лук 

Приготвяне: 
* Пилешкото месо се подсушава добре (знаете, че пилешкото месо не се мие - почиства се, ако трябва и подсушава с кухненска хартия) 
* В тиган се смесват оцета, захарта, царевичното нишесте и соевия сос - нишестето се разбърква в течностите, за да се разтвори. 
* Прибавя се и олиото и пилешките пържоли.
* Вече се включва котлона,  за да започне готвенето им :) тиганът се затваря с капак и готвят по 7-8 мин от двете страни - ако пържолите са от бут; ако са филе - по 3-4 мин. от двете страни.  Готвенето става на средна степен на котлона. 
* Отваря се капака, прибавят се настърганите чесън и джинджифил и продължават да се готвят  още 12 до 15  мин, през които продължават да се обръщат, или заливат със соса - за мен обръщането е по-лесния вариант. За това време течностите са се  редуцирали до гъст сос  - времето се преценя според степента на котлона и  качеството на месото - колкото е по-лошо "дунапренено" - повече време ще трябва. Но обикновено за тези минути е готово. 
* Изважда се в две чинии, залива се с по 2 лъжици от останалия сос (всъщност повече и няма  ) и поръсва с голяма щипка пера от лук и  предварително запечените семена сусам.
Гарнитурата е по избор  -  тук е сотирани броколи с масло.  

Цветът на чинията не е случаен 

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
На този истински български празник пожелавам на всички  много здраве,  щастие, късмет и сбъднати мечти!