Бързо сладко от смокини :)

      В сезона на конфитюрите и мармаладите     август  е точното време да си направим сладко от смокини. И цената им на пазара вече е  прилична за сладко. До сега зазимявах  това  класическо сладко от смокини, но .......   нещо не ми се стои с часове край котлона. 
      От няколко години правя почти всички сладка в къщи с Гелфикс 2/1 на Д-р Йоткер и съм доволна от резултата - 15-20 мин. работа    малко захар - не в убийствени количества да лепне по езика и минимална термична обработка, която не позволява на плода да стане на пихтия.  Е, имам малка забележка към цвета им - 5-6 месеца след направата той избледнява, но това не се отразява на вкуса им. Има малко химия (лимонтозу, пектин и натриев бензоат - тези ги  ползваме при почти всякакви консерви), но пък умерено на никого не е излишна. Всъщност това и фикса за туршии на Доктора са май единствените химии, които ползвам за зимнините. 
      Имах притеснения, че няма да се получи сладкото с цели смокини и Гелфикса, затова до сега не бях пробвала, но един млад мъж в къщи заяви, че не обичал сладка' с такива цели плодове и това реши дилемата ми. Нарязах ги на четвъртинки  Използвах и безплатна работна ръка на едното девойче да нареже  смокините   и не след дълго дегустирахме резултата от сладкото с цвят на течен мед  върху парче печен на тиган  гъши дроб. А от тази сутрин - на филия с масло и сирене за закуска   

Сладко от смокини на парченца :) 

Упътването на гърба на пакетите с Гелфикс 2/1 екстра  е много точно и е препоръчително да се спазва. 

Продукти:

(за 1 доза - излизат 7 бурканчета от  по 190 г ).

1.1 кг смокини  (като се почистят дръжките остават точно килограм)

0.5 кг захар 

1 пакет Гелфикс Екстра 2/1 д-р Йоткер 

и от мен :) 3 с.л. уиски 

Приготвяне: 

* Смокините се измиват и им се отрязват дръжките. Нарязват се на четвъртинки (или шестинки, в зависимост от големината)

* Поставят се  в тенджера. 

* Съдържанието на пакета с Гелфикс се смесва с 2 лъжици от захарта, изсипва при плодовете и разбърква. 

* Котлона се включва на средна температура  и изчаква  сместа да заври. 

* Оставя се се 2-3 минути, през които се разбърква няколко пъти  и се прибавя останалата захар и алкохола. 

* Бърка се равномерно и внимателно и когато отново заври се засичат 4-5 минути.  

* Отстранява се от котлона и готовото сладко се пълни в бурканчета; затварят се и се обръщат на капачка за 8-10 мин. След което се обръщат и оставят да изстинат. 

Солени бонбони :) със сирена

Това са ми едни любими топчета със сирена и плодове, които отдавна правя, нооо  само когато ще имам гости, които споделят като мен удоволствието от вкусовото съчетание на плодове със сирена. Обикновено с круши, но този път имах останали смокини след един крем и направих два вида. Тези със смокините, като за пръв път направени, повече ми харесаха  . 

Приготвят се бързо, идеални за предястие, или за компания на чаша вино. 

Обикновено ги правя с каквито сирена имам под ръка - синьо сирене, някакво твърдо, тип пармезан;  козе, или овче :) колкото по-миризливи за мен, толкова по-добре. Този път освен синьото сирене, вложих и испанското сирене Манчего, с което преди време един испанец по Фиеста ТВ ме заинтригува - колкото пъти улавях предаване с него, все слагаше от това сирене. Леко пикантно овче сирене, подобно на пармезан, но с не толкова остър вкус. Произвежда се от млякото само на една порода овце (манчега) и тук го видяхме благодарение на иберийската седмица в Лидъл.   Толкова ни хареса, че се запасих с няколко парчета аз :))) Подстреках и Ели да си купи :).  Тук е мястото да благодаря на Лидъл за подаръка, с който приятно ме изненадаха в началото на месеца. Благодарение на тях опитах и козето испанско сирене  :) което бях отписала в магазина, тъй като на пипане беше сравнително меко. Е, сгрешила съм :) но докато не опита, няма как да знае човек. 

Eто и продуктите, които са едни и същи за двата вида 

Бонбони с круши и  сирене и Бонбони със смокини и сирене, 

но в единия случай плода е круша, а в другия - смокини. 
Моето предложение е сега да си направите със смокини :) тъй като има в изобилие на пазара, а круши по-късно, когато има хубави български сочни. 

Продукти за около 25 топчета:

2   круши / респ. 6 смокини 

50 г солени бисквити /или соленки някакви/ 

~ 150г различни сирена - козе, овче, пармезан, синьо сирене, кашкавал..... 

1 чаша запечени,  смлени орехи (фино или едро - по желание) 

Приготвяне:

* Крушите/смокините се нарязват на ситно и поставят в цедка или гевгир, за да се отцедят  за около 40 мин. Ако са много сочни крушите - леко се изстискват с ръка. Могат да се увеличат бисквитите, но тогава те надделяват във вкуса на готовите топчета, вместо плода с круши.

* Сирената се намачкват, а  соленките се мелят на едро.  

* Омесват се всички продукти и сместа се поставя в свежо фолио за един час в хладилник. 

* С мокри ръце се оформят топчета, които се овалват в смлените ядки. 

* Готовите топчета се съхраняват в хладилник. 

Печени смокини със сирене

 

         Една идея за приготвяне на смокини, докато сме в сезона им, която видяхме с Жул на страницата на Ферма Багри и почти веднага приготвихме да хапнем в къщи. Естествено, добавихме си още сирене, а медът го сложихме в края на печенето, тъй като печен мед не е особено полезен. Е, и гарнирахме накрая  с хамон. Но да знаете, че на тези сочни, зрели смокини, запечени със сирената и гарнирани с хрупкавите ядки ни липсваше по чаша вино! 

Продукти за 2 порции: 

7-8 пресни смокини
250 г бяло саламурено сирене  

100 г синьо сирене

щипка риган, или мащерка 
шепа сурови ядки (в случая бадеми)
1 с.л. масло 

1 с.л. мед
препечени филии и хамон (или прошуто) за  гарниране

Начин на приготвяне:

* Смокините се нарязват на четвъртинки (ако са дребни на половинки) и нареждат по края на подходящ съд за печене, намазан с маслото. 

* Сирената се поставят между смокините. 

* Поръсват се с подправката  и едро нарязаните ядки. 

* Пекат се около 15 мин  на 180* от момента на започване на къкренето на продуктите в съда - ако съдът позволява, се поставят в загрята фурна. Ако е глинен - като този на снимката, му трябват 10 мин. да загрее до 180*.  (до приятното запичане на сирената)

* Съдът се изважда от фурната и  запечените смокини със сирена се заливат с меда. 

* Сервират се на препечени филии хляб :) гарнират се обилно с готовия ни продукт и прибавя по парче-две хамон. 

 

 

Рулца със смокини и синьо сирене

 

      Рецепта за едни бързи  големи хапки - които могат да са и закуска, и предястие със своя сладко-солен вкус. Вече имаме от тези сочни плодове  и е грехота да ги правим само  сладко от смокини  с тях  В първия вариант правих тези охлювчета с бутертесто, че имах останало, но този, с фините кори ми хареса повече, заради хрупкавостта. Могат да се приготвят по-рано и изпекат преди хапване. 

Продукти за 4бр. рулца:
4 бр. фини кори за баница
200г синьо сирене
400г смокини
50г пармезан/пекорино
100 г орехови ядки
12 ч.л. мед
20-30 мл прясно мляко

Приготвяне:
* Фурната се загрява на 220*
* Всеки лист кора се разстила на масата и накапва с по 2 лъжици от меда.
* На всяка кора се разпределят 1/4 от продуктите -  50 г от синьото сирене, 100г нарязани на едри кубчета смокини, 25 г едро  нарязани орехови ядки и щипка настърган пармезан.
* С двете длани кората се прибира към следата  на хармоника от двете дълги страни  и завива на охлюв. 

* Намазва се с прясното мляко.
* Премества се върху хартия за печене в тава и пече за ок 10 мин - до зачервяване.
* Изваждат се, поръсват с по останалата една лъжичка мед и сервират веднага, защото са най-вкусни, докато са топли и с хрупкава коричка. .

Петъчно - Нещо.....за разхлаждане

     Петък е, време за гости   

     Днешната ми гостенка е една  дама, съчетала успешно три от най-важните неща в живота - семейството, професията и собственото си  хоби, чийто плод -  фотографиите са насладата за очите.  

     Първото впечатление, което ми направи са  именно тези пленителни  снимки, с последващи   увлекателни разкази. Много харесвам невероятно и чувство за хумор (за сметката на двете мили дечица, които отглежда)  и самоирония , а  не по-малко  -     разнообразните и вкусни рецепти, придружаващи почти всички снимки.

    Грешка..... Първото ми впечатление от лулу  беше надписа под аватара и в един мамешки форум .....  майка-психарка. И тъй като у нас ме бяха заклеймили с тази диагноза, много се успокоих, когато видях, че има и други.  И да ви призная, следващото ми впечатление от срещите на живо оправдаха представата ми за нея - много емоционален, лъчезарен и добър човек е това Лулуто, да знаете!  Кой друг би ме търпял да ми обяснява търпеливо за снимките как  да си зумвам :)) колажа, как да изчистя "случайно" изскочилото оразмеряване на снимка, или как да си сложа надписа, ползвайки само една програма, вместо три... или четири бяха?
     С времето открих при нея още една моя страст - обича да намесва домашните си любимци в публикациите, дори го прави невероятно успешно и да си призная обичам да гледам снимките на госпожиците - къде позиращи, къде случайно уловени,  особено онези на  малкото дяволче с искрици в очите, кроящо планове как да отрови деня на останалите. 

     Нещото..... Едва ли има човек, бродещ из българските блогове  страници, който  да не е попадал  на Something… Сещате се, нали  Ако случайно не сте попадали, ето, сега е момента.  За мен е удоволствие днес да ми гостува Човекът, който стои зад Something… и го зарежда  с интересни разкази,  снимки, рецепти  и купища-креативни-и-весели-идеи-за-всякакви поводи -  Румяна Босева ,  много по-известна като Lulu.

   

       Руми, сърдечно ти благодаря за приетата покана и решението  ти да подсладиш блога ми!

 *******************************************************************

    Всеки път, като застана срещу бял лист, вторачил се в мене от екрана на компютъра и изпадам в тих ужас. Когато трябва освен написаното да споделя и някаква рецепта, ситуацията става съвсем усложнена. Да, знам че имам кулинарен блог и това не би следвало да е проблем, но пишейки текстове за себе си, нещата имат съвсем друго измерение.

Всъщност точно  това бяха и първите ми мисли, когато получих покана от Пепи, да и гостувам в блога  (чест и удоволствие за мен). От друга страна сега е лято и аз изпадам в състояние на традиционна лятна безтегловност, породена от жегата. Нещо подобно на зимен сън, само че в друг сезон – гледаш основно да лежиш , по възможност да не мърдаш и ограничаваш храната до възможния минимум. Така поне щях да имам някакъв повод и стимул да подготвя нещо за похапване и да зарадвам наличната част от семейството, в лицето на Мъжа на Лулу, който е силно потърпевш от лятното ми пестене на енергия. Последва дълго чудене какво точно да приготвя, защото всички ние добре знаем, че блогът на Пепи не е случайно място и в морето от кулинарни изкушения не можеш да предложиш какво да е. За месо и дума не можеше да става. Аз не съм много месоядно и в редките случаи, когато приготвям нещо такова, не мога да стъпя и на малкия пръст на Пепи. Спрях се на десерт , който реших, че е много подходящ за сезона. 

     Познат ми е под две наименования. По популярното по българските заведения е Френска нуга.  По- използваното от мен е Семифредо, което е италианското му наименование. Очевидно е доста популярно и международно обичано сладоледено изкушение.

Неудобството на това,  да си направиш сладолед в домашни условия, без да си горд собственик на машина за сладолед, е досадното периодично разбъркване, което трябва да се случва през няколко часа.

При тази форма на сладолед също има разбъркване, но то е само в началото. И не казвам, че е най- лесната рецепта на света, но е един от най- любимите ми и си заслужава дребното усилие, което се влага в направата и.

Портокалово семифредо със зелени смокини и шафран

600 мл сладкарска сметана

150 гр захар

3 яйца

100 гр крокант (карамелизирани ядки) – моят е домашно производство

100 гр сладко от зелени смокини + още малко при сервиране

100 гр сладко от портокалови корички

кората на един портокал

Щипка шафран – внимавайте с количеството, доста е наситен като вкус

Ванилия

Белтъците се отделят от жълтъците. 

Жълтъците се слагат на водна баня, заедно с шафрана и настърганата кора от портокал и се бъркат, докато почнат леко да се загряват и сгъстяват. Принципно в повечето оригинални рецепти са сурови, но в днешно време знае ли човек колко е безопасно .

Сметаната се разбива на гъста пяна , заедно с половината от захарта. Ако ползвате подсладена сметана, надейте да добавяте допълнително захар.

Белтъците се разбиват на гъста пяна за около 2 минути. Добавя се останалата захар и продължава да се бърка до получаване на твърди връхчета.

Сметаната се смесва с белтъците и жълтъците и се разбърква внимателно с шпатула. Добавят се нарязаните на дребно смокини, портокалови корички и натрошения крокант.

Форма за кекс или по- дълбока тавичка се застила с фолио за свежо съхранение. Изсипвате се сместа за семифредото и съдът се покрива отгоре отново с фолио. Слага се в камерата за поне 12 часа.

Сервирате, като режете на дебели филии или сипвате в чаши. Отгоре поръсвате с парченца нарязани на дребно зелени смокини от сладкото 

Френски или италиански, произходът на десерта едва ли има съществено значение при изяждането му:)

Сладко от смокини

      Да  продължа със зимнините    а вече и смокините са на пазара.  Първият ми съзнателен спомен за това дърво е, как мама беше насадила дръвче..... и след няколко дни брат ми го извади,  за да провери дали се е хванало :)) Така и не успя мама да хване смокиня. Пък и в моето село това дърво не е много разпространено. Може и заради това да не се хвана.

       А сладко обичаме. Хубаво е, че  тук в Стара Загора има много такива дървета и пазара е залят. 

      Не поставям плодчетата  във варна вода - плодчетата си остават цели, не се бърка. 

  
Продукти:  ~11 бурканчета от пюре по 200мл)

2.5 кг дребни узрели смокини
1 кг захар
250 мл вода
1 равна с.л. лим. киселина

орехи по желание

Приготвяне:
* Смокините се измиват и отрязват връхчетата с част от кората надолу - само една ивичка 
* Поставят се в дълбока и широка тенджера и засипват с половината от захарта.
* Оставят се да престоят така 4-5 часа
* Поръсват се  с останалата захар, отново оставят да престоят  около 8 часа
* На следващия ден   В тенджерата при смокините се сипва и водата и поставя на котлон, включва се на средна степен - когато заври, се намалява  степента му - до тихо къкрене и оставя да ври около 2 ч.  Смокините изплуват отгоре и отдолу се утаява водата и сока им.
* След като измине час и половина започва да се проверява да не паднат смокините на дъното на тенджерата - без да се бърка много-много, внимателно с дървена лъжица или шпатула.
* След около тези два часа се капва по капка от сока им на чиния и ако капката не се разлива много, тенджерата се отмества от котлона. 

* Прибавя се лимонтозуто и разбърква внимателно, да не се накъсват. 

* Прибавят се по желание - 4-5 цели орехови ядки. Черпили ме са такова, в което има прибавено индрише, но никак не ми допадна с него. 

Тук вече следва - или вряло се налива в бурканчета, запечатва и обръща на капачката, оставя така да изстине; 

или 

Когато се поохлади се разсипва в бурканчета, затварят се и варят - след кипване на водата -  7-8 мин. за капачка. 

***Имало е случаи, когато не ми се чака да изварявам много и оставям по-рядко. Пак е вкусно, но вида му не толкова привлекателен :)) Друго си е да е с цвят на кехлибар :)))

ПП: След няколко години допълвам :)
Направено във фурната. 2кг. смокини, обелени, поръсени с ~ 800г захар и престояли 5-6 часа в тавата.  Пускат си сок. Допълнително вода не сложих. Половината от смокините са някакъв лилав сорт, който ме досърбяха ръцете да пробвам. В резултат сладкото леко лилавее, но те са с по-малко семки и друг път бих направила само с тях. 

Сложих на дъното на фурната и пекох, като разбърквах няколко пъти през това време -  около 40 мин. За гъстотата се доверих на пробата -  капка от соса им в чиния, да изстине и да не се разстила при наклон си остава. Внимавайте да не преварите! че няма вадене от бурканчетата.  
Прибавих 1 ч.л. лимонтозу, върнах за още 2-3 мин във фурната и още горещо насипах в топли и сухи бурканчета, които затворих и обърнах на капачката да изстиват. 

Патешки дроб върху канапе от карамелизирани смокини и боровинков сос

и последния да затвори пак вратата. Защото рецептата почти се изчерпва със заглавието :))

Продуктите  - за една порция, според мен, но може и за две, зависи от......  са: 

2 филии по 2см. патешки дроб ( не от свободно ходеща патица, а от онзи специалния, угоен дроб) , сол, черен/шарен  пипер

1 чаена лъжица масло, 2 с.л. мед, 4 с.л. оцет и  2 бр. смокини  ХХL   

 

за боровинковия сос: 

100-120гр. боровинки 

30-40 мл. бяло (полусухо) вино, 2 с.л. мед

Приготвяне: 

* Дробът (замразен; отпуснат до толкова, до колкото да може да се реже) се реже на филии с дебелина 1.5-2 см.

* Пече се от двете страни за по две  минути на предварително загрят тиган. Изважда се в суха чиния и поръсва със сол и черен/шарен пипер. 

* Смокините се почистват и срязват на по 6 резена. Този модел на резени, защото са от дългите. Иначе - на дебели кръгове. Поставят се в загрятото масло в тиган и сотират  от двете страни, докато започнат да се карамелизират. 

* Прибавя се оцета  с разтворения в него мед. След минута смокините се обръщат от другата страна и се оставя количеството течност да се редуцира до 1/3.  Т.е. няма и 2 минути :)) 

* Виното се загрява, прибавят се боровинките и задушават, докато омекнат - около 2-3 мин., а течността през това време почти се е изпарила.
* Съдът се отмества от котлона, прибавя се меда, разбърква се.

       Следва аранжирането на предястието :).  Канапе от смокините; малко от карамеления сос.....върху тях парчетата дроб и отгоре залива с  2-3 лъжици от боровинковия сос. 

       И още нещо. Тъй като предпочетох  дробът да е топъл, аз го "готвих" по точно обратния ред на написването - затова и така съм ги разделила етапите с интервал. Първо боровинковия сос.  Той не изстива бързо.  Второ - карамелизираните смокини, които, след като бяха готови покрих с капака на тигана. И накрая дроба, който се приготвя за няма и 5 мин.