Пълнени пилешки филета със сирене и спанак

     Или едно вкусно петъчно събуждане.  Ден за пътуване до София, а в такива случаи в четвъртък вечер се готви на поне два котлона и двете скари във фурната. Едновременно.  И задължително нещо в Крок-пот-а, което не   иска много наглеждане. При готвенето в Крок-пот пара не се отделя, обаче има едни манджи, които докато се готвят, аромата им се разнася малко по-надалеч.... особено, ако са отворени и вратите. Киселото зеле е един пример,  след който ми е забранено да го готвя вечер - на ЧовекЪт му се приискало през нощта да стане и опитва. Да е станал пък, няма само аз да ровя нощем в хладилника. Е, вече готвя зелето през деня и други такива силни аромати не сме усещали. До петък ранна сутрин, когато усетих аромата на печеното прошуто и салвия  . Откакто за пръв път направих пилето-салтимбока, този аромат ми е много, ама много любим. Фаворит сред ароматите мога да кажа. И тъй като аз готвя у нас, налага се човеците да ме търпят с него.  С глиган-салтимбока, риба-салтимбока и май остана само телешко-салтимбока да направя.  (ПП: Направила съм, ето  Салтимбока ала романа (Saltimbocca alla romana) И всички сготвени в любимата ми тенджера Крок-пот.

 

     В този ред на среднощно готвене и чакащи своя ред рибоци в банята   стигнах до пилешкото месо;  трябваше да вложа и един спанак някъде и се сетих, че пълних едни пилешки бутчета като тези  заешки  с плънка от пилешко филе и синьо сирене, които са завити в прошуто и изпечени.  
     Е как няма да ме събуди такъв аромат в 6 сутринта?  Ето я и сутрешната гледка  

    
Пълнени пилешки филета със сирене и спанак
Необходими:***
2 бр.  пилешки гърди-пеперуда 
300 г спанак  + 2 лъжици олио
150 г  бяло саламурено сирене 
100 г кашкавал
около 20 листа (слайс) прошуто 
черен пипер

7-8 листа салвия 
3-4 с.л. олио 
80 мл. коняк
100 мл бяло вино 
50 мл вода 
сока на половин лимон (~ 20мл)
 5-6 с.л. брашно 
1 с.л. царевично (натурално)  нишесте

 

Приготвяне: 
* Филетата пеперуда се разделят на две през средата - получават се 4 бройки, колкото длан. 
* В широката страна на всяко с остър нож се прави прорез и джоб. 
* Почистеният и нарязан спанак се задушава в олиото, докато смени цвета си; отмества се от котлона и се прибавят сиренето, настъргания на едро кашкавал и подправя с черния пипер. 
* Приготвените джобове се пълнят със сместа  (така, че едва да се срещнат двете страни на филето -поемат ~ 3 лъжици от нея. Няма да излезе при печенето) 
* На дъска се нареждат по 3-4 листа (слайса де) прошуто  така, че да се застъпят. 
* Поставя се напълненият джоб по средата им. Срязаната част на джоба трябва да бъде по средата на лентите прошуто, за да може да затвори отворите и плънката да не изтича. 
* Завиват се стегнато.  Ако лентите прошуто са хубави и дълги,  успяват да обвият добре джобовете.

* Олиото се загрява в тиган, завитите филета  се овалват в брашното, изтупват се от излишното и запечатват  в тигана отвсякъде  - за по минута. 
* Изваждат се - в керамичния съд на Крок-пот. (или в друг глинен съд, разликата е само времето на приготвяне).
* Когато са готови, в тигана се наливат течностите и оставят за 2 мин. да покъкрят - достатъчно време да деглазират тигана.
* Сосът се изсипва при джобовете, прибавят се листата салвия, поставя се капака на бавноготвещия Крок-пот и се включва на режим  I/low за 4.5 часа
* Когато се отвори се прибавя размитото в 2-3 лъжици вода нишесте. Няма нужда от бъркане, достатъчно е да се разклати уреда  и соса е готов, уплътнен. 

***Тези филета бяха достатъчни да се нахранят 6 човека. Доста големички са. Но и да са в повече, на следващия ден и след притопляне са вкусни. 
Вместо в Крок-пот (знам, че малко хора имат такива уреди, но наистина са добри помощници в готвенето) джобовете могат да се изпекат и в глинен съд - гювеч, тава. Времето за печене в този случай е 30 до 40 мин. на 170*. 

Пастет

      Наближава времето за правене на домашен пастет. Може и още от сега, ако са ви попаднали необходимите продукти :) Дори с такива, закупени от магазин и приготвен в къщи, пак е по-добър продукт  за обичащите пастет,  отколкото този, който се продава. С неизвестно вътре какви съставки. 
     Този се прави у нас (не от векове ), но от достатъчно дълго време, за да се каже, че е "утвърден" :). Независимо с телешко или свинско месо, смесено от двата вида, или глиганско, какъвто  в този случай е.

Продукти:

400гр свински или телешки черен дроб
800гр. свинско месо без кост - шарено,  дори мазно
3 яйца
200мл прясно мляко
сол - на вкус - около 1 равна с.л.
1 к л черен пипер
1 к.л. червен лют, едро смлян пипер 

Приготвяне:

* Дробът се нарязва на големи парчета и се вари около 20-30 мин.
* След като изстине се мели през месомелачка заедно с месото на възможно най-ситна решетка (не повече от 3мм d на дупчиците) (или се реже на ситно заедно с месото и на няколко пъти в блендера)
* Яйцата се разбиват хубаво заедно с прясното мляко.
* Прибавят се към смляната месна част заедно със солта и черния пипер и всичко се обърква хубаво с лъжицата.
*** Ако е за директна консумация се изсипва в йенска тенджера/тава с капак, но под капака се завива и с фолио - да не хваща коричка и се пече на водна баня около 1 час на 200*

*** Аз обаче затварям в малки бурканчета от пюре - тази доза излизат 8-9 бурканчета  и  варя 1 час. 
*** След като е смесен с яйцата и млякото, може да се пасира -  става съвсем гладка хомогенна и пухкава смес.  На нас обаче  и така ни харесва, защото  се усещат парченцата месо.

Студентски пурички.

     Това е една  от ония рецепти за сладки с мас, в които,  ако тя се замени  с масло ще се получи може би по-здравословен, но гарантирано не толкова добър резултат. Твърдя го от  челен личен опит, защото  съм ги правила и с масло, тъй като Мише отрича употребата на свинска мас.  Убеден е, че е много вредна, холестеролна бомба, но понякога и той не е прав. Всяко нещо е вредно, когато с него се прекалява - е моето верую. За храна говоря. Освен плодовете. Не съм убедена, че 1-1.5кг. на година за 5-6 човека (че и повече, като знам колко от тях подарявам) е такъв бич .  Това е личен избор, но тези пурички, курабиите,  масленки и соленки ги правя с тях. Два-три  пъти в годината от някои :)  Защото са пръхкави и се топят в устата. 
   А това, че са студентски - не е свързано по никакъв повод с Н.С.  Съвпадение. Под това име ми ги каза и записа една съседка на предишната месторабота, която беше професионален майстор на всякакви тестени.  Но продуктите са толкова малко и евтини, че най-вероятно от там идва името им. Както и да е, важното е, че са едни страхотни, много нежни  сладки.  И от тази доза излизат 2 (правоъгълни  на фурната) тави със сладки.

Продукти:

200 г. разтопена мас
200 Г. олио
250 г. кисело мляко
1 ч л сода за хляб, угасена в млякото
180 г. захар
1 течна есенция лимон
брашно около 900 г за меко тесто

пудра захар за поръсване
гъсто сладко (от сини сливи - 1 бурканче от 400 г)

Приготвяне:

* Брашното се сипва в голяма купа; прави се кладенче в средата, в което се поставят всички продукти. 
* Омесва се - с не много месене -- до меко  тесто, което не лепне по ръцете .
* Прибира се за 30-50 мин. в хладилник.
* Точи се правоъгълна кора с дебелина около 4-5  мм
* В единия край се поставя  една ивица от сладкото.
* Повдига се този край и завива напред - 1,5 - 2 пъти; отрязва се полученото тънко, дълго рулце.
* То от своя страна се нарязва  напречно на 4-5 или 6  малки,  с дължина по желание (моите са около 5-6 см)
* Нареждат се в НЕнамаслена тава (или на хартия за печене).
* Тавата се прибира за 30 мин. в хладилник.
* Пекат за около 12-15 мин.  в предварително загрята на 200* фурна  - или до  съвсееем бледо порозовяване.
* Тавата се изважда и пуричките веднага овалват (или поръсват) в пудра захар.

Съхраняват се в метална кутия. Ако успеят да стигнат до съхранението

Печено агнешко месо в крок-пот

Най-лесното агнешко печено, за вкус няма да говоря - щом съм напълнила чинията :)
Друг път, когато  готвя само месо в Крок-пот-а обикновено го запечатвам на тигана, но този път - месото само успя да се размрази от фризера, овалях в подправките и в гърнеца.

Продукти:
1,5-1,8 кг. агнешко месо 

по 1 ч.л. джоджен, мащерка, риган, черен и червен пипер, сол
1 с.л. брашно 

100 мл. червено десертно вино 
50 мл. вода 
3-4 глави чесън 

Приготвяне: 
* Всички подправки и брашното  се смесват. 
* Всяко парче месо се поръсва с тях и обтрива с ръце, за да полепнат по него. 
* Поставят се в уреда; прибавят се почистените, но цели глави чесън, наливат се виното и водата. 
* Крок-пот се включва на:

  в  режим „LOW” - на  6 часа

  в режим “HIGH” - на 5 часа.

*** Времето за готвене зависи и от възрастта на агнето :), моето е домашно и агне, но ако след изтичане на времето е още жилаво, може да се  включи уреда за още 1 - 1,5 ч., докато месото омекне.  

*** Месото го получих нарязано на порции,  но бих предпочела да е цяло парче месо, което да овалям в подправките и изпека в Крок-пот-а. 
***Ако нямате slowcooker, може да поставите месото в глинен гювеч и да го готвите на 120* във фурната за 4 часа.

Уредите  Crock-pot са създадени да работят без надзор. Веднъж поставили храната в него, включваме уреда и можем да отидем на работа, да излезем от в къщи, или да се занимаваме с каквото желаем. След приключване на готвенето Crock-pot поддържа ястието топло и готово за консумиране в продължение на няколко часа. 
 Аз използвам тази функционалност на уреда и поставям вечерята в него сутрин, преди работа; или обяда - вечер, преди да си легна, както сега, в полунощ :) 

Хронологично през мъглата.....и как стигнах до яйцата.

08.11. сутринта.  

Красиво, нали? На някакви си 300 км. от тук.

Преди по-малко от два месеца писах за бръмбарите в главата.....Така е, там са си; подхранвам си ги. И ще се върна, но този път през лятото, защото късната есен не винаги е на моя страна и  дет*се вика ноември не е юли, та да  ходя в планината. Правейки разбор между миналата и тази година, положението е ясно - на 8 ноември времето е слънчево и топло, да ме пита някой 'що реших да дръпна датата за Пирин тази година с ден по-рано. а на 7-ми е мъгливо.
Нищо де, човек винаги може да се разочарова и винаги може да продължи да мечтае.

06.11. привечер Горе не изглежда зле. И температурата на 0*

 

07.11. сутринта. Показателно; въобще да не тръгваме...

 И колкото по-нагоре, толкова по-зле.Видимостта при Безбожкото езеро - около 50м. (тук там +-20)  и не вярвах, че ще го кажа но много интересна тази мъгла - движи се, минава край нас като дим. И пак надежда, че  ще се разкара, тъй като някъде на юг,  надолу, небето беше светло. 
Ама не би. 

 И Мише-туристо,  който докато не дръпнахме по баира не вярваше, че ще го драпаме в мъглата и се опитваше да пие кафе.  А да. И приятели повлякохме с нас.

Между другото, този "баир"  миналата година го преодоляхме в снега и едва сега видяхме какви камъни са били скрити под него.  Тук вече сме ги отминали, но който е ходил ги знае. И се споглеждахме умно с кой горе сме го преминали тоя сняг, дето не се вижда какво е криел отдолу. Ама пък крайната цел тогава си струваше всяка стъпка в снега.

Ей тъй сред мъглата се сдобихме с доза шишарки за боровото сладко. Кой шишарки, кой  гъби набра... А мъглата все тъй, на талази   

Местоположение - над овчарника (ей там долу един бял успоредник само се вижда). Видимост същата и групата решава, че нищо не се вижда;  ще се връща   Направо си се върнаха, те без друго не бяха въодушевени от "разходката"  в м'глата. Аз обаче си се  въртя  край едно малко дръвче да му направя фотосесия,

но тъй като е малко и няма много шишарки -  леко му се разминава; вдигам щеката от земята, изправям се и   май доста време ми трябваше да се усетя и да си затворя устата.  Красавецът Сиврия изплувал от мъглата.  От нищото се появил.

Някой да познае дали тръгнах след групата, или в обратна посока :) към Папаз гьол. 
Естествено, че към езерото. Пътя ми е познат; пътеката дори е суха; а време до последния лифт надолу - колкото щеш. Да ме извинят от групата, ама ще почакат. 

около 300м. по баирите  и мъглата се завърна. И аз обърнах. И аха се показа Безбожкия циркус от мъглата - съзирам Мише се връща.  Мрън-мрън-мрън.... Споко де, то няма и къде да се загубя.

 Много интензивно това време. Чак му завидях на способностите на Емо Чолаков с каква точност предсказа за снеговалежа в планините.  Тъпо и упорито решихме, че няма да мокри, или поне не и докато си изядем пакета с храна за обяд.

Милото то, самотно накрая.

Да го поделим де?

Тц. Ще си "сготвим" яйца, когато се приберем. 
Едни яйца, на които съм хвърлила око по Великден, в размисли  какво да направя с останалите Великденски яйца.
Е, и Архангеловден отмина, но яйцата направих сега. Вчера.
Естествено, че съжалих защо отлагах.
Яйцата са си варени, но соса е много приятен и те вече не са  така сухи. С много сос. И с аромат на любимия градински чай. В оригиналната  рецепта продуктите за соса са пасирани, но днес   Алцхаймер  ще ми е бил на гости, защото  вместо сурови жълтъци за соса, аз оставих сварени яйца. По някое време получих прозрение и можех да извадя  други яйца от хладилника, ама не би - вече бях решила, че ще ги стържа яйцата за соса. Е, не пречи соса и в края на готвенето да се пасира и да стане гладък. Аз пък ще пробвам идната седмица соса със суровите жълтъци, че да знам кой от двата да препоръчам.



Яйца в сос от яйца 

Продукти за 2-3 порции: 

6 сварени яйца
1 маааалка глава лук
2-3 листа салвия/градински чай
20 гмасло 
200 мл готварска сметана
200 гр. кисело мляко 
1-2 стръка копър (а трябваше да е магданоз)
2 с.л. настърган пармезан 

сол
щипка :) от 5 пръста брашно 

 Приготвяне: 
* Маслото се разтопява в тиган,
* Лукът се настъргва на ситно ренде и поставя в маслото.
* Запържва се за минута-две и се прибавя сметаната; котлона се намалява - соса трябва да къкри тихо.
* 4-те яйца се срязват на две и поставят в тигана. 
* Подправките се нарязват ситно; прибавят се в соса. 
* Другите 2 яйца  се настъргват и заедно с пармезана се разбъркват добре с киселото мляко. 

* Прибавят се по малко към соса и разбърква хубаво, за да не се пресече  соса от киселината на млякото.  
* Бърка се внимателно, да не се разкъсат яйцата, докато започне да се сгъстява соса. Посолява се на вкус.
* Поръсва се с брашното и разбърква, докато го поеме. 
* Тигана се отстранява  от котлона и яйцата със соса разпределят в 2 чинии. 

***парче яйце може да се остави за украса :) на чинията. Или по-скоро да намеква  какво има  в нея.  

 08.11. сутринта. Прекрасно време, само за планина.
Ама друг път.

ПП:  с. Ковачевица  се намира на 23 км. от гр. Гоце Делчев,  а не до Сатовча,
а гр. Септември и гр. Съединение са два различни града.