Пица на сърце :)

Пица като пица, но сърдечна в тон с утрешните празници. Сърце за Валентин и добро мезе за виното на Трифон .  Съвсем с подръчни материали, не е необходима форма-сърце, за да се направи.  Само шаблон от лист хартия. 

Усуканата "връзка" по края се наложи, за да придържа плънката. Която този път е обратно наредена, за да се  виждат цветовете отгоре - ако се нареди по нормалния начин: шунка, маслини, домати и отгоре настърже кашкавал - ще се изгубят цветовете. Но когато видях колко кашкавал съм настъргала да сложа се  усетих, че ще изтече извън очертаното тесто. Първоначалната ми идея (която все пак ще осъществя тези дни) беше "връзката" да е от няколко пласта като пластовете на шарения венец  със солена плънка, но все пак действието се развиваше в 7 часа сутринта, за да се заигравам толкова, затова съкратих само до зеления пласт. 

Тестото за пицата може да бъде всяко, любимо за работа. Аз си държа на моето от кифличките, а тук дозата е следната, за 2 такива сърца, с дължина 40 см.  Точно това тесто е замесено вечерта и втасало в хладилника. Сутринта извадих оформих. 

~ 350 мл вода ( или вода и прясно млякоравни части) 

1/2 кубче жива мая - 20 гр. 

~ 50 мл. олио 

по една ч.л. сол и захар 

около 500-600 гр. брашно за меко, но еластично тесто и още малко за точенето 

за "връзката" - зелено песто (тук е босилек) и кашкавал (или ситно нарязани зелени подправки) 

за гарниране на пицата: 

шунка, кашкавал, маслини, доматен сос, риган, чубрица........... 

Приготвяне на пицата: 

* Маята се разтваря в топлата вода заедно със захарта и солта и се оставя да шупне на топло за 10 минути. 

* Прибавя се олиото/зехтина и малко по малко брашното, докато се получи топка еластично и  меко тесто, което да не лепне по ръцете. 

* Покрива се с кърпа и оставя за 30-40 мин. на топло да втаса (или прибира в намаслен плик, в хладилника, ако ще се ползва след  8-10 часа. Там пак втасва, но бавно. Когато потрябва се изважда, оставя за 30 мин. на стайна температура и тогава се използва). 

* Втасалото тесто се раделя на две топки, за две пици. 

Едната: 

* се разточва на кора, с дебелина по желание***. Моята кора е между 8 и 10 мм.  

* Изрязва се форма на сърце.  Премества се в тава (намаслена, или на хартия за печене) 

* Останалото тесто се омесва отново и разточва на дълга кора, дебела 4-5 мм. 

* Срязва  се по дължината на две равни части. Едната се намазва с пестото  и поръсва с настърган кашкавал. 

* Другата лента се поставя върху нея и притиска с ръка. Трябва да се получи с ширина около 2 см. 

***Тези ленти от 2 см., като се усучат се получават идеални по размер за поддържане на плънката и да не са натрапчиви, тъй като все пак са "пълни" само с кашкавал. Затова, ако са по-широки - се срязват още така, че да останат около 2см. широки. 

* Усукват се и се поставят плътно по ръба на изрязаното сърце. 

И тук се включва фурната на 220*  

* Вътрешността се намазва с доматен сос, или кетчуп; поръсва се с подправките и обилно с настърган кашкавал. 
* Следва подреждането отгоре - по края резенчета домати (големината на които зависи от големината на пицата), ред маслини, шунката...... Или каквото още иска човек да сложи - гъби или царевица, но моят Главен любимец не обича такива на пица, затова съм ги спестила тук. Най-"главното" е всеки ред да бъде във вид на сърце. 



* Поставя се в загрятата вече фурна, на средна скара и пече :) докато се изпече. Това вече всеки си знае до кога се пече. Да се зачерви. А "връзките" стават с нежна хрупкава коричка 

Това с едната половина от тестото. Другата половина може да се запази в хладилника. 

* За печенето на пицата ще напомня: всеки път го пиша   според мен,  за дебелината на блата е важно печенето.  Тъй като правя пицата от едно и също тесто, това ми е заключението :) 
Ако искам да остане  тъничък - поставям в загрята на 250* фурна - така се пече максимално бързо и не тестото не успява да бухне; ако искам да е пухкав и по-дебел - поставям пицата в студена фурна веднага след приготвянето и, включвам фурната на 220* и така пека до зачервяването и, през което време блата се надува максимално. 

***Другото, което искам да напомня е: Желателно е блатовете за пицата да не се точат с точилка, ада се раздърпат с ръка, или оформят, тъй като при точенето точилката изкарва всичкия въздух на тестото. Когато можете :)  лесно е - с длан върху длан, върху тестото, то се разстила. Но има и моменти, когато бързам - да готвя ли, да снимам ли :) пък и ме чакат :) и тогава пак си ползвам точилката. 

Гарнирани сърца от полента в доматен сос

Това ми е следващата сърдечна идея  . Тук дори две, заедно с чипса от бекон, с който реших да се заиграя :) при повторно зареждане на тавата, тъй като първата партида бе дегустирана с препечени филии и чаша вино (можело да сменя хартията за втората партида, но факт - хартията при мен е за двукратна употреба ). А основната идея ми беше освен гарнирането с бекон, да има и  чипс от бекон.  Лентите са тънки, извиват се по две във вид на сърце и се пекат в загрята на 220- фурна за 5-6 мин. Това е за тях. 

За полентата май всеки път пиша, че не е качамак - ще го кажа пак. Качамака е от царевично брашно и моите съвсем съзнателни спомен помнят нещо съвсем друго - по-скоро парено тесто от царевично брашно със сирене, пръжки, или масло, но не и този царевичен грис, на чиито пакети пише "за качамак". Качамак, ама друг път .
Както и да е, продуктите с царевичен грис  също не со лоши, особено ако са гарнирани с повечко сирене, бекон, гъби, маслини....  Доста пъти съм правила, а шишчетата с бекон, полента и сирене са ни любими. Пък и по-добре звучи "Сърца от полента". 

Необходими са: 

~150 г царевичен грис 

50 г  настърган пармезан/твърд кашкавал

1 с.л. масло 

~ по 250 мл  вода и пилешки бульон (или само  вода, но с бульона вкуса му по-добър)

по ~ 150 г :

варено пушен бекон (месо)

маслини без костилки 

гъби 

още  пармезан или твърд кашкавал за поръсване 

ленти бекон за чипса - по желание 

Готов доматен сос, или: 

консерва домати - 700 г

2-3 с.л. олио/зехтин,

сол и черен пипер на вкус, 1 с.л. захар 

2-3 ск. чесън

по една щипка чубрица, риган, босилек 

и по прашинка :) от стрити зърно бахар и зърно карамфил (те придават пикантен вкус на соса) 

Приготвяне:

* Приготвя се правоъгълна кутия с размери~ 20/12см. и застила със свежо фолио. Обиконено така изсипвам полентата, когато ще я режа на форми, но тук използвах  силиконови форми-сърца 6 бр. и кутия 10/15 см.  Размера може да е различен, ако е по-малък - сърцата ще станат по-дебели, затова давам ориентировъчни, сърцета са с дебелина 2 см.  

* Бульона и водата се кипват в малка тенджерка, прибавя се сол, ако трябва  и на тънка струя изсипва царевичния грис. 

* Бърка се енергично, докато се сгъсти и поеме водата - около 4-5 мин.

* Прибавят се маслото и сиренето, обърква, докато се разтопят в сместа. 

* Тя се изсипва се в приготвената кутия,  (пълнят се формичките наполовина) заравнява отгоре и охлажда (прибира в хладилник за 30 мин.) 

През което време се приготвя чипса от бекон, "гарнитурата" и доматения сос: 

* Бекона и  гъбите  се нарязват на ситно. 

* В касерола или малка тенджера  се запържват, докато си сменят цвета - 2-3 минути, както се вижда гъбите ми са съвсем малки -  с такива предпочитам да готвя :)

* Прехвърлят се в чиния при  ситно нарязаните маслини и объркват.

* В същия съд/тенджерата се  изсипват грубо пасираните домати, прибавя се олиото/зехтина и фино счуканите скилидки чесън. 

* Включва се котлона на мах степен и се вари, докато соса се редуцира наполовина. 

* Прибавя  се захарта и подправките и се прехвърля в тава, в която ще се допича всичко. 

* Изваждат се сърдечните форми полента от силикона и нареждат в тавата (или се изрязват сърчица с форма за сладки) 

* Отгоре са гарнират с отделените гъби/бекон/маслини и поръсват с  пармезан/кашкавал. 

* Тавата се поставя в загрята на 200* фурна и пече 7-8 мин. 

Това е  общо време за приготвяне - около 40-45 минути, като се започне от полентата, за да може да стегне.  Сервирането е ясно. По желание. Но соса е малко (поне за нас) - утре повторение на соса с останалите царевични сърца :) 

Лека нощ да кажа 

Сърца, яйца ........

и до кудкудякане втори епизод.  Съвсем сериозно приключвам с яйцата, че ще получим белтъчно натряване. Ама и Мише не роптае срещу яйцата. Обещавам, че приключих, но ще покажа и тези две "сърдечни" идеи. 

Едната е простичка - варени яйца. Идеята се  завъртя преди време във ФБ в онези анонимни страници, които събират снимки, които са харесали - без източник, без рецепта. Е да, тук рецепта не трябва. Само яйца, парче картон, 2 ластичета и химикал/молив, или нещо такова. И свежо фолио/стреч, или торбичка, в което да се постави яйцето, тъй като всеки картон е бил в книжарница. Моя дори е корица на тетрадка, нямах търпение да търся картона.

Парчето картон трябва да е с дължина не по-малка от 15см. и ширина ок. 8-9см. За по-голяма точност - картона, сгънат на две по дължината трябва да е с височини колкото диаметъра на яйцето (ама и обяснение).
Яйцата се сваряват и се белят едно по едно, тъй като трябва да са горещи, за да се подложат на тази манипулация. 
Обелено се поставя бързо в плика (завива в стреч фолиото) и поставя хоризонтално в картона. Върху него се поставя  химикала (молив,четка за рисуване)  и веднага се стяга с ластиче последователно от двете страни. 

Така се оставя да престои около 5 мин. и тогава се развива. Готово е, хванало калъп на сърце - долната част на картона остава остра. Друг е въпроса жълтъкът в коя част на яйцето е бил разположен и чист късмет е  да се окаже по средата, когато се среже. С малко повече яйца се получава - 3 от 6 са точни, но с такава дълга фотосесия рискувах не помощ от съпруг във връзването на ластиците, а  смразяващ поглед докато задържам яйцата за салатата. 

Следват Яйца на сърца във филия - досега подвизаваща се закуска у нас като Яйца на очи във филии.  Е, тук има следи от някакъв колбас или пушено месо. В днешния случай филиите са големи, защото много харесваме и купувам един хляб от сравнително нова частна фурна, който е килограм и филиите са големи. Затова пък сърцата са две :) Едното е цяло, другото е разбъркано с малко намачкано сирене (и парченца шунка на дъното )

С  формичка за сърце (естествено   ) се изрязва средата на хляба. 

В тиган се загрява   парче масло  и поставя изрязаната филия. Внимателно се чуква яйцето, за да остане цяло, или се пълни с яйчената смес. 

Тигана се захлупва с капак, за да успее яйцето да се изпече и забули и отгоре, при което най-добре запазва формата на сърце. За около 3 мин. филиите със сърца са готови. 
И докато приготвяте другите, ако не си ги опазите, оставате без тях  за фотосесията.  Затова пък  другите филии са двойно запечени и лично на мен - по-любими (хрупкави). Но формата се вижда най-добре на сърцата, които са смес от яйце и сирене. 
Тук тигана не се покрива с капак, а след 2 мин. запичане/пържене, филиите се обръщат от другата страна, добавя още парче масло и запичат за още 2 мин. 

700 :) и Пълнени картофи

или гювечета в картофи  тъй като основните продукти за всяко гювече  - сирене, яйце, картоф, домат и масло са тук.   С помощта на формичка-сърце се превръщат и в подходящо предястие за наближаващия Св. Валентин. Е, лично ние с Авджи Стоев празнуваме другия, нашия светия, но никой не би отказал различно изглеждаща храна :)
Това предложение всъщност е аламинут, подобен на картофените сандвичи, при който е достатъчно да свариш картофите сутринта, или от предната вечер и вечерта само да се гарнират и запекат. И докато милото прегледа клюките във ФБ, вечерята е готова. Честно казано, малка гарнитура  не е излишна. 

Продуктите са сварени цели по-големи картофи, сирене, малки яйца, масло

Приготвянето се състои в: 
* Много добро измиване на картофите (с четка, или гъба);
* Сваряване в подсолена вода, докато омекнат; 
* Срязват се на две по дължината - ако не са много големи, отрязват се капачета така, че да останат големите  с височина поне 3 см. за пълнене. 
* Формичка  се притиска в средата на срязания картоф  - за да очертае добре отвора. * Вътрешността се изгребва почти до дъното на картофа с лъжичка (формичката е каквато има, но тук - сърце, а може и направо с лъжичка да се издълбае вътрешността на картофа) 

* Нареждат се в тава за печене. 
* На дъното на всеки картоф се поставя  парче масло - чаена лъжичка; картофите се посоляват;
* Поставя се натрошено  сирене и кубче  топено сирене ;
* Отгоре се чуква яйцето. Затова подбирах по-дребни яйца -  да се поеме цялото в отвора и може да се каже, че се получи, тъй като белтъка се стече към  начупеното по-долу сирене.  
* Налива се малко водата в тавата (да не са на сухо) и се пекат в предварително загрята на 200*  фурна; на средна скара  за около 8-10 мин. 

***Зависи от големината на картофите, но биха понесли парченца колбас, домат, краставичка, чушка ..... и следващия път аз лично ще подбера по-големи картофи. 

Юбилейна 700-тна публикация. Чак не вярвам, колко съм последователна. Щеше ми се с нещо типично за блога и любимата ни храна да отбележа, но кой да погледне по-отрано, че са 699 и да подготви канибалска почерпка .
И в стил Оскарите (нали са този месец :))  ще  кажа, че винаги ще съм благодарна 
- на мама и баба:  че ме научиха на това, което знаят за готвенето и на любимите ми гозби; 
- на мама свеки: че ми е отгледала и предала  преди 27 години и 10 дни Мише, който ядеше точно  три неща: месо с картофи; месо с ориз и месо на скара; А да, и луканка. 
- на Мише, който като млад пенсионер се сдоби не с едно, а с две хобита и едното включваше доставка на дивеч и предизвикателството да го сготвя;  
- на децата ни  и техните приятели, които харесват разнообразната храна и са ми основни дегустатори и критерий; Специално за тях е онази категория "учим се да готвим", оказала се много полезна; 
- на една ударна групичка от форума на Гответе с мен - Юлка, Нат, Мариани и Танита, с които направих първите стъпки в "кулинарния интернет", а Танита  дори ми оформи блога  
- на приятелите, блогуващи като мен :) и вместо да спят по това време - преглеждат "новините";
- на всички, които са си приготвили  рецепта от тук благодаря за доверието, което ми оказват и вярват в добрия краен резултат :). 

и  Лека нощ  или добро утро  

Печени кореноплодни зеленчуци

     Добре де, картофа не е кореноплоден, а клубеноплоден, но чак толкова няма да издребнявам. 
     Много ароматна гарнитура, или дори основно са тези зеленчуци. Ако и маслото се смени с олио - ето я и моята  първа и съвсем вегетарианска рецепта :) 

Когато пека картофи и имам пащърнак, слагам по някой резен в тавата и много добре се ароматизират и картофите, и пилето измежду тях.  
Кореноплодния морков е за цвят  и е най-безвкусния от всички тук.  
Червеното цвекло основно  на сок и настъргано на салата върви у нас (извън някои други вкусни  заигравки) - никак не е зле печено. 
Но най-приятната ми изненада беше печената глава целина - резените печена целина се топят на езика и въобще нямаш време да кажеш онова "м-м-м-м-м..." от рекламата, защото посягаш за ново парче. До сега не бях пекла глава целина. Обикновено влиза в съставката на добрата ми универсална зеленчукова подправка, или само резен от нея в супи, яхнии, но този път, заради тази заигравка със сърчицата замина и тя да се пече във фурната.  На сурово мирише доста по-натрапчиво :) И както почти всичко у нас, което се харесва - още на следващата вечер - втора партида.  

Дали за гарнитура, за основно, или за украса ще бъде - въпрос на избор. Но горещо препоръчвам да си направите такива печени кореноплодни зеленчуци.  

Както вече стана ясно, продуктите са: 

3-4 картофа, 2-3 моркова, малка глава червено цвекло,  една глава целина, 1-2 корена пащърнак
1/2 пак. (60гр) масло , 100 мл. вода, сол и мащерка



Зеленчуците се измиват, почистват/белят и нарязват.
Всичко се поставя в плик за печене; завързва се; плика - пренася в тава за печене. Тя от своя страна във фурната,  където това разкошество се пече на 200*, докато се видят мехурчетата от завирането на течността вътре, след което се намалява фурната на 160* и пече още час. 
Изважда се тавата и внимателно (заради парата, която ще излезе от вътре)  се изрязва горната част на плика, за да стигнем по-бързо до съдържанието му  

Могат да се изпекат и в тава с капак, или  завита с фолио. Лично мое мнение е, че печени без да са покрити с фолио картофите остават сухи, а си имам един главен любимец, на който картофите му присядат, затова винаги пека такива с фолио. Или в плик. Но пък там стават по-сочни и крехки. Така и с всичките тези кореноплодни. 

Лека нощ  или добро утро  .