2 септември 2024 г.

Печено пиле със солени лимони

 

И след  като направихме консервираните солени лимони, време е да сготвим с тях :-) Както писах и в публикацията им, може да се ползват нарязани на дребни парченца, а може и целите кори (почти само това остава след ферментацията им). Важното е да са добре измити от солта. Горещо препоръчвам това печено пилешко! Може да ползвате цяло пиле,  нарязано на парчета, а може и бутчета. Освен, че е печено със солените лимони, пилето подправих  и с една друга емблематична за Мароко  подправка -  рас ел ханут - смес от  джинджифил, кориандър , канела , черен пипер, куркума, индийско орехче, бахар и карамфилТя също може да се намери в България. В Мароко я хапвахме на риба, телешко, пиле и картофи. Ако не се прекали с нея (както в един от ресторантите там) е много приятна. Солените лимони придават леко тръпчив вкус и приятно лимонов аромат на месото. 

Продукти за 3 порции:

6 бр. пилешки бутчета
2 с.л. рас ел ханут
4 с.л. сос от нар
80-90 г масло
5-7 резена солени консервирани лимони
100 мл вода

Приготвяне:
* Месото се почиства и подсушава.
* Консервираните лимони се изстискват от солената саламура и измиват с вода.
* В плик за печене (поставен в тава) се поставя месото, поръсва с подправката и соса от нар и обтрива хубаво с ръка.
* Прибавят се парчетата лимон, пликът за печене затваря и месото прибира в хладилника за 6-8 часа. Няма сол, лимоните са достатъчни. 
* Изважда се, прибавят се водата, парчетата масло, пликът завързва и тавата поставя във фурната да се пече - първо 15 мин на 200*, после 60 мин. на 150*.

* Пликът се срязва, месото се изважда и нарежда върху приготвения вече кускус със зеленчуци :) за който ще напиша как приготвих в  отделна публикация тези дни.

 

Консервирани солени лимони

 

       По принцип, на солените лимони им трябват от 4 до 6 седмици, за да ферментират добре и се ползват в кулинарията.  После могат да отлежават до година. Не знам дали този буркан ще отлежи година, но  при мен така се случи, че ги оставих да ферментират почти 4 месеца. Но пък се получиха чудесни  Simple Smile Съвсем по нашенски манталитет ще обвиня  не само времето, което не  ми стига, но и доставчика на тажин, който ми го беше сложил неопакован в кашон и дойде счупен, естествено. Тажин  ще си купя, решила съм го, макар да имам друго глинено гърне, но като ходим към Троян, за да си нямам пак неприятни  изненади.  А снимки от Мароко може да видите тук Simple Smile едни чудесни десетина дни, които започнаха трудно, но пък от втория ден нататък изживяването Мароко бе сбъдната мечта. 
 

 

 
      Не очаквайте, че ще  ядете консервираните лимони   като краставичките. Те се използват като подправка. Вкусът им не е толкова силно цитрусов, но затова пък са много солени и са чудесна подправка към мароканския кускус (не познатия наш на топчета), към пиле (което и кускуса аз вече приготвих и ще бъдат в блога малко по-късно), към телешко месо и риба. Използват се основно корите, добре измити от солта - всъщност от месестата част на лимона почти нищо не остава, затова, ако ще се ползва при мариноване на месо - може да се оставят целите парчета, но пак добре измити от солта. Използвах тази рецепта като основа, за да  направя моите. Трябва да се подбират сочни сортове, кръгли, с тънка кора. Намират се и при нас такива на пазара, точните сортове няма нужда да посочвам, едва ли имаме такива :-) И тъй като на био- не се доверявам, когато  ползвам цитруси, накисвам целите плодове в гореща, почти вряла вода със сода за хляб (това със содата го правя за почти всички купени през зимата зеленчуци). 

Необходими, освен лимоните са:

едра сол (моята е розова по случайност, нямах друга едра сол)
зърна черен/шарен пипер

и тъй като лимоните се слагат почти цели, хубаво е да си подберете широк буркан :) моят е с вместимост 1,2 л.

* На дъното на буркана се поставят 2-3 лъжици сол.
* След като лимоните са били накиснати и кората изтъркана с четка, или абразивна гъба им се отрязват челото и дупето.
* Правят се разрези по дължината на лимоните, но не до край. Моите ги разделях на 6 части, но може ида се срежат на 4. Желателно е да се режат с много остър нож, за да не се мачкат и сокът им изтича. Той ще трябва за в буркана :)
* В направените разрези се поставят отново по 2 лъжици сол; лимоните внимателно с пръсти се обхващат целите и поставят в приготвения буркан. Притискат се леко, така че да поизлезе малко от сока им. Поръсват се зърна  пипер. 
* Лимоните се нареждат плътно в буркана, а там, където остава място се поставят резени от лимоните, за да се уплътни пространството в буркана.
* Тъй като така, или иначе ще остане малко място, изстискват се още 1-2 лимона, за да се напълни буркана до ръбчето със сока им. Лимоните не трябва да бъдат добре покрити със сок. Отгоре може да се поставят още 1-2 лъжици сол.
* Бурканът/бурканите се затварят плътно и оставят на тъмно място за седмица, през което време се разклащат по 2-3 пъти на ден.
* Лимоните видимо започват да омекват и покафеняват. Това не бива да ви притеснява. Колкото повече лимоните престояват в буркана, толкова по-наситен аромат имат. И солен вкус :) 
Първият път ползвах корите за кускус, като ги нарязах, но  така ароматът ми дойде малко по-наситен. Следващия път измих лимоните и сложих целите кори, които после извадих, но за "готвенето" на кускуса са необходими 10 мин и така ароматът бе по-лек. 


23 юли 2024 г.

Спагети със сос от печени домати и пармезанови трохи

 

        В тази рецепта "главните герои" са сосът от печени домати   и трохите от пармезан и босилек. Иначе всеки прави паста с доматен сос, а аз си мисля любимия доматен сос за пица и паста за зимнина да взема да го минавам първо през фурната  - получава се много нежен, вкусен, ароматен и с кадифяна текстура сос. Приготвянето на този сос е изключително добър и полезен начин да се използват изоставащите домати, които вече са в повече, а са слънчеви, сладки и сочни. И не траят, с мека ципа са, която бързо се напуква. Ей го днес, една такава партида напукани от градинката на Мише, използвах за миш-маша. 

       В интернет съм срещала клипчета за сос за паста  от печени чери домати със сирене, но така изпечени предпочитам да си ги намажа на препечени филии :-) сос за паста със саламурено сирене не ми върви. Преди време попаднах отново на едно, в което интересното ми се сториха пармезановите трохи с босилек.   Обаче аз клипчета не запазвам. Дори и рядко ги гледам, защото честно казано ми е изнервящо да гледам как някой налива 5 сек зехтин, реже 10 сек 2 скилидки чесън, бърка 30 сек соса и 3 мин. чакаме да къкри... Карах по памет. И на проба-грешка. Първия път, когато ги приготвих (и бяха спагети, днес са капелини, но разликата е нищожна) реших, че за хрупкавост на трохите ще сложа и ядки. Да, ама не :) вместо трохи се получи една паста, от която все пак разпределих отгоре на спагетите. Беше вкусно, но не това, което исках, да е на трохи. Днес вече (нали имам една торба с босилек) пасирах само листа босилек, пармезан и скилидка чесън и резултатът е много добър :-).

      Това са пармезановите трохи. За да не потъмняват се приготвят  след като  пастата се сложи да се вари. На нея и трябват 4-5-6 мин, колкото е указано на опаковката, а сосът е предварително приготвен - трябва само да се кипне за минутка заедно със сварената паста :) и е вече добре полепнал по нея.
Продукти за соса, което е за 4-5 порции спагети: 
1 - 1,2 кг домати 
1 глава чесън 
5-6 с.л. зехтин 
1равна ч.л. сол (или на вкус)
риган, босилек, мащерка - по малко, не прекалявайте с тях, подправка има и в пармезановите трохи 
1 с.л. мед 

Приготвяне: 
* Едрите домати се измиват,  почистват и срязват на две части. Чери доматите  само се измиват. 
* Поставят се в тава за печене, заедно с обелените скилидки чесън, подправките, поръсват се със сол и зехтин. 
* Пекат се във фурната за около час - докато  водата от тях се изпари и останат на мазнина. 
* Тавата се изважда и след като леко се охлади се прибавя меда и сместа пасира. 
* Прецежда се през сито, за да не остават люспи и семки в нея. Тук вече задължително се опитва на вкус и ако трябва се прибавят още сол и мед.  

Приготвяне на пармезановите трохи: 
Около  30 г почистени, нарязани на едро листа от босилек се поставят в чопър/блендер  с 60 г нарязан на кубчета  пармезан и 2 скилидки чесън. Мелят се, докато се получат трохи от тях. Това количество е за поръсването на  2 порции. 

Приготвяне на пастата: 
за 1 порция спагети са нужни 3 лъжици от горния готов  сос. 
* Спагетите се сваряват за времето, указано на опаковката им. 
* В тиган се загрява соса, прибавят се сварените спагети и вода от варенето им - количество, колкото е сосът. 
* Бъркат се и след като всичко в тигана започне да къкри се прехвърля в чиния и поръсва с ароматните трохи. 


2 юли 2024 г.

Рулца със смокини и синьо сирене

 

      Рецепта за едни бързи  големи хапки - които могат да са и закуска, и предястие със своя сладко-солен вкус. Вече имаме от тези сочни плодове  и е грехота да ги правим само  сладко от смокини  с тях :) В първия вариант правих тези охлювчета с бутертесто, че имах останало, но този, с фините кори ми хареса повече, заради хрупкавостта. Могат да се приготвят по-рано и изпекат преди хапване. 

Продукти за 4бр. рулца:
4 бр. фини кори за баница
200г синьо сирене
400г смокини
50г пармезан/пекорино
100 г орехови ядки
12 ч.л. мед
20-30 мл прясно мляко

Приготвяне:
* Фурната се загрява на 220*
* Всеки лист кора се разстила на масата и накапва с по 2 лъжици от меда.
* На всяка кора се разпределят 1/4 от продуктите -  50 г от синьото сирене, 100г нарязани на едри кубчета смокини, 25 г едро  нарязани орехови ядки и щипка настърган пармезан.
* С двете длани кората се прибира към следата  на хармоника от двете дълги страни  и завива на охлюв.
 

* Намазва се с прясното мляко.
* Премества се върху хартия за печене в тава и пече за ок 10 мин - до зачервяване.
* Изваждат се, поръсват с по останалата една лъжичка мед и сервират веднага, защото са най-вкусни, докато са топли и с хрупкава коричка. .



17 юни 2024 г.

Пурички с крема сирене и сладко

 

     След няколкото партиди сладко, нямаше как да не го пробваме на нещо ... различно :) И се получи тази компилация между цигара бюрек и пържени филийки на рулца. Всъщност получиха се само защото ми останаха 10-на триъгълни кори от закуската предния ден и едно непълно бурканче от сладкото с повече желе, отколкото плод.

Продукти:
триъгълни кори за баница (турски, или други, не фини)
крема сирене
сладко (желателно е да е гъсто, с повече плодове)
мазнина/олио за пържене

Приготвянето се вижда :)
* Връхчето на кората се намазва с четка с вода, за да може да залепва.
* В широката част се поставя крема сирене - разпределя се почти от край до край.
* До него се поставя и лъжица сладко.
* Двата края се прехвърлят навътре, а после кората завива напред на рулце.
* Когато всички се приготвят, започва пърженето :) в ок 0,5 см. мазнина, добре загрята в тиган, или касерола.
* Пържат се много бързо, за по-малко от минута и от двете страни. При обръщането не ги набождайте с вилица, ползвайте някаква щипка за готвене/печене.
* Изваждат се на решетка, застлана с хартия за печене. Може да поставите хартията и на равна чиния и изваждате там, но от топлината, готовите пурички отдолу се запарват и омекват. А на скарата остават хрупкави и отдолу.
 

11 юни 2024 г.

Пиле каджун

 

       Да си дойдем на думата в този месояден блог :-) пилешко месо. Напоследък рядко намирам хубаво пилешко месо, затова и когато имам приготвям любими наши рецепти, вместо да изпробвам нови. На това пилешко обаче се канех откакто миналата година открих  подправката каджун на скаридите.  Каджун е креолска пикантна смес от подправки.Универсална е за различни ястия с месо, риба и  морски дарове  - както за готвене, така и за овалване в нея и печене. Купувам си я от  он-лайн сайтове. Днес направих пилешко филе, но от последната партида пилета съм отделила и едни крилца, които да изпека с нея.  Ястието го броя към "бързите манджи", защото може да се маринова ден по-рано. Самото запечатване и допичане на месото във фурната отнема ок 30 мин. 


Продукти за 4 порции:
4бр. пилешки гърди (2 филета пеперуда, общо около 1,2 кг, моите са с кожа )
4 с.л. подправка каджун
1/2 - 1 ч.л. сол (в моята няма сол, затова добавих)
1 ч.л. червен пипер
2 с.л. олио/зехтин
1 с.л. мед
100 мл бяло вино
2 с.л. масло


Приготвяне:
* Гърдите се срязват на две, за да се получат 4 филета. Изрязва се най-тънката част, за да не изгори при печенето (естествено запазвате за супа, да не изхвърлите :) ).
* В купа се смесват медът, олиото/зехтинът, солта и половината от подправката.
* Филетата се обтриват в сместа и прибират в хладилник за 2-3 часа.
* Фурната се загрява на 200*
* В тиган се загрява маслотои филетата запържват за по 2 от двете страни - първо с кожата, после от другата страна.
* Поръсват се с останалата част от подправката, налива се виното и съдът затваря с лист алуминиево фолио. Ако тиганът не позволява да се постави във фурната, се преместват в подходяща малка тава, която се покрива с фолиото и поставя в загрятата вече фурна.
* Пекат се за ок 20 мин. на тази температура.
* Тавата се изважда, развива се фолиото, прибавя маслото и връща във фурната за4-5 мин.



8 юни 2024 г.

Сладко от бели череши

 

       Сладко от бели череши за пръв път опитах от приятел през далечната 2010 г :-) и мнението ми, че "все череша" се разби на пух и прах. Тук белите череши са голяма рядкост. Толкова, че я ги видя веднъж на година на пазара, я не.  Пролетта на 2018-та колежка ме уреди и тъкмо да ми ги донесе през деня, паднах, та си строших ръката и пак ми се разминаха. Миналата година купих, но.... изхвърлих, беше поръчка и не отворих торбата да ги видя вътре, а те изгниващи вече. 

       Стига толкова хронология :) Но се надявам занапред да   попадам по-често от  5 години на бели череши. Тези не са съвсем жълти, сорта им е жълто-червен, но пак са много сладки и ароматни. Вчера публикувах рецепта за  печено сладко от череши, днес белите ги направих по другия метод - с отложено варене :-) По двата начина може да се направи сладко с всякакъв вид череши и вишни, но този е по-подходящ за по-нежните светли плодчета. 
       И тъй като всяка година, като минава сезонът на сладката, аз се чудя дали да си купувам машинка за чистене на костилките, или не, ще споделя най-лесният начин, който открих за себе си тази пролет за почистването им. Пробвала съм разните джаджи, които продават, включително секретна игла, отвертка, фиба, клечки за суши. Става, пипкаво е и цапа. В групата ни във ФБ някой писа за сламка и пробвах :) Килограм и половина изчистих за 30 мин - една серия на "Приятели", без никакви поражения по покривката и по тениската ми. Само дето моите сламки бяха от онези био, картонените и всяка страна на сламката издържаше  на 10-на череши. Затова нарязах няколко сламки и щом се намокреше там и смачка - следващата. На страницата ми във ФБ се вижда. Но и разбрах къде продават метални сламки и със сигурност ще си купя, защото ми се иска и малко сладко от вишни да направя. За асортимент, пък и без друго последните 2-3 години правя сладката с минимално количество захар, или без. Излязоха 7 малки, различни по мл бурканчета, но общото количество на готовия продукт е ок 900 г 
 

Продукти: 
1,5 кг бели/светли череши 
300 г захар 
10 г лимонтозу 

Приготвяне: 
* Черешите се измиват, почистват от дръжките и костилките. 
* Поръсват се с половината количество захар и оставят на хладно да престоят 6-7 часа. 
* В тенджера се кипват 100 мл вода с останалото количество захар. Сиропът се вари 5 мин. 
* Прибавят се посипаните със захар череши и  когато всичко заври, се оставят да къкрят 5 мин. Разбъркват се съвсем внимателно, за да не се накъсват плодовете. През това време се образува и вдига пяна, която внимателно се обира. Това с добавянето на масло в края, което ще обере пяната и тя ще изчезне пробвах 2-3 пъти миналата година и нито веднъж не изчезна. Така че си обирам пяната :-) . 
* След като поври 5 мин. тенджерата се отстранява от котлона и оставя да се охлади напълно - около 2 часа. Това е всъщност дългата част  на правенето на това сладко - изчакването между трите етапа на варене и преди това със захарта. Степента на котлона при всяко поставяне да се вари е на мах
* Отново се поставя на котлона, изчаква да кипне, засичат се отново 5 мин и пак се обира пяната, а сладкото или се разбърква много внимателно, или не, защото всъщност няма нужда. 
* Отмества се от котлона и оставя да се охлади отново 2 часа. 
* Последният, трети път  се поставя на котлона да кипне, изчакват се 2-3 мин, прибавя се лимонтозуто, разбърква се !отново внимателно! и още горещо се насипва в приготвените сухи бурканчета. Които се затварят с капачка и обръщат на нея да изстиват - за ок 40-50 мин. 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...