Суши :) за аматьори

     Винаги се впечатлявам като видя рулцата суши. Чак ме респектират. С нежността си и перфектния разрез. До толкова, че бях събрала оризов оцет, кори (листа от нори - благодаря ти, Ели!) и ориз за суши. 

Най-важните продукти за направата на суши. Е, и риба и зеленчуци, но те са второстепенни.

     Та всички тези оцет, кори и ориз отлежаха над година, смятайки, че няма да се справя, тъй като навсякъде се пише колко е трудно, колко е пипкаво, колко специфично е правенето на суши. 

     Няма да споря, но човек, който пълни маслини и ги панира едва ли би могъл да се  уплаши от някакво си суши, нали :) 

Затова и така е заглавието - всеки може да направи, стига да има основните горни продукти. И желание.  Съвсем любителски, но пък да не се лишава от удоволствието да похапне от малките рулца с ориз и риба.
      Пък аз го имах  :) в изобилие. 
От известно време големите ми деца говорят, че отдавна не са хапвали суши;  
Миналата седмица бяхме с тях на едно откриване на суши-бар и не ни хареса сухия ориз; 
И пушена риба се оказа, че имаме и със свободно време се сдобих и ето ни сушито  от пълен аматьор, но пък можем да кажем и тримата, че е по-вкусно от това на майстора на суши, което опитахме.

В интернет е пълно с видео рецепти за начина на приготвяне.  Както и видовете суши, но моите се оказа се сведоха до два вида - маки суши и ура маки. Аз обаче прочетох и  рецептите на  Катето, което ми беше много по-полезно от всяко видео.

И така - въоръжаваме се с най- важните продукти***:
листа от нори и ориз за суши
пушена риба (херинга и сьомга тук) и рулца от раци (т.е. сурими) Прясната сурова риба тук е рядкост, затова ще я подмина. 

не толкова важни, но необходими още са: 
зеленчуци - краставица, морков 
крема сирене ( това е с хрян :)

авокадо 

соев сос, паста уасаби
оризов оцет, захар, сол 
бял и черен сусам



Маринованият джинджифил е неизменна част от сушито, но тъй като не сме в много добри отношение с него :) просто го пропуснах. 

рогозка за завиване, която може да бъде бамбукова подложка за хранене, продавана в магазините за домашни потреби. И за да се използва многократно - парче свежо фолио на нея. 

А най-важният уред, за да ядете суши е острия нож :) Съвсем сериозна съм, много, много остър нож ни трябва тук.



Първо си приготвяме суши ориза, тъй като трябва да изстине напълно.  За моите 4 големи рула необходими бяха 250 г. ориз

Направата на суши ориза: (на самите опаковки пише, че е за суши - той е по-лепкав от познатите ни видове ориз) 

* Оризът се измива на течаща вода, докато спре да пуска бяла вода  и отцежда. Сварява се според указанията на опаковката - 1 част ориз, 2 части вода. За около 15 мин. е готов, отстраняваме от котлона и оставяме захлупен още 10- на мин. 
* Затопля се оризов оцет (80мл.) , 2 с.л. захар и щипка сол, докато захарта се разтопи. 
* Напръсква се изстиналият ориз с тази смес и внимателно разбърква. Трябва да е  снежнобял и рехав – изпръхнал на вид и съвсем охладен. 



Когато оризът ни е вече изстинал и готов, започваме оформянето на рулцата: 

Маки суши:

* Върху подложката (застлана с парче свежо фолио) се слага лист нори с грапавата страна нагоре. 
* Върху него с мокри ръце се разстила ориз, на тънък, еднакво дебел  пласт. От двата срещуположни края на кората се оставя по 1 см. кора без ориз. 
* Нареждат се нарязаните на тънки ивички зеленчуци, риба, авокадо. На едното руло съм намазала и крема сирене, а това, влязло в документацията е с рулца от раци.



* Навива се заедно с подложката, и на всяко завиване се притиска добре, за да се слепне и стегне, но фолиото от подложката се изтегля внимателно напред, за да не остане в рулцето :) Прибират се в чиния и :) желателно е да се хапват прясно приготвени - още същия ден, тъй като престоявайки в хладилник, ориза се оцветява от корите и потъмнява. 
* Така получените рулца се нарязват с остър нож (оня, за който споменах горе), който се намокря с вода на всяко отрязване; а след отрязване ножа се избърсва добре, или измива, за да няма остатъци от лепкавия ориз по него.



Тук майсторът  дегустира  крайчетата,  потапяйки ги леко в соев сос и на върха на клечката уасаби :) това лютото спокойно може да се пропусне. Ама тогава какво пък ще остане от суши- удоволствието :) 

Между другото, тук имам една салата с ориз и риба, която отдавна правя и я наричаме голямо разхвърляно суши. Но в нея съм наблегнала на рибата :)

В следващите ни планове са да си направим суши с омлет вътре, както и нигири-суши - топче ориз с риба отгоре :) но това, когато се уредя с истински прясна сьомга :) нали трудно достигам до онази търговска верига..... 



Ура маки: 
* Приготвят се както  Маки суши, но с ориза отвън. 
* На подложката се разстила се лист нори и се покрива по цялата повърхност с ориз. Поръсва се със зърна сусам. 
* Върху ориза се разстила парче свежо фолио  и с негова помощ с кората се обръща така,  че ориза да остане от долу.
* Върху кората се подрежда желаната плънка (а аз намазах и с крема сирене кората) и се навива на руло. 

И както казва Майкъл Киарело, не е важно с какво вино ще  хапваме вечерята, а в каква чаша ще го сервираме  Колкото е по-голяма, толкова по-добре. Наздраве и  опитайте! Лесно е. 

*** Корите нори - може да намерите в Лидъл, Кауфланд, Пикадили или Метро. 

Оризов оцет - в Кауфланд, Била, Пикадили... 

Ориз за суши - в почти всички големи хранителни вериги магазини има. Някъде големи пакети, другаде малки. Не се притеснявайте да сварите по-голямо количество ориз, дори да ви остане - ще го вложите в супа, или ще си направите оризови топки. За тях - след седмица-две ще пиша :) 

ПП: със сьомга и авокадо

Суши Филаделфия със сьомга

 

       Вчера рулца с черен ориз, днес с бял   но ще покажа едни от  най-лесните  суши-рулца,   особено за хора, които не обичат много да ядат листата водорасли. Забравих да снимам етапа с обръщането на ориза, но тези дни пак ще правя и се надявам да се сетя и допълня.  Краставицата, честно казано, забравих да завия вътре в рулото. Обикновено слагам тънка ивица от нея, или от авокадо, но последния път, когато правих суши сложих манго, с което повече ми хареса. Тези са ми едни от любимите, защото основно са крема сирене, ориз и пушена сьомга (би трябвало прясна да е, но  в публикацията суши за начинаещи съм обяснила, че при нас моретата са  далеч и съответно сигурна прясна риба - мираж) За равномерното и по-лесно нанасяне на крема сиренето помже да ползвате пош с кръгъл накрайник, или да сложите сиренето в торбичка, отрежете връхчето и така изстисквате върху кората :) получава се рпавномерно дебела пръчица от него.

Продукти за 2 такива ролки: 

1/2 ч.ч. (чашата е от 240мл) ориз за суши (или ориз с къси зърна, ползвам "брио")

3 с.л. оризов оцет с 1 с.л. захар  и щипка сол 

350 мл вода 

150г пушена сьомга 

ок. 80 г крема сирене Филаделфия (или друго подобно, но не и обикновено)

1/2 лист   нори 

сусам (бял и черен) за поръсване 

краставица, авокадо, манго по желание

Приготвяне: 

* Оризът се измива много добре в цедка, на течаща вода - поне 2-3 мин, докато съвсем спре да пуска бяла вода. 

* Отцежда се хубаво и прехвърля в тенджерата, в която ще се вари. Залива се със студената вода и включва котлонът. 

* Когато заври се намалява степента на котлона и оставя да ври тихо,  под капак за около 10 мин. 

* Изключва се и оставя покрит за още 5-6 мин. - проверява се - трябва да е поел всичката вода, но и сварен/не разварен. 

* Прехвърля се в друг съд - тавичка, или широка чиния и  се поръсва със сместа с оцета - внимателно поръсва и разбърква, за да може зърната да се разделят и овкусят хубаво. 

* Когато е напълно охладен се  завиват рулцата :)  ако няма да се ползва  веднага се покрива с памучна  кърпа. 

* Две подложки за навиване на суши се завиват със стреч фолио (рогозка, или каквото там си ползвате). 

* На едната се поставя листът нори, а върху него се разпределя  и притиска оризът. Ако е много, не го слагайте всичкия - 1см. дебелина е достатъчна. 

* Оризът  се покрива с лентите пушена риба и поръсва със семената сусам. 

* Върху семената се поставя другата подложка, хващат се двете между дланиге и така се преобръщат, че сьомгата да остане  с подложката отдолу, а отгоре - листът нори. Много добре го обясних, нали :) Но преобръщането е лесно, а продуктите са слепнали и няма да се  разпаднат. 

* По дължината, почти по средата на  листът нори се шприцова крема сиренето. 

* Подложката/рогозката се повдига и внимателно се навива на стегнато руло (или оформя на правоъгълник, както Ви е удобно).  Ако ще поставяте краставици, или авокато - моментът е при крема сиренето. 

* Готовото оформено руло/правоъгълник се завива  стегнато в свежо фолио  и прибира в хладилник, докато стане време за разрязване. 

А разрязването на суши знаете, че става с много остърж нож  който след всяко рязане се измива и избърсва, за да не маже по следващите парчета. 

 

Почивай в мир, Ели......

      Вчера почина една от най-големите ми приятелки и "съмишленички"  в хобито Ели Драгомирова - elidrag. Човек не само с голямо Ч, но с голяма душа, огромно сърце и винаги широка, закачлива усмивка. Намерихме се още на първата среща на живо на форума през 2007 година. При първия ми разговор с нея чух "Здравей, Пепи, аз съм Елидраг, почитател на телешки хапки с меден лук и кашкавал"..... снощи в 17ч. ми пожела приятно изкарване там, където отивам.......а малко по-късно Васко ми се обади......Често съм я споменавала в блога и много рецепти и хитринки съм научила от нея, само не успя да ме научи да ям магданоз. Не ни стигна времето. Както и не ни стигна за още куп неща, които бяхме планирали - да направим прясна паста у тях с новата и машина; да си разбием хайвер точно такъв, какъвто майка и го е правила.....да избягаме в Нова Зеландия......

      Днес се налагаше да правя някакви рула и потърсих корите за суши. Намерих - последната. Надявам се  това да е намеса на Оня горе, Ели, защото пакета ми беше подарък от теб.......Ти обожаваше суши. 

 

      Почивай в мир, Ели! Една звездичка повече в небето....Ще ми липсваш много, приятелко! 

Опелото на Ели ще бъде утре, на 8 юли, от 13ч. в църквата "Св. Георги Победоносец" на ул "Патр. Евтимий" в София..... 

Ореховки

Ореховки всякакви обичаме в къщи. Без значение дали са "бодливите" Ореховки на Жул, или тези белтъчените. Понякога стават по-светли, понякога - по-тъмни. Мисля си, че зависи от орехите, когато са ми по-стари те са по-тъмни, а орехите нова реколта са по-светли. Но тъй като по-тъмни на цвят повече привличат, лъжичка какао помага за по-добър тен.

Продукти:

5 белтъка
1 ч л лимонов сок
1 1/3 ч чаша захар
2 1/2 -3 ч.ч фино смлени орехи
няколко капки течна есенция по желание

(1 каф. л. какао  за цвят, ако са нова реколта орехите) 


Приготвяне:
* Фурната се включва на 100 - 110*
* Разбиват се белтъците и захарта на гъст сняг, като по време на разбиването се прибавя и лимоновия сок по малко.
* Прибавят се фино смлените орехи и разбърква внимателно с лъжица.
* Взема се от сместа с чаена лъжица и поставя върху пекарска хартия.
* Тавата се поставя във фурната и се суши продължително време (като се пипне с пръст да е поизсъхнало - леко покафеняват )
* Отлепват се от хартията докато са топли.

Ако се приберат в кутия омекват след 2-3 дни но дозата е малка - излизат около 40 броя и не стигат до там

Честит имен ден! и салата с ориз и риба от мен :)

Честит имен ден, Ники! 
 
Да бъдеш здрав и щастлив!
Да бъдеш мноооого обичан и да си останеш същото лъчезарно момче, което си! 
Да преследваш мечтите си и да не спираш да мечтаеш! 

Да ти върви по вода и със или без златната рибка да имаш късмет и успех във всички начинания. След като приключиш с това, разбира се   

И ако нещо съм пропуснала да ти пожелая, знай, че като всяка майка няма нещо хубаво, което да не искам да ти се случи! 

Хубав празник,  златен! 

И една рибна рецепта днес - САЛАТА ОТ РИБА С ОРИЗ  



Всички продукти са приблизителни, това е салата все пак.

~ 150 гр. сварен ориз*
~ 150 гр мариновано филе от някаква риба или сурово-солена (у нас почти винаги има скумрия)
~ 12-15 маслини без костилки
~ 1 лимон
~ 3-4 с л зехтин
~ 1/2 малка кисела  ябълка
~ 1 к л черен пипер
мариновани моркови или лук

Приготвяне:
* Рибата се почиства от костите (ако има) и се нарязва/накъсва на ивици или хапки
* Парчето ябълка и половината лимон се нарязват на дребно; моркова - на ивички.
* В купа се разбъркват всички продукти, заедно с ориза, зехтина, сока на другата половина лимон и черния пипер. 


*Ориза го варя така: В съд с  вряща 1л. вода и 50мл. оцет  сипвам измития ориз и варя до омекване. Изцеждам и измивам на течаща вода, докато видимо зърната останат разделени едно от друго. Поливам с 2 с.л. зехтин и го разбърквам.


*** Хубаво е салата да отлежи поне 2 часа в хладилник. 
***Ако се чудите дали си върви риба с ориз - ами да,  добре се съчетават. 
Който е хапвал суши и сашими ще се досети.    Останалите могат да ми се доверят :)) 

 





 А традиционно за празника у нас вече е готов и отлежава и шаран-плакия

Салата Цезар

 

        Отдавна се каня да споделя малко любими салати, но все ги отлагам като си казвам "какво пък толкова, салата"  още повече интернет е пълен с вариации  на такива. Веднага си признавам, че в тази обичам да слагам и авокадо,  но днешното реших да си го запазя за едно суши утре.  Това без точни пропорции е моят вариант на приготвянето и  може да е кощунство, но аншоа не слагам :) Този път е само със салата айсберг, но понякога смесвам с маруля. Пилешкото филе е печено на скара, но ако печете пиле, или пилешки бутчета, може да ползвате и от тях месо, ако случайно Ви остане. Още нещо да вметна :) случвало ми се е да коментираме с познати - мие ли се, или не, салатата айсберг, тъй като се продават опаковани. Аз съм от тия, дето ги мият - не листо по листо, защото  начупвам главата на едри парчета и ги накисвам за 10-на мин. в студена вода. 

       Салатата носи името на създателя си -  италианец емигрант в САЩ и Мексико, ресторантьорът Цезар Кардини. 

Продукти  за около 3 салати:

1 средна глава айсберг - ок 500 г
~400 г пилешко филе
2 шепи приготвени крутони  
2-3 щипки сол
пармезан, или грана падано

За соса: (който е повече, но дори да остане, може да се съхранява до седмица в бурканче)
жълтъците на 2 рохко сварени яйца (у нас човекът Стоев е отговорен за рохките яйца)
фино счукана скилидка чесън
2 с.л. сос Уорчестър
сокът от 1 лимон
2 с.л. мека горчица (медена)
щипка-две фино смлян черен пипер
щипка-две сух копър
1/2 ч.л.сол
1/2 ч.л.захар
100 мл олио и 60-70 мл зехтин

Приготвяне:
* Пилешкото филе се срязва на 2 пържоли, посолява, намазнява с малко олио или зехтин и изпича на с кара, или грил тиган. Като изстине се нарязва на хапки.
* Филии хляб  се намазват съвсем тънко с олио/ с четка, поръсват се с подправки , нарязват на кубчета и поставят в тава в загрята фурна да се запекат - отнема около 5 мин, ако не Ви се включва фурна за толкова време, може и на тиган. Тъй като много обичам крутони (вървят и на всяка супа), често си правя повече и прибирам в метална кутия след пълното им охлаждане. Подправките, които им поръсвам са: червен пипер, риган, мащерка, а от година насам и заатар.
* Всички продукти за соса се поставят в дълбока, тясна купа и пасират за минутка - получава се сос като майонеза. Принципно за салатата трябва да се ползва само зехтин, но ми идва прекалено наситен вкусът на маслините и смесвам с олио.
* В купа се нарязва/накъсва (както искате, аз я нарязвам) салатата, посолява се и разбърква.
* Разпределя се в 3-4 чинии, отгоре се поставя нарязаното пилешко филе и крутоните.
* Поръсва се със соса (не слагайте целия) и пармезана/грана падано - настърган, или на люспи. Предпочитам го на люспи, но имам да си ползвам още няколко пакета от Болоня, които не съм догледала, като купувам и вместо на люспи са с настъргано сирене.

Добавки извън всяка оригинална рецепта  чери домати, авокадо, черни едри стафиди, запечени нарязани бадеми. Парче синьо сирене, поставено и пасирано в соса. 

Сладко от бели череши

 

       Сладко от бели череши за пръв път опитах от приятел през далечната 2010 г :-) и мнението ми, че "все череша" се разби на пух и прах. Тук белите череши са голяма рядкост. Толкова, че я ги видя веднъж на година на пазара, я не.  Пролетта на 2018-та колежка ме уреди и тъкмо да ми ги донесе през деня, паднах, та си строших ръката и пак ми се разминаха. Миналата година купих, но.... изхвърлих, беше поръчка и не отворих торбата да ги видя вътре, а те изгниващи вече. 

       Стига толкова хронология :) Но се надявам занапред да   попадам по-често от  5 години на бели череши. Тези не са съвсем жълти, сорта им е жълто-червен, но пак са много сладки и ароматни. Вчера публикувах рецепта за  печено сладко от череши, днес белите ги направих по другия метод - с отложено варене :-) По двата начина може да се направи сладко с всякакъв вид череши и вишни, но този е по-подходящ за по-нежните светли плодчета. 

       И тъй като всяка година, като минава сезонът на сладката, аз се чудя дали да си купувам машинка за чистене на костилките, или не, ще споделя най-лесният начин, който открих за себе си тази пролет за почистването им. Пробвала съм разните джаджи, които продават, включително секретна игла, отвертка, фиба, клечки за суши. Става, пипкаво е и цапа. В групата ни във ФБ някой писа за сламка и пробвах :) Килограм и половина изчистих за 30 мин - една серия на "Приятели", без никакви поражения по покривката и по тениската ми. Само дето моите сламки бяха от онези био, картонените и всяка страна на сламката издържаше  на 10-на череши. Затова нарязах няколко сламки и щом се намокреше там и смачка - следващата. На страницата ми във ФБ се вижда. Но и разбрах къде продават метални сламки и със сигурност ще си купя, защото ми се иска и малко сладко от вишни да направя. За асортимент, пък и без друго последните 2-3 години правя сладката с минимално количество захар, или без. Излязоха 7 малки, различни по мл бурканчета, но общото количество на готовия продукт е ок 900 г 

 

Продукти: 

1,5 кг бели/светли череши 

300 г захар 

10 г лимонтозу 

Приготвяне: 

* Черешите се измиват, почистват от дръжките и костилките. 

* Поръсват се с половината количество захар и оставят на хладно да престоят 6-7 часа. 

* В тенджера се кипват 100 мл вода с останалото количество захар. Сиропът се вари 5 мин. 

* Прибавят се посипаните със захар череши и  когато всичко заври, се оставят да къкрят 5 мин. Разбъркват се съвсем внимателно, за да не се накъсват плодовете. През това време се образува и вдига пяна, която внимателно се обира. Това с добавянето на масло в края, което ще обере пяната и тя ще изчезне пробвах 2-3 пъти миналата година и нито веднъж не изчезна. Така че си обирам пяната :-) . 

* След като поври 5 мин. тенджерата се отстранява от котлона и оставя да се охлади напълно - около 2 часа. Това е всъщност дългата част  на правенето на това сладко - изчакването между трите етапа на варене и преди това със захарта. Степента на котлона при всяко поставяне да се вари е на мах

* Отново се поставя на котлона, изчаква да кипне, засичат се отново 5 мин и пак се обира пяната, а сладкото или се разбърква много внимателно, или не, защото всъщност няма нужда. 

* Отмества се от котлона и оставя да се охлади отново 2 часа. 

* Последният, трети път  се поставя на котлона да кипне, изчакват се 2-3 мин, прибавя се лимонтозуто, разбърква се !отново внимателно! и още горещо се насипва в приготвените сухи бурканчета. Които се затварят с капачка и обръщат на нея да изстиват - за ок 40-50 мин. 

Шоколадов сладкиш с банан и манго

      Шоколадов сладкиш посред лято :) Но това лято случвам все на сладки дини от близкия магазин, че прекаляваме с яденето им :) особено вечер. Затова днес се взех в ръце и направих сладкиш, с хапването на който няма притичване през час до 00. Пък и засища, не е като с динята. Сочен, влажен, шоколадов.... Друг път го правя с пюре от ябълки, но днес е с манго  :) този плод тази година го купувам често, след като го открих за суши-то. Има плодове и зеленчуци, които не обичаме много у дома, но ги купувам за някакви си ястия и после им търся приложение. Така и с мангото - обирам месестата част, пюрирам и ползвам в кремчета и сладкиши. Този сладкиш е без яйца и масло, което го прави подходящ и за пости.  

 Продукти за тава  ~18/27 см:

2 средни, много добре узрели банана 

3/4 ч.ч. кафява захар 

100 г пюре от манго***

1/3 ч.ч. вода 

1 ч.л. оцет 

1 и 1/3 ч.ч. брашно 

1/4 ч.ч. черно какао 

1/2 ч.л. сол

1 ч.л. сода за хляб 

30мл олио (от гроздовите семки няма миризма)

80 г шоколад с висок % съдържание на какао, или шоколадови капки за печене.

чашата е с вместимост 240 мл. 

***Мангото и бананите имат много приятен аромат. В хранителните магазини има детски нектари - дозички, по 90-100мл, които са много подходящи за този сладкиш

Приготвяне:

* Фурната се загрява на 180*С.

* Шоколадът се нарязва на дребно (предпочитам капки, че са готови за ползване).

* Бананите се пасират. 

* Захарта се смесва с  двата вида  пюретата; прибавят се олиото и водата и разбърква. 

* На лист хартия, или в друга купа се смесват брашното, какаото и солта, шоколадът. 

* Прибавят се към банановата смес и обърква, докато поеме сухите съставки. 

* Накрая се прибавя содата за хляб, угасена в оцета и разбърква за последен път :)

* Изсипва се в тава с размери ок. 18/27 см., застлана с хартия за печене, или намаслена. 

* Пече се малко под средното ниво на фурната за ок 20 мин - или проба с дървено шишче в сладкиша, по което не трябва да има полепнало тесто. Шоколад, като в случая - може   Ако решите, че не е допечен и изпечете до сухо - ще стане сух. Пробвала съм :) Ако искате сух сладкиш - изберете друга рецепта.  Този трябва да остане влажен в средата. 

 

Мезето на авджи Стоев :)

Това да се счита като почерпка за оня юбилей за 700-те пуликации    , който мина с едни печени картофи. Истинска канибалска. Любимото мезе на Мише от ранна детска възраст. Когато се събрахме много се изненадах, защото не се суши - само се осолява, но после тати заключи философски - "то е като сланината, при която слагаме в качето по някоя мръвка" (тогава сланината се правеше в малко дървено качЕ). Долу-горе същото е, само дето това не е толкова "мокро" като онова при сланината. 
Суровото месо не е за притеснение, тъй като:
не е топлинно обработено, но е кулинарно обработено - солта го "готви" -  разгражда колагена (белтъка) в месото (не е кърваво; "изпича" се);  солта прониква в месото и убива разните бактерии, ако ги има - пържолите се режат дебели  ок. 1.5 см. 

Солено е; но е мезе все пак. Не се яде с лъжицата  както се опитват някои хора.
Чисто месце. От рибица. Дори име си няма милото, та ще си остане 

Сурово-солено месо 

Главния :) продукт е свинска рибица (контрафиле) - сухо и крехко месо без сухожилия.  Може и да става с друго месо, но не съм пробвала. И тъй като го правя с прясно месо, ще чакам следващото домашно :) 

Сол, черен пипер, кимион. 

Рибицата се нарязва на пържоли с дебелина ок. 1.5 см. ( чак с шублер не измервам, на око :)) 
Поръсва се обилно със сол (но не  чак до побеляване) от двете страни. 
Пържолите се нареждат в чиния, може и да се  застъпят, но да бъдат в единия край на чинията. Тя се поставя под наклон така, че месото да се отцежда в свободната и част. 
Така се оставя за 24 часа в хладилник. 
Обира се отцедената течност и пържолите отново посоляват (вече нормално, като за печене) от двете страни и оставят под наклон в хладилник за 24 часа. 
Това упражнение се  повтаря още веднъж - на третите 24 часа месото е спряло да пуска сокове и няма нищо за отцеждане. 
Поръсват се от двете страни още веднъж със сол и с подправките, нареждат се на един ред в чинията и отново в хладилника :) на студено за още 24 часа, през което време се обръщат 2-3 пъти. Така горния слой засъхва  малко. 


После си режем на дъската кубчета като зарчета и си казваме наздраве 


В свежо фолио или торбичка се съхранява спокойно до 10 дни (за повече не мога да кажа), но когато сме правили по-голямо количество (от половин рибица) прибирах във фризера, добре опаковани. Тъй като месото е добре осолено, когато се наложи да измисля бързо мезе изваждам и оставям 15 мин. на стайна Т* - готово е за хапване. 

и да се изфукам (най-после) с  новите си  солница и пиперница - подарък от приятел.
Мила Роси, сърдечно благодаря за  светлеещите мелнички.  Много приятна изненада беше! Голяма занимавка са, дори да не се налага посоляване, някои хора пак си ръсят