Салата от пиле с авокадо

      Мдаааа,  оказва се, че  почти всекидневно  на нашата маса. имаме  авокадо. Този плод (който ядем като зеленчук  основно на  пастети и като добавка в салати, а е с вкус на ядки) доста ми се опъна преди години, но в крайна сметка след като му дадох последен шанс с един дип със сирене и авокадо и  взе, че ми хареса.  Трайно. Авджи Стоев го яде заради многото му полезности, младите  Стоеви харесаха заради салцата към пилешките фахити и сега Н.С. го яде на всяка салата. Но вчера  и другото ни девойче много приятно ме изненада, като хареса тази салата с пилешко месо  и авокадо. Категорично заяви поне 2 пъти. 



      Съвсем самостоялно  открих, че  при нас се продават поне 3-4  сорта  от този плод, наричан още "алигаторова круша".  А на нас ни харесват всички,  освен лилавия, по възможност с големина от 240 до 300 г  . 
      И тъй като до тук публикацията става по-дълга (заради снимките е  :))) от приготвянето на салата, ето "рецептата", която търпи разни импровизации. Но аз смятам да я следвам, щом девойките и авджи Стоев  я харесаха точно така.  Ще прослушаме и младши, когато се прибере. 

Продукти: 
1 авокадо  (меко, но не прекалено и здраво***)
~ 300 г. сварено/ печено пилешко месо 
~ 50 г. синьо сирене 
1 лъжица нарязан копър 
2-3 скилидки чесън 
сок от половин лимон/лайм 
1/2 ч.ч. сварена сладка царевица 
~ 100 г. майонеза и 2 с.л. цедено мляко (може и само майонеза, но авокадото е достатъчно мазен плод ) 
сол на вкус 

Приготвяне:
* Пилешкото месо се нарязва на кубчета; 
* Сиренето се натрошава съвсем ситно; 
* Скилидките чесън се пасират, счукват, или наситняват;
* Авокадото се разполовява на две и му се  изважда костилката. Ако ще се пълни в кората - тя се запазва, ако ли не - може да си го обелите както ви харесва. 
* Внимателно се изважда месестата част и нарязва.  (може да се ползва малка лъжичка, аз имам специална за топчета от плодове и зеленчуци). 
* Всичко се поставя в купа, прибавя се и лимоновия сок, сол на вкус  и обърква много внимателно, за да не стане авокадото на пюре. 

* Може да се сервира в останалите кори от авокадото, може и в листа от айсберг или друга салата,  или както там ви харесва :)  Но салатата е вкусна студена, затова  може да я приберете в хладилник преди да поднесете, или продуктите, с които правите да са ви студени. 

*** Авокадото трябва да е меко на пипане, за да се яде, но здраво. Иначе хрупа :)  Понякога в магазина попадам на разни, които са толкова  опипвани, че имат петна от натиск по тях. Затова предпочитам да си избера твърди и здрави, а в къщи на стайна температура  при ябълките - то си омеква. Е, пак го опипвам да видя дали е готово :) но не го стискам.  

Кюфтета с месо от наденица, гъби и тиквени семки

Някой да не обича кюфтета?   Поне у нас няма такива хора. Основните кюфтета, които най-много тачим са тези на скара, пържените кюфтета, но харесваме и  разнообразието от кюфтета с прошуто (снощи много се харесаха на едното ни девойче, което не беше ги опитвало), болярски кюфтета, зрази (пълнени кюфтета всякакви), или пък панирани като шницели.   И пак у нас :) всички имаме едни спомени от приготвянето и пълненето на суджуци и луканки, когато задължително пробваме  дали е вкусна каймата за тях в прясно изпечени кюфтета. А в един по-късен етап, когато при манипулацията  мерданене  на въпросните суджуци спукаме някой,  внимателно измъкваме топче кайма и печем, намазана на филия. Принцеси, или странджанки, така да се каже.   
Сигурна съм, че тези дегустации съвсем не са били само у нас :)  И тъкмо си мислех, че тази година нямаме спукан суджук, когато се оказа, че свършили тънките ни черва  любимите ни  чирпански наденички. и половината кайма за пълненето остана.
Е, тогава се сетих, че великия и най-любим кулинарен идол Жак Пепен показваше рецепта за кюфтета от наденички, която се оказа в книгата му.  Така стигнах до тези кюфтета от наденица с гъби и тиквени семки и възнамерявам скоро да ги направя пак. Кюфтета като кюфтета, но от каймата за суджуци или наденици  те са по-пикантни и ароматни :), а представете си ги и обогатени с аромата на печени тиквени семки.  Непременно ги опитайте - продават се сурови суджуци за сушене, а ако искате да знаете от какво месо е направена - купете си го, смелете, подправете и омесете - или както горните суджуци, или както каймата за чирпански наденички.  Рецептата почти изцяло съм спазила, но коя съм аз, за да не се доверя на вкуса на великия Пепен

Продукти: 
~600 г месо от наденица (люта или не -по желание; или овкусено смляно месо като за наденици
3 с.л. белени тиквени семки 
~ 250 г. гъби (печурка)
средата на 3 филии бял хляб 
3-4 скилидки чесън 
1/2 връзка магданоз 
шепичка нарязани зелени пера на пресен лук 
1 с.л. едросмлян червен пипер (лют или сладък - по желание) 
щипка-две сол 

2-3 с.л. олио/зехтин  за пържене 

За гарниране - полента (по желание):
1/2 ч.ч. царевичен грис (на опаковките на пакетите  пише "качамак") 
1 ч.ч. бульон (пилешки) 
1 ч.ч. прясно мляко 
сол  и 2 лъжици масло 

Приготвяне: 

* Филиите хляб се нарязват на ситни кубчета (0.5 см) 

* Гъбите се нарязват на тънки филии/ивички.

* Тиквените семки се запичат на сух тиган за кратко, колкото да замиришат на печено :) 

* Нарязват се ситно чесъна и скилидките магданоз. 

* Всичко се поставя в голяма купа  и омесва добре. 

* С мокри ръце се оформят кюфтета (сравнително големи, трябваше да е 1 в порция, но времето ми не позволяваше да пържа по 1 кюфте в тигана. Важно е да не са малки, а големи, за да останат сочни :)) ). 

* Пържат се до зачервяване от двете страни;  в сгорещена мазнина в тиган,  който се захлупва с капак, за да могат да се задушават, докато се пържат  - по около 3 минути от всяка страна.  

* Сервират се с гарнитура по желание, но моето беше да направя полента, както е по рецептата :) 

Приготвяне на полентата:

И не е качамак  :) да напомня пак. Хората, които познават  истинския качамак,  знаят разликата. Затова този готов продукт за мен е полента :)

 * Млякото и бульона се кипват, прибавя се солта и изсипва царевичния грис. 

* Бърка се енергично,  на слаб котлон, докато се сгъсти и поеме течността - около 4-5 мин.

* Прибавя се маслото, обърква, докато се разтопи в сместа.  

* Разпределя се в 4 чинии, а когато се охлади върху нея се поставят готовите изпържени кюфтета. 

Огретен от картофи с броколи

      Наскоро една приятелка (Ели Драгомирова) ме  нарече броколифилка   ама каква дума измисли само за случая.   Всеки има право да собствен вкус, дори да е лош :) казва една поговорка, но е истина, че вкусът се култивира - както авокадото неколкократно бях отписала, така сега почти всяка вечер прибавям от него в салатата, или правя на пастет от авокадо със сирене. 
      Истина е, че този зеленчук го бях отписала, заради лошата миризма, която се разнася, докато се вари. Но няколко пъти стиснах носа заради младите човеци, да им направя задушени зеленчуци,  после не само, че направих  за гарнитура сотираните броколи по Роси, ами ги и опитах. Е, не беше зле. С масло, кашкавал, чесън.. ядват се :) После и фритата правих със зеленчуци, но за нея - друг път, да не прекалявам в първите дни на новата година само безмесни храни да показвам.  Не стои много добре този огретен на снимка, но пък в това лошо време, със сапунерка - толкова :) Важното е, че за вкуса гарантирам. И да, дори месоядният авджи Стоев поиска парченце за обяд да му оставя. 

Продукти: 
~ 1 кг картофи 
1 глава ~ 0,5 кг броколи 
3 моркова 
~ 200 г грах  
сол 

~ 200 г сирене  (краве ) 
~ 150 г топено сирене 
3 яйца 
250 мл готварска течна сметана 
1/2 пак масло (60г) 
черен пипер 

~ 200 г кашкавал 

Приготвяне: 
* Картофите се обелват и сваряват цели в подсолена вода.  Отцеждат се и нарязват на едри кубчета. 
* Главата броколи се почиства и разделя на розички. 
* Заедно с морковите и граха се пускат във вряща подсолена вода и варят 7-8 мин. Отцеждат се. 
* Тавата, в която ще се пече огретена се намазва  обилно с маслото. 
* Поставят се нарязаните картофи, върху тях зеленчуците и натрошеното/начупено сирене.  Поръсва се с черния пипер. 
* Яйцата се разбиват със сметаната и сипват върху зеленчуците; кашкавала се настъргва отгоре. 
* Пече се във фурната до зачервяване - в загрята фурна на 200* за около 15 мин, а поставена тавата в студена фурна - отнема около 35 мин., докато се зачерви така апетитно :) 

ПП: Долната снимка е с картофи, червен картоф, броколи, чери домати отгоре под кашкавала и тук там наденица. 

Честита Нова година!

Честита да е Новата 2015 година! 

Да е добра и успешна; да е здрава, спорна и щастлива!

Да бъде мирна и изпълнена с много сбъднати мечти и безброй поводи за радост и усмивки! 

И нека хората, които обичаме, са винаги до нас! 

Честито Рождество Христово!

Честито Рождество!
Нека има във всеки дом искрица надежда, вяра в доброто, късмет и сбъднати мечти, успехи и благополучие!
Здраве и любов на всички вас и хората, които обичате!

Хубави и светли Коледни празници! 

Пържено свинско месо с праз

     

(горната чиния е с червен пипер, без гъбите. Така е любимо на мен :) 

Една много простичка и бърза рецепта за свинско месо. Не може да се каже,  че месото е пържено, защото е задушено в тенджерата, но който иска може да си го запържи (преди време така го правех).  А броколите (  мдаааа проядохме броколи покрай една фритата със зеленчуци, но за нея - в следващите дни, Само дето докато се варят миришат повече и от киселото зеле) за гарнитура са по тази рецепта на Роси за сотирани броколи. Сърдечно ти благодаря, Роси, не само ни харесаха, ама и ги повторих . 

  

Продукти (за 4-5 порции): 
~ 1кг свинско месо (крехко - бут, филе, или врат) 
3 стръка праз 
50-60 мл соев сос 
~ 100 мл вино и 2-3 с.л. оцет 
сол на вкус 
олио (на сухо месо ~ 6-7 лъжици, на по-тлъсто - 2-3 лъжици)
черен  пипер, кимион 

гъби (тук ~ 250 г кладница) 
червен пипер - по желание 

Приготвяне: 
* Месото се нарязва на хапки (не големи). 
* Поставя се в тиган с капак ( или тенджера) заедно с мазнината, прибавя се  соевия сос и задушава на тих огън ( под капак), докато  се изпари течността от месото. 
* Празът се нарязва на ситно (сега тук някои хора си го обичат на едро нарязан, но ние го предпочитаме ситно, за да може да се поразтопи по време на готвене).
* Прибавя се към месото, заедно с половината вино и отново задушава, докато се изпари течността.    тази "процедура" с виното се повтаря още веднъж, защото ако се сложи наведнъж цялото количество вино, месото ще се вари, което не е желателно. Затова го прибавям на 2-3 пъти. 
* При последното прибавяне на виното се прибавят оцета (и нарязаните гъби)  и червения пипер, посолява се вече на вкус и отново всичко задушава, докато пак остане на мазнина. 
* Поръсва се с подправките, затваря се с капака,  отмества се тенджерата от котлона и оставя 5-10 мин., преди да се разпредели в  чиниите :)  Много подходяща гарнитура са туршия, или кисели краставички, но този път - както писах  горе - си го хапвахме с броколи соте по Роси    

   Вкусните неща са простички, но  точно пък при тези мръвчици има и гъби (кладница) по желание на   компанията. 

Локумки с мая

      В сезона на голямото около Коледно сладкоправене  се сетих за тези локумки с мая (Донка -записвани в тетрадката преди много години с името на този, от който съм ги научила). После обаче девойчето Жул внесе сладките тути-фрути  (локумки) и тези някак поизостанаха. Днес видях локумките с мая на Дарина и се сетих за тези  Я да си ги покажа, пък да видим дали ще стигна до тях да направя, че съм заложила 2 други вида вече. 

Локумки с мая 

Продукти: ( ок. 50бр.) 

180мл разтопена свинска мас
100мл топла вода 
21 г. прясна мая
щипка сол 
50-60г захар /или 1 ч л подсладител/
ок. 350-400гр брашно - за меко еластично тесто 

локум за пълнеж / или мармалад/

~150 г пудра захар за овалване

Приготвяне:

* Маята се разтваря с топлата вода, солта и захарта.
* Прибавят се разтопената мас и брашното, обърква добре с лъжица.
* Добавя се брашно докато сместа  стане на топка, след което с ръце се доизмесва - трябва да е меко тесто.
* Покрива се за 20-30 мин. да почине.
* Късат се малки топчета, които се овалват добре с ръце и в средата на всяко се поставя парче локум, или малко топче мармалад (може и с ядка) - предварително може да се оформят топчета от мармалада и поставят в камера на хладилник да позамръзнат.  
* Нареждат се на хартия за печене.
* Пекат се в загрятата вече  фурна на 180* - до бледо порозовяване. Внимавайте да не препечете, защото ще станат сухи - маслените теста се пекът бързо, до съвсем лека смяна на цвета. 
* Още топли се поръсват с пудрата захар и покриват, докато изстинат. 

Морковени мъфини

      Кексчета, мъфини, или къпкейк? Тъй като много често ги правя в къщи, се опитвам да  разясня на домашните кое какво е.... Не, че държат да знаят, но за обща култура :)
Тези малки кексчета са  както чудесна закуска в сладък или солен вариант  за забързано ежедневие, така и колоритна украса за  всяко празнично събитие. Много удобни за пътуване, да си вземеш в чантата за работа, или  на  закуска - мъфините и къпкейковете са любими на малки и големи около мен. Пиенето на сутрешното кафе с обикновен мъфин, или с  гарнирано с крем кексче ти дава решителност да се впуснеш в работния ден дори да е петък :)  
И почти никой не прави разлика между мъфините и къпкейковете.  Което не означава, че няма :) 

Съвсем накратко :)      Основната разлика между тях   е в начина на приготвяне на тестото - при къпкейковете винаги първо се разбива на пухкав крем маслото със захарта и след това се прибавят останалите продукти, а при мъфините технологията изисква да се смесят сухите и морките съставки отделно и след това да се обединят и разбият до получаването на тестото.   И тук малките кексчета биват наричани вече мъфини ( от английски muffins).  Най-най-най-лесните  сладкишчета, които правим :)  

       Къпкейковете (cup-чаша и  cake-торта) се правят с краве масло, а мъфините - с масло, или олио. Ако ви притеснява аромата на слънчогледовото олио - ползвайте такова от гроздови семки (препоръка на Роси) 

     От тези разлики следва и разликата във вкуса им - къпкейковете са по-пухкави и въздушни, а на  мъфините  тестото е по-тежко и плътно, с по-изявен хлебен вкус и в него могат да бъдат добавени ядки, шоколад  .... и други добавки, каквито се сетите. 

     И нищо, че тези кексчета, които днес ще покажа са с крем, те са си мъфини - просто украсени. И приготвени с олио. Лично на мен много повече ми харесва текстурата им, когато са с олио - остават по-дълго време меки. Ако останат. Много обичам бързината на тяхното приготвяне - мокри съставки... сухи съставки.... Но пък могат да внесат достатъчно празнично настроение с повод , или без. 

      В приготвянето на рецептата използвах уреда Tefal Fresh Express+-  универсален уред за стъргане и рязане. С негова помощ настъргах морковите ма мъфините за минутка и без притеснение за връхчетата на  пръстите от острите зъби и ножове на обикновеното ренде . И пак ще кажа, че независимо на какво ренде стържете зеленчуците и плодовете - гледайте да е остро, за да се стържат те самите, вместо да се мачкат. Не мога да не включа и морковите в правенето им, тъй като мъфини с моркови през зимата са ни много любими :) затова - още един модел 

Мъфини с моркови 

Продукти за 18 бр.  (чашата е от 240мл!)

2 яйца 

3/4 ч.ч. захар 

1/3 ч.ч. олио 

1/3 ч.ч. ябълков сок 

2/3 ч.ч. прясно мляко 

1 ч.л. канела 

1 ч.ч. фино настъргани моркови

1/3 ч.ч. едро смлени орехи

2 и 1/2 ч.ч. брашно 

1 пак. бакпулвер  (10г) 

шипка сода за хляб ( с 2 пръста :))) 

За крема: 

1 кутия крема сирене (безсолно, Филаделфия лайт тук) 

3 с.л. пудра захар 

2 с.л. меко краве масло 

Приготвяне: 

* Фурната се загрява на 180* 

* Морковите се настъргват  ( фината жълта  приставка на Tefal Fresh Express+) 

* Яйцата се разбиват със захарта (с телта за яйца, не с миксер). 

* Прибавя се морковената  каша, олиото, прясното мляко, ябълковия сок  и разбърква след всяко прибавяне на продукт.. 

* Брашното се смесва с канелата, орехите,  бакпулвера и содата,   и прибавя на 2-3 пъти към сместа.   

* Разпределя се сместа във форма за мъфини (или намаслени, или с поставени хартиени капсули)  - 2/3 от нивото им; поръсват се отгоре с другата част от орехите и пекат ва загрятата фурна .......... до пробата със суха клечка.   Около 25-30 мин. 

* Оставят се да се охладят напълно, преди да се гарнират с крема. 

Приготвяне на крема: 

* В дълбока в купа за разбиване  се поставят крема сиренето, захарта и маслото.
* Разбиват се добре :) И внимавайте да не свърши крема, докато стане време за гарниране на кексчетата :) 

Минестроне

      "Минестроне" е наименованието за зеленчукова  супа в италианската кухня.  Голямата част от вариантите на супата са вегетариански, но има и такива, които включват използването на месо - ситно нарязано свинско месо, панчета, или прошуто. Продуктите могат да варират до безкрайност - зависи от вкуса, сезона и наличните такива. Основните задължителни продукти - освен  сезонните зеленчуци са  боб, лук, целина, моркови, бульон, а в края  готвенето се добавя паста, или ориз. Нещо като нашата градинарска супа, но обогатена с паста, пармезан и босилек.  Поне така пише в книгите . 
      За мен приготвянето на зеленчуците за тази супа   беше възможност да изпробвам и всичките приставки на рендето  Fresh EXPRESS+ на Тефал, което се справи съвсем бързо с рязането и настъргването им в различните размери  Навсякъде си признавам, че оценявам високо помощта на тези домашни помощници, без които също се справяме,  но защо да не си улесним работата и престоя в кухнята, щом може.....

      Днес е ред на тази  гъста, бистра, богата и питателна супа,  която съм се постарала да приготвя със сезонни зеленчуци (е, извън тиквичката, но те са вече целогодишно на пазара).  Цяло лято отлежава  в плановете ми да я направя и опитаме (тъй като у нас супите са все със застройки и 90% с мЕсо),  но последните студени седмици си казаха думата и изстреляха  рецептата към реализация. И вместо да се обяснявам повече , по-добре да пристъпя към написването на тази здравословна (мдааааа...) и засищаща рецепта за една голяма тенджера Минестроне, в  която къкрят много витамини и е смесица от аромати и вкусове. И която ще утоли глада ви по всяко време  Ако не сте опитвали тази супа, сега и в предстоящата зима е моментът да го направите - когато организмът има нужда от топлина и енергия. И макар в тази рецепта да отсъства месото, ще си набавим нужните калории от растителните белтъчини, изобилстващи в супата. 

Наистина се получава голямо количество, тъй като зеленчуците са няколко вида и колкото и малко да слагах :) Пак излезе много, около 7-8 купи :) 

Продукти: 
1 глава лук  и 3-4 ск. чесън
2 картофа
2 моркова
1/2 малка глава целина
1 пащърнак (малък, колкото морков)
~250 г сварен зрял боб ( консерва)
~ 150г грах 
~200г карфиол
~ 200г зеле 
1 малка чушка
2 малки тиквички 
~ 100 мл зехтин (може и олио, ама нека да бъде по средиземноморски :)) 
~  150 г къса паста (фарфале)
босилек 
сол и черен пипер на вкус
1 л. зеленчуков бульон (бих сложила месен, другия път) 

пармезан за поръсване (по желание)

Приготвяне: 
* Всички зеленчуци се почистват, белят от корите и  измиват.
* Лукът и чесъна се нарязват на дребно. 
* Карфиола се накъсва на дребни розички.
* Всички останали зеленчуци  се  нарязват  на кръгчета с  приставката на рендето Fresh EXPRESS+  за рязане на зеленчуци 

* В тенджера се поставят  зехтина и лука и  запържва/задушава за около 2- 3мин. 
* Прибавят се скилидките чесън, разбърква се  минутка и налива бульона, заедно с още 1 л. вода. 
* Поставят се всички зеленчуци  и се посолява. 
* Затваря се тенджерата и се оставя супата да ври тихо, около час - докато омекнат всички зеленчуците  и супата да стане гъста. 
* Прибавя се пастата, сварените, или замразени  боб и грах  и ври още около 7-8 мин., според указанията на опаковката на пастата. 
* При необходимост се прибавя още вода, защото пастата допълнително сгъстява супата.
* Когато е готова, тенджерата се отстранява от котлона, а супата  поръсва се с босилек и черен пипер. 
* Преди да се сервира в купичките се настъргва пармезан по желание. 

* Може да се сервира както топла, така и студена - вкусна е и в двата случая, но когато е гореща, или топла, аромата на пармезана се разнася из цялата стая.