Морковени мъфини

      Кексчета, мъфини, или къпкейк? Тъй като много често ги правя в къщи, се опитвам да  разясня на домашните кое какво е.... Не, че държат да знаят, но за обща култура :)
Тези малки кексчета са  както чудесна закуска в сладък или солен вариант  за забързано ежедневие, така и колоритна украса за  всяко празнично събитие. Много удобни за пътуване, да си вземеш в чантата за работа, или  на  закуска - мъфините и къпкейковете са любими на малки и големи около мен. Пиенето на сутрешното кафе с обикновен мъфин, или с  гарнирано с крем кексче ти дава решителност да се впуснеш в работния ден дори да е петък :)  
И почти никой не прави разлика между мъфините и къпкейковете.  Което не означава, че няма :) 

Съвсем накратко :)      Основната разлика между тях   е в начина на приготвяне на тестото - при къпкейковете винаги първо се разбива на пухкав крем маслото със захарта и след това се прибавят останалите продукти, а при мъфините технологията изисква да се смесят сухите и морките съставки отделно и след това да се обединят и разбият до получаването на тестото.   И тук малките кексчета биват наричани вече мъфини ( от английски muffins).  Най-най-най-лесните  сладкишчета, които правим :)  

       Къпкейковете (cup-чаша и  cake-торта) се правят с краве масло, а мъфините - с масло, или олио. Ако ви притеснява аромата на слънчогледовото олио - ползвайте такова от гроздови семки (препоръка на Роси) 

     От тези разлики следва и разликата във вкуса им - къпкейковете са по-пухкави и въздушни, а на  мъфините  тестото е по-тежко и плътно, с по-изявен хлебен вкус и в него могат да бъдат добавени ядки, шоколад  .... и други добавки, каквито се сетите. 

     И нищо, че тези кексчета, които днес ще покажа са с крем, те са си мъфини - просто украсени. И приготвени с олио. Лично на мен много повече ми харесва текстурата им, когато са с олио - остават по-дълго време меки. Ако останат. Много обичам бързината на тяхното приготвяне - мокри съставки... сухи съставки.... Но пък могат да внесат достатъчно празнично настроение с повод , или без. 

      В приготвянето на рецептата използвах уреда Tefal Fresh Express+-  универсален уред за стъргане и рязане. С негова помощ настъргах морковите ма мъфините за минутка и без притеснение за връхчетата на  пръстите от острите зъби и ножове на обикновеното ренде . И пак ще кажа, че независимо на какво ренде стържете зеленчуците и плодовете - гледайте да е остро, за да се стържат те самите, вместо да се мачкат. Не мога да не включа и морковите в правенето им, тъй като мъфини с моркови през зимата са ни много любими :) затова - още един модел 

Мъфини с моркови 

Продукти за 18 бр.  (чашата е от 240мл!)

2 яйца 

3/4 ч.ч. захар 

1/3 ч.ч. олио 

1/3 ч.ч. ябълков сок 

2/3 ч.ч. прясно мляко 

1 ч.л. канела 

1 ч.ч. фино настъргани моркови

1/3 ч.ч. едро смлени орехи

2 и 1/2 ч.ч. брашно 

1 пак. бакпулвер  (10г) 

шипка сода за хляб ( с 2 пръста :))) 

За крема: 

1 кутия крема сирене (безсолно, Филаделфия лайт тук) 

3 с.л. пудра захар 

2 с.л. меко краве масло 

Приготвяне: 

* Фурната се загрява на 180* 

* Морковите се настъргват  ( фината жълта  приставка на Tefal Fresh Express+) 

* Яйцата се разбиват със захарта (с телта за яйца, не с миксер). 

* Прибавя се морковената  каша, олиото, прясното мляко, ябълковия сок  и разбърква след всяко прибавяне на продукт.. 

* Брашното се смесва с канелата, орехите,  бакпулвера и содата,   и прибавя на 2-3 пъти към сместа.   

* Разпределя се сместа във форма за мъфини (или намаслени, или с поставени хартиени капсули)  - 2/3 от нивото им; поръсват се отгоре с другата част от орехите и пекат ва загрятата фурна .......... до пробата със суха клечка.   Около 25-30 мин. 

* Оставят се да се охладят напълно, преди да се гарнират с крема. 

Приготвяне на крема: 

* В дълбока в купа за разбиване  се поставят крема сиренето, захарта и маслото.
* Разбиват се добре :) И внимавайте да не свърши крема, докато стане време за гарниране на кексчетата :) 

Приключение в света на соковете и Морковени мъфини

     Днес ще направя един голям завой в насочеността на блога  си  и  ще ви споделя какво аз знам за лечебната сила на соковете на плодовете и зеленчуците. Шепа хора (само наши много близки приятели) знаят, че преди години, пиейки едни хапчета за понижаване на холестерол, категоризирани от кардиолога  като "Мерцедеса на хапчетата  за триглицеридите", у нас се появи проблем с черен дроб, тъй като ония същите мерцедеси се резорбираха през него. И така се почна хапче за това, хапче за онова, докато в един момент нямаш нужда от закуска, защото шепа хапчета са те заситили.  
    Тогава на М.С. попадна една - смея да кажа "вълшебна книга" - "Енциклопедия на лечебните сокове" на Джон Хайнерман, в която беше описано кой зеленчук или кой плод с какви ензими, витамини, минерали и т.н. е наситен. А добре известно е, че суровата растителна храна е най-богата на тези биологично активни вещества.  Ние сме свикнали да я употребяваме в суров вид (ядем плодове, зеленчуци); във вид на сокове; във вид на салата и във вид на термообработени блюда. 
     Всеки от посочените начини има своите достойнства и недостатъци - в суров вид всички знаем, че задължително е условието добре да се сдъвче плода или зеленчука. Употребата на зеленчуците под формата на салати  е може би най-разпространена -  салатите обикновено ги хрупаме с обяда, с вечерята или с аперитива, но салатите са подходящи най-вече за хора, които имат добра храносмилателна система. 


      Употребата на растителна храна във вид на свежи сокове обаче има много предимства пред останалите начини: Соковете се усвояват много бързо от организма, като минимално натоварват храносмилателната система - в тях почти няма целулоза). С пиенето на прясно изцедени сокове може много по-бързо да се възстанови дефицитът от недостигащите вещества, да се насити организмът с ензими, витамини и минерали. А най-удобното е, че могат да се комбинират.  Препоръчително е прясноприготвените сокове да се употребяват веднага. (и на гладно). В противен случай те започват да се окисляват от въздуха; да се разлагат под въздействието на светлината и след 10-15 мин.  са изгубили много от лечебните си свойства.  Плодовите сокове спомагат главно за пречистване на организма, а зеленчуковите - за храна на тъканите.
     За горната информация специална благодарност на  авджи Стоев  тъй  като за съжаление аз освен сокове от плодове други не пия, но той и девойчето Жул си приготвят фрешове  от различни зеленчуци  и плодове (аз се възползвам от оставаща целулоза след производството на сок, но за това- по-нататък).  
    Наздраве

    Употребата на сокове има само 3 недостатъка: 
1.  необходима е хубава сокоизстисквачка
2.  тя трябва да се мие веднага след употреба 
3.  относително големите загуби при преработката на зеленчуците и плодовете. 

т.2. е намерила решение у нас. 
т.3. - вижте мъфините по-долу. Соковете е ясно, всеки си пие, но с  останалата "целулоза" винаги може да си направите и нещо "по-твърдо" за ядене (тук вече ие реч за термично обработената  растителна храна)  в зависимост от продукта  мъфини, сладка  или солена баница, щрудели, или да прибавите в ястия - например - спанак с ориз, с яйца,  с картофи; кюфтенца от моркови - дори с пилешко месо , от тиквички или краставици; спаначени кюфтета.....   Само прибирате отделената каша от контейнера, готвите веднага, или събирате 1- 2 части в плик и съхранявате във фризер. Е, фира винаги има - не всичко може да се прибере, но и това, което може да се направи не е малко. 

по т.1 - нашата сокоизстисквачка  не е в първа младост и напоследък е толкова шумна, та госпожицата се оплаква, че будилник не и трябва.  
   Затова, когато ми предложиха да тествам  новата Philips Avance Juicer & Citrus Press,  не мислих дълго  и приех.  Най-малкото щях да сравня със старата и да проверя наистина ли изцежда сока толкова добре, колкото обещават. Ами :) честно казано - така е.  Кашата, която остава в  контейнера е толкова суха, че събирах на топка с ръка, без да тече нищо от нея. Много бърза, много тиха и много ефективно работи. Като предимство е широкия улей, който поема цяла ябълка, без да се налага да се реже на части, а морковите се събират по 3-4 наведнъж.  

Фибрите от плодовете и зеленчуците не засядат толкова лесно в мрежата на цедката и тя може да се измива лесно  дори с обикновена гъба за чинии и топла вода. Philips Avance Juicer & Citrus Press   има и приставка за цитрусов сок, с която се заиграхме с няколко лимона, гледайки с интерес как от половинката лимон оставаше само кората и бялата част под нея. Перфектно изцеждане само с придържането на плода с ръка! 

    Тестването започнахме с любимия сок на девойчето - от моркови. Дори тя знае, че сока от моркови, с високото си съдържание на вит. Е ,  повишава защитните сили на организма срещу инфекции на очите  (целодневно висене пред компютър или тв). Той действа противоинфекциозно и на  пътеката уши-нос-гърло; богат е на натурален бета каротин, който се преработва от организма на витамин А, играещ важна роля в процеса за регенерацията на кожата и не на последно място  витамин А е антиоксидант.    препоръчителната доза е 3 до 4 чаени чаши седмично, ако сока е само от моркови. Ако се използва в комбинация или като основа за други сокове (не повече от 100мл. на ден) - тогава може да се употребява всекидневно.

Ето няколко сока от моркови, които са с дълъг стаж у нас, а не изискват кой знае какви усилия: 
- 4 средни  моркова (около 250гр.) и сока на половин лимон. С Philips Avance Juicer & Citrus Press, измиването на морковите и смяната на приставката за цитрусови плодове това отнема 2 минути. Бабино лекарство за заздравяване корените на косата :)
- сока на 3-4 моркова с 1 с.л. мед е пак от алтернативната медицина за зимните месеци при простуда и кашлица.  Но не повече от 300 мл. сок на ден.

И тъй като останалата каша  след изцеждането на морковите с Philips Avance Juicer & Citrus Press, е доста суха, ние  си направихме с нея 

Мъфини с моркови и мед 

Продукти за 18 бр.:
240 гр. изцедена каша от моркови (ако нямате под ръка сокоизстисквачка - 4-5 големи моркова, настъргани на ситно ренде и много добре отцедени от сока)
2 яйца 
80 гр. масло
80 мл олио 
200 мл прясно мляко 
20 мл. сок от лимон (на половин лимон сока е) 
100 гр. захар
50 гр. мед 
1 ч.л. канела 
1 бакпулвер (10гр)
1 каф. лъж. сода за хляб
40 + 40 гр. едро смлени орехови ядки 
240 гр. брашно. 

Приготвяне: 
* Фурната се загрява на 180*

* Яйцата се разбиват със захарта. 
* Прибавя се морковената  каша, размекнатото масло, меда  и обърква. 
* Прибавят се млякото, лимоновия сок и олиото и отново обърква. 
* Брашното се смесва с канелата,едната част орехи,  бакпулвера и содата  и прибавя на 2-3 пъти към сместа.  Всеки път се разбърква, докато ги  поеме. 
* Разпределя се сместа във форма за мъфини (или намаслени, или с поставени хартиени капсули)  - 2/3 от нивото им; поръсват се отгоре с другата част от орехите и пекат ва загрятата фурна .......... до пробата със суха клечка.  Около 20 мин. Но най-добре е да се пробва с клечка за зъби. 

Медово морковени мъфини (Honey Carrot Muffins)

Невероятно нежни, ароматни и вкусни мъфини. 

Които  могат да се преобразуват в кекс. Въпрос на избор, но вкуса си заслужава. 

Преди време в руския сайт kuking.net имаше девойка с име Mishelle, която живееше в Канада (ако добре си спомням) и публикуваше най-вкусните сладкиши, торти, кексове......... Най-страхотната торта за мен и моето семейство си остава нейната торта Трюфел. Това е сайта и, а в кукинга не знам дали още пише. 

Така и с рецептата за тези нейни мъфини, въпреки, че са с моркови ги харесахме от първа хапка - морковите не се усещат, а самите кексчета са пухкави и много ароматни. 

 

Продукти:
360 г мед
113 г масло   (тук аз сложих 70 масло и 50 олио)
2 малки или 1 голям добре узрял  банан
2 яйца
2 моркова (200 г), настъргани на средно ренде
300 гр. брашно
2 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. канела
1/4 ч.л. сол

*** по рецепта има и 1/2 ч.л. сода за хляб, но не слагам - достатъчно са пухкави и така.

1/2 ч.ч. едро смлени орехи
1 с.л. кафява захар


Приготвяне:
* Фурната се нагрява до 170С (350F).
* Формичките за мъфини се намасляват (или поставят хартиени капсули)  
* Медът се изсипва в тенджера и загрява на бавен огън заедно с маслото , разбърквайки, докато маслото се разтопи (или всичко това се извършва в микровълнова фурна) .
* Яйцата се разбиват  с тел  и   добавят в меда.
* Бананите се размачкват с вилица и добавят в меда, заедно с настърганите моркови.
* Брашното се пресява заедно със солта, канелата и бакпулвера.
* Добавя се към медената смес и разбърква с лъжица с няколко движения само колкото да се смесят всички компоненти. Може да останат малко брашнени топчета, които после ще се разтворят в процеса на печене.
* Изсипва се тестото в приготвените форми.
* Смлените орехи се смесват с кафявата захар;  посипват се обилно по повърхността на всяко мъфинче.
* Пекат се за около 22-25 мин., (или проверявайки готовността с клечка)

От тази доза излизат 20 мъфина със средна големина. Дъното на тази ми тава за мъфини е 5 см. 

И баба знае :) да суши и замразява

      Няколко пъти обещавам подобна публикация и е крайно време да започна.
Тук рецепти за манджа няма да има, но пък ще споделя разни нещица, които на мен ми помагат да се организирам и справям по-бързо с  готвенето, съхранението и обработването на продуктите. Ще има още подобни публикации, невъзможно е да се сетя за всичко наведнъж, но пък всичко, което ще напиша мога да гарантирам, че е изпробвано. 
      Имах намерение и панирания кашкавал да вмъкна, но той ще си върви отделно, с начин на приготвяне,  че си е точно "рецепта".   
      И за да не е съвсем без картинки, ще покажа  една от любимите ми подправки - самардала.  Вид луково растение, което се използва за: ориз, печени/пържени/варени картофи, меса, изключително много на яйца, на сандвичи и какво ли още не. Сечението на листото е като емблемата на Мерцедес - 3 лъча. Изключително люта е сурова, когато се мели. Така се и използва - мели се на машинка за месо, обърква с много сол (пр. на 500 г  зелена маса  500 г сол) - и така суши в тави, като се разбърква всеки ден.  Когато е съвсем суха се мели още веднъж - аз ползвам електрическата машинка за подправки, за да стане фина сол (с цвят зелен).  Съхранявам в стъклени буркани. 

Билки, или подправки? В едно предаване по Фиеста ТВ големият Жак Пепен обясни, че билките са зелената част на подправките, а под подправки се има предвид всичко и корените, които използваме. Естествено, всяка зелена тревица е билка за някоя болка. 
Аз обаче  ги използвам за подправки в кухнята, затова няма да  прочетете тук думата билка за всичките тревици. 

Замразени подправки: 
Магданоз и копър - измивам и нареждам на меки кърпи (без власинки) да изсъхне. От  две години използвам центрофугата за листни зеленчуци - мнооого подходяща и удобна ми е; идеално се отцеждат от водата за 20-30 сек. След това ги почиствам от дебелите, основни стъбла и нарязвам съвсем ситно само листата и нежните, тънички стъбла. Пълня бурканчета, или кутийки и ги съхранявам във фризера - когато ми потрябва си изваждам с лъжицата по малко. Могат да се пълнят и във формички за лед; да се замразят, а след това се извадят кубчетата и приберат в пликове, за да може отново да се използва формата. Най-лесния начин е да се пълнят в пликчета - 3-4 пръста на дъното, да се завие на стегнато руло и така замрази. Заема малко място във фризера и може да се набутатат навсякъде около другите пакети, а когато потрябва се реже много лесно едно кръгче от това рулце с подправки и използва.  
Преди ерата на домашните фризери пълнех буркани с магданоз и много сол - вярно, че издържаше така  в хладилника до новия напролет, но пък става само за готвене, като универсалната ми подправка - без да се соли яденето. 

Магданоз и босилек - измивам, подсушавам и отново само листата обирам. Меля ги в чопъра (или пасирам) заедно със зехтин или олио и щипка сол. Пълня в малки бурканчета, или кутии и отново замразявам. Когато ми потрябва през зимата песто от магданоз   , или песто от босилек , изваждам 2-3 лъжици от сместа, прибавям още зехтин, ядки, сирене и отново пасирам до гладкост и ползвам за мариноване на месо преди печене (най-вече пилешко и риба) или за салати.  Или направо замразявам готово за ползване, ако имам повечко място във фризера. 

Много важно при всички подправки, които ще се замразяват е хубавото им изсушаване след измиване. Така листенцата, които са нарязани не се слепват и дори замразени лесно се отчупва парченце от пликовете,  или изважда с лъжица от бурканчето. Както вече писах, центрофугата за зеленчуци (е евтина) е много добър помощник. 

Сушени подправки: 
Джоджен(гьозум, нане), чубрица, целина (кервиз) девесил, риган,  копър, босилек - отрязвам в дъното, до корена с дръжките. Измивам, подсушавам  и ги връзвам в основата на дръжките. Окачвам ги на сенчести, открити места и така изсушавам. Когато са достатъчно сухи "остъргвам" с шепа листата  от дръжките им, стривам ги грубо с ръка и съхранявам  добре изсушени в  кутии или стъклени буркани. 

Настъргани морков, лук, нарязан стрък праз  и някои от горните подправки, изсушени заедно в тава са много хубава подправка за супи и яхнии. 

"Градските" ми подправки са вече засяти в саксии, а босилека  дори поникна. Салвията обаче и тази година ако не излезе, ще я отпиша от любимите подправки :)  ПП: Благодарение на Иглика Мишкова  вече няколко години се радвам на голяма леха салвия :) 

Нарязани за сушене: магданоз, копър, девесил, листата на зелен лук

и с добавени настъргани морков и пащърнак. 

Зеленчуци за фризера( макар сега да има от всичко целогодишно по пазара). Но така може да се приберат хубавите летни зеленчуци за зимата; освен това готови, настъргани/нарязани или замразени се готвят по-бързо и са много подходящи за готвене вечер, след работа.  Или пък сте купили повече от необходимите ви, а останалите  няма да готвите скоро. Когато се пълнят в торбички хубаво се стягат пликовете, за да им излезе максимално въздуха. Ако имате машинка за вакумиране на пликове - ползвайте я. 

Замразяват се само пресни и качествени зеленчуци. Предварителната подготовка за замразяването е изключително важна. За да запазят първоначалния си вкус, свежест и цвят, те се обработват веднага след брането или купуването им. За инактивирането на окислителните ензими, отделяне на въздуха и намаляване на броя на микроорганизмите, зеленчуците се бланшират в кипяща вода, след което се охлаждат бързо и опаковат внимателно в подходящи съдове. реди бланширане зеленчуците се почистват, а когато е необходимо - се обелват. За бланширане те се пускат с телена кошница в тенджера с кипяща вода. Препоръчва се 4-5л вода на 500гр зеленчуци. 

Тиквички - нарязани на кубчета, в пликове - готови за готвене или за крем-супа. Нарязани на ленти или кръгове - готови за пържене или печене (с още нещо си - яйца, кайма...).  
Патладжани: изпечени, обелени, посолени и отцедени - готови за кьопоолу, или пастети някакви с тях. За готвене - нарязани на шайби, посолени, отцедени, се нареждат в тавата и запичат до бледо зачервяване и не пълна готовност - да не са омекнали съвсем. Така се и замразяват на един ред във фризера, или на хартия, или в плитка, равна чиния (или на няколко реда, но разделени един от друг с хартия или свежо фолио. Когато са вече замръзнали добре се прехвърлят и съхраняват в пликове/торбички. Ако обаче се замразят веднага след изпичането в плик, ще залепнат едно за друго и няма да могат да се разделят така добре. Ето така например могат да се използват, или за много вкусната мусака с патладжани , или за рулца от патладжани със сирене .... и още много начини  
Спанак и лапад:  Когато намеря по-чист спанак :) - зор е миенето, да - купувам повече. Почистен, измит, подсушен, бланширан и изстискан от водата, плътно завит в торбичка  (центрофугата за зеленчуци върши много добра при сушенето на всякакви видове листни и подправки).  Режа го преди готвене (за бутерки и банички го използвам най-често; за супа, или сготвен с ориз).   Или правя на песто от спанак, което използвам за печене на хляб, за сандвичи, или за салати.
По същият начин правя и песто от левурда, която се появява напролет и е краткотрайно растение :) - слагам на салата, или в хляб, или в питки - освен на зелено, тя е и с чеснов аромат. 
Краставици: стават единствено за таратор. Обелени, нарязани на дребни кубчета. Но когато ще се ползват за таратор, в разбитото мляко се поставя както са замразени, за да си пуснат  ароматната вода в бъдещия таратор. 
Моркови: настъргани за супа и нарязани за готвене; в торбичка. В последните години обикновено купувам повече моркови, настържа и прибера във фризера, защото често забравям, че ще ми трябват моркови за неделното готвене на супа. 
Чушки: всякакви сурови, също са подходящи за замразяване, тъй като не съдържат много вода. Нарязани на дребно, или на едро, според това как ще ги готвим и отново в торбички.  Обикновено прибирам върхарките така - на едро за миш-маш, на ситно - за супи и готвене. 
За пълнене - с почистени дръжки и семена, съвсем леко посолени отвътре, престояват 10-15 мин, колкото да се отпуснат малко, за да могат да се наредят една в друга;3-4 редички в плик  и така заемат по-малко място във фризера. 
Печени - предимно червени прибирам, защото не обичаме зелени. За салата, за панирани, за чушки-бюрек. 
Зелен боб,  бакла и грах:  Измити, почистени, нарязани. Бланширани за по 2-3 мин. във врялата вода, след това се изваждат в ледено студена вода и така замразяват. При готвене се поставят както са замразени в тенджерата в момента, в който ще се готвят. 
Гъби: От тях често също  купувам в повече от нужните ми. Останалите мариновам в бурканчета и съхранявам в хладилника. Много често ползвам само шапките на гъбите, а дръжките почиствам, нарязвам по дължината и изсушавам. Когато са добре изсушени прибирам в бурканче и ползвам в супи, но вече стрити, или пък слагам в панировка или сос за пържоли.  
Ако  са чисти гъбите не ги мия - почиствам с четка. Но се случва и да са с пръст по тях (или ми трябва тяхната влага, когато задушавам някакво месо) и тогава ги мия. Ако са големи е лесно - една по една на чешмата. Но когато са по-дребни -  поставям в плик, заедно с 2-3 лъжици брашно и 2 шепи вода. Много добре разтръсквам плика с гъбите, а после само измивам.  

Други зеленчуци май не замразявам, ако се сетя - ще допълня. Веднъж сложих праз, не бих го повторила - дори в 2 торбички, имах чувството, че ми вмирисва фризера. По същия начин и пакетите с левурда от преди 2 години заради една лакомия - брах, брах, брах... а то после иска миене и прибиране.  Явно тези лучено-ароматните отдават аромата си и извън торбите. 

Допълвам се :) Сушилнята за плодове и зеленчуци върши чудесна работа - освен подправки (които рядко суша) много лесно се сушат плодове и зеленчуци. Аз си я купих само заради сушените домати :) и рядко суша друго, но съм много доволна. 

Плодове: 
замразявам малини, боровинки, касис, арония и други дребни плодове ( и много ситни ягоди). Измити, подсушени, плътно завити в торбички.  Малините дори не ги мия. Така когато ми потрябват се отчупва лесно парче от пакета. По-едри ягоди също не замразявам, защото стават само за сос след като се размразят, или за кексове/мъфини, но така не се харесват Не е като с боровинките :)  Тези дребните за кексове, сладкиши, или бисквитки  ги поставям направо замразени в тестото.
Череши и вишни - в пликове, с извадени костилки. 

За замразяването на месо  ще има  отделна публикация тези дни :) 

Следват заготовките за фризер, с които си помагам в готвенето.  
Като например когато си меля кайма, отделям за наденички , омесвам я и пълня в червата. Тях нареждам в големи еднократни правоъгълни тарелки, за да не заемат много място, опаковам 2-3 пъти със стреч фолио и са готови за замразяване. После само изваждам и полуразмразени дори си ги печем. 
По същия начин приготвям кайма във вид на шницели - омесена каймата, шницелите направени и оваляни в брашно. Нареждам ги на редове, на една ламинирана плоскост, разделени с хартия за печене или свежо фолио и замразявам. Когато са замръзнали си ги изваждам и нареждам в торбички вече. И когато реша, че след половин час ще вечеряме шницели - изваждам, изчаквам малко да се поотпуснат след фризера, панирам в яйце, галета (може пак яйце) и пържа. Или изпичам. Зависи. 
На същия принцип замразявам и картофени кюфтета. Приготвени, само да се изпържат. Като готовите полуфабрикати.
Вярно е, че най-вкусни са приготвени и сготвени в момента, нооооо когато човек е на работа това е най-доброто решение. 
Изпечени кюфтета на скарата също замразявам. Само да останат. После претоплям на водна баня и са като прясно изпечени (в този случай не в микровълновата фурна). 

И като започнах с полуфабрикатите, да вмъкна и гарнитурата за тях. Преди няколко месеца една мила дама от ФБ  Славка .. ме посъветва да замразявам сварения в повече  боб. Нещо, което прескачах с години,     тъй като нишестето в него е повече, а имах опит с гадните, безвкусни сварени картофи от фризера.   Да, ама не, както се оказа от първата проба - сложих само една кутийка. Размразен на стайна Т* и объркан с лютеница стана чудесна гарнитура. Затова вече не варя боб за една манджа, а варя по 1 кг и когато е готов, преди да прибавя лук и олио изваждам и отцеждам. И замразявам в кутии. После дори съвсем обикновена бобена салата става от него. 
Печените чушки от фризер също са една много добра гарнитура, овкусени с лук, магданоз :) оцет и олио. Или салата, с повечко сирене. 

Последно за фризера (извадките са  от безследно изчезналата ми книжка за фризера, но гледам да ги спазвам) 

На вътрешната страна на вратата всеки фризер трябва да има таблица със сроковете за съхранение, но ето и тази 

агнешко и пилешко месо - 10-12 месеца
овнешко - 8-9 месеца 
телешко - 1 година  
говеждо - 9-10месеца 
свинско нетлъсто - 6-7 месеца
свинско тлъсто месо  и карантия - 4-5 месеца
риба  3-4 месеца 
дивеч - 10-12 месеца  ('де тоз късмет да стои) 
зеленчуци - 9-12 месеца
кайма - 6-8 месеца
кекс, пасти, торти, сладкиши  - 2-3 месеца 
колбаси - 3-4 месеца 
масло - 6 месеца 
наденица - 4-6 месеца 
сладолед - 3 месеца 
хляб - 2-3 месеца. 

Тук правя уточнение, че  колкото повече мазнина има по месото, толкова по-бързо замирисва "на старо". Затова, преди да се прибере във фризера  месото се почиства добре от нея (пък и почти никой не яде тлъсто месо). 

Опаковане на продуктите за фризера: 
* Опаковъчните материали (полиетиленово или алуминиево фолио) трябва плътно да обвиват продукта, който ще бъде замразяван.
* Отстранете грижливо въздуха, докато опаковката залепне за продукта. 
* Покрийте съдовете без капак с два пласта полиетиленово фолио и стегнете плътно с ластик. 
* Никога не пълнете догоре съдовете с течни продукти или ястия, тъй като течностите увеличават обема си с около 1/10 при замразяването. 
* Надписвайте четливо всеки пакет. Залепете върху него етикет, на който отбележете съдържанието и  дата на замразяване.
* Опаковъчният материал трябва да е здрав, паро - и влагонепропусклив и еластичен, така че меки хранителни продукти (торти и пасти) да запазват формата си, както и да не се продупчва лесно (например при кости). Да е без цвят и мирис. Да не пропуска мазнина. Да се използват съдовете, които издържат на ниски температури, за да не се чупят и да не повреждат съдържанието в опаковката. 

 Основни правила при ползване на фризера
* Обезскрежавайте замразителя при дебелина на скрежа около 6мм и то само след като е изключен от електрическата мрежа. Не оставяйте вратата отворена за дълго време, тъй като това води до образуването на повече скреж. Не ръчкайте с ножове, фризера се размразява за няма и два часа време.
*  Опаковайте продуктите и ястията според изискванията в полиетиленови кесии или фолио, като трябва да сте сигурни, че въздухът е отстранен от опаковката.
* Поставяйте готовите опаковани продукти колкото е възможно по-бързо в замразителя.
* Готови ястия, които ще се замразяват се охлаждат бързо (шоково) - в ледена вода или лед и веднага се поставят в подходящ съд и в замразителя.
* Не оставяйте в замразителя открити ястия и продукти, защото това води до изсушаването им, а миризмата им попива в останалата част на фризера.
* Съхранявайте продуктите със специфична миризма само в добре затворени съдове или много добре опаковани в алуминиево или полиетиленово фолио. 
* Опаковайте продуктите в количество за едно готвене - ако ще ви трябва повече количество за готвене, просто извадете два пакета.  
* Ако фризера не е с чекмедже тип "кошница", която се изважда,  не "натъпквайте" рафтове  с цел да събере повече - имайте предвид, че после трябва и да вадите - ако има месо с кости е възможно да се "заклещят" една в друга торбичките. Ако се скъса торбичка от кокал или при вадене на друг пакет с месо, това месо, което е останало непокрито изсъхва и замирисва . Да не се налага като мен да ползвате сешоара  и да размразявате поне един пакет с него, режейки парче по парче това, което се размрази от торбичката и изхвърля, за да може успешно да се раздвижат другите пакети и да се вадят.  (това не знам колко пъти трябва да го пиша, за да го запомня дори аз) 
* Фризера е уред, в който се замразяват продуктите, а не се охлаждат бутилките с напитки :)
* И МНОГО ВАЖНО - Никога не замразявайте повторно веднъж размразени хранителни продукти. 

Чизи-чийзкейк....червен :) и солен.

Е, не пресолен, че да не се яде, но не е сладкиша чийзкейк, да се поясня. 

С две думи - солен чийзкейк.
Чизи - от подложката, която е от чизи-бисквитки - зелените опаковки. Щом има Орео-мъфини; кексчета и сладкиши, защо да няма  и чизи-чийзкейк .
Важното е, че на едно девойче (и на мен, разбира се) много се хареса. И името, и предястието ,  тъй като тази солена картина е точно такова. 

Червеното цвекло е любим зеленчук от известно време у нас. Най-вече - на салата с моркови и на сокове, чийто целулозен остатък пак отива на дипове или на салата.
Моята пък любима рецепта с червено цвекло са яйцата, мариновани в сос от червено цвекло. Освен ефектните яйца, маринованото червено цвекло е чудесно за хрупане с всяка салата.  

И се получи следната ситуация:  сезона е с много зелени подправки; излезе новата реколта салатен лилав лук; саксията ми с  бейби-чери домат е избуяла с червени плодчета; червеното цвекло на мама е вързало прилични глави;  открих доставчик на  пресни пъдпъдъчи яйца  с доказан произход от близко село. Освен това едното ни девойче е склонно към всякакви дегустации и ме подкрепя.
Е, това беше момента да реализирам  един плануван  солен чийзкейк с подложка от солени бисквити. Пък и трябваше да вложа някъде приличното количество пъдпъдъчи яйца, които мариновах.  

Винаги казвам, че Оня горе си знае работата и точно, когато мариновах яйцата,  видях във ФБ на една страница за карвинг (Artes com comida) картина от лилавия лук със зелени подправки. Те тук се сетих за Кулинарния  скрапбукинг ,  патент на мъжЪт-на-Лулуто, възползвах се от всичко това и развих идеята така, както аз я виждах. 

Ето ми творението 

Чизи-чийзкейк с червено цвекло 

   

Продукти  - формата е елипса, 22/16/10см.

За бисквитената подложка:

100 гр. солени бисквити Чизи 

100 гр. кашкавал

60 гр. (половин малко пакетче) масло

3 с.л. майонеза

по 1 с.л. ленено и сусамово семе

За розовия  пласт:

1 малка (200 гр.) глава мариновано червено цвекло*

250 гр.  крема сирене

1 ч.л. горчица (едрозърнеста е по случайност, домашна) 

100 гр. майонеза (~3 с.л.)

100 гр. заквасена сметана 

1 ч.л. желатин

1 скилидка чесън

За белия пласт:

200 гр. заквасена сметана

125 гр.(1 пак.) крема сирене

сол на вкус

1 ч.л. желатин

За украсата:

Копър, магданоз, чери домати, мариновани яйца (заедно с цвеклото), червен лук, може и цветни зърна пипер  

Приготвяне: 

Яйцата и цвеклото предварително се мариноват по тази рецепта, тъй като яйцата трябва да престоят в маринатата 12-18 часа (кокошите яйца повече, но тези са малки). 

* Цвеклото се изважда и подсушава на кухненска хартия. 
* Всички продукти за подложката се поставят в блендер/чопър и се мелят, докато се получат лепкави трохи. 
* Формата се застила със свежо фолио (найлонов плик) така, че да покрие дъното стените и остане по 3-4 см. извън нея. 
* Бисквитената смес се изсипва и притиска с лъжица плътно по дъното, да излезе въздуха от сместа и да се образува равномерно дебела кора/подложка. 
* Червеното цвекло се нарязва едро и заедно останалите продукти за розовия пласт (без желатина) се пасира - може до едноросна смес, но предпочетох да оставя цвеклото на дребни зрънца, за да може да се усеща :) 
* Желатина се сипва в чашка, с 2 с.л. студена вода и оставя да набъбне.
* Разтопява се на водна баня (или в микровълновата, но внимателно, на ниска температура, тъй като е малко количество)  и прибавя в розовата смес. 
* Разбърква се и изсипва върху бисквитената подложка. 
* Прибира се в хладилник за 2 часа. 
* За белия пласт се разбиват/пасират  сиренето крема и сметаната, посолява се на вкус и прибавя разтворения в 2 с.л. вода и разтопен, както другия, за розовия пласт. 
* Сместа се изсипва върху охладената  вече част  и прибира отново в хладилник за 2 часа. 
* Когато е напълно охладен и стегнат се украсява. 

* Преди да се нареже и сервира се хваща за останалите извън формата краища на фолиото, изважда и пренася в подходяща чиния с равно дъно. 
* Фолиото от единия край се усуква и подпъхва под бисквитената платка и така издърпва към (собственото :)) тялото, за да се извади. 
* Реже се със студен и остър нож, за да не размазва пластовете. 

Може да се остави и без украса.  На мен без друго зеленото ми пречи  а бейби-черито е декоративно.
Солена торта, тарта, чийзкейк, или както ще там да се нарече - ефектно и вкусно предястие е.
И ако на някого му изглежда дълго - не, не е. Просто се приготвя на 3 етапа, за по 5-6 мин. Дори украсата отгоре направих за 10 :) 

Мини омлети със сирене и зеленчуци за малки и големи

      Общо взето рецептата се изчерпа с изписването на заглавието  . И общо казано, това си е печен омлет :)но ей така, за разнообразие, направен във форма за мъфини, или еднократни алуминиеви формички за крем  карамел.  Факт е, че се приготвят бързо, разнообразят пържените яйца и яйцата на очи, а най-хубавото е, че всяко омлетче може да бъде с различен вкус. И още едно предимство - продуктите могат да се подготвят от по-рано, когато човек изведнъж се е оказал със свободно време, а  да се изпекат 20 мин. преди вечеря. Или пък рано за закуска. 

Точни продукти няма да давам,  ориентировъчно - за 12 такива мини омлетчета отидоха купа  с ок. 500 г зеленчуци, 250 г. различни сирена, 7-8 яйца  и малко колбас за 3-4 бройки. 
Зеленчуците са предварително бланширани в подсолена вода.

Продуктите са: 
моркови, чушка, царевица, грах, броколи
магданоз
яйца 
сирене - краве и овче сирене, топено сирене, моцарела
сол и черен пипер 

малко прясно мляко и брашно (на 2 яйца - 2 с.л. прясно мляко и 1 ч.л. брашно) 
масло за намазване на формите 

Приготвяне: 
* Зеленчуците се почистват, измиват, нарязват   на кубчета с големина по желание. 
* Бланшират се в тази  последователност - първо морковите за  5 мин.,  прибавят се  чушките, граха и царевицата - варят се още 5 мин.,  след тях - броколите и всичко се вари още 3-4 мин. Изваждат се и се отцеждат. 
* Фурната се загрява на 200*
* Яйцата се разбиват с прясното мляко, брашното, солта и пипера. 
* Гнездата на форма за мъфини се намазват с разтопено масло. 
* Поставят се от всички зеленчуци по малко, до половината на формата, парченца сиренАта, а в някои - може колбас, или магданоз  
* Заливат се с разбитите яйца - половин см. под ръбчето на формата и пекат в загрятата фурна - до готовност, което при мен отне 12-15 мин. 

В омлета може да сложите зеленчуци, сирена и пикантни колбаси по свой вкус. Правих и с гъби, но те не стигнаха до снимка :) А спорен мен ще се получат добре и със спанак, вместо със зеленчуците.