Воденички с лук на тиган

        С авджи Стоев обичаме да хапваме  воденички  - задушени, или пържени с лук, на яхния със зелении, с ориз или на супа. Нещо, на което младите хора не се научиха :) Но воденичките, както и сърцата изискват щателно чистене :) което в нормално работно време често ме отказва да ги купувам.  В последните два месеца си  наваксах :)  Дори купувам, без идея какво ще ги правя, пък ги постя, сваря :) и тогава ги мисля. Един от начините е с много лук и на тиган. Довършването им де, така или иначе първо трябва да се сварят. Удобното е, че сварени могат да  бъдат  "в готовност" в хладилника. От бульона им ползвам съвсем малко, заради различния "аромат" - не е точно като пилешкия. Варя ги до омекване - тук ще обясня пак какво означава "до омекване" - като боднеш вилица в месото (респ. във воденичките) тя да влиза леко,  да не среща съпротивление. Като в кашкавал да забодеш  

Продукти за 3 порции: 

~800г воденички  

3 големи глави лук (~500г)

сол  и черен пипер 

3 лъжици олио и 2 лъжици масло 

3 лъжици соев сос 

Приготвяне: 

* Лукът се почиства и нарязва на полумесци. Посолява се и оставя да престои така, докато се варят воденичките. 

* А те се почиства много добре  - от ципите и от мазнините по външната им част 

* Измиват се и поставят в тенджера с 1л. студена вода да се варят. Прибавя се само щипка сол. 

* Варят се до омекването им :) отцеждат се, а от бульона им се запазва само 100  мл. 

* Лукът се измива, отцежда и поставя в тиган заедно с олиото и бульона от воденичките. 

* Задушава се под капак, докато изцяло  се изпари течността, а през това време се разбъркват 1-2 пъти. 

* Прибавят се воденичките, маслото и соевия сос. 

* Отново се задушават под капак, докато пак останат  само на мазнина.  

* Пържат се открити още 2 мин и поръсват с подправките. 

Солта обикновено е достатъчно, защото и лукът е поел малко сол, воденичките също, а има и соев сос. Но ако трябва - посолете в края. 

Рамазан пиде

     Пидето е плосък турски хляб.  Най-често срещаните са два вида - с плънка и този нарязаният, поръсен обилно с бял и черен сусам отгоре.  Рамазан пиде (Ramazan Pidesi) - хрупкава коричка  и мека вътрешност :)  с аромата на запечените семена и  масло, или зехтин, с който се намазва питата, докато е топла.  Хлябът чудесно се съчетава не само с кебапи с месо, но е подходящ и за пълнене като сандвичи. 

Продукти за 2 броя  Рамазан пиде (Ramazan Pidesi) с d ок 26 см. 

120 мл прясно мляко

100 мл вода 

21 г жива мая /7 г суха 

1 с.л. захар 

1 ч.л. сол 

60 мл зехтин/олио 

340 - 380 г брашно 

1 белтък 

За намазване и поръсване :) 

семена -  бял, черен сусам, нигела 

1 жълтък  и 2 с.л. прясно мляко 

1 лъжица твърдо/студено масло 

Приготвяне: 

* Маята  и захарта се разтварят в топлите прясно мляко и вода .

* Прибавя се разбития за кратко и с вилица белтък, олиото, брашното и солта. 

* Меси се до гладко тесто, около 5-6 мин. Тази операция я извършвам в хлебопекарната. 

*  Оставя се да втаса докато удвои обема си  - в намаслена купа, завито с фолио за свежо съхранение/ или плик и покрито с кърпа. 

* Тестото се изважда на  поръсен с брашно работен плот и разделя на 2 топки. 

* Всяка топка се сплеска с ръце и оформя на кръгла пита с диаметър около педя -  може да се разточи и с точилка, но така от тестото се изкарва всичкия му въздух (както при пиците) и е по-добре да се направи с ръце.  Дебелината е ок 1,5-2см. 

* Прехвърля се на лист хартия за печене в приготвената за фурната тава. 

* С върховете на пръстите се прави борд от дупчици около ръба на питата. 

* С върха на остър нож (имам си макетен, който ползвам за тесто) се правят шарките -  нарези  (на половина на дебелината на тестото) по питата във вътрешната и част. Квадрати, или ромбоиди - както Ви харесва. 

* Покрива се отново със свежо фолио и кърпа за още 25-30 мин., през което време се подготвя и другата пита. Ако фурната е достатъчно широка - могат да се изпекат заедно.  А пидетата могат да бъдат оформени не в кръгъл, а в овален вид, което също позволява печенето им заедно. 

* След като  отново втасат, питите се намазват с разбития жълтък с прясно мляко и поръсват обилно със семена. 

* Пекат се  на средна скара до зачервяване в предварително загрята на 220* фурна за около 18-20 мин. 

* Изваждат се и веднага намазват  тънко със студеното масло.

Ако искате питата да е мека - покрийте я с кърпа. Харесвам я по двата начина :) затова може и Вие да пробвате и да решите как ще Ви хареса. 

  

Пурички с пилешко месо, кашкавал и яйца

       След празници, естествено ще има рецепта в рубриката Какво да правим с яйцата, когато мине Великден . Тази година за празника    боядисвах съвсем малко яйца (по обясними причини).  Тези на фона и ги приключвам довечера със салатата.  А това са банички с одринските кори. Може да ги направите и от фини кори, като нарежете на триъгълници и завивате по 2,  защото са много тънки. Правила съм такива с кайма, така че ще станат :) И ако не искате пържени - може да ги изпечете, но така са и хрупкави. И вече не само за закуска, както другите пурички - цигара-бюрек със сирене, ами и приличен обяд, или за вечеря с чаша бяло вино. С плънката може да се импровизира, но тази, която предлагам  е много вкусна   сварено пилешко месо  (може и останало от печене, готвене, за супа), сварени яйца, малко кашкавал за спойка и малко зелени перца пресен лук за цвят. 

Продукти за  12 пурички: 

12 бр триъгълни кори за баница (тип Одрински) 

250г сварено пилешко месо 

2 яйца 

~150г кашкавал

зелената част на 5-6 стръка пресен лук 

1 с.л. подправки - моята е   смес от смлени сушени домати, риган и чесън

1 голяма щипка сол 

олио за пържене 

Приготвяне: * Месото  и  лукът се нарязват съвсем ситно. 

* Яйцата и кашкавалът се настъргват на ситно ренде. 

* Смесват се с подправките и объркват. 

* В широкия край на кората се поставя  препълнена :) супена лъжица  от плънката. 

* Двата края се завиват навътре и всичко се завива напред като пуричка.  

 

* Малко преди да се затвори, краят на връхчето се намазва с вода (с четка), за да може да се залепи добре.  Това малко обикновено го правя от половината  част на кората :) 

* Когато всички пурички се завият, започва пърженето им. 

* В тиган се налива ок. 6-8 мм.  олио и загрява - на 3/4 от мощността на котлона. 

* Поставят се по няколко в тиган, така, че да се пържат свободно - по 5-6 броя, зависи от големината му. 

* Пържат се от всички страни до зачервяването им и изваждат  на хартия, която е поставена на решетка - това и друг път съм го споменавала,  че извадени на хартия, но в чиния се задушават отдолу и омекват. А така остават хрупкави. 

Сосчето :) което много харесвам за банички с пилешко, или кайма, или печено месо.... е равни части  от  кетчуп и майонеза :) (сметаново-чеснова от Берьозка е любим продукт напоследък у нас)

Печени домати със сирене

       Чиниите с печените домати със сирене са винаги омазани :) Не се оправдавам, само споделям -  докато се пекат, течността от доматите ври и прави мазало по съдинката. Ако пък се прехвърли в друг съд се нарушава визията на "манджата"  За компенсация съм я снимала преди да поеме към фурната.  Това е нещо бързо и лесно, а много вкусно, особено когато доматите са слънчеви :) месести, от градините. А не като сегашните внесени незнайно от къде.  Ако ползвате метални, или форми за еднократна употреба, можете да загреете фурната, докато нарежете доматите и сиренето и така ще  бъдат готови  още по-бързо. 

Необходими са: 

домати, сирене, чушката е по желание - не винаги слагам, риган, масло и зехтин. 

Количествата са според вкуса :)  у нас предпочитаме домат/сирене да са 1/1. Сиренето по възможност обезсолено. 

Приготвянето :) 

се вижда - резен домат, резен сирене, тук там чушка (любимата Сиврия) и парченце масло. . 

Малко зехтин и обилно поръсени с риган. 

Когато са зимни домати, както сега, ги пека на  най-долната скара във фурната, защото си пускат доста течност. Когато са  летни, месести доматите - пека на средна скара. 220* за 10-мин от момента на завирането.

Ако формата за печене е керамична, поставям в студена фурна и тогава я включвам.

Ами това е  Няма нужда да споменавам, че една топла питка, или хляб, много хубаво се вписва в тази картинка :) 

За любителите на печени сирене и домати - ето тук има още една рецепта - пълнени домати с печено сирене. 

Паста а'ла Норма

        Карам си по течението с рецептите и днес сме на кулинарно-виртуална разходка в Сицилия. Паста а'ла Норма  e е една от най-популярните рецепти от този регион на Италия.  Класическа средиземноморска  комбинация на паста с босилек, патладжани и доматен сос   . Съчетаваща се цветово и с италианския флаг. Простичко, но много, много  вкусно!   А паста с патладжани отдавна съм споделяла, че обичаме - като тази печена паста, по рецепта на италианец, разбира се :) Според това, което четох за рецептата, тайната на сицилианските сеньори е в  доматения сос - съчетание между предварително приготвен доматен сос от сочни слънчеви домати (консерва) и добавени прясно настъргани домати. Моят доматен сос, който приготвям през лятото е перфектен за тази цел :) 

      Легендата гласи, че през 19 век писателят Нино Мартолио бил толкова впечатлен когато за пръв път вкусил това ястие, че възкликнал "E una Norma!", подчертавайки, че тази паста е толкова съвършена, колкото операта Норма на Белини и че е истински шедьовър. Оттогава името е запазено.

Продукти за 3 порции: 

2 малки до средни патладжана 

~300г паста (моята е прясна, но купена) - талиатели 

250г доматен сос  ***

2 средни  меки домата (меки като сорт, примерно розови, не дървени :))

3-4 скилидки чесън 

шепа листа от босилек 

1/2 ч.л. риган (сух)

1 ч.л. захар 

щипка сол  (но първо опитайте соса) и голяма щипка черен пипер 

5-6 с.л. зехтин 

~ 150 г твърда солена рикота (Ricotta Salata) според оригинала, но тъй като тук няма такава съм ползвала другото (и любимо ми) отлежало овче сирене - пекорино.

*** Ако нямате готов доматен сос, може да го приготвите от стерилизирани домати, докато посолените патладжани се отцеждат.   Консерва от 600г се пасира грубо. В 2-3 лъжици зехтин се запържват 2-3 скилидки чесън (извън онези по рецептата) и прибавят доматите. Прибавят се 1 ч.л. босилек и щипка риган и оставя да къкри, докато сместа се редуцира почти 2/3. Трябва ни количество от около 250-300г 

Приготвяне: 

* Патладжаните се измиват и нарязват на кръгчета/или полукръгчета с дебелина ок 3мм. Посоляват се и оставят за час да престоят.  Тук е моментът да си  приготвите доматен сос, ако нямате готов и да почистете и настържете на ситно ренде останалите 2 пресни домата. 

* След като  измине това време, патладжаните се измиват и подсушават. 

* Изпържват се за кратко от двете страни - кръгчетата са  тънки и се пържат бързо. Изваждат се на застлана с кухненска хартия чиния да се отцедят и веднага поръсват с онази половин лъжичка риган. 

* В същата мазнина (ако патладжаните са я изпили се добавят още 2 лъжици) се запържват нарязаните на дребно скилидки чесън за минутка. 

* Прибавят се настърганите домати и се задушават под капак за 10  мин.  Прибавя се щипка сол ( внимателно със солта, тъй като и патладжаните са посолени вече, а може и сосът да е  нормално солен), захарта, нарязаните листа босилек и готовия доматен сос. Всичко се задушава още 3-4 мин.  Тук трябва да имате предвид, че съдът, в който го  правите трябва да е широк и голям, за да може да събере и пастата. 

* Някъде по средата на задушаването на доматите  на друг котлон се слага тенджера с вода и лъжица зехтин в нея за варене на пастата. Пастата се вари  1 мин по-малко от  указанието на опаковката  - на прясната/купена  и трябват 3 мин , аз варих 2, затова я слагам да се вари когато сосът е готов. 

* В готовия сос се връщат изпържените патладжани,  прибавя се отцедената паста и  1/2 ч.ч. от водата, в която тя е вряла, ако сосът е много гъст. Всъщност винаги, когато варите паста, запазвайте чаша от водата. 

* Обърква се внимателно и се разпределя в 3 чинии. 

* Докато е още гореща се поръсва със сиренето и още няколко листа босилек. 

Бисквитки със слънчогледови семки

      Обикновено споделям рецепти за бисквитки около Коледа :) но и времето е извънредно сега. Бисквитки, които правя от доста години :) когато ме хване скуката. Защото са хрупкави и  могат да изкарат в кутия и 10 дни. Стига да оцелеят.  Като всички бисквитки са - маслооооо, яйце, захар и брашно :)  хрупкави. За по-мързеливо ги правя със семките в тестото, но те, дори да са предварително запечени, вътре в тестото не са толкова хрупкави, както  така - оваляни бисквитките в тях. Хрупкава коричка и крехка вътрешност. С малко продукти и се приготвят много бързо. Ако не обичате кокос, ползвайте смлени овесени ядки - важни са за структурата им :)

Продукти за около 40 бисквитки: 

140 г меко масло 

1 средно до голямо яйце :) L

50г кокосови стърготини 

180 г захар 

220г брашно 

1 бакпулвер (10г)

1 ампула ванилия  (или 1 голямо пакетче )

1 ч.ч. белени слънчогледови семки 

или 1/2 ч.ч. замразени червени боровинки (нашите горски тук са дребни и много подходящи), но тогава брашното е с 40г повече 

Приготвяне: 

* Фурната се загрява на 180* без вентилатор. 

* Мекото масло се разбърква за кратко със захарта. 

* Прибавя се яйцето; разбърква се. 

* Прибавят се кокосовите стърготини, ванилията и брашното с бакпулвера. 

* Всичко се обърква много добре - може с голяма широка вилица, а може и просто с ръка да се размачка тестото. Получава се  малко лепкаво. 

* Слънчогледовите семки се поставят в дълбока чиния. 

* Взема се по топче от сместа, което се поставя върху семките и овалва в тях. 

* Нареждат се в тава,  на хартия за печене, на разстояние 2-3 см. едно от друго.  Може да си застелете две тави. 

* Пекат се в загрятата фурна до  бледо зачервяване (ок 15 мин е)- не чакайте да покафенят, защото тогава стават твърди. На пипане във фурната са меки, но сменят ли си цвета - изваждайте ги. 

 Ако обичате орехи, може да ги оваляте в едро смлени орехови ядки :) 

 Тези долу са със семките в сместа.   

      

Спагети ала Бузара

       Ден за кулинарно-виртуална разходка до Италия. Триест е древен, пристанищен  град в североизточна Италия. За него знаех само, че е с  най-големият европейски градски площад на брега на морето. Това обяснява и днешната рецепта с морски дарове :)  Беше ми интересно да го погледна и с пазарите му в предаването "Вкусна планета", от където е и рецептата за дроб по берлински.  Всъщност в предаването Антон така и не научава  дали сосът Бузара е италиански, или хърватски,  но това съвсем не е толкова важно. Какъвто и да е по националност, сосът е много вкусен доматен и подходящ не само за спагети, но и за друга паста. И традиционен за Триест, разбира се. В оригинал се приготвя с лангустини, но при мен като сухоземен жител  на планетата  е с по-лесно достъпните скариди - те всъщност са си от една порода.  Можете да си поиграете и почистите, като оставите само по опашки, но може да ги измиете, подсушите и сложите да се готвят целите (после хапването е размазващо   вкусно). Тук може да видите цялото клипче с Антон. 

Продукти за 2 порции: 

450-500г скариди (по възможност небланширани)

600г настъргани домати, или от консерва (в този сезон моите са от консерва)

150 мл бяло вино 

2-3 скилидки чесън

1 люта чушка 

сол  на вкус 

1 с.л. захар 

2 с.л. галета 

4-5 лъжици зехтин 

магданоз, риган и босилек (желателно пресни, но при мен само магданозът е пресен, босилекът е 1 лъжица песто, а риганът е сух)

~250 г спагети 

Приготвяне: 

* Зехтинът се загрява и в  него се поставят грубо смачканите и обелени  скилидки чесън, срязаната на две люта чушка и скаридите.

* Запържват се за по 2 мин от двете страни (това упражнение направих на два пъти, за да могат да се запържат скаридите, а не да се задушават нагъсто)

* Изваждат се чесънът и лютата чушка и се прибавят виното и настърганите (фино намачкани от консерва) домати. Подправят се със сол и захар.  Ако доматите са  от консерва обикновено са солени и не се прибавя сол. И тъй като сместа вече става повече, може да се прехвърли и готви в по-голяма тенджера. 

* Когато заври към нея се прибавят подправките, галетата и оставя да се задушава за 8-10 мин  под капак. През това време се варят спагетите -  1-2 мин по-малко от  времето, указано на опаковката им. 

* С решетъчна лъжица се изваждат скаридите, а в тенджерата се прибавят отцедените сварени спагети. 

* Следва задушаването им в соса за още 2-3 мин. 

* Готовите спагети, сос  и скариди се разпределят в 2 чинии и поръсват с още подправки :) вече за цвят. 

Приготвихте ли си чаша вино :) Нали знаете, с каквото вино ще   хапвате, с такова трябва и да готвите. У нас вече две  години авджи Стоев "ме глези" с едно  много ароматно бяло....   

Чили кон карне

        Продължавам с кулинарно-виртуалното пътуване по света.  И рецепти, документирането на които съм отлагала, или неуспяла да запечатам в кадър   .  Днес се "отправяме" към Испания, Мексико, или Тексас    и известното Чили кон карне (chili con carne). В буквален превод от ипански е "чили с месо",  заради лютите чушлета,  а в смислов - "супата на дявола".  Според индианска легенда от района на щатите Тексас и Аризона през 17 век монахиня от Испания научила индианците да приготвят чили.    Тя  показала на местните как да приготвят вкусната питателна яхния с еленско месо, подправки и различни видове чушки (чили).  Индианците  много харесали огнено-лютата червена яхния и я нарекли "супата на дявола". 

       Традиционно се приготвя със смляно телешко месо, или нарязано на  дребни кубчета, лук, чесън, доматен сос, червен боб  и чили чушки. Освен основните продукти в ястието се слагат много подправки, най-интересната сред които е какаото.  Ако това Ви притеснява, може да я пропуснете, или сложите съвсем малко, но Ви уверявам, че няма да съжалявате, ако опитате с нея. Каймата: по нашите земи телешката кайма не е от най-често готвените, затова може да си приготвите ястието с любимо на вас месо - смляно, или нарязано на  съвсем дребни кубчета. Но ако е с телешка, ястието Ви ще се приближи до оригинала. 

       Чили кон карне може да бъде сервирано по много начини, включително върху ориз, с  тортиля, начос, или друг тънък хляб. Ако е много люто :) може да сервирате и с авокадо и заквасена сметана. Но предполагам всеки ще усети в каква степен на люто ще си го сготви според вкуса.   Списъкът с продуктите е дълъг (заради подправките)), но пък готвенето е лесно и за сравнително  кратко време - около час с кълцането, особено ако ползвате сварен боб от консерви. И тъй като с различните видове боб е по-вкусно, аз ползвам една консерва сварен червен боб и по още толкова сварен бял и  шарен салатен. 

       Всъщност  много близко по  вкус на чили кон карне е плънката за бурито, което преди време, когато децата бяха при нас, приготвях по-често и завивахме в питки. 

Продукти за 5 порции: 

1 кг смляно   месо  (моето  тук е смес телешко и глиганско )

80 до 100  мл олио 

2 глави лук 

1 глава чесън

1 кг  меки домати ( или от консерва - цели, или на кубчета, намачкани с ръчния пасатор, не доматено пюре)

2 червени сладки чушки 

1 зелена сладка чушка 

2 червени сухи сладки чушки 

2 червени люти сушени чушки, или 1 с.л. лют червен пипер  (повече, или по-малко по Ваш вкус)

2 моркова 

~1кг сварен боб - смес червен, бял, шарен... 

~150 г зърна сладка царевица 

1 ч.л. сладък червен пипер 

1 ч.л. риган 

1 ч.л. какао 

1 кафяна лъжица смлян кимион 

1 кафяна лъжица смлян кориандър  (тази подправка е доста силна и може да пропуснете, ако не сте и свикнали)

1 счукано зърно карамфил 

2 с.л. захар, или мед 

1/2 връзка магданоз (пак трябва да е пресен кориандър, но за мен той е по-силен на вкус и от зърната му и магданоза, взети заедно)

100мл червено вино

сол на вкус 

Може да използвате подправки за чили кон карне - продават се готови такива смеси. 

Приготвяне: 

* Всички зеленчуци се почистват и нарязват на дребни кубчета. 

* В мазнината се задушават лукът и морковите. 

* Когато омекнат малко се прибавят  чесънът и нарязаните сладки чушки. 

* Разбъркват се за  минутка и се прибавя  каймата/месото.

* Запържва се докато стане на трохи (или късчетата месо) 

* Прибавя се червения пипер, разбърква  и се сипват доматите,  червеното вино и всички подправки без захарта, какаото,  магданоза и солта. Тук се начупват и сушените сладки и  люти червени чушки. 

* Оставя се да къкри на  ниска степен на котлона за около 20 мин, докато месото/каймата се сготвят добре. 

*  Прибавят се бобът и царевицата, захарта/медът, какаото, посолява се на вкус и  захлупва да къкри още 20 мин. Ако консервата домати е по-водниста, към ястието не се прибавя вода.  Ако обаче са  пресни, или много гъсти - трябва да прибавите  вода - толкова, че  да бъде на едно ниво с всички продукти в тенджерата, а не като супа - няколко пръста над тях. Всъщност трябва да бъде точно като гъста яхния Но това трябва да прецените сами, за да добавите, или не вода. 

* Сервира се поръсено с магданоз (или кориандър ) , но имайте предвид, че както всяка яхния е по-вкусна отлежала :) няколко часа поне. 

Млечен крем с овесени ядки и боровинки

        Кремове обичаме всякакви, особено млечните, с разни плодове.  Те са винаги свежи, заради заквасената сметана, но в голямата си част са десерт заради малкото съдържание на въглехидрати в него. Ей това ми предложение е повече за една закуска, отколкото за десерт , заради количеството овесени ядки вътре:) Но както го решите.  

Продукти за 4 чаши: 

1 чаша от 250мл овесени ядки 

250 мл кисело мляко 

200г безсолно крема сирене 

2 банана 

1 чаша боровинки (моите са замразени, сега пресните са скъпи)

2 лъжици мед 

Приготвянето е в три стъпки :) 

* Бананите и боровинките се намачкват. 

* Прибавят се  всички останали продукти млякото, крема сиренето, овесените ядки и меда и разбърква добре. 

 * Разпределя се в чаши и оставя де престои в хладилник поне 3 часа. 

Подслаждането е на вкус. Имах идея да подсладя само с бананите, но тъй като не ми бе достатъчно - добавих и мед. Пробвайте първо без него. 

Ризото а'ла Миланезе

       Или да ти мине 👑👑 вирус път.  Днес в 12,25ч.   трябваше да сме кацнали в Бергамо с Жул, от там в Милано..... да се разхождаме  и да опитаме ризото ала Миланезе на място....  Милано е там от стотици години, живи и здрави, ще го видим някой ден. 

      Посещавайки някоя страна, или град, винаги опитваме специалитет от местната кухня и това ризото  си  го бях набелязала. Но като не може реално - продължаваме с  кулинарно-виртуалната разходка. 

       Ризото а'ла Миланезе, или ризото по Милански е рецепта за ризото с шафран. Легендата за изобретяването и датира от 16в. Катедралата Дуомо ди Милано била построена току-що. Млад чирак на име Валерий трябвало да оцвети декоративните стъкла за прозорците. Всички майстори се присмивали на идеята му да прибави шафран към пигмента, за да получи още по-ярък цвят. Затова той решил да отвърне, като поставил тайно шафран в ориза, приготвен за сватбата на господаря му. Резултатът бил толкова добър, че рецептата мигновено се разпространила из града и ястието получило неговото име.

Моето не е с ярко жълтия цвят от шафрана, но забравих да купя пресни гъби, а в тези дни ходенето до магазин е рядкост и ползвах сушени (манатарки). От там е малко по-тъмния цвят, който пускат тези гъби при накисването им.

Шафранът е малко скъпа подправка, но ако искате да се доближите до жълтия цвят - може да ползвате куркума. Добра новина е, че в България има предприемчиви земеделци, които вече успешно отглеждат тази подправка и точно тази моя е подарък от клиент-производител в близко тук село. Иначе си ползвам донесени от Гърция пакетчета.

Копирам се от друга  моя публикация за ризото , тъй като много хора си мислят, че ризото е просто разварен, разкашкан :) ориз. А в момента цената на обикновения ориз се изравни с тази на Арборио :) 

Задължителните за всяко ризото   освен ориза са вино, масло, бульон и пармезан. Може да се приготви с всякакво месо,  зеленчуци,  сирена, плодове и подправки, но това е основата. Най-подходящи сортове са арборио и карнароли, които ги  има в почти всички магазини, но може да приготвите и с друг, стига да не е бланширан :) тъй като той вече не е богат на нишесте, което е нужно за слепването на ориза.  Основните стъпки са запържване на лук, или чесън; след това зеленчуците, или месото, следва запържването на ориза, прибавяне на виното и когато то се изпари - бульона  - малко по малко, след като предния добавен е поет. Накрая се завършва с прибавянето на настърган пармезан и малко масло.

Продукти за 2 порции:

150 г ориз Арборио (в мерителна чаша е 180мл)

700 мл. бульон ( месен, или зеленчуков - домашно приготвен)

1 глава лук

2-3 скилидки чесън

150 мл бяло вино

0,125 г шафран

80 г масло + още 1 сл.

2 с.л. зехтин

50-60г сушени гъби (манатарки) , или 300 г печурка

100г пармезан (или пекорино)

щипка-две сол (ако бульонът не е солен)

Подгответе си тиган, тенджера, или касерола с дебело дъно и желателно - с широко. Дървена лъжица за разбъркване (така казва Дженаро Конталдо, а коя съм аз, че да не го послушам :)) Тъй като при готвене ризотото се бърка непрекъснато, съдът с по-широко дъно е удобен, за да не се мачкат зърната ориз. И отделете 15 мин. да стоите до котлона :)

Приготвяне:

* Първият момент е подготвянето на бульона - може да сте го отделили при варене на месо, може специално за ризото да си го приготвите - важното е да е прецеден и да стои горещ на близкия котлон. От него се отделя 1/2 чаша, в която се поставят тичинките шафран, а в останалата част се поставят да се накисват сушените гъби. 5-6 мин. са достатъчни, след което се изваждат и нарязват.

* В съда за готвене се поставят 80-те г масло, зехтина и много ситно нарязаният лук.

* Запържва се, докато стане леко прозрачен.

* Прибавят се ситно нарязания чесън, разбърква минутка; прибавя се измития ориз, разбърква се 2-3 мин и прибавят нарязаните гъби (накиснатите сушени, или пресни).

* Разбърква се добре още 1-2 пъти и налива виното. Ако бульонът не е солен - може да посолите сега.

* Бърка се през минута, докато оризът поеме виното.

* Започва се добавянето на горещия бульон - черпак по черпак всеки път, щом ориза поеме предното количество течност. Това става за около 12-15 мин.

* Последната течност, която се добавя е тази с тичинките шафран вътре - може да я прецедите, може и така да я сипете, а тях поставите върху готовото ризото за украса. Бърка се през цялото време, за да не залепва оризът по дъното на съда. Ако трябва - не прибавяйте цялото количество бульон - зависи колко течност ще се изпари по време на готвенето от степента на котлона и ширината на съда. Оризът трябва да е алденте (почти сварен), но не и разварен.

* Прибавя се почти цялото количество настърган пармезан (оставят се малко стружки за украса). Разбърква се.

* След 2-3 мин се прибавя маслото, котлонът се изключва, а съдът се затваря с капак за последни 2-3 мин 

* Разпределя се в 2 чинии, поръсва се с останалия пармезан и сервира, докато е топло.

Проя

        Като не можем да пътуваме по света реално, ще го направим  кулинарно-виртуално. В момента никъде, извън постоянните си адреси всъщност не можем да пътуваме, но се надявам да е за добро и по-лесно да преминем през епидемията. Както се казва в притчата " няма да е все така" и не бива да губим надежда. 
       Ден първи - приятелка, знаейки любовта ми към тестяното, ми пробутва рецептата с препоръка, че ще ми хареса :)  . 
       Ден втори - ще правя аз, засилила съм се, но се оказва, че никакво яйце нямам в хладилника.  А аз откъде да е  яйца не купувам. 
      Ден трети, четвърти - пфууу, работни, човек не може да си забърка нищо ново (защото трябва и да го снима)
      Ден пети - ще правя проя, извадих яйца, мляко,кантарче, брашна ... да бе! Нали когато си  имам различни брашна ги влагам в правенето на хляб...
      Ден шести, ще ги правя! Вече сме в извънредно положение и не бива да се развяваме без причина навън, но се оказа ,че в шкафовете нямам цял пакет от никакъв хранителен продукт ( дори обикновената сол е само тази в солницата) и въоръжена със списък, маска и ръкавици се озовавам в близкия магазин, който слава богу е нов, в МОЛ и почти никога няма повече от 10 човека с персонала. 
       Проя е сръбски царевичен хляб. Подобно на нашия тутманик - без месене. Ако го направите  само от царевично брашно - ще бъде  и безглутенов.  Моите са с 1/4 бяло брашно. Може да го направите без добавки - като първата снимка, но за разнообразие може да му сложите маслини, подправки, сух салам някакъв :)   Да изпечете в тава и нарежете, или направите във форма за мъфини (еднократни за крем-карамел), както  ми  ги показа Роси  в този сайт и направих.  Само имайте предвид, че ако останат на следващия ден са ронливи.  Затова преценете сами и  ако 12 бройки са ви много - направете половин доза, за да се изядат през деня. Макар че моите останали ги срязвам на две и запичам на грил-тигана - така не се трошат.  
       Приготвянето е по-кратко от написаното по-горе :) 

Продукти (12 бр. или тава с размери ~16/16)
180г царевично брашно 
60г  бяло пшенично брашно 
80г царевичен грис (полента, или качамак както пише на някои опаковки) 
250мл. кисело мляко
2 яйца 
110 мл олио 
1 пак. бакпулвер (10г)
1/2 ч.л. сол (без нея, ако сиренето ви е солено)
150-200г сирене ***

още: 
1 лъжица масло
1 лъжица царевично брашно 
шепа ситно нарязани маслини без костилка, ~100г шпеков салам и подправки (риган, мащерка)- по желание 

***сиренето трябва да е сухо. И друг път съм писала, че си го подсушавам, когато ще ползвам за печиво - оставям парчето сирене на  няколко пласта кухненска хартия открито в хладилника за 24ч. Иначе ще си пусне водата, колкото и да е малко - в тестото и ще го направи по-меко . 

Приготвяне: 
* Фурната се загрява на 190* (без вентилатор)
* Яйцата се разбиват за кратко с киселото мляко; прибавя се олиото и разбърква. 
* Отделно се  смесват сухите съставки - брашната, гриста, бакпулвера и солта. 
* Прибавят се към яйчената смес  и объркват.  
* Прибавя се натрошеното сирене и другите добавки (ако ще се слагат) и отново  сместа се разбърква.

* Тавата (или формите) се намазват с  лъжицата масло и  поръсват с отделеното брашно. 
* Сместа се разпределя в тях. 
* Пекат се в загрятата вече фурна  за около 25 мин. (може да пробвате с дървено шишче, или клечка за зъби.)