Кошнички от колбаси

       За предястие, или бърза вечеря; класика пак от ранния ми кулинарен период  преди повече от четвърт век :) когато не само аз се учех да готвя, но и бяха хит сред колежките, с които обменяхме рецепти за бързи и ефектни ястия, а много често си правихме и кулинарни дегустации на място.
      И от времето, когато саламът  беше с доказан произход и вкусен. Сега съм намерила  производител на сравнително хубава шунка, която  като ядеш се усещат парченцата месо. Да не казвам пък колко е прясна - варена предния ден :)
       Правят се в няколко варианта: 
- кръгчета дебел колбас,  наредени в тавата и леко запечени - краищата им се свиват навътре и тогава във всяко "гнездо" се чуква едно дребно яйчице. Пак се запича докато се стегне яйцето. 
     - Тук, където съм ги показала в мое изпълнение (долната снимка) на белия свят преди 7-8 години колбаса е от  по-тънкия - тип Камчия, купичката е малко по-голяма и в нея се нареждат няколко кръгчета - така се получава кошничка-цвете. А и събира повече плънка, достатъчна за вечеря или обяд. 

    - кръгчета дебел колбас или шунка, които се поставят в гнездата на формата за мъфини, купички от крем карамел (без значение какви, може и алуминиеви еднократни) или ей такива от пастет, които се виждат отзад (тях ползвам и за мъфини, когато тавата им не побере сместа и остане за някоя бройка). И тук също - парче сирене, кашкавал, яйце... каквото се сетя в момента или ми се  появи пред погледа в хладилника - чушка, или картофено пюре, винаги има; парче домат, зелена чушка са цвят. Всичко, което може да се сложи в гювече. Ако формата е по-голяма - две кръгчета се застъпват. Формата задължително се намазва с парче масло 

Сигурно и още варианти има, но за тези се сещам, които правя най-често.
А най-доброто в случая е, че докато се приготвят  формите-кошнички и се напълнят, фурната е загряла и им трябват не повече от 10-15 мин. 

Ами "рецептата" всъщност се изчерпа с горното описание 

Точно на тези плънката се вижда по пластовете:
колбаса/шунката
сирене  (бяло саламурено, топено, кашкавал...)
картофено пюре (или само сварен, намачкан картоф) 
яйце 
топено сирене и кашкавал, маслина 
масло за намазване на формите
подправки за поръсване - харесвам риган на доматите, но може чубрица, мащерка... 

Печене в предварително загрята на 220* фурна за 10-до 15 мин. 

Ако напълните повече формите - поставете ги в голяма тава, или застелете лист алуминиево фолио на скарата на фурната, върху която ще печете, за да не кипи по дъното :) и се налага повечко търкане с препарати после. 

Долните са с ленти бекон - формите са намазват с масло. Две ленти бекон се завиват от вътрешната страна на формата :) и се пълнят с каквото Ви харесва. 

Руска салата

Не салата "Оливие", която според историята и' трябва да е с месо от фазани, телешки език, черен хайвер....
А добрата стара РУСКА САЛАТА, която всеки човек над 30 свързва с празниците през зимата, когато беше задължителна на масата, редом с млечната салата и туршиите. Е, сега пак присъства, но по-рядко -  разнообразието от салати вече е голямо. Най-вероятно творение на бившия Балкантурист, заедно с  рулцата по чешки, ама пък... засищащо, дори за вечеря на сандвичи, с палачинка, или като предястие за пълнеж на профитероли. Важна част от менюто студентско и  ако може авджи никога да не види на масата. Защото е разбъркана.  Ако е ей така подредена като салата-торта - пръв се нарежда.  За сметка на него всичките ни човечета я обичат. А аз я правя в промишлени количества, както се оказва :) последния път като сложих на кантара кутията с готова и видях как стрелката излетя  над 2кг и аз се 

Продуктите винаги са на око, кой слага грах - кой не; някой (като мен)  в последните две години и царевица прибавя; друг лук, или ябълка; пилешко месо вместо колбас; за да не става много тежка. Аз смесвам майонезата с цедено мляко или заквасена сметана. И тъй като обикновено я правя от есента до пролетта, морковът винаги е маринован (от туршии, или специално за салати -  маринавани в бурканчета. Не ми харесва сварен.) 

Примерни продукти за едни  над две кила руска салата  

6-7 картофа, около килограм 
3-4 моркова (мариновани) 

400 г консервиран или замразен грах 

1 буркан кисели, или мариновани краставички ( от ~700-800г) 

~500 г колбас (или шунка, сварено пилешко филе, в.п. филе. Лично за мен с шпеков салам е най-добре ) 

1 голяма кисела ябълка 
2-3 сварени яйца 
~ 400 г майонеза 
~ 100 г заквасена сметана или цедено мляко ( в краен случай 2-3 лъжици гъсто кисело мляко) 
сол 
опция: (т.е. понякога) 1 лъжица горчица, черен пипер и сладка царевица ; 2-3 пасирани скилидки чесън 

Приготвянето: 
започва с варенето на картофите. От различните начини на варене най-много ми допада да сваря картофите с кората, да се охладят и тогава да ги обеля и нарежа.  Ако морковите не са мариновани, а ще се варят - заедно с картофите, необелени. Когато изстинат и на тях им се бели "кората". 
Тук е време грахът да се измие и сложи в гевгир/или цедка, за да се отцеди от водата. Ако е замразен - пак в гевгира, докато се размрази хубаво. 
продължава с голямото рязане на дребни кубчета, нещо като граховите зърна. Краставичките срязвам на две по дължината и също оставям да се отцедят, докато свърша с другите продукти. 
Дребно нарязаните картофи, моркови, яйца, колбас, обелената и почистена ябълка се поставят в голяма купа, която предвидливо трябва да събере всички продукти. Посолява се на вкус и разбъркват много добре и внимателно, като се загребва от дъното и се поставя отгоре, а не се бърка кръгообразно в купата  - така продуктите ще се намачкат и превърнат в пюре, а това все пак е салата.   

Прибавя се отцедения грах, царевица (ако ще има), майонезата и цеденото мляко/сметана; черния пипер, горчицата (ако ще има).
Отново всичко се разбърква внимателно от долу нагоре. 
Купата се покрива със свежо фолио (или капак) и прибира в хладилник за поне 1,5 -2 часа. Колкото повече стои и охлажда - толкова по-вкусна става :)

ПП: 01.01.2023 год :) Ето и предложението ми за руска салата с пушена сьомга. 

Пиле каша

....и пожелахте да видите :) . Наскоро в страничката на блога в социалното зло ФБ попитах кое простичко ястие липсва, а трябва да го има тук  Сред предложенията с нахут (добре де, ще му дам втори шанс на нахута) се открояваха попара, пиле каша, яйца на вестник (все още не мога да прежаля плота); а торта Гараш, която хич не е от простичките  ще направя скоро по добрата стара соц  рецепта. 

Пиле каша у нас се готви в две разновидности - бяла и червена (и двете еднакво нефотогенични).  Червената от баба и задължително с чубрица; бялата - от свЕки. От която е и пилешка яхния с картофи, най-обичаната яхния у дома.  От мен :) парченцето мАсло.
Но както е тръгнало да броя до 3 картофите  в чинията на авджи, май по-често трябва да му готвя просто пиле каша   

Пилето и в двата случая е в количество за 5-6 чинии, т.е. около  килограм пилешко месо, независимо кои части на пилето са. 


За червеното пиле каша :) 
* Месото се нарязва на порции, които запържват за по минута от двете страни  в 3-4 с.л. олио 
* Прибавя се ситно нарязана глава лук и запържва още минута. 
* Прибавя се 1 с.л. червен пипер,  сол на вкус, разбърква се и се залива с вода - около един  литър. 
* Щом заври, степента на  котлона  се намалява и оставя да ври тихо и спокойно, докато месото омекне.
* Изважда се от соса, охлажда се и в него се размиват 2-3 с.л. препечено брашно.
* Сипва  се в тенджерата внимателно и разбърква кашата :)   докато стигне желаната гъстота на кашата, тъй като по време на варенето не се знае колко вода се е изпарила.  Обикновено размивам 3 с.л., пък - колкото поеме. 
* Прибавя се малко кубче масло (кибритена кутия),  тенджерата се отмества от котлона  и поръсва голяма щипка чубрица. За авджи Стоев - и с магданоз. 

Понякога прибавям лъжица универсална зеленчукова подправка, но автентичния вкус на бабината каша определено страда от това. 

Пиле бяла каша   :)  да не се бърка с фрикасе, моля :)  Тя си е простичка каша с препечено брашно. Неведнъж пиша, че винаги имам препечено брашно в буркан. Ами по-лесно е така - когато ми потрябва. Пък и на всяка манджа в тенджера, брашното, което слагам, предпочитам да е запечено, за да не мирише на сурово случайно. 

ПИЛЕ БЯЛА КАША 
иии вариант едно :) 
* Кипва се около 1,5 л. вода в тенджера и поставя в нея нарязаното месо***
* Когато започне да завира се отпенва с решетъчна лъжица. Ако пропуснете момента - просто прецедете бульона и връщайте пилето в чистия вече бульон. 
* Посолява се, прибавят се 3-4 лъжици олио, 5-6 зърна черен пипер и оставя да се вари, докато омекне месото. 
* Изважда се от бульона - около 200 мл., охлажда се и в него се размиват 3-4 с.л. брашно (пак зависи колко бульон е останал - за около литър течност трябват 4 с.л. препечено брашно).
* Внимателно се налива в тенджерата и разбърква енергично, за да не стане на топчета. 
* Поставя се кубче масло и отмества от котлона. 

вариант две :) 
* Месото се сварява до готовност ( в подсолена вода; отпенва се) . 
* В тенджера се загрява маслото и олиото, прибавя се брашното (тук вече не е препечено) и бърка с дървена лъжица, докато си смени цвета към златисто, но се внимава да не загори.
* По малко се налива  от горещия бульон и бърка с телена бъркалка (колкото по-голяма - толкова по-лесно). Бърка се и се налива..... докато  брашното поеме бульона; гъстотата се определя на око. Когато заври и преценим, че е добре - спираме с наливането на бульон. Ако не стигне :) прибавяме топла вода. Ако пък сме изпуснали течностите повече - оставяме да поври 7-10 мин, докато се сгъсти малко соса (кашата де) 
* Прибавя се месото, бучката масло и оставя отново да заври - 1-2 мин. са достатъчни. 

***С месото, което варя  процедирам така  - слагам го  в студена вода и варя до омекването му.  И специално на бялата каша до преди няколко  години обезкостявах месото и го слагах на дребни парченца в кашата.  Но сега всеки държи на големия кокал :) 

И отново най-шоколадовата торта

с друга премяна.
Блатовете за тортата са най-добрите, които съм правила, а и няма как да е, щом са на Ири Купенска от Най-шоколадовата торта. Сочни, какаови, с аромат и на кафе, без допълнително напояване. Всички се влюбихме в тая торта, когато я правих  за РД на ЖулЕто.
Не е било да правя торта и да си нямам ядове, но все се надявах, че най-големите ще са, докато направя къдриците (ако може така да се каже на тия ушички, запетайки отгоре).
Пояснявам: Правят се много лесно, особено като гледаш по тв. Ама да гледаш, не да прехвърлиш през екрана и сменяш канала. Естествено, че не знам защо не оставих да ги изгледам, както и че не знам, защо реших да правя подобни, вместо  просто да настържа шоколад с белачката за картофи -  стават много прилични охлювчета.  
Тортата трябваше да е със същия крем, като горната за РД на девойчето. Да, ама не. Харесва ми да ползвам готварска сметана пред сладкарската, тази обаче не се разби и втвърди. Т.е. разби се, на пяна. Маскарпонето реших да си спестя, тъй като не знаех ще или няма да става за  гости, затова сложих 2 шоколада вътре, малка заквасена сметана и наредих в закопчаващата се форма за торти, да си се стяга там. Тя пък взе, че се получи. 
Това при положение, че съм ранила 6,30 да сглобявам тортата за именния ден на милото. А, да. Приключвайки с крема, доволна и щастлива, че се сетих да разтопя и прибавя шоколад, влизам в стаята, където благоверният с вилица в ръка и кофичка кисело мляко е застанал до масата и ме посреща с думите "Не ми търси нищо за закуска, аз ще  хапна от този кекс"  Ще, как не. Все си мислех, че беше при мен  до масата, когато къдрех вечерта шоколада и дори си направи устата да му подаря горелката, с която разтапях прекалено втвърдения от хладилник лист шоколад. 

Ето блатовете  пак. От тези продукти изпекох 1 блат с диаметър 24 см., който срязах на две. 

Продукти:
180г. брашно
150г. захар
125г. кафява захар
60 г. какао
1 и 1/4 чаена лъжица сода бикарбонат (7-8 гр) 
1 и 1/4 чаена лъжица бакпулвер (7-8 гр) 
щипка сол
2 яйца със стайна температура
140мл. гъст айран
75мл. олио
140мл. прясно, горещо кафе (нес )

Приготвяне:
* Фурната се загрява на 180°C (без вентилатор!) .
* Всички сухи съставки се поставят в дълбока купа и се разбъркват добре.
* Яйцата, олиото и айрана се разбъркват и се добавят към сухите съставки. Всичко се разбърква добре.
* Накрая се излива горещото кафе и сместа се бърка, докато стане гладка и хомогенна.
* Готовата смес се излива в предварително намаслена и покрита с какао форма за торта.
Времето за печене е според големината на формата. Аз ползвах форма с диаметър 24 см., сложих и хартия от вътрешната страна на формата така, че да стане по-висока  - получи се около  12 см - трябва височина, тъй като по време на печенето блата се надува. Изпече се за около 35 мин. - проба с дървено шишче - да излиза сухо.
* Оставя се да се охлади напълно (една нощ), след това с много остър, широк, дълъг  и тънък нож блата се срязва на две части.

За шоколадовия мус: 
1 бял шоколад 100 г. 
1 черен (натурален) шоколад 100 г. 
 500 мл. течна готварска  сметана + 3 с.л. пудра захар)  ( или сладка, без захарта)
1 опак. заквасена сметана - 200 гр. + 3 с.л. пудра захар. Течната сметана се бие със захарта, докато стане на твърди върхове ( рядко не става, но все пак се случва) .
Заквасената сметана се разбърква със захарта - с лъжица!  
Шоколадите се разтопяват на  водна баня и прибавят внимателно към сметаните, обърква се. 

и още ~ 100 г. шоколад за декорацията 

Сглобяване: 
Поставя се първия блат (ако крема се охлади предварително в  хладилника, няма да има нужда от стягащата форма, а  направо в тортена чиния или поднос може да се нареди) . 
Намазва се с половината от крема.
Върху него се поставя втория блат  и намазва с останалата част от крема (може да се остави малко, за да се намаже отстрани тортата. 

Къдрички, ушичките или разните там запетайки :) за украсата отгоре 
Натрошения шоколад се разтопява на водна баня. 
На твърд картон се поставя лист хартия за  печене и с шпатула, или дълъг, широк нож се разстила съвсем тънък пласт.  (или на силиконово килимче, или на подложка за  оформяне тесто за торти - ползвам такава и е много лесно с нея)
Оставя се да изстине - прибирах за 3-4 мин. в хладилник.  Трябва да е изстинал, но не напълно втвърден, защото се чупи. 
С шпатула се настъргват стружките, а къдриците се правят отново с шпатулата, с която се "изстъргва" едно отворено в долния край "О", започвайки от  дясно наляво (обратно на часовниковата стрелка. страхотно обяснение, но ако си го представите е много лесно. Най-сложната част е да се хване изстиналия шоколад в точния момент). 
С нож или шпатулата се преместват в тава, на хартия за печене и така съхраняват на студено място.  Не се пипат с пръсти, тъй като от топлината на ръцете се топят или чупят. 

Малките охлювчета от белия шоколад са правени с белачката за картофи и добре охладено парче бял шоколад. 

В петък на гости :) с торта на Кокона

      Петък е, време за гости     а Кокона е познатата ни Дарина. Вече писах за странните имена, с които се регистрираме при прощъпулник в нета, дето Мише  ги наричаше "позивни".
Време беше да изтупам "петъчното гости" от прахта, а Даринката след две години (поне) отправена покана - най-сетне  ме удостои с внимание :) Добре, че наскоро аз и гостувах, та изтръгнах (с добро ) обещание, тя да отвърне най-накрая на поканата ми.
     За тия няколко години виртуално познанство добре ме е запомнила, че много си падам по мръвки и по шоколади и  е направила най-страхотния избор за гостуване - шоколадова торта ( с най-сочните шоколадови блатове на  Ири Купенска, което е гаранция за вкус). 
И тъй като в момента и аз съм  се разпънала с нейната Най-шоколадова торта отново (друг е въпроса какъв ще е резултата), сега ще почерпя с Дари-ната шоколадова торта за днешния празник - Архангеловден. Пък моята, ако стане - у социалната мрежа ще споделя. 

         Даре, благодаря ти, за виртуалното гости! Надявам се в скоро време и с теб да е реално!
 Благодаря ти и  че подслажди блога ми   тъй като знаеш, тази категория тук сериозно куца. 


А на всички именици и специално за моя специален човек - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! ЖИВИ И ЗДРАВИ ДА СТЕ!  И наздраве!  

(сок е, ама това ми попадна за черпене ) 

*********************************************
С огромно удоволствие днес гостувам в блога на един от най-добрите кулинари и страхотен човек - Пепи.
Първо гостуване за мен, в любим блог, с прекрасни ястия и големи изкушения за слабото ми сърце, което като види месо и препуска в галоп. Пепи    е страхотен кулинар (аз -клеп...клеп...), а аз голям чревоугодник и грешник. Надничайки в блога ѝ съм винаги удовлетворена и възхитена от видяното. Приготвяла съм много ястия по нейни рецепти и то не само на месни специалитети, и няма как човек който е опитал ястие по нейна рецепта да не остане възхитен.
За днешното си гостуване обаче избрах торта.  Не е с месо, а шоколадова. 
Знам, че Пепи освен фен на месцето (като мен) е фен и на шоколада, затова реших да гостувам именно с тази торта.

А ето и рецептата:

Шоколадова торта със сметанови рози

Блат:
180 г брашно
150 г захар
125 г кафява захар
60 г какао
1 и 1/4 чаена лъжица сода бикарбонат
1 и 1/4 чаена лъжица бакпулвер
щипка сол
2 яйца, стайна температура
140 мл гъст айран
75 мл олио
140 мл прясно, горещо кафе

Фурната се загрява на 180-200 градуса.
Брашното, двата вида захар, какаото, содата, бакпулверът и солта се слагат в дълбока купа и се разбъркват добре.
Яйцата, олиото и айряна се разбъркват и се добавят към сухите съставки. Всичко се разбърква добре.
Накрая се излива горещото кафе и сместа се бърка, докато стане гладка и хомогенна.
Сместа се разделя в три купички по равно и се изпичат 3 блата. 
Формата за печене е с диаметър 26 см. Покрива се с хартия за печене и хартията се намаслява с олио. Изсипва се сместа за блата, изравнява се и се пече на 180-200 градуса около 15 мин за всеки блат.
Блатовете се изваждат от формата с хартията и се охлаждат върху решетка. 

Източник


Шоколадов ганаш:
100 г тъмен шоколад с 40% какао
100 г тъмен шоколад с малини с 64% какао
250 мл сладка сметана за разбиване

Сметаната се кипва в съд на котлона, отстранява се от огъня, добавя се начупения шоколад и се разбърква с лъжица до получаване на еднородна смес. Оставя се да се охлади на стайна температура за 1 час. Ако сместа е все още течна се слага в хладилник да се стегне. Трябва да се получи с гъстота на течен шоколад и лесно да се нанася върху блата.

Сметанов крем:
150 мл сладка сметана за разбиване
150 г заквасена сметана
50 г пудра захар
2 ванилии на прах

Заквасената сметана се смесва с пудрата захар и ванилията и се разбърква с лъжица. 
Сладката сметана се разбива с миксер. Добавя се кремът от заквасената сметана и се разбърква с лъжица ( не с миксер)

За измазване на тортата:
200 г тъмен шоколад с 40% какао
250 мл сладка сметана за разбиване

Сметаната се кипва в съд на котлона, отстранява се от огъня и към нея се добавя начупения шоколад. Разбърква се до получаване на еднородна смес и се оставя да се охлади на стайна температура, докато се стегне с гъстота на течен шоколад и може лесно да се намаже върху тортата без да се разтича.

За украса:
500 мл сладка сметана за разбиване
100 г тъмен шоколад с 40% какао
Течна червена сладкарска боя
1 ванилия на прах
Какао за поръсване

200 мл от сметаната се кипва в съд на котлона, отстранява се от огъня и се добавя начупен шоколад. Разбърква се до получаване на еднородна смес. Оставя се да се охлади на стайна температура, а след това в хладилник. След като е охладена се разбива с миксер.
Останалата сметана се разбива с миксер, разделя се на две части, в едната се добавя течна червена боя и се разбива за кратко с миксера, а в другата се добавя ванилия на прах.

Сглобяване на тортата:
В сервизна чиния се поставя първия блат като се захлупва с хартията нагоре. Отлепва се внимателно хартията за печене. 
Намазва се с шоколадовия ганаш с малини и се изравнява добре.
Отгоре се поставя вторият блат и внимателно се отлепва хартията.
Върху него се намазва сметановия крем и се изравнява добре.
Поставя се третият блат. Отлепва се внимателно хартията.
Тортата се измазва с шоколадовия ганаш и се изравнява.
Отгоре се украсява с шприцовани сметанови и шоколадови рози и съвсем леко се поръсва с какао.
Тортата се охлажда една нощ преди сервиране.

Забележка: Не е нужен ринг за стягане на тортата при сглобяване. Хартията за печене на блатовете е хубаво да е добре намаслена с олио и по съвет на Ирина може да се поръси върху мазнината с какао. Блатовете са много крехки и влажни и не е нужно да се сиропират. Тортата е достатъчно влажна и мека.

Профитероли със солена плънка

     Или еклерчета със солена плънка, но с ръка на сърце си признавам, че тия дни разбрах 'що едните са еклери, а другите - профитероли.  

    Хайде, за тестото шу бях чела; с бине-суфле мама ни запозна в ранна детска възраст;  толумбички пък аз правя от късна детска възраст; гужер не само знаех какво е, но и много пъти съм правила с един от видовете - соленките с парено тесто на Ели, а кръгчетата Пари Брест съм виждала големия Жак Пепен как ги прави по ТВ.
     Е, моите еклери си ги правех кръгли и рекламации нямам.  Но вече знам разликата и другия път пак ще си ги правя както си знам  

     Пареното тесто е в основата на всички, само дето някъде е с вода, другаде с прясно мляко; или олио/масло.  Струва ми се (ама може и само да ми се струва), че ако тестото съм направила само с вода готовите еклери са с "по-груба" повърхност. А тия с прясно мляко са по-нежни. Още при изваждането от фурната им се усеща. После попиват от пълнежа и не си личи. Ама пък може и само да ми се струва. Затова съм избрала вариант и ги правя  с равни части масло/олио и прясно мляко/вода. 

Продукти за тестото - дозата е за две тави на фурната:

300 мл. вода (или 50/50 - вода/прясномляко)
130-140 мл. олио (пак или- 50/50-  олио/масло)
щипка сол 
5-6 яйца.
 2 чаши  / по ~ 240 мл /  брашно

Приготвяне: 
* Водата/млякото  и олиото/маслото  с щипката сол  се кипват в дълбока и висока тенджерка;
* Отмества се от  котлона. 
* Брашното  се прибавя  на 2-3 пъти  и бърка с дървена лъжица или шпатула , докато започне да се отлепва от стените на съда и се събере на топка. 

* Оставя се  да изстине  и   едно след друго се прибавят яйцата, като след вяко се разбърква добре, докато го поеме.....  и се получи лепкава каша.
* Фурната се загрява на 220* 
* Тавите за печене се застилат с хартия, или намасляват. 
* Шприц или пош се пълни с лепкавата каша :)  и щприцоват розички/топчета с големина на топче за пинг-понг долу горе.  Е, не са кръгли, но размера им е нещо подобно. А острите връхчета, които се получават се притискат лекичко  с намокрен пръст надолу, за да не изгорят при печенето.
* По желание могат да се поръсят със семена. 
* Пекат се в загрятата вече фурна, неизвестно колко време, но през стъклото на вратата на печката се вижда, как те се надуват двойно и ............ до зачервяване :) 




Плънката (освен сладка, сега си показваме част от солената) 

На горната снимка е цедено мляко, сирене, майонеза  (2:2:1 части) , зелената част на пресен лук и зелени маслини. 

На долната снимка е тарама хайвер с черни маслини. 

Тук плънката е топеница с пармезан и подправки.
Друга плънка за тях е руската салата (която невероятно как не съм публикувала до сега и си вземам предвид, както и да добавя снимка на профитероли с нея). 

Профитеролите се пълнят с шприц, ако плънката е гладка и цепват с нож и пълнят с лъжичка, ако плънката е по- груба. Ама това са подробности. Както и да се напълнят - все не остават. 
Но е добре да  се пълнят преди да се хапват, тъй като  от плънката  за няколко часа омекват. 

Кaiserschmarrn / Кайзершмарн - солен, с бекон и маслини

Кaiserschmarrn  винаги ще го свързвам с историята  за  Императорския десерт (независимо вярна, или измислена - много разкази  има в нета както за историята, така и за името; няма да я пиша и аз ). Който всъщност мислех да правя, но колкото и да четох, навсякъде се гарнира със сироп или сос, или сладко, на което у нас душите златни казват "хляб с компот"; с пудра захар няма да мине, ще търсят шоколад; но шоколада щеше съвсем да оплеска  положението тук.
Имам си приятелка, следяща  lecker.de.  и тъй като знае, че точа зъби и вилици  на този десерт, тия дни получила известие за Kaiserschmarrn - süße und herzhafte Rezept-Ideen  и веднага ми сподели. Знае се, че мен много ми не трябва.... за да започна. Но тъй като соленото винаги е за предпочитане при мен - избрах соления вариант. Та ето го Солен Кайзершмарн - с бекон, зелен и с маслини

Продукти (тиган с d~ 18см.): 

4 яйца 
300 мл. прясно мляко 
160 гр. брашно 
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол

2 с.л. крема сирене*
6 кубчета масло (като зарчета на Не се сърди човече (по-добре не бих могла да го обясня )
и съвсем маааалко олио/зехтин

~150 гр. бекон 
50-60 гр. твърдо сирене (тип пармезан, но следващия път ще сложа с плесен ) 
10-15 маслини без костилки 
4 стръка зелен лук 
зелени подправки (босилек) 
2 скилидки чесън 

Приготвяне: 
* Отделят се белтъците от жълтъците. 
* Жълтъците се разбиват с прясното мляко и пресятото** брашно, добавено на 2-3 пъти. 
* Белтъците се разбиват на сняг със солта и захарта.
* Внимателно към тях се прибавя сместа с жълтъците - на няколко пъти и разбърква само с шпатула (не тел, или миксер). 
*В тигана се загрява 1 от кубчетата масло с 1 ч.л.  олио/зехтин (ако е само масло ще изгори и замирише неприятно).
* Изсипва се половината смес и пържи на умерен огън (степен 6 от 9 пр.), докато се зачерви хубаво отдолу - повдига се лесно и проверява (около 2 мин.)  
* С помощта на две шпатули се обръща да се  запече и от другата страна (тук вече времето е по-малко - ок. 1 мин.)
* Отново с дървените шпатули (или нож/вилица, зависи от тигана) готовия изпържен/изпечен блат се накъсва на дребни парченца (така и така включих зарчета в играта, нека тук размера да бъде като пулове за табла  ). За по-лесно тигана може да се отмести от котлона. 
* Прибавят се нарязаните: бекон, маслини, зелен лук и 2 зарчета  масло. 
* Всичко това се запържва 2 мин.,  прибавят се ситно нарязаната/смачкана скилидка чесън, зелените подправки и се отмества от котлона. 
* Веднага се поръсва с половината от  сиренето.  

По същия начин  веднага се приготвя и останалата част от тестото. 

* Във втората част на тестото сложих намачканото крема сирене, смесено с 1 с.л. прясно мляко. Пак  стана добре. 
** Рядко пресявам брашно като ползвам, но това тесто наподобява пандишпановото, където въздухът е много важен и затова съм пресяла и подчертала тази операция :) 

Чери-доматчетата са за цвят. Но тъй като се опасявах, да не стане сухо, направих млечно-чеснов сос, който много, ама много добре дойде на този солен Кайзершмарн.
Сладкия и класически вариант се очертава същия, но със захар в тестото, а след изпичането/пърженето - гарниране с плодов сос. 

Пилешко с домати в патладжанен сос

     Още една рецепта, която харесах от книгата на Петя Петрова - Щифлер "69 изпитани афродизиака". Пържено пиле  ( и с доматен сос)  неведнъж съм правила, но тук много ми хареса идеята за патладжанения сос - който, на следващия ден се беше превърнал в чудно пюре и дори повече ми хареса студено. Както и на госпожица Стоева, която днес сутринта настоя така и така я "излагам", да спомена и това пилешко. 

    Промяната от рецептата на Петя Петрова е  "козметична"  и се състои в следното: 

тук няма кимион (защото кимиона ми е "вързан" със свинското месо);

няма лук - само чесън, при  запърженото месо;

прясното мляко е заменено с готварска сметана; 

има чесън  и в соса - какво са патладжани без скилидка чесън 

Продукти за 4 порции: 

800 гр. пилешко месо без кожа - от бут и филе 

3-4 с.л. олио

3-4 с.л. соев сос 

3-4  средни домата (около 500 гр. ако са от консерва - без водата) 

3-4 скилидки чесън

сол и черен пипер 

1 ч.л. захар 

по щипка риган и босилек

черен сусам (при наличност) 

За патладжанения сос: 

2 изпечени патладжана ( или в готов вид - изпечен, обелен, отцеден - около 500 гр.) 

сока на половин лимон 

2-3 ск. чесън

сол и черен пипер

1-2 с.л. масло

1 с.л.   брашно

50 гр.  пармезан (твърд кашкавал) 

200 мл. готварска сметана (или 250 беше, просто забравих, но не е много важно) 

Приготвяне: 
* Пилешкото месо се нарязва на хапки, прибавят се олиото, соевия сос, разбърква и се оставя за 30 мин. в хладилник.   
* Доматите се настъргват на ситно ренде (ако са домати от консерва се отцеждат и не се посолява по-късно ястието). 
* Месото се прехвърля в съд за готвене (тиган, по възможност широк, за да може да "диша" месото, докато се готви) и задушава/пържи, докато остане на мазнина. 
* Прибавят се настърганите домати и готви, докато соса се сгъсти и изпари голяма част от водата им. 
* Поръсва се с подправките, прибавят се захарта и пасираните скилидки чесън, разбърква още 2-3 мин. и отстранява от котлона. 

* Изпечените, посолени и отцедени патладжани се пасират, заедно с лимоновия сок и чесъна. 
* Прибавят се солта  и черния пипер. 
* В друг съд на котлона се разтопява маслото, прибавя брашното и запържва за минута.
* Отмества се от котлона и прибавя сметаната (на стайна Т*, за да не се получат бучки от брашното, ако тя е от хладилника) и разбърква. 
* Връща се на котлона; прибавя се пюрето от патладжана,  изчаква се да кипне и оставя да ври 2-3 мин., през което време се разбърква непрекъснато. 
* Настъргва се пармезана и  продължава да се разбърква  соса, докато той се разтвори напълно. 

Подреждат се в чинията - по края сос, в средата от пилешкото месо (или в едната част месо - в другата сос, въпрос на гледна и гладна точка :) ; поръсва се с черния сусам и още пармезан по желание. 

Моят сос не беше съвсем рядък (някак си не го виждах като сос за топене) - по-скоро е много рядко пюре. Гъстотата му може да се  коригира с добавяне на прясно мляко в соса.