Печени кореноплодни зеленчуци

     Добре де, картофа не е кореноплоден, а клубеноплоден, но чак толкова няма да издребнявам. 
     Много ароматна гарнитура, или дори основно са тези зеленчуци. Ако и маслото се смени с олио - ето я и моята  първа и съвсем вегетарианска рецепта :) 

Когато пека картофи и имам пащърнак, слагам по някой резен в тавата и много добре се ароматизират и картофите, и пилето измежду тях.  
Кореноплодния морков е за цвят  и е най-безвкусния от всички тук.  
Червеното цвекло основно  на сок и настъргано на салата върви у нас (извън някои други вкусни  заигравки) - никак не е зле печено. 
Но най-приятната ми изненада беше печената глава целина - резените печена целина се топят на езика и въобще нямаш време да кажеш онова "м-м-м-м-м..." от рекламата, защото посягаш за ново парче. До сега не бях пекла глава целина. Обикновено влиза в съставката на добрата ми универсална зеленчукова подправка, или само резен от нея в супи, яхнии, но този път, заради тази заигравка със сърчицата замина и тя да се пече във фурната.  На сурово мирише доста по-натрапчиво :) И както почти всичко у нас, което се харесва - още на следващата вечер - втора партида.  

Дали за гарнитура, за основно, или за украса ще бъде - въпрос на избор. Но горещо препоръчвам да си направите такива печени кореноплодни зеленчуци.  

Както вече стана ясно, продуктите са: 

3-4 картофа, 2-3 моркова, малка глава червено цвекло,  една глава целина, 1-2 корена пащърнак
1/2 пак. (60гр) масло , 100 мл. вода, сол и мащерка



Зеленчуците се измиват, почистват/белят и нарязват.
Всичко се поставя в плик за печене; завързва се; плика - пренася в тава за печене. Тя от своя страна във фурната,  където това разкошество се пече на 200*, докато се видят мехурчетата от завирането на течността вътре, след което се намалява фурната на 160* и пече още час. 
Изважда се тавата и внимателно (заради парата, която ще излезе от вътре)  се изрязва горната част на плика, за да стигнем по-бързо до съдържанието му  

Могат да се изпекат и в тава с капак, или  завита с фолио. Лично мое мнение е, че печени без да са покрити с фолио картофите остават сухи, а си имам един главен любимец, на който картофите му присядат, затова винаги пека такива с фолио. Или в плик. Но пък там стават по-сочни и крехки. Така и с всичките тези кореноплодни. 

Лека нощ  или добро утро  . 

Яхния с пиле, спанак и ориз

 

Откакто заваля снега в неделя само яхнии са ми в главата. Топли, гъсти, ама и с мръвка .
Друг път "голямото неделно готвене" включва само една; този път бяха две. И ден трети след неделя няма помен и от двете, а аз се чудя каква да я забъркам посред седмицата. Или да заредя Крок-пот уреда да я сготви, докато сме на работа.
Това е симбиоза между    Спаначена яхния с месо и спанак с ориз - точно ей така сочен и леко разварен много го харесвам  а на другите сигурно им се налага да го ядат. Но недоволни няма. С домашно пиле (петле) ситуацията отива вече към окапване посред бял ден.

Необходимите продукти са: 
около килограм пилешко месо
~ 1/2 кг спанак 
2 връзки пресен лук
една чаша от 300мл ориз 
2 с.л. универсална подправка 
50-80 мл. олио, зависи колко тлъста е птицата; колко кожа има по него

1 с.л. червен пипер, сол на вкус, магданоз, щипка джоджен 

Приготвяне: 

В обикновена тенджера:
* Пилето се сварява до готовност  (преди кипенето се отпенва. Ако не успявате да уловите точния момент - когато заври се прецежда бульона и месото поставя в чистия от парцалчета/белтък бульон да се готви). 
* Прибавят се почистените и нарязани  спанак и пресен лук; универсалната подправка, червения пипер, солта и мазнината. 
* Изчаква се отново да заври и се прибавя  почистени и измит ориз - който трябва да е 3 до 3.5 пъти повече от ориза. Ако си познавате добре тенджерата и знаете колко е нейната вместимост - не трябва да измервате бульона с точност. Ако не сте сигурни - измерете колко е, преди да се добавят зелените продукти и ако е по-малко от 3-3.5 части към ориза - прибавете  вода. 
* След прибавянето на ориза се оставя тихо да ври за 10-15 мин. и разбърква. 
* Прибавят се магданоза и джоджена; изключва се котлона; тенджерата се затваря с капак и оставя така още 20 мин. докато ориза поеме водата. През което време може да се разбърка още 1-2 пъти. 

Цялото това упражнение след сваряването на пилешкото месо може да продължи да се готви и в тавата, но трябва да се увеличи водата на 4 чаши, тъй като там повърхността на изправяне :) е по-голяма. Фурната се изключва 15 мин., след завирането; тавата остава вътре, а идеята е не ориза да изпълни тавата, а да остане в сос. 


в бавноготвещия Крок-пот: 
* Пилето пак се кипва отделно в тенджера :) , за да може да се отпени. 
* Прехвърля се в гърнето на Крок-пота, заедно с бульона - бульона трябва да е 2.5 части към ориза. 
* Прибавя се олиото, солта и включва на ІІ степен - high  за 5 часа (до готовност на месото, ако е кокошка или петел ще трябва повече време).
* Когато месото е омекнало се прибавят почистените и нарязани спанак и пресен лук, червения пипер и добре измития, отцеден ориз. 
* Разбърква се и оставя да се готви още 1.5 часа. 
* Тъй като повечето уреди след приключване на времето за готвене автоматично преминават в режим   "* -запази храната топла"- сега е момента да се прибавят подправките и яхнията се оставя за още час гърнето.   

отклонението - Лук в бурканче посред зима :) да  напомня, че във всяко домакинство по това време на годината има лук, който покълва. Преди години го чистих (т..е изхвърлях, ако не е стегната и твърда вече главата), но после се сетих, че  на село зимата винаги имаше бурканчета с лук на перваза на прозореца.  И започнах да си слагам тук. 

Перваза на прозореца е място опасно, но си намирам разни местенца, където да наредя бурканчетата - колкото е по-светло и по-топло, толкова по-бързо растат перата.  Бурканчета от пюрета или от сладко,  пълни с вода, на които главата лук да се задържи, без да пропада надолу.  

На пазара цяла зима има пресен лук,  но пък не всеки ден обикалям пазара, или се сещам да купя за когато ще ми потрябва . Е, добива не е толкова голям, че да стигне за една лучена яхния, но е много свежо да си направиш зимна салата от консерва домати с пресен лук, салата от сварени яйца с пресен лук, или забъркаш няколко яйца с лук и суджук  И за да има винаги "свежа реколта" - през 5 дни по едно бурканче с нова глава лук. 

Зимна салата с моркови и рулца от раци и природен имуностимулатор с джинджифил и лимон

Не, че е тежка салатата, като е с майонеза, защото морковите са пресни, зеленчуците са много и няма колбаси. Такава салата със сурови моркови и рулца от раци от есента е на голяма почит у нас от младите човеци. Единия, който риба не обича да яде дори, харесва тази със сурими-то. 
Салатата търпи всякакви добавки или изменения, въпрос на вкус е; количествата продукти също не са ограничаващи; преобладаващ е сладникавия приятен вкус на пресни моркови, които има целогодишно на пазара.  

Продукти (за килограм готова салата) : 

10 бр.  рулца от раци 

200 г  сладка царевица (моята е замразена) 

5-6 кисели краставички 

4-5 моркова 

3 сварени яйца 

200 г лека майонеза (ако имам прясно мляко си правя домашна) 

сока на 1 лимон 

сол и черен пипер

1 с.л. горчица 

5-6 скилидки чесън

Приготвяне: 

* В подходяща голяма купа  на средно  ренде се настъргват морковите и рулцата от раци без да се размразяват напълно (така е по-лесно настъргването);

* Краставичките се нарязват на ситно; 

* Прибавят се отцедените зърна царевица, ситно нарязания чесън, горчицата, майонезата, сока от лимон, солта и пипера. 

* Всичко се обърква. 

* Последни се настъргват яйцата, обърква се внимателно, да не станат съвсем на пастет.

* Купата се покрива със свежо фолио, или затваря с капак и прибира за час в хладилника. 

Варианта без кисели краставици, от който тръгна салата  : 

 

И едно предложение за студеното зимно време, което преди година видях тук и редувам с други мед-лимонови бурканчета в хладилника. 

Природен имуностимулатор с мед, джинджифил и лимон 

2-3 лимона

парче джинджифил
4-5 лъжици мед  

Лимоните се измиват с гореща вода (за да си пуснат по-добре сока аз ги пускам в купа с вряла вода). 
Подсушават  се и  нарязват на кубчета;  прехвърлят се в буркан. Джинджифила се настъргва на ситно ренде, прибавя се при лимоните. 
Заливат се с меда, колкото да покрие напълно всички продукти.
Бурканът се завива с капачка и се поставя в хладилник за няколко часа.

Сутрин и вечер по една лъжица :) и да чукна на дърво забравяте за хремата и прикачените вируси. 

Гъши дроб с конфитюр от лук

Съботно и мързеливо - наслада за небцето :)
Ако предвидливо  човек си е направил конфитюр от лук - всичко отнема не повече от 10 минути . Нали съм прибрана и организирана  си правя от време на време, затварям още врял в бурканчета и цяла зима в хладилника има. За месо, за сирене, че и за готвене понякога. 

В общи линии трябват: 
по 2 филии гъши дроб за порция :) 
черен пипер и сол  

"соса" за 2 порции  е: 
1 чаена лъжица масло, 2  с.л. мед, 50 мл. балсамов оцет, 50 мл. бяло вино 

конфитюр от червен лук 

Приготвяне: 

* Дробът (замразен; отпуснат до толкова, до колкото да може да се реже) се реже на филии с дебелина 1.5-2 см.

* Пече се от двете страни за по две  минути на предварително загрят сух тиган. Изважда се в суха чиния и поръсва веднага със сол и черен/шарен пипер.  

* Виното и балсамовия оцет се загряват и варят, докато сместа се редуцира и остане 1/3.
* Прибавя се меда, разбърква и ако трябва - оставя да поври още 2-3 мин., докато соса се сгъсти до желаната гъстота (като разтопен карамел)
* Съдът се отмества от котлона, прибавя се маслото, разбърква се.

Следва сглобяването на предястието :) 
Поставят се готовия гъши дроб (моята порция беше крайното парче от дроба и ми се разделиха по време на печенето, което не пречи на вкуса, а милото не си даде неговата за фотосесия) ;
върху него лъжичка от конфитюра от лук (ако е студен - стопля се до температура на другите продукти) 
Залива се с 1-2 лъжици от соса. 

Не бих съветвала с какво вино да го хапвате, защото на мен ми харесва с всякакво  Но ви съветвам, ако ви попаднат заешки дробчета, да ги приготвите по този начин, или като този  гъши дроб с карамелизирани смокини и боровинков сос 

Пастърма с карамелизиран лук

май по-правилно бе да пиша Карамелизиран лук с пастърма. Тъй като лука преобладава :) да не повярва човек. 

Когато си отядем на пастърма, всяка зима идва момента, в който се сещам да я "сготвя"  така - много ми харесва вкуса на сладникавия лук със соленото месо.  Често споменавам, че когато  готвя с много лук  отделно си го правя и заделям по бурканче готов, карамелизиран лук или в хладилника, или в камерата за спешни нужди. Вчера беше такъв ден, в който готвих едно глиганско с кореноплодни и вместо да прибирам бурканче, с мъка откъснах една длан от изсушените филета за този деликатес  шегувам се. Хич не ми беше мъчно, когато слагах пастърмата в готовия лук. 

за карамелизирания лук:

~ 400-500 гр. лук 

~100мл червено вино (този път беше направо черно, не червено)
2 с.л. оцет 

1-2 с.л. масло и 1-2  с.л. олио 

щипка сол и 2  с.л. мед (или захар) ,

 щипка риган (ако пастърмата е без подправки; но в случая е) 

пастърма 

Приготвяне:

* Лукът се нарязва се на полумесци, посолява и претрива с ръка. 

* Слага се  заедно с маслото и олиото в  тиган или тенджера (с капак) на котлона и се задушава на слаб котлон, под капак, докато се изпари водата, която си е пуснал лука при осоляването. 

* Когато остане на мазнина се прибавя оцета;  малко по малко се прибавя и от виното, докато го поеме всичкото и остане пак на мазнина. 

* Прибавят се меда (или  захарта)  и ригана и когато лука е вече карамелизиран - съвсем леко покафенял, освободен от собствените си захари и с  помощта на вложената захар :)) се прибавя нарязаната пастърма. 

* Разбърква се 2-3 пъти, за около 2-3 минути и се отстранява от котлона. 

Изключително нефотогенично, особено след черното вино, с което го готвих. Но пък с още чаша вино и препечена филия е чудесно предястие или вечеря :)  Наздраве! И хубава нова седмица! 

Шницели

Шницели от месо, не шницели от кайма. Когато ги правя от телешко месо (което до преди 3-4 години ни беше омръзнало) са шницели по виенски, но точно тези са от глиган, затова са само шницели или панирани пържоли .
До сега бях правила от телешко и свинско месо, за пръв път правя от глиганско и резултата е не по-лош от предните - дори повече се доближава до телешкия шницел, тъй като самото месо е по-сходно с телешкото като структура.  Затова и по-долу няма да пиша вида на месото - всеки може да си ги направи с любимо месо.
Втория елемент, който не ги прави шницели по виенски е, че не са гарнирани с пържени картофи,  а с картофена салата.  Всичко останало е едно и също. Дори резенчето масло върху готовия шницел. В случая отдавна разтопен върху месото, докато задапаратното устройство (т.е. аз) се натутка да снима. 

Необходими са: 

месо:  от филето (контра или бонфиле), шол или вайсбрат (един кръгъл мускул от бута, котйо много прилича на филе)  - самите шницели се нарязват напречно на дължината, с дебелина  6-8 мм. Може да са големи - по 200 гр. за порция, но за мен по-лесно е  панирам по-малки шницели и ги нарязвам 2 за 1 порция.  И ако месото е за 6 порции, следват:  

1 ч.ч. брашно 
1 ч.ч. галета 
3 яйца 
сол и черен пипер 

по 3-4 с.л. олио и масло  
и още бучка масло :) 

Приготвяне:

* Приготвят се три купи: едната с брашното; втората с разбитите яйца с щипка сол; третата - с галета. 
* Шницелите се начукват между два листа свежо  фолио (полиетиленов плик) ,  до дебелина от ~ 3 мм.
* Подправят се на вкус със  сол и черен пипер - втриват се добре в месото от двете страни. 
* Овалват в брашното; изтупва се излишното. 
* Потапят се в разбитите яйца и веднага след това - в галетата. 

Тъй като това занимание е малко цапащо, аз си панирам всички шницели до галета и ги нареждам на свежо фолио, или хартия за печене, а след това ги пържа. 

* Маслото и олиото се загряват и в маслената баня  се пържат шницелите от двете страни  - до златисто, по около 2- мин. на всяка страна.
* Изваждат се на  кухненска хартия да се отцедят, а върху горната страна на шницела се поставя тънка филия масло. 

Сервират се с гарнитура или салата по желание 

Трюфел бисквитки - бели и черни :)

     Шоколадови бисквитки Трюфел (или наричани още напукани сладки) са фаворит на бисквитките у нас. Откакто Юлка ги показа, правя двойно/тройни дози по празници, а през другото време - по малко :) да не им се преситим. Макар че такава вероятност няма. Тия бисквитки са шоколадова наслада за небцето. 


     
     Правенето им при мен е сведено до минимум време  :) тъй като прибирам сместа в камерата за 10 мин и за по-малко от час бисквитите са готови за хапване. От посочената доза излизат около 40 броя - бройката зависи от големината на топчетата, но при всички случаи това са две тави за фурната. По време на печенето се надуват и разстилат -  затова се нареждат на 3-4 см. разстояние една от друга. И тъй като има яйца в сместа, от тяхната големина зависи дали ще останат по-топчести (от по-гъстата смес), или по-тънки (от по-големите яйца и по-мека смес).  Макар да не си личи каква е сместа, когато е извадена от камерата на хладилника. 
     Тази зима, около Коледните празници  реших, че ще си направим и бели шоколадови. Ето ги - резултата е също толкова вкусни и топящи се в устата бисквити. Заради белия шоколад се наложи малко увеличаване на брашното, което смесих с нишесте. 

Бели шоколадови Трюфел бисквити 

• Продукти: 
• 200 г бял шоколад
• 80 г (ок. 2/3 пакетче) краве масло
• 130 г захар
• 3 яйца
• 1 ампула течна есенция (ванилия)
• 260 г.  (1 и 1/2 ч. ч.) брашно
• 80 г. натурално царевично нишесте 
• 1/2 пак. бакпулвер (5 гр.) 
• 
  
• 1 и 1/2 ч.ч. пудра захар за овалване 

А ето и рецептата на Юлка за кафявите Шоколадови бисквити Трюфел, по която ги правя от години. 

• Продукти: 
• 200 г начупен шоколад (черен, по възможност, но става и с млечен) 
• 90 г (ок. 2/3 пакетче) краве масло
• 110 г (1/2 ч. ч.) захар
• щипка сол
• 3 яйца
• 1 ампула течна есенция (бадем или ром слагам)
• 210 г (1 и 1/2 ч. ч.) брашно
• 25 г (2 с връх с.л. ) черно какао на прах 
• 1/2 пак. бакпулвер (5гр.) 
• 
  
• 1 и 1/2 ч.ч. пудра захар за овалване 

• Приготвянето и на двата вида е по един и същ начин: 
• 
  

* Шоколадът се начупва и заедно с маслото се разтопяват - може на водна баня, може в микровълнова фурна - до еднородна маса. 

* Сместа се охлажда - не трябва да е гореща, да не се сготвят  яйцата.

* Прибавя се захарта и разбърква добре. 

*Добавят се едно по едно яйцата -  след всяко яйце сместа се разбива хубаво (  за тези бисквитки Юлка пише да се разбиват с миксер до разтваряне на захарта, но аз разбивам само с големия тел за разбиване на яйца - докато прибавя  и последното яйце и захарта се е разтворила).

* Прибавя се ванилията; разбърква се. 

* Прибавят се на 2-3 части пресятото брашно, заедно с какаото (за кафявите; за белите - нишестето), солта и бакпулвера в шоколадовата смес. 
* Отново всичко добре се омесва и се оставя за 15 мин. в камерата (или 1 час  в хладилника).
* Купата се покрива със свежо фолио, или найлонов плик. 
* Тавата  за печене се намазва с масло или се постила хартия за печене. 
* Фурната се загрява на 170*  (без вентилатор; с вентилатор е 150*) 
* В дълбока купа се сипва пудрата захар.
* С чаена лъжица се отчупват парченца тесто ( като топче за пинг-понг :) и се овалват на топче - не идеално кръгло, може да е по-грубо. 
* Топчетата се пускат в купата с пудра захар. 
* Всяка топка се овалва в ДЕБЕЛ слой пудра захар -  с лъжицата е много чисто и лесно.
* Поставят се в тавата на разстояние 3-4 см.  една от друга. 
* Пекат се 10-15 минути (по време на печене се пукат леко - нормално е). 
* Пробват се с пръст - при натиск трябва да се усети твърда коричка, но мека вътрешност. 

* Фурната се отваря и след 2-3 мин. тавата с бисквитки се изважда и оставят да се охлаждат. 

* Напълно изстинали се прибират в кутия или плик, където могат да се съхраняват гарантирано до 3 седмици, ако случайно нечии ръчички не отварят кутията през 10 мин. 

Калцоне с пилешка кавърма

Таддамм  от кога се каня да правя калцонета с пилешко месо..... Както и много други "кулинарни изделия", когато се опитат и харесат у нас се правят....... докато на мен ми омръзне да ги правя, а после - забравям... дори за година. А имаше период, в който калцоне с пилешко се правеше веднъж седмично. Когато младежите държаха на тестените изделия за закуска, обяд и вечеря. Тогава я правех със специално направена пилешка кавърма, една част затворена в пиците, а друга - изчакваща 3-4 дни в хладилника (все пак кавърмата се прави в тенджера и не е две чинии).

Калцоне - буквално означава (ло) крачол или чорапче. Когато отида в Италия - ще науча със сигурност. До тогава сме го възприели като затворена пица .  Често правени и във вид на кифлички Калцоне, които са една невероятно пълноценна закуска за цялото семейство... за 2-3 дни. Колкото стоят - все си остават меки. Която освен с пилешко може да бъде с всякаква плънка по желание. Дори с останало сварено или печено месо  от празниците, или дори само мариновано, чакащо готвене.  Най-бързия вариант е с готовото месо: само остава да се задуши лука, малко гъби, морков, доматен сос, подправки.... Обаче :) с прясно приготвена кавърма е най-вкусно. И най-сочно е така месото.
От друга стара количеството кавърма може да се направи повече и останалата да се завие в омлет и сервира така, или с ориз/картофено пюре на съвсем отделна вечеря. В общи линии - много ми харесва да започна с килограм и половина месо и да имам 2-3 "манджи" почти готови. 

Това са продуктите и "начин на приготвяне"  с хубава пилешка кавърма,  а дали някой ще ги направи и с каква плънка ще си ги направи е въпрос на желание и избор. Може с колбас,  шунка, видове сирена, варени яйца да се направи. Или с предварително задушена кайма. Което съвсем ще омеси понятието "калцоне" с "пирожки". Не, че има  голяма разлика между тях - едно и също на различни езици. 
Тестото - може да бъде всяко любимо тесто. Моето е това, за пиците.
За нас хубавото калцоне е с богата планка, завита в тънка, но пухкава кора. Също като на пицата ни - плънката два пъти повече от блата. Отплеснах се пак..... ще се покапя, без друго вечерята отдавна мина. 


Продукти (7-8 бр.):

За тестото: 
20гр жива мая (7 гр. суха) 
100 мл прясно мляко
150 мл газирана вода
50 мл. олио/зехтин 
1 ч л захар
1 с л сол
около 500 гр брашно

и още малко брашно за точене 

За кавърмата:
~400 гр пилешко месо без кожа и кости**
4 глави лук
1 морков
3-4 гъби 
100мл вино
месестатта част на 2 средни домата***
3-4 лъж. олио
1 ч л мед, сол на вкус, по щипка черен пипер, чубрица, риган и босилек***

по желание: 
1 лъжица чили сос 
настърган кашкавал  

Приготвяне:
* Маята се разтваря в 50 мл топло прясно мляко заедно със  захарта; покрива се и оставя на топло за 10-15 мин. (да се активира маята, или иначе казано - удвои  обема си) 
* В купата за месене на тестото се пресяват брашното със солта. 
* Прави се кладенче, в което се поставят останалите течности и втасалата мая.  
* Замесва се гладко и  еластично тесто. Сравнително меко е, но не лепне по ръцете. 
* Тестото се оставя на топло да втаса - в намазнената купа; покрита с кърпа, или свежо фолио - докато удвои обема си. 
* През това време се приготвя плънката – лука се нарязва на  тънки полумесци; месото, моркова  и гъбите на ивици и задушават заедно с всички продукти без подправките -  за около 30 мин., до омекване на месото и лука и изпаряването на водата.*** 
* Поръсват се подправките, разбърква и отмества от котлона; ** охлажда се. 
* Тестото се точи на кора с дебелина по желание ( писах, че не обичаме дебели пици, затова оставям дебелина около 5 мм.).  Остатъците се събират, замесват се на топка и отново се точи кора от тях... 
* Изрязват се кръгове - за по-равно и лесно ползвам чиния с диаметър ок 20-22 см.

* В едната половина се слага плънка (тук е момента за кашкавал, ако ще се слага - едро настърган); захлупва се с другата половина.
* Краищата се  прищипват хубаво.  Вижда се, че оставям малко от долната част на кората да се подава - така е по-лесно да се усуква и защипват крайчетата. Може да се използва и вилица, но след като е повдигнат долния край, за да не изтича от плънката по време на печене.
* Поставят се в тава; на хартия за печене или намаслена. 
* Намазват се с лютеница или доматен сос - 1 лъжица, разредена с толкова вода; поръсват се с подправка - чубрица, или риган. Може да се намажат и с яйце, но тогава коричката отгоре става по-твърда. 



* Пекат се до зачервяване:
- или в предварително загрята  на 200* фурна  - за около 15 мин. - ако тестото е добре втасало; 
- или се поставят в студена фурна, включва се на 180* и са готови за около 25 мин. - това го правя ако тестото не ми е втасало и не ми се чака (или нямам време) да втасва. И в двата случая резултата е повече от добър (умря ромката) 


** Ако се ползва готово сварено, или печено месо (както точно в този случай) само лука, морковите и гъбите се задушават предварително, а месото се прибавя накрая. 
*** Тъй като сега не е сезона на доматите, ползвам  готов доматен сос за пици и спагети. Прибавям го накрая, когато са задушени продуктите и внимавам с поръсването на останалите подправки - този сос е достатъчно подправен и ароматен.  

Честита Нова година! 

Нека да бъде за всички по-добра, здрава, щастлива и благодатна!