Преди няколко вечери "напълнихме" поредната доза суджук, а готовия, вече изсушен, прибрах.
И тъй като не може без дегустация на новия, изпекох един за девойчето Жул, което обожава да яде печен суджук, за разлика от мъжката ни част, които наблягат на сухия. И се замислих, как у нас четири човека обичаме суджука нарязан по четири различни начина
просто печен - Жулинарязан дълги ивици - моя милост
перпендикулярно на дължината на суджука го реже Ники. Възможно най-бързо и най-лесно.
а онзи, под наклон, който имитира луканка, обича да си го реже Мишо.
В крайна сметка всичко отива в една чиния
Ако случайно се случи да не можем да го изядем - заминава на манджа.
Една любима на авджи Стоев, която му е мил спомен от дядо му. И с когото всички спомени се свързват с щастливо детство в работилницата на дядо; много суджук (и вино) и кражба на мотора от родител след навършване на първите седем години........
След номера със спуканите суджуци при мердадене /това е търкалянето им отгоре с с бутилка, за да придобият този сплескан вид. ) суджуците бивали занасяни на шиш на дървената жар на печката. Ако все пак се унесат с бройката спукани такива - лучена яхния.
Опитах я и аз преди (доста вече) години и ми хареса - не е обикновена яхния, готви се с оцет и има лееееекинко кисел вкус. А най-важното - върви и с кисело мляко да си я хапваш или винце да си пийваш с нея.
Лучена яхния със суджук
Продукти за 4 порции яхния:
2 суджука
4-5 връзки пресен лук
1 ч.л. сол; 1 ч.л. червен пипер (и люта чушка по желание)
2 пълни с.л. брашно
3 ч..л. оцет
5-6- с.л. олио/зехтин
ок.700 мл вода
Приготвяне:
* Лукът се почиства и нарязва на едро /поне см. дълги парченца/
* Задушава се в мазнината за 10-на мин.
* Прибаве се солта и червения пипер, забръква веднъж и прибавя брашното.
* Запържва се за 1-2 мин. и постепенно налива водата.
* Суджукът се нарязва по форма и желание и прибавя към лука и соса.
* След като заври се оставя да къкри - 8-10 мин, като се разбърква, докато се сгъсти соса.
0 коментара:
Публикуване на коментар