Коприва с булгур

        Девойката ми откри булгура  Алилуя! От кога и обяснявам, че булгурът е вкусна зърнена, много полезна храна, ама не слышит.  Аз въпреки нейните и на баща и претенции съм го вкарала в употреба в къщи - за сарми, дроб-сарма, за супа... - много го харесвам, а като е едър те и не различават много зърната му от тези на ориза. Съвсем искрено ги убеждавах, че това е полезния кафяв ориз. За ползите от булгура може да прочетете тук, ако като нея се съмнявате :)  Може да се готви с всичко,  с което се готви оризът. За готвене ползвам едрият булгур, който си иска времето за варене - малко повече от ориза,  а за салати - дребния, начупен, който не се вари, а само се запарва. 

      И тъй като все още има  прясна и млада коприва, ето една вкусна рецепта,  чийто краен резултата гарнирах с актуалното по всички кулинарни тв предавания поширано яйце :)  Може да гарнирате  с яйце, кисело мляко, или сирене.  Всякак е вкусно. 

Продукти за 3 порции: 

~300г   коприва - млади връхчета, или листа

1 чаша от 240 мл едър булгур 

4-5 стръка пресен лук 

60-80 мл  олио 

1 ч.л. червен пипер 

сол 

няколко стръка джоджен /гьозум 

яйца за гарниране 

пилешкият бульон е по желание :) , вместо вода,  но за мен  ястието е по-вкусно с него. 

Приготвяне: 

* Копривата се почиства, поставя се в тенджера  с вряща вода и захлупва с капак.  Тенджерата се отмества от котлона, а копривата се оставя да се запари за 10 мин. Отцежда се, изстисква и нарязва. 

* Лукът се нарязва и запържва за 2-3 мин. в олиото;  при него се изсипва измитият булгур и заедно "пържат" още 1-2 мин. 

* Прибавя се червения пипер, разбърква се 10-на сек.  и се налива водата/бульонът.  Течността е в съотношение 2/1 части на булгура.  Прибавя се и нарязаната коприва. 

* Степента на котлона се намалява и оставя да къкри тихо, под капак. Посолява се на вкус -  моят бульон е солен и не слагам.  Ако водата изври, а булгурът не е омекнал достатъчно се прибавя още малко вряла вода. 

* Когато булгурът набъбне се прибавя ситно нарязаният джоджен. Разбърква се и отмества от котлона. 

Пошираното яйце :) В малка тенджера, или касерола се  кипва вода с щипка сол и оцет (на 500мл вода 2 с.л. оцет.)
Яйцата се приготвят в чашки - кафяни, във всяка чашка се чуква внимателно по едно яйце. 

Водата трябва да ври, но тихо - да къкри, а не силно - с ключ. 

И сега с дясната ръка хващате лъжица и бъркате с въртеливо движение водата в тенджерата.  С лявата ръка вземате чашка с яйце и внимателно го изсипвате във водата, без да спирате да въртите с лъжицата. По този начин белтъкът се увива около яйцето и из водата не остават да плуват парцалчета от белтъка, а самото  яйце се оформя почти като топче. Тока се поставят и следващите яйца. 

Времето за варене - белтъкът трябва да е съвсем сварен. Жълтъкът да е леееко втвърден съвсем  по краищата, а по-голямата му част да остане течна.  Времето зависи пак от степента на котлона, на който се варят, но обикновено 3,5 до 4 мин. са достатъчни.
Изваждат се веднага с решетъчна лъжица - аз си ги поставям на  кухненска хартия, за да се отцедят от водата . 

Сервирате както Ви харесва :) принципно оризът не е много красив разплут в чиния и аз ползвам или лъжицата за сладолед, или ринг, за да го оформя.  

А ако пропуснете яйцето и приготвите с вода, вместо с пилешки бульон - ястието се превръща и в постно :) 

Панирани калмари

      Панираните калмари у нас ги правя по два начина :) Едните са тези (само кръгчета,от туби), с по-дебела панировка и повече цапане :) а другите са  само по брашно, които сега споделям. Извънредно положение, или не - лято идва :) Здраве да е, ако няма море, ще ги хапваме пак у дома. 

Освен калмарите, другите продукти са: 

равни части царевично и бяло брашно 

сол и черен пипер 

1 ч.л. бакпулвер

1 лимон, или чаша прясно мляко 

царевично олио за маслена баня :) да се разбира поне  3 см. в съд за пържене,  сравнително малък, щом е за домашно ползване - тенджерка, или касерола с d  ок 20см. 

       Почистването е най-пипкавата част - ако са малки и с пипала, трябва да се почистят и вътре, и ципата отвън да се махне. Клик тук за снимка с ципата.  Ципата се отделя лесно и без да се заливат с вряла вода, само като се прекара върхът на остър нож по повърхността на тубата на калмара - толкова, че да може да се хване ципата.  Пробвайте  по двата начина, по който Ви е по-лесно.  Но калмарите трябва да са много добре почистени и отвън , и отвътре, пипалата да са измити с отстранени твърди части по вакумчетата :) . Пипалата се нарязват на 3-4 част (зависи от големината им), за да не се свият при пърженето. Тубите се нарязват на шайби с дебелина 1-1,5 см. 

       Измити и отцедени се посоляват и подправят с черен пипер. Върху тях се изстисква  лимоновия сок - не да плуват, а съвсем малко, колкото да се смесят с киселината, или заливат с прясното  мляко. Оставят се така в хладилник за час-два. И двете "маринати" действат добре за окрехкотяването на калмарите.  

       В торбичка се смесват  двата вида брашно (количеството трябва да прецените, според калмарите, които имате да пържите) с бакпулвера.  Ако Ви остане  повече брашно, може да приберете в торбичката и в хладилника за друг път, или за пържене на риба. 

       Калмарите се поставят в торбичката при брашното и  тя се разтърсва добре, за да могат те да поемат добре брашното. Тъй като са влажни от лимоновия сок, те се овалват много добре в брашното. 

       Пържат се  до зачервяване в много добре загрятата мазнина, като се пускат по 5-6 кръгчета/части от пипалата  в съда, за да не залепват вътре и да се изпържат добре от всякъде. Изваждат се на кухненска хартия да се отцедят, а в съда се пържат следващите няколко :) 

       И аз като почти всяка българска домакиня  не обичам да изхвърлям олио, в което веднъж съм пържила за 10 мин, това си го охлаждам, прецеждам и прибирам в бутилка в хладилника за още едно пържене.  Може и на риба, "ароматното" олио не влияе на миризмата и. 

       Хапват се топли, с лимон, или сос Айоли  При мен вървят с бяло вино марка "авджи Стоев", на други любимци - с узо. 

Пълнено пилешко филе с маскарпоне

       Отдавна не е имало рецепта за пиле тук, нали :) Факт, от който "страдам" и аз, защото авджи Стоев реши, че ще разредим мнооого купеното пилешко у дома, пък онези под терасата на блока отдавна свършиха  Помощта с домашните пилета си я пазя само за яхнии и кисело зеле :) .  Пълнени пилешки бутчета/пържоли отдавна хапваме в къщи, но скоро една дама от кулинарната ни група с Или ме съблазни с нейното предложение - пълнежът и бе от маскарпоне и сушени домати. Кой би отказал на маскарпоне    било в солен, или сладък вид. Не и аз. Направих, споделих с едните деца, много харесахме и скоро ще правим пак. Пълнежът ми е маскарпоне и песто от босилек - предпочитано от мен пред сушените домати.  Но ако Ви харесва идеята - направете си го с каквото харесвате - босилек, магданоз, сушени домати, маслини... От тук ползвайте панировката :) и сиренето в пълнежа.  

Продукти за 3 порции: 
3 бр. пилешки филета по ~ 300г 
1 кутия маскарпоне 250 г 
3-4 с.л. песто от босилек 
и още 3 с.л. зехтин 
сол 
5-6 с.л. галета 
3 с.л. настъргано твърдо италианско сирене (пармезан, пекорино, грана падано.)

100мл бяло вино 
100мл вода 

Приготвяне: 
* Пилешките филета се сцепват на 3, за да се оформят като пържола. Отрязвам долното крайче, защото там филето е тънко и за да не прегаря, докато по-дебелата част се изпече. 
* Поръсват се с 1-2 щипки сол,  прибавят се с пестото и зехтина, размесват се с ръка и прибират в хладилника в купа с капак за ~12 ч. (или повече) 
* Фурната се загрява на 200* 
* Филетата се изваждат от хладилника и всяко се разстила на  фолио за свежо съхранение, или полиетиленов плик.  Останалото песто от купата се разпределя по филетата. 
* В средната част на всяко филе се разпределя 3 лъжици маскарпоне. 
* Завиват се стегнато. 
  
* Овалват се в смесените галета и пармезан/грана падано. Панировката се притиска по месото, за да залепне :) и да е повечко. 
* В тавичка (сравнително малка, като за трите филета) се наливат виното и водата и поставят  готовите рула. 
* Пекат се в загрялата вече фурна за 20 мин. 
* Тавата се изваждат, оставят се да починат 5 мин. и сервират с гарнитура, или салата по избор.   

И още нещо, което не влезе във фотосесията, просто защото съм забравила да сложа купичката със соса до чинията    Към малкото сос, който остава след печенето на месото  се прибавят 3 лъжици (толкова остава в кутията) маскарпоне и  пасира. Чудесно е това сосче за месо, горещо го препоръчвам! 

Задушени калмари с домати и маслини

        Рецепта в средиземноморски стил,  споделена ми от чаровния Лео Бианки, докато издирвах   рецепта за калмари в епизод на предаването му "Животът е прекрасен".   Нормално е първо да имаш рецепта, или идея  и тогава да купиш продукт, но аз си знаех, че имам  някаква бележка  (на почти година на хвърчащо листче и някъде )  и купих калмарите.  Докато се чудех от кой град бе търсения епизод, Лео предложи тази рецепта от Сиракуза, която приготвих  веднага и както казва друга мила италианка -  Лидия Бастиянич  "Опитах за вас".   Между другото намерих епизода с другите калмари от листчето, но тях - друг път. Мога да ви уверя че са много вкусни, леко пикантни и ако обичате калмари - непременно трябва да си ги приготвите :). А аз съм обещала утре да ги включа в кетъринга  

Продукти за 2 порции: 

2 туби калмари 

~ 300-350г домати (сега извън летния сезон чери доматите са вкусни, сочни и често  ползвам тях , когато ми трябват пресни за готвене )

20-на броя черни маслини 

2 с.л. каперси 

2-3 люти чушки 

3-4 скилидки чесън

50-60мл бяло вино 

босилек и магданоз (зелени :) не сухи)

3-4 лъжици зехтин 

половин лимон 

Подготвяне :) 

* Калмарите се белят и нарязват на ивици (и друг път съм писала - онази тъничка ципа, която ги държи, трябва да се обели. Цепвате тубата по дължина с върха на ножа и ще видите как се отделя тя - издърпвате с ръце и белите, лесно е.)

* Поставят се в купа, заливат със сока на лимона  и оставят да постоят така, докато се приготви другата част  на ястието. 

* Ако не искате люспите от чери доматите,  цепнете ги така на дупето +  , бланширайте за минутка във вряла вода, после ги изсипете в купа със студена вода и отделете ципата - става лесно. Ако не ви се играе, ползвайте голям  обелен червен месест домат/и.

* Ако не искате да ястието да е много люто, разцепете лютите чушки, отделете семето и бялата ципа. Така ще се получи леееееко пикантно, но не и отровно люто.  

и приготвяне: 

* В тиган се загрява зехтинът. 

* Поставят се ситно нарязаните скилидки чесън и лютите чушки. 

* Запържват се минутка, колкото да замиришат :) 

* Прибавят се нарязаните домати,  запържват се за 2-3 мин. и прибавят маслините, виното  и  каперсите. 

* Всичко това се задушава под капак за 4-5 мин, колкото доматите да си пуснат сока. 

* Прибавят се калмарите и задушават още толкова време - като дръпнете с вилица месото на калмара се  къса. Внимавайте да не ги преготвите, защото тогава те стават жилави. 

* Поръсва се с нарязаните босилек и магданоз, посолява на вкус (ако трябва, моите каперси и маслини бяха достатъчно солени), разбърква и тиганът се отстранява от котлона. 

Ами това е :) Представете си там някъде  чаша бяло вино и парче топъл хляб... със семена. 

Домашно крема сирене

      След дългогодишни опити най-сетне стигнах до желания резултат за домашно крема сирене. Преди време пробвах една рецепта с мая за сирене, но полученото ми приличаше по-скоро на цедено мляко.  Скоро  близка дама сподели за направата му от заквасена сметана, но след първия опит се сетих как преди много години с мама правихме "подобрено" крема сирене от соца, като му добавяхме масло. Това се оказа разковничето.  Няма да ви заблуждавам, че това е Филаделфия, Арла, или Голдеса,  но до първото се доближава като себестойност  ; от другите две е много по-вкусно, освен това съм сигурна, че Е-тата са в намален състав.    Приготвя се лесно. Всъщност 2 пъти по 5 мин. се обърква, а останалите 12 часа престоява в хладилник. 

Продуктите са: 

~750-800 г заквасена сметана (2 кофички, 20% масленост)

~350-400г кисело мляко 4,5% масленост 

1 равна ч.л. сол 

60г меко масло 

Приготвянето е всъщност отцеждане на сметаната и млякото: 

* В купа се смесват сметаната,  киселото мляко и солта и объркват. 

* В друга купа  се поставя цедка, или гевгир, а в нея/него -  намокрен с вода  тензух (когато е мокър, готовия продукт се отлепва много по-лесно). 

* Изсипва се млечната смес и краищата се прехвърлят навътре, върху млякото. 

* Върху тензуха се поставя равна чиния/или купа, която да бъде  с дъно съвсем малко  тясно от диаметъра на цедката, а в нея  - тежести, които да притискат  добре млякото. 

Купата трябва да подберете така, че цедката, или гевгира да не опират на дъното и, за да може там да се отцежда водата от млечните продукти.  Трябва да прецените и големината и, тъй като ще престои 12 часа в хладилник. Тежест може да  изберете всякаква, тъй като няма да има допир с млякото; при мен купата, която притиска събира  2 пълни буркана с мед, които са си по 1кг. 

* Купата се завива с голям найлонов плик /или лист фолио за свежо съхранение, за да не поема миризми от хладилника и прибира там на студено за поне 12 часа.Суроватката, която се отцежда е около 600 мл. През тези 12 часа изваждам купата веднъж и я отцеждам. Не я изхвърлям :) влагам я в печенето на хляба. 

* Когато е добре отцедено (минали са тези 12 до 14 часа), млечната смес се изважда внимателно и прехвърля в купа - когато е добре притиснато то е гъсто/твърдо почти като плочка сирене. 

* Разбърква се много добре с маслото, което  трябва да бъде съвсем меко, за да се усвои от млечната смес. 

Тук вече може да прибавите подправки на вкус - харесвам го с левурда, или пресен лук, или с босилек и малко чесън.  Но носи и риган, мащерка, а авджи Стоев  го хареса с много магданоз :) Пригответе си го с вашите любими подправки, или го намажете чисто на филия   

На долната снимка е със сухи подправки, пради липса на пресни :) копър и сибирски лук, добавям ги още при разбъркването на сметаната с  млякото, за да могат да се овлажнят и те и пуснат аромата си. 

Воденички с лук на тиган

        С авджи Стоев обичаме да хапваме  воденички  - задушени, или пържени с лук, на яхния със зелении, с ориз или на супа. Нещо, на което младите хора не се научиха :) Но воденичките, както и сърцата изискват щателно чистене :) което в нормално работно време често ме отказва да ги купувам.  В последните два месеца си  наваксах :)  Дори купувам, без идея какво ще ги правя, пък ги постя, сваря :) и тогава ги мисля. Един от начините е с много лук и на тиган. Довършването им де, така или иначе първо трябва да се сварят. Удобното е, че сварени могат да  бъдат  "в готовност" в хладилника. От бульона им ползвам съвсем малко, заради различния "аромат" - не е точно като пилешкия. Варя ги до омекване - тук ще обясня пак какво означава "до омекване" - като боднеш вилица в месото (респ. във воденичките) тя да влиза леко,  да не среща съпротивление. Като в кашкавал да забодеш  

Продукти за 3 порции: 

~800г воденички  

3 големи глави лук (~500г)

сол  и черен пипер 

3 лъжици олио и 2 лъжици масло 

3 лъжици соев сос 

Приготвяне: 

* Лукът се почиства и нарязва на полумесци. Посолява се и оставя да престои така, докато се варят воденичките. 

* А те се почиства много добре  - от ципите и от мазнините по външната им част 

* Измиват се и поставят в тенджера с 1л. студена вода да се варят. Прибавя се само щипка сол. 

* Варят се до омекването им :) отцеждат се, а от бульона им се запазва само 100  мл. 

* Лукът се измива, отцежда и поставя в тиган заедно с олиото и бульона от воденичките. 

* Задушава се под капак, докато изцяло  се изпари течността, а през това време се разбъркват 1-2 пъти. 

* Прибавят се воденичките, маслото и соевия сос. 

* Отново се задушават под капак, докато пак останат  само на мазнина.  

* Пържат се открити още 2 мин и поръсват с подправките. 

Солта обикновено е достатъчно, защото и лукът е поел малко сол, воденичките също, а има и соев сос. Но ако трябва - посолете в края. 

Рамазан пиде

     Пидето е плосък турски хляб.  Най-често срещаните са два вида - с плънка и този нарязаният, поръсен обилно с бял и черен сусам отгоре.  Рамазан пиде (Ramazan Pidesi) - хрупкава коричка  и мека вътрешност :)  с аромата на запечените семена и  масло, или зехтин, с който се намазва питата, докато е топла.  Хлябът чудесно се съчетава не само с кебапи с месо, но е подходящ и за пълнене като сандвичи. 

Продукти за 2 броя  Рамазан пиде (Ramazan Pidesi) с d ок 26 см. 

120 мл прясно мляко

100 мл вода 

21 г жива мая /7 г суха 

1 с.л. захар 

1 ч.л. сол 

60 мл зехтин/олио 

340 - 380 г брашно 

1 белтък 

За намазване и поръсване :) 

семена -  бял, черен сусам, нигела 

1 жълтък  и 2 с.л. прясно мляко 

1 лъжица твърдо/студено масло 

Приготвяне: 

* Маята  и захарта се разтварят в топлите прясно мляко и вода .

* Прибавя се разбития за кратко и с вилица белтък, олиото, брашното и солта. 

* Меси се до гладко тесто, около 5-6 мин. Тази операция я извършвам в хлебопекарната. 

*  Оставя се да втаса докато удвои обема си  - в намаслена купа, завито с фолио за свежо съхранение/ или плик и покрито с кърпа. 

* Тестото се изважда на  поръсен с брашно работен плот и разделя на 2 топки. 

* Всяка топка се сплеска с ръце и оформя на кръгла пита с диаметър около педя -  може да се разточи и с точилка, но така от тестото се изкарва всичкия му въздух (както при пиците) и е по-добре да се направи с ръце.  Дебелината е ок 1,5-2см. 

* Прехвърля се на лист хартия за печене в приготвената за фурната тава. 

* С върховете на пръстите се прави борд от дупчици около ръба на питата. 

* С върха на остър нож (имам си макетен, който ползвам за тесто) се правят шарките -  нарези  (на половина на дебелината на тестото) по питата във вътрешната и част. Квадрати, или ромбоиди - както Ви харесва. 

* Покрива се отново със свежо фолио и кърпа за още 25-30 мин., през което време се подготвя и другата пита. Ако фурната е достатъчно широка - могат да се изпекат заедно.  А пидетата могат да бъдат оформени не в кръгъл, а в овален вид, което също позволява печенето им заедно. 

* След като  отново втасат, питите се намазват с разбития жълтък с прясно мляко и поръсват обилно със семена. 

* Пекат се  на средна скара до зачервяване в предварително загрята на 220* фурна за около 18-20 мин. 

* Изваждат се и веднага намазват  тънко със студеното масло.

Ако искате питата да е мека - покрийте я с кърпа. Харесвам я по двата начина :) затова може и Вие да пробвате и да решите как ще Ви хареса. 

  

Пурички с пилешко месо, кашкавал и яйца

       След празници, естествено ще има рецепта в рубриката Какво да правим с яйцата, когато мине Великден . Тази година за празника    боядисвах съвсем малко яйца (по обясними причини).  Тези на фона и ги приключвам довечера със салатата.  А това са банички с одринските кори. Може да ги направите и от фини кори, като нарежете на триъгълници и завивате по 2,  защото са много тънки. Правила съм такива с кайма, така че ще станат :) И ако не искате пържени - може да ги изпечете, но така са и хрупкави. И вече не само за закуска, както другите пурички - цигара-бюрек със сирене, ами и приличен обяд, или за вечеря с чаша бяло вино. С плънката може да се импровизира, но тази, която предлагам  е много вкусна   сварено пилешко месо  (може и останало от печене, готвене, за супа), сварени яйца, малко кашкавал за спойка и малко зелени перца пресен лук за цвят. 

Продукти за  12 пурички: 

12 бр триъгълни кори за баница (тип Одрински) 

250г сварено пилешко месо 

2 яйца 

~150г кашкавал

зелената част на 5-6 стръка пресен лук 

1 с.л. подправки - моята е   смес от смлени сушени домати, риган и чесън

1 голяма щипка сол 

олио за пържене 

Приготвяне: * Месото  и  лукът се нарязват съвсем ситно. 

* Яйцата и кашкавалът се настъргват на ситно ренде. 

* Смесват се с подправките и объркват. 

* В широкия край на кората се поставя  препълнена :) супена лъжица  от плънката. 

* Двата края се завиват навътре и всичко се завива напред като пуричка.  

 

* Малко преди да се затвори, краят на връхчето се намазва с вода (с четка), за да може да се залепи добре.  Това малко обикновено го правя от половината  част на кората :) 

* Когато всички пурички се завият, започва пърженето им. 

* В тиган се налива ок. 6-8 мм.  олио и загрява - на 3/4 от мощността на котлона. 

* Поставят се по няколко в тиган, така, че да се пържат свободно - по 5-6 броя, зависи от големината му. 

* Пържат се от всички страни до зачервяването им и изваждат  на хартия, която е поставена на решетка - това и друг път съм го споменавала,  че извадени на хартия, но в чиния се задушават отдолу и омекват. А така остават хрупкави. 

Сосчето :) което много харесвам за банички с пилешко, или кайма, или печено месо.... е равни части  от  кетчуп и майонеза :) (сметаново-чеснова от Берьозка е любим продукт напоследък у нас)

Печени домати със сирене

       Чиниите с печените домати със сирене са винаги омазани :) Не се оправдавам, само споделям -  докато се пекат, течността от доматите ври и прави мазало по съдинката. Ако пък се прехвърли в друг съд се нарушава визията на "манджата"  За компенсация съм я снимала преди да поеме към фурната.  Това е нещо бързо и лесно, а много вкусно, особено когато доматите са слънчеви :) месести, от градините. А не като сегашните внесени незнайно от къде.  Ако ползвате метални, или форми за еднократна употреба, можете да загреете фурната, докато нарежете доматите и сиренето и така ще  бъдат готови  още по-бързо. 

Необходими са: 

домати, сирене, чушката е по желание - не винаги слагам, риган, масло и зехтин. 

Количествата са според вкуса :)  у нас предпочитаме домат/сирене да са 1/1. Сиренето по възможност обезсолено. 

Приготвянето :) 

се вижда - резен домат, резен сирене, тук там чушка (любимата Сиврия) и парченце масло. . 

Малко зехтин и обилно поръсени с риган. 

Когато са зимни домати, както сега, ги пека на  най-долната скара във фурната, защото си пускат доста течност. Когато са  летни, месести доматите - пека на средна скара. 220* за 10-мин от момента на завирането.

Ако формата за печене е керамична, поставям в студена фурна и тогава я включвам.

Ами това е  Няма нужда да споменавам, че една топла питка, или хляб, много хубаво се вписва в тази картинка :) 

За любителите на печени сирене и домати - ето тук има още една рецепта - пълнени домати с печено сирене. 

Паста а'ла Норма

        Карам си по течението с рецептите и днес сме на кулинарно-виртуална разходка в Сицилия. Паста а'ла Норма  e е една от най-популярните рецепти от този регион на Италия.  Класическа средиземноморска  комбинация на паста с босилек, патладжани и доматен сос   . Съчетаваща се цветово и с италианския флаг. Простичко, но много, много  вкусно!   А паста с патладжани отдавна съм споделяла, че обичаме - като тази печена паста, по рецепта на италианец, разбира се :) Според това, което четох за рецептата, тайната на сицилианските сеньори е в  доматения сос - съчетание между предварително приготвен доматен сос от сочни слънчеви домати (консерва) и добавени прясно настъргани домати. Моят доматен сос, който приготвям през лятото е перфектен за тази цел :) 

      Легендата гласи, че през 19 век писателят Нино Мартолио бил толкова впечатлен когато за пръв път вкусил това ястие, че възкликнал "E una Norma!", подчертавайки, че тази паста е толкова съвършена, колкото операта Норма на Белини и че е истински шедьовър. Оттогава името е запазено.

Продукти за 3 порции: 

2 малки до средни патладжана 

~300г паста (моята е прясна, но купена) - талиатели 

250г доматен сос  ***

2 средни  меки домата (меки като сорт, примерно розови, не дървени :))

3-4 скилидки чесън 

шепа листа от босилек 

1/2 ч.л. риган (сух)

1 ч.л. захар 

щипка сол  (но първо опитайте соса) и голяма щипка черен пипер 

5-6 с.л. зехтин 

~ 150 г твърда солена рикота (Ricotta Salata) според оригинала, но тъй като тук няма такава съм ползвала другото (и любимо ми) отлежало овче сирене - пекорино.

*** Ако нямате готов доматен сос, може да го приготвите от стерилизирани домати, докато посолените патладжани се отцеждат.   Консерва от 600г се пасира грубо. В 2-3 лъжици зехтин се запържват 2-3 скилидки чесън (извън онези по рецептата) и прибавят доматите. Прибавят се 1 ч.л. босилек и щипка риган и оставя да къкри, докато сместа се редуцира почти 2/3. Трябва ни количество от около 250-300г 

Приготвяне: 

* Патладжаните се измиват и нарязват на кръгчета/или полукръгчета с дебелина ок 3мм. Посоляват се и оставят за час да престоят.  Тук е моментът да си  приготвите доматен сос, ако нямате готов и да почистете и настържете на ситно ренде останалите 2 пресни домата. 

* След като  измине това време, патладжаните се измиват и подсушават. 

* Изпържват се за кратко от двете страни - кръгчетата са  тънки и се пържат бързо. Изваждат се на застлана с кухненска хартия чиния да се отцедят и веднага поръсват с онази половин лъжичка риган. 

* В същата мазнина (ако патладжаните са я изпили се добавят още 2 лъжици) се запържват нарязаните на дребно скилидки чесън за минутка. 

* Прибавят се настърганите домати и се задушават под капак за 10  мин.  Прибавя се щипка сол ( внимателно със солта, тъй като и патладжаните са посолени вече, а може и сосът да е  нормално солен), захарта, нарязаните листа босилек и готовия доматен сос. Всичко се задушава още 3-4 мин.  Тук трябва да имате предвид, че съдът, в който го  правите трябва да е широк и голям, за да може да събере и пастата. 

* Някъде по средата на задушаването на доматите  на друг котлон се слага тенджера с вода и лъжица зехтин в нея за варене на пастата. Пастата се вари  1 мин по-малко от  указанието на опаковката  - на прясната/купена  и трябват 3 мин , аз варих 2, затова я слагам да се вари когато сосът е готов. 

* В готовия сос се връщат изпържените патладжани,  прибавя се отцедената паста и  1/2 ч.ч. от водата, в която тя е вряла, ако сосът е много гъст. Всъщност винаги, когато варите паста, запазвайте чаша от водата. 

* Обърква се внимателно и се разпределя в 3 чинии. 

* Докато е още гореща се поръсва със сиренето и още няколко листа босилек.