Още една разходка до Пулия и най-най-най-белия град, който някога съм виждала. Остуни - La Città Bianca . Град от каменната ера, много пъти събарян, опожаряван, изграждан отново. За последен път от гърците, които в порив на аристократизъм са го изградили от розово-бели камъни и изваяли средиземноморското бижу сред зеленината наоколо, съвсем близо до морето. „Astu-neon“ - нов град.
Естествено, това е старата част на града. Новата пак е каменна, но съвсем не толкова бяла. Макар и тя да е много красива.
Блестящият бял град със своите метаморфози. След златната ера през ХІІІ- ХV век, културен и военен подем и разширяване на крепостните стени на града, през ХVІІ век следва упадък, а чумата покосява голяма част от населението. За да дезинфекцират са започнали да варосват сградите си и тогава градът се е сдобил с името си Белият град.
За последен път градът се възражда по време на владичеството на Бурбоните, а центъра се измества на площад Свобода (piazza Liberta), където сега намира градската управа и паметника на свети Оронзо, спасил града от чумата.
Най-интересното място в Остуни е историческият център. Издига се на висок хълм насред града и все още гордо показва своите окъпани в бяло сгради и отбранителни стени. А в неговия център се издига главната катедрала на града - построена през ХVв, тя впечатлява с красивата си розетка над главния вход и двете барокови капели в интериора.
Заради близостта си до летни курорти и плажове, през лятото Остуни приема толкова туристи, че, заедно с местното население, броят им достига до 100 хил. души. Любопитна тенденция е и все по-големият интерес на северноевропейците, които се заселват в града. Тук намират всичко, което търсят – хубаво време, приемлив стандарт на живот, качествена разнообразна храна и темпераментни домакини.
Самата разходка из лабиринта от тесни, светещи от белота улички си е незабравимо преживяване.
Още снимки от Белия град - тук в албума
А сега - Бърза салата от паста с шунка (в случая-фусили. Винаги съм ги харесвала повече от други видове паста, тъй като в спиралките се задържа много сос)
Продукти:
200 г фусили (или други макарони)
200 г шунка
5-6 кисели краставички
1 кисел/маринован морков
200г майонеза
100 заквасена сметана
1 кисела ябълка (грени смит)
сол, черен пипер
50 г пармезан, или друго подобно твърдо сирене за поръсване
Приготвяне:
* Пастата се сварява в подсолена вода за време, указано на опаковката (7 мин)
* През това време се нарязват на ивици: киселите краставички, шунката и морковите. Ябълката се настъргва
* Сварената паста се охлажда на течаща вода и се поставя в дълбока купа.
* Прибавят се останалите продукти и обърква добре.
* Поръсва се с пармезана.
Мда, знаех си аз, че има още от Италия и че ще следва продължение :)
ОтговорИзтриванеНо салатката си я бива. И аз обичам в макароните много сос, което ми напомня да си направя скоро. Е, няма да са като твоите, но ще са макарони :)
Още веднъж ще има. Едно древно, каменно, застинало през времето място. Град, в в който просто вървях с отворена уста.
ИзтриванеОчарова ме белият град, Пепи,
ОтговорИзтриванекрасива архитектура, интересна история, атмосфера ... и много хубави снимки.
Поздрави и благодаря за удоволствието, и салатката е страхотна!
Благодаря ти, Диди! Салатата просто бледнее пред уникалната белота на този град :) но нали съм кулинарен блог, реших да включа нещо.
ИзтриванеПепи, толкова красиво разказваш и пренасяш по тези места. Благодаря, че ги споделяш, знаеш, обичам да пътешествам: виртуално, кулинарно или реално:))) А салатата е разкош, бих могла да мина и само с нея за обяд. Поздрави!
ОтговорИзтриванеЕх, Кате, ако искаш да знаеш една десета част не мога да опиша от това, което почувствах там
ИзтриванеНо като знам , че е реално обичаш да пътешестваш, ти пожелавам да идеш и видиш!
Без паста мога и да мина, но градчето ме блазни, да знаеш:))
ОтговорИзтриване