Хачапури

      Хачапури  е грузинско национално тестено изделие -  пита със сирене (нещо като познатите ни гюзлеми). Името произхожда от думата  "извара" ("хачо") и "хляб" ("пури"). Приготвя се затворено или полуотворено. Съдържа голямо количество сирене, като теглото му е около два пъти повече от това на брашното.  Името е патентовано от Националният център за интелектуална собственост на Грузия заедно с още 36 национални храни и напитки. 

      Най-известните са имертинските - кръгли, затворени, с плънка по средата (които днес показвам) и аджарските  - във форма на лодка, полуотворени, а плънката е залята с яйца. По-малко известни са мегрелски - кръгли, но със сирене поръсено отгоре; рачински - с плънка фасул вместо сирене; кудбари - с пълнеж месо; хичини - с плънка от картофи със сирене.  

      Моите са някаква вариация на имертинските хачапури, тъй като в плънката има спанак (в някои краища както разбрах се слага), а сирената ми освен извара са твърди, но други наши - пушен кашкавал, овче сирене и кашкавал. Класическите грузински сирена за хачапури са  имертинското чкинти-квели, сулугуни, осетинско сирен, чанах, овче .

     Вариантите за приготвяне на тестото са различни - с мая  или сода за хляб; с кефир, кисело мляко, или сметана. Тестото е меко и еластично, както се казва  но е факт, че лесно се работи с него и не лепне по ръцете.  Днес съм ги приготвила с типовото брашно на София мел.  По-високото  пепелно съдържание на брашното е предпоставка за по-ниска калоричност, което го прави подходящо за приготвянето на по-диетични тестени изделия. А с толкова сирене тези хачапури може да се каже, че са доста калорични. И неприлично вкусни.
       Имаше период от около 2 години, когато изцяло бях заменила употребата на бялото брашно в къщи с типово и пълнозърнесто. И пак си се получаваха вкусни тестените изделия, явно е въпрос на навик, към който трябва да се върна скоро, тъй като всички знаем, че белите продукти не са най-здравословни. 

      Могат да се изпекат във фурната, или  на тиган, под капак, на не много силен котлон, за да успее тестото да бухне.  Докато се пекат питките се надуват като гъбки, но после,  когато се извадят топлият въздух излиза от тях и коричката се отпуска върху сиренето. Девойчето ми Жул имаше късмета да ги опита  почти веднага след изваждането и заяви, че по-вкусни питки скоро не е яла :) и нищо, че ще изстинат, иска и на другия ден такива да си носи на работа.
      И преди да напиша рецептата, ще спомена, че може да си ги направите и от любимо хлебно тесто, но и това е лесно, а и вкусно - с масло и яйца. Може да го замесите в машината за хляб и втасате пак там на програма тесто. А може да си направите двойна доза, за да имате за два дни :) човек не им се насища с едно хапване.  Излизат 7-8 питки - зависи с каква големина ще бъдат (съобразена с тигана, на който ги печем :)) 

Хачапури 
За тестото: 
200 мл топло прясно мляко 
100мл топла вода 
100 г масло 
2 яйца 
20 г жива мая (7 г суха)
700г брашно 
2 ч.л. захар 
1 ч.л. сол 

За плънката: 
200 г пушен кашкавал
200 г кашкавал (овчи, твърд)
200г овче сирене
200 г извара
2 кубчета замразен спанак 
1 яйце 
1 ч.л. чесън на гранули 

~ 50 г масло за намазване 

Приготвяне: 
* Сирената се настъргват и смесват с останалите продукти за плънката. 
* Разбъркват се с вилица и с мокри ръце се оформят на 8 топки, по-големи от яйце :)

* Тестото се замесва - към топлите мляко и вода  се прибавя разтопеното масло, захарта, маята и разбитите с вилица яйца. Малко по малко към тях се прибавя и брашното, а на последното прибавяне и солта. 
* Тестото е меко, но не лепнещо. Завива се със свежо фолио и оставя за 25-30 мин. да втаса на топло място - удвоява обема си. Както писах това може да бъде направено в хлебопекарната. 
* Тестото се разделя на 8 равни части - много лесно се получава, като цялото тесто се оформи с ръце на плота като цилиндър и така се нарязва на сравнително еднакви части. Ако ви се играе - може и да си ги разтеглите :)  Работният плот сеп оръсва съвсем леко с брашно. 
* Всяко парче тесто се оформя с ръце/или точилка на питка върху плота. 
* В средата и се поставя сиренова топка от плънката. 
* Краищата се събират нагоре, като кошничка и прищипват, да се затвори добре плънката. 

* Получената "топка" се обръща със слепената част надолу и отново с ръце/или точилка се  изтънява на кръг, с големина колкото дъното на тигана (~22см) , в който ще ги печем (или съобразяваме с тавата на фурната, колко питки ще се съберат в тавата - обикновено 4 по ~ 22см. ) Когато се оформя питката с точилка стават по-равномерни, но пък точилката изкарва всичкия въздух от питката и тестото :) а когато има повече въздух знайно е, че се надува и изпича по-хубаво. 

* Тиган с дебело дъно се загрява на котлона. Когато е много добре загрял, степента на котлона се намалява - на 1/3 от мощността му. 
* Готовата питка се поставя в тигана - сух, не намаслен! - ако има повече полепнало брашно по нея се поизтупва. Тиганът се затвваря с капак и питката пече по около 4-5 мин. от всяка страна.  Наглеждат се, докато се зачервят. По време на печенето парата ги издува отвътре и те стават като гъбки :) но после, докато се охлаждат горещия въздух излиза и те се прибират. 

* Докато се пече едната могат да се приготвят следващите питки - има достатъчно време. 
* След като се извадят от тигана се намазват с масло от двете страни и оставят 5-6 мин. да починат, преди да се нарежат. Защото като се нарежат веднага им се посяга, а врящото сирене много пари, вярвайте ми :)