Последното кой разбрал, разбрал, но в търсене тази така модерна тази пролет зеленийка имам лека мускулна треска. Като човек, необичащ особено баирите. Ама пък Гуинет е виновна, от седмица-две все показва нещо с левурда, но върха бяха едни банички с шунка и мечи лук. За тях утре повече.
Всъщност аз тръгнах за Гурково, но нали съм винаги пътник в един момент осъзнах, че извиваме по пътя, водещ към Бузлуджа. Половинът, съпричастен с моето търсене на мечи лук (което включва превоз до нелюбимия ни Кауфланд) спира на всяка втора-трета отбивка и започва едно обикаляне в търсене на тревата. След две такива разходки бяхме напълнили ръцете с теменужки, ей онова бялото горе цветче и много лапад.
И тъй като човекът обича горите, обяснява за тревичките, дърветата, животните, реката, която се чува някъде наблизо. И о дочувам думите глигани..следи...снощи... Аха да се изнеса на бегом обратно на пътя, все едно можех да го намеря сама. Поемайки глътка кураж забивам коляно да снимам първите следи......ако знаех, колко повече ще бъдат нататък, нямаше да коленича в мократа трева, ама........ и в следващия момент до ушите ми отново достигат едни интересни думи като мечка, хралупа, леговище...... и уверение "Спокойно, мечката се е изнесла още като се разпищя на къпинака" . Не съм пищяла, само някакви звуци, когато опитвайки се да се откача от едните драки се навирах в други.......
Хралупата във върбата е толкова голяма, че ни побра и двамата, оставайки място за още един от нашия калибър.
Тук вече категорично заявих, че се връщам. Но го изчаках, докато смъкваше някакви огромни гъби от съседното дърво. Чаках си, оглеждах се..... и въобще не ме беше страх Внезапно виждайки на не повече от 10 метра от мен и дървото това
Мечка страх, мен не - за няма и пет минути обрах почти всички листа от огнището и този път на бегом се изнесох до пътя. (оставих пъпките и някое друго остаряло )
Нагоре вече нямаше нищо, тя и гората нямаше ни клонче, ни листенце зелено.
Само гъби, ветрове и едни сладури, надбягващи се с ветровете в калната гора.
Пак стана дълго. Да си покажа първата рецепта, която направих с най-младите и крехки листа от находката ми :))) и да отивам да направя нова порция.
В Конкурса на Гответе с мен, за който писах преди известно време в петък младеж с ник boko пусна като поредна провокация хапки от мечи лук със сирене с кратичкото уверение, че "Това е простичка рецепта, но чудесно мезе за студена ракия." Станаха три ключови думи.
Рецепта няма смисъл да пиша, ред по-нагоре линка води към нея. Аз му благодаря на boko :)
Това е идея, в която могат да се използват различни любими сирена, а дресинга, който аз правя (обикновено за зелени салати) е 80 мл. зехтин; 80 мл ябълков оцет; 1 каф. л. сол, 3 каф. л. захар, 1 с.л. счукани семена от синап. Всичко това в бурканче от пюре, разклаща се добре и в хладилника за когато потрябва. Приготвих хапките, залях с дресинга и оставих час да поемат.
Опитайте, ако имате под ръка листа от мечи лук. Много ароматно е и сиренето, поело аромата им.
Пеп, този мечи лук ще ми поникне някъде :)
ОтговорИзтриванеНапълних си поне очите с прекрасните ти снимки и преглъщам на прекрасното мезе :)
Ами :наздраве!
Пепи,много ми беше интересен разказът ти,особено от факта,че по едно и също време сме били в Централен балкан!И аз съзерцавах Бузлуджа,кубетата на Храма Шипка,както и самият паметник от един насрещен връх,но в разходката си из гората,без да съм имала за цел попаднах на находище от левурда/мечи лук/ с размер на олимпийски стадион!Същото даже споделих и с Гуинет при въпросните банички!И докато я гледах тази левурда си викам-ех,къде ли дерат земята за нея сега,или я търсят по хипермаркетите,а тя къде била :)!
ОтговорИзтриванеНо аз не съм й вкусов фен,само й се радвах визуално!
Поздрави!
ааааааааааааа не така, сега си намерих причина и идните почивни дни да идем до там :)) Пускай една карта с точното място :)) По Шипка нямаше, не намерихме. Но на Ботев и сняг се виждаше, та не търсихме много-много.
ОтговорИзтриванеПоздрави и на теб!
Дани, хайде, идвай следващата събота и ще се водим, щом все още не си намерила :)
Наздраве :)
Eй, Пепи :) Смях се от сърце, но и аз бих реагирала така :)
ОтговорИзтриванеМечи лук :) хехех твоят е съвсем истински, до бърлогата на мечката :)
Ау, пеп-4о, виновна съм, признавам. Но още по-виновна се почувствах пред себе си, че живея в подножието на Шипка и Бузлуджа, а купувам мечи лук от Кауфланд. Но така е по време на ремонт. Хапките ти са страхотни, ще ги пробвам - запаси имам. Но най-много ме зарадва разказът ти за горските ти похождения! Хубава и успешна седмица ти желая!
ОтговорИзтриванеЧудесни преживявания и много слънчеви снимки! Този лук нещо не ми е любим, но... напоследък го сбъркахте от готвене, тъй че ще се прежалвам май:)
ОтговорИзтриванеНищо де, ние ще хапнем и заради теб :)
ОтговорИзтриванеГуинет, догодина ремонта ще е свършил и ще ходим заедно на беритба на онова местенце, дето Еликсирчето е показала :)
Зори, добре че дъх нямаше на мечки :)))
Пеп-чо, това с ГГЗ-то ми е много познато...стоях вчера пред щанда Вкауфланд, гледах го тоз пусти мечи лук, пред очите ми танцуваха баничките на Гуинет, ама устоях...и то не за друго, а защото децата през това време бяха напълнили количката с корнфлейкс и шоколад и хукнах да ги връщам по рафтовете, че щях да фалирам...
ОтговорИзтриванеСтрахотен разказ, имаш писателски талант.
Поздрави и хубава седмица!
Пеп, метнете малко от тоз мечи лук насам :), поне да го опитам да знам какъв е като вкус. :)
ОтговорИзтриванеМного се смях на приключението ви, макар че на теб на момента надали ти е било смешно :)))
Страхотни цветни снимки!
Поздрави и хубава нова седмица!
Много емоции сте имали покрай тази левурда, но пък си е заслужавало, като гледам резултата :)
ОтговорИзтриванеСтрашно е мезето!
Пепи, както винаги ни представяш един забавен разказ. Поздравление. Продължавай все така!
ОтговорИзтриванеЕх, един Балкан ни дели само...
Успешна нова седмица!
Пепи, много сладко разказваш, развесели ме тази сутрин... :)
ОтговорИзтриванеТревата ще си я гледам и ще преглъщам след твоите снимки, домочадието категорично няма да я опита. :(
Прегръдки с пожелания за успешна нова седмица!
Пеп-чо, невероятно представяне на хапките. Направо си родена за писател. Аз обожавам левурда или див чесън, както му казвам, но интересно защо до сега не съм го срещала сред природата. Доста обикаляме из планини, покрай реки, но див чесън не съм срещала, а много ми се иска да си набера.
ОтговорИзтриванеЕви, у нас само половинът ми е съмишленик, младежите ядоха в баничките, на знаеха, че е спанак :)
ОтговорИзтриванеThe witch, следващия път звънкаме и на Гуинет и среща горе :)
Диди, всяко мезе със сирене е страхотно :)
Мира, за 3 дни съм сигурна, че издържа в колет, но не знам при теб колко ще пътува :)
Поздрави и хубава седмица и на вас, мили дами!
Маги, левурдата и дивия чесън са различни подправки :) Левурда=мечи лук; див чесън=Сибирски лук; шнитлаух - като зеления лън, но с много тънки "тръбички" са му листата. Явно не навсякъде има, в моя край също няма (то там и самардала няма)
ОтговорИзтриванеМариета, ти си майка-героиня, щом тръгвваш да пазариш с децата :) и съм ти признала, че имаш невероятна воля!
Хубава нова седмица!
То си е било цяло приключение, Пепи :-)Да си призная не бях чувала за левурд. Но ти поне си знаела какво търсиш :-) А хапките са невероятни!
ОтговорИзтриванеСпорна и усмихната седмица :-)
Имам в момента в хладилника....
ОтговорИзтриванеА снимките ти са прекрасни!
Миленка, бях виждала, но само листа набрани. За мен също беше интересно да го видя как и къде расте.
ОтговорИзтриванеХайде Краси, после кажи дали са ти харесали :)
Пепчо, на Дунавци има самардала... ако искаш ще ти донеса лятото и суха и разсад:)))
ОтговорИзтриванеСтрахотен разказ!
Бени, на село най-после се хвана :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, а ти като идваш насам можеш да се обадиш :)