Слънчеви туршиени краставички

Гущери зелени под листа стаени.
Сладка вода пият, от очи се крият.
Легнали юнашки, но са без опашки,
вързани в устата с върви до реката.
Що е то?

 Първо са като тревици,
после стават крас...та...ви...ци.

Илия Буржев        

       Това са любимите туршиени краставици на Мише. Дори по-любими от  киселите краставички - корнишони, които правим за зимата.  Всъщност не ги хапва като салата през лятото, ами като гарнитура на  обяда, вечерята, или ей така между другото.  До късна есен, докато има хубави наши краставици и на пазара.

А те са и първата  (и май единствена ) постна храна,   с която Мише споменава дядо си и детството. Във всички други спомени дядо му и готвенето му са свързани със скара, суджук, наденички и кюфтета.   

      Тези   краставици не знам дали стават от сега за зимата. Предполагам, че да, защото когато направя такива те изкарват по месец (докато ги свърши) на топло място. Естествено не на пряка слънчева светлина, но не и в хладилник. Затова тази година прибрах един буркан и през зимата ще знам дали става или не и за зимна трушия и ще допълня тук.  Ако са цели корнишони, със сигурност - да, но различното при тези е, че са нарязани на кръгчета от салатените сортове Сандра и Гергана. И задължително по-големички,  а не млади краставици. Тук-там дори със семки. 

     Готови са за хапване за 3-4 дни, оставени  бурканите на слънце.  В началото саламурата помътнява, но след още 2 дни се избистря, а мътилката се утаява на дъното на буркана. 

    

И така :)
Трябват ни краставици - големи.  Бройки - колкото има.  Кервиз/Целина, сол и малко ракия. 

Краставиците се нарязват на кръгчета - дебели, поне 5-6 мм.;  посоляват се - долу горе - на килограм краставици 1 и 1/2 супени лъжици сол.  В голяма тава или широка купа, за да могат да се объркват лесно.

Разбъркват се със солта и оставят  така да омекнат - около 3-4 часа, през което време те си пускат сока.  

Вече са омекнали  и податливи на прибиране в буркана. 

Пълнят се в приготвените буркани, на два-три пъти се прибавя и по щипка едро нарязан кервиз. Отцедената вода се разпределя в бурканите; сипва се на буркан  и по 1 с.л. ракия (буркан от около 0.8-1л. )   и се допълва до горе с  вода. 

Затварят се бурканите и оставят на слънчево допълваш вода - вече малко трябва и запечатваш.
Оставят се на слънчево място за 3-4 дни.  Цвета им леко се променя.  Стават прозрачно зелени, а най-отгоре, ако са си "изпили" саламурата - по-бели. Оставих такава в чинията, за да се вижда разликата.  Тях обикновено ги изхвърлям. 

Когато са готови, прибирам в хладилник или в шкаф на тъмно място. Но тъй като студени са по-вкусни, предпочитам хладилника.