За супите, закуските и зайците :)

     Една японска поговорка гласи „Закуската изяж сам. Обяда раздели с приятел. А вечерята - дай на врага си".  Днес всички диетолози  твърдят,  че закуската е най-важното хранене за деня. Напълно прави  са за мен.  Закуската помага за събуждането ни и дава необходимата „начална скорост“, за да се справим с това, което ни чака през деня и то с добро настроение.  А у нас "човекът е човек, когато е закусил" :) може в 6, може в 9 или 11ч., но може и в 5.
     Когато бях малко хлапе закуската   в повечето случаи беше от тесто - ама си имахме баба, която докато ни събуди и закуската  беше готова на масата. А супата се ядеше около обедно време.
     Около второто ми десетилетие обаче срещнах Мише,  който пък израснал  със супите и чорбите на дядо си. И някак си "поделихме" закуската - от негова страна  идеята за винаги топла закуска (тогава работното време започваше в 7.30), от мен - правенето и. После минахме през период, в който топлите сандвичи, тостове, принцеси, солени кифлички заради подрастващите Стоеви поизместиха супата, но така или иначе тя си остава на челно място в списъка за закуска. Защото и 100-ев младши е съгласен, че една паница супа  за закуска държи сито до обяд дори студента.
     В крайна сметка  почти два пъти седмично правя супа или чорба, а има ли супа - закуската е сигурна и топла, положението спокойно и не ми се налага да ставам в тъмни зори да вия баници , да мятам палачинки, или да пека катми. Не че и това не се случва. 
     Супите - с ориз, или с фиде, но в почти всички случаи със застройка. Топла застройка, при която яйцето не се пресича, не ме притеснява дали ще се стопля супата на котлон, или в микровелето, за да не се пресече белтъка (коагулира :)) Е, ако не е с нарочно пресечено яйце като на магданозената супа. Мама ме научи на топлата застройка преди да се изнеса тук в "големия" град. 
     Когато изрязвам филетата и бялото месо на заека за Заешка пастърма , или пък когато му отбирам бутчетата    за най-вкусния печен заек,  ми остават точно скелетната  система , корема, врата и дробчето.   В повечето случаи те са в основата на заешките ми супи ( а може и от хубави парчета месо да се направи супата).  А заешките супи са сродни с пилешките ми супи. Никакво разнообразие :)  



Супа от заешко месо 

Продукти: 
заешко месо (сварено, обезкостено  да е около 400-500гр., ако е повече - останалото количество може да се замрази с част от бульона за друга супа или готвене)

2 с.л. от универсална зеленчукова подправка - домашна - солена, сушена  или купена за супи
1 чушка, 1-2 моркова - може пресни, може и замразени, ако има във фризера.
сол на вкус
олио - ок. 60-80мл, зависи дали има лой по месото 


3-4 с л ориз или 3 топки фиде - по желание

4 с л кисело мляко
1-2 яйца /зависи от големината/
1-2 с л царевично нишесте или препечено брашно
4-5 стръка магданоз 

щипка девесил по желание

Приготвяне:
* Месото се поставя в студена вода да се свари до готовност - т.е. като се дръпне с вилицата - да се отделя лесно от кокалите, . Тук трябва да се издебне момента с отпенването - белтъка от месото коагулира и излиза на повърхността на завиращата вече вода. Когато не успявам - обера колкото мога, а накрая прецедя бульона.

Вариант І:
* В друга тенджера се настъргва моркова/морковите и нарязва чушката.
* Прибавя се олиото и съвсем за кратко (2-3 мин.) запържват, колкото да си пусне моркова цвета - тази хитринка се прави, за да придобие по-наситено жълт цвят супата. Както на първата снимка горе. Налива се  бульона, прибавя се универсалната подправка, сол, нарязаното месо.........

Вариант ІІ: (като на втората снимка, няма толкова приятен жълт цвят) 
* Когато месото е сварено се изважда, за да изстине и да се нареже. В бульона се прибавят нарязаните/настъргани зеленчуци, олиото; посолява се; връща се нарязаното месо.

И в двата случая щом  бульона заври отново:  
- се прибавя ориза  и вари до омекването му - ок. 15 мин. (ако супата ще бъде с ориз ) 
- ако ще бъде с фиде - оставя се да ври 10-на мин., след които се прибавя фидето и готви още 5-6 мин. 
* Приготвя се топлата застройка:
- разбива се  киселото мляко с яйцето/яйцата и нишестето /или брашното/ в отделен съд на котлона, който е намален на ниска степен / 1-2 /.
- щом загрее сместа - при непрекъснато бъркане, се налива  по малко от врелия бульон на супата и непрекъснато разбърква. Така, докато сместа стане 2-3 пъти повече и температурите в двата съда се уеднаквят, за да не се пресича белтъка на яйцето. 
- изсипва се обратно при супата 
* Така при претопляне супата не се пресича.

* Накрая супата се поръсва със ситно нарязания магданоз (може и естрагон, стига да има,и или да се сетя :) 

**Не винаги разбивам яйчената смес за застройка на котлона.  Но тогава наливам врящ бульон от супата и бъркам. Обаче за тази "манипулация" си трябва опит и сръчни - научава се с годините; внимателно, за да не  се изгорим с врелия бульон и т.н. 
*** Когато в супама  има дреболийки от зайчето и се подправи накрая и с джоджен, вкуса на супата заприличва на агнешка супа. 

Вариант ІІІ за Крок-пот: * Вместо в тенджера, сварявам месото в крок-пота - за 4 или 5 часа на режим ІІ (бързия) 
* Когато е готово процедирам както с вариант ІІ горе, но затварям гърнето с подправките и ориза за още 30-40 мин. и едва тогава правя застройката. 

При готвенето на всички супи напомням, че и при варенето със зеленчуците, отгоре се образува пяна; не само когато се вари месо. Мен тази пяна ме дразни :) и я обирам с решетъчна лъжица. 

ПП: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СТУДЕНТИ! 

Бъдете винаги усмихнати, весели и много сърцати, преследвайте неуморно своите мечти, борете се за всичко, което има смисъл!