Бърза плодова пита по "Живот от нулата"

      Преди известно време една дама от издателство "Егмонт"  се свърза  с мен и  предложи да ми изпрати подготвената за печат книга на Саша Мартен "Живот от нулата" - да прочета и споделя мнението си. Удостоили са ме с честта да има рецензия от мен на гърба на книгата, която предстои да отпечатат :)
     Леле 
     Сърдечно благодаря на издателството за възможността да се потопя в пътуването на Саша Мартен  в "Живот от нулата"!     
      Малко  трудно ми бе да  напиша ревю с няколко думи за нея, защото името е едната страна на книгата, а другата е  кулинарната :). В тази и част почувствах  авторката много близка, защото по начин, близък на нейния, с опитване на различни и нови вкусове се опитвах да накарам злоядия си син да яде. Той прояде, но  търсенето на нови рецепти и вкусове провокира у мен желанието да откривам нови вкусове, да опитвам нови продукти, които за щастие през последните години има на нашия пазар. 
      Кулинарните приключения, които блогърката Саша Мартин предприема в продължение на четири години с проекта 195 рецепти-195 държави-195 седмици споделя в блога си Global Table Adventure , а по-късно  описва и в  книгата си "Живот от нулата". Те и помагат да погледне назад и да се помири с миналото си - връща се  в детството, осъзнавайки, че когато получаваш малко, искаш повече. А после искаш повече.... Едва когато го загубиш осъзнаваш, че и малкото е било достатъчно.  Книгата, историите ни разкриват не само увлечението и към мисията да опита храната на народите, но и ни разкриват нейния собствен път към себеопознаването, опрощаването, любовта и щастието. Казват, че човек е щастлив, когато получи прошка. Но най-щастлив е този, който може да дава прошка. С тази кулинарна авантюра, приготвянето  на всяка рецепта; връщането в спомените, прошката към майка и, тя намира своя душевен мир и собствено щастие.
     Саша трогателно вплита опитването на вкусовете от  всяка страна (включително и България с рецепта за  ошаф) със спомените от  бурното си  детство, опитвайки се да подреди отношенията с майка си, рано изгубения брат, приемни семейства... и да оцени щастието  в това ,че доставя удовлетворение не само на себе си, осъществявайки проекта 195... без да излиза от кухнята си, но и това, че съпругът  и дъщеря и вече не възприемат храната като задължителната част от съществуването, а като приключение, удоволствие и малко щастие в забързаното ежедневие. А заедно с новите рецепти в книгата вплита и старите, носещи духа на детството, заедно с хронологията на откриването на собствения си душевен мир.
     Осъществянането на проекта 195 рецепти-195 държави-195 седмици  и дава сила да прости на майка си, да се сближи отново с нея. .  Увлекателно, искрено ни разказва за семейството и храната, която ни сближава. Та кой не би се радвал да види цялото си семейство около масата на вечеря? И да :) с пълна уста не се говори, но пък е удоволствие да споделиш как е преминал деня ти с най-близките си хора.  

      Блогът на Саша Мартин е вдъхновение на читателите му да опитват новите вкусове.  В книгата някои от тези  рецепти са преплетени с нейната история, себеопознаване и откриване на щастието и в малките неща. Впускаме се  в едно трогателно и вълнуващо кулинарно пътешествие - през годините в миналото, през кухните на всяка държава, което няма да ни остави равнодушни докрая. Тя ни въздейства и променя мирогледа не само към храненето, но и към откриване на личното спокойствие и щастие.   
      При първото ми  отваряне на книгата  попаднах на рецепта за пица с канела. Оказа се, че тази рецепта е ранен спомен за детството и.  Преди да започна да чета книгата още няколко пъти отварях  на произволна страница - е, все на пицата с канела попадах. Déjà-vu е, казах си и бях решила нея да приготвя.  Познавайки вкусовете на фамилията за пица и за сладкиши все пак оставих осъществяването на идеята за друг път и реших да приготвя бързата плодова пита по рецепта на майката на Саша. Нямаше как да не се хареса този сладкиш с ронливо маслено тесто, ухание на праскови и канела. А и наистина е много бърза за приготвяне. В книгата е с праскови, но аз избрах да направя с нектарини - те са по-любимия ми вариант на този плод.  Приготвих с любимото си маслено тесто за пай ( в моето има едно яйце, а в рецептата на Саша няма),  захарта ми е кафява и повече, но това са подробности  :) важното е, че благодарение на нея се насладихме на този невероятен сладкиш.




Бърза плодова пита с праскови

За кората:

150г. масло
щипка сол

1 ч.л. захар
1 яйце
1-2 лъж. ледена вода (ако трябва, за да се събере тестото на топка)
ок. 220-230 гр брашно

За плънката:

~ 1 кг нектарини/праскови

5 пълни с. л. кафява захар (зависи колко са сладки, аз така си прецених :) по рецепта на Саша са 2 лъжици)

1 с.л.  канела

За глазурата:

– 1 белтък, разбит с 1 супена лъжица вода

– 1 супена лъжица захар 

2с.л. кафява захар за поръсване (от мен)

Приготвяне: 

* Размекнатото масло се поставя в купа с брашното, яйцето, захарта, щипката сол и размачква, докато маслените трохи се съберат на тесто. Ако трябва - се прибавят 1-2 лъжици ледена вода. Дали трябва, или не - зависи от големината на яйцето и вида на маслото :) 

* Тестото се размесва добре и оформя във вид на   питка. 

* Завива се в свежо фолио/найлонов плик и поставя в хладилника за 30-на мин. 

* Фурната се загрява на 180*С без вентилатор.

* Нектарините/прасковите се  измиват :) почистват и нарязват на резенчета на  осминки. 

* Изсипват се в съда за печене с големина ~ ф 30 см.

* Поръсват се  със захарта и канелата. 

 

* Охладеното тесто се разточва на набрашнен плот/маса до дебелина около 7-8 мм - трябва да се получи кръг с диаметър около 2см. по-голям от диаметъра на формата за печене. 

* С кората се покриват плодовете, а краищата и се подпъхват под тях. 

* В тестото се пробиват няколко дупки, за да може да излиза парата и да не надува тестото (ако кората се накъса пък - не е проблем :) и не се пробиват дупки.)

* Кората се намазва с разбития белтък със захар и вода. 

* Поръсва се с останалата кафява захар. 

* Пече се около 40-45 мин. в загрятата вече фурна - до златиста коричка. 

Изважда се от фурната, изчаква да се охлади малко и тогава нарязва :)

По желание може да се сервира с топка сладолед, като всеки сладкиш, но на сладко-киселия вкус  на сладкиша на мен повече ми се прииска да бъде с лъжица заквасена сметана :) и страхотно ми се получи :) Сочни, печени ароматни праскови с хрупкава маслена коричка. Опитайте :) може пък да ви хареса.
А и книгата прочетете :) Тя със сигурност ще ви хареса.

Това парче долу пък е заигравка със захарта върху кората. След като беше готов, поръсих още малко кафява захар и с горелката я карамелизирах.