Скрити райски кътчета .........Камъни и дървье

     Продължавам предложенията с бягства сред природата за ден-два.  Този път сред камъни и гори :) олекотен вариант, за любители-туристи, не туристи със стаж.  Мистични, красиви, изпълнени с някакъв особен заряд и положителна енергия места, които си струва да се видят. Пък и леснодостъпни, особено ако живеете в долната половина от картата на България.  
     И започвам от Караджов камък - скален феномен, намираш се близо до Кръстова гора, или село Мостово - зависи от къде ще тръгнете, но от Кръстова гора е на час път - съвсем лек преход, по широк черен път. Едно място, на което от години искам да отидем, защото ни е сравнително близо и благодарение на приятел (Митко - човекът с въжетата) тази пролет не само стигнах до местността Караджов камък, ами се  и качих горе. Защото ей тая стълба, дето се вижда се оказа освен много стръмна -почти отвесна, но и съвсем необезопасена, на места счупена :) а мисълта да се качиш горе обикновено е последвана от  другата "За качване - ще го издрапам, ама как ще сляза "  

Е, щом аз издрапах, качих, видях и пиша :) от в къщи, значи не е толкова сложно. Въпреки, че някои сладури от групата решиха да починат под скалата. 

А отгоре още камък и прекрасна гледка към югоизточните Родопи. И едно място, последното от триадата Кръстова гора, Караджов камък и Белинташ, кадето признавам си, поне 3 пъти годишно напомням, че не е далеч и искам да го видя отблизо :) 

Следваща спирка Родопите отново, съвсем в източната им част - Перперикон. Светилището на траките. Най-големият мегалиетн комплекс на Балканския полуостров с площ от 5 кв.км. 

Асансьорът пак не работи :) Но благодарение на някакъв проект, стълбите водят в основата на мегалита и подскачането по камъните е сведено до минимум.  

Моята милост веднага се ориентира към трона :) А в него видимо са седяли  дребни хора. 

Гробниците. Също свидетелствуващи, че хората, живяли там са били дребни на ръст. 

Все бях слушала за този "басейн" горе, но не вярвах, че ще има толкова много вода в него. Интересно как се задържа, или от къде се черпи, като от седмици беше суша, а водоема доста пълен. 

Остатъка от стената на двореца. 

Малко на юг, до с. Зимзелен,  е Каменната сватба.  Изключително красива група от множество каменни пирамиди с височина до 10м, напомняща сватбено шествие.  

Младоженците   застинали в хилядолетна  прегръдка 

"Свекървата"   скрита долу, в храстите се вижда над кравата в дясно. На това място крави и туристи заедно явно са често срещано явление, защото кравите не само не ни отразиха, но и пасяха на метър до нас.

Образуванията са вулкански туфи с риолитов състав на възраст ~35 млн. години. През олигоцена днешните Източни Родопи са били дъно на море. В резултат на чести вулкански взривове, на морското дъно се образували дебели пластове вулканска пепел, примесена с различни късове от разрушаващите се по брега скали. От съдържанието на различни минерали в тях скалите се обагрили в различни цветове – бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен. Утайките са се уплътнявали бавно и се превръщали в пластове от туфи, в които сега е оформена “Каменната сватба”.

Както и Каменните гъби, които се намират по пътя между Кърджали за Хасково, до с. Бели пласт. Както си караш и ей така изникват след един завой.........

Гъбите са разположени близо една до друга, с височина до 2,5м.

 Следваща спирка - пак някъде из Източните Родопи. По пътя от Харманли, през с. Малко градище за Ивайловград има отбивка за Глухите камъни - скален култов комплекс, създаден от траките преди векове. Той се намира на най-високия връх, от който се виждат и Арда, и Марица, а древните вярвания са, че именно на такива места боговете са по-близо и общуването с тях става възможно. Именно заради това археолози все пак смятат, че Глухите камъни е върховата част от мистериозното скално селище, съществувало в тази местност преди повече от 22 века.

Първо по асфалтиран път, после отново по широк коларски път, ако е кално - не става да се пътува с лека кола до скалите, но пък разходката е приятна, без никаква денивелация и сенчеста :)  Изведнъж от нищото изниква Голямата скала.

След нея в дясно, има пътека, по която се стига и до другите скали с вкопани в тях ниши - общо над 200, с различна големина, но повечето от тях трапецовидни. 

Ролята на тези отвори не е напълно изяснена, но се предполага, че са се използвали за погребални урни. Такива ниши има и на други скални масиви около Кърджали.

И нещо интересно за тази местност. Според проучванията на родните археолози, в нея е скрито цяло тракийско селище. Историческите летописи казват, че някъде в този регион през първото хилядолетие преди Христа наистина е съществувал древен град - един от най-добре развитите в тази част на империята. Последните опитващи се да намерят доказателство на тази теза са д-р Георги Нехризов и екипът му от специалисти, с които по абсолютна случайност тази сутрин БНТ излъчи репортаж от мястото - там, където се смята ,че е била църквата. Показаха открита амфора и множество глинени малки статуетки на хора и животни. В търсене на древното селище, те смятат че то е в пъти по-голямо от Перперикон.

И една интересна гледка - на две от скалите има заклешен камък - точно както е на Караджов камък.

В основата на западната, най-внушителната скала на "Глухите камъни" се намира гробница - според легендите, на много богат тракийски владетел.  А легендите носят, че той бил погребан там с цялата си посуда и "9 вола злато". Заради които иманярите са един от първите, претарашили местността в очакване навръх Никулден (когато е погребан владетеля) златото да заблести някъде от пещерите около местността.

Източно от входа на гробницата в скалата е изсечена стълба–почти отвесни стъпала, които водят на два пъти до върха на скалата, където на оформена площадка е изсечена дълбока и правоъгълна щерна за събиране и съхраняване на вода. Вода. Пак на върха на камънака. Как ли са ги проектирали техните "архитекти"

От върха на скалата се открива широка панорама към долините на Марица и Арда.  

Най-интересното откритие на този скален комплекс е уникалният тракийски петроглиф – рисунка, изсечена в скалата. Изобразена е ладия, която пренася слънцето, според думите на учените. Петроглифът, който ние търсихме на правилната скала, но на неподходящата височина :) Защото се оказва, че на картинка изглежда доста по-голям, отколкото всъщност е. Нищо. Пак ще се върна там и ще го намеря :)

Следващото ми предложение за приятна неделна разходка :) е по-на запад, под Пазарджик. Крепостта Цепина, близо до с. Дорково - на висок и с тръмен хълм. 

 През желязната епоха в Чепинската котловина  възникнало тракийско селище, което  по-късно се разраснало значително и заради многобройното население  на хълма била построена голяма раннохристиянска църква .След освобождението на българите от византийско владичество Цепина става владение на Асеневци. За известно време тя е столица на  деспот Алексий Слав.

   Интересна тук е легендата за Маргарет-Изабел. Алексий Слав - син на Тамара, сестра на цар Калоян се сгодява за дъщерята на латинския император Хенрих - Маргарет-Изабел. През есента на 1206 г. се състояла сватбата в престолния град Константинапол. Невръстната 13-годишна Маргарет-Изабел заминала с чичо си и една придворна дама за Цепина. Когато хубавото, знатно девойче, пристигнало в дома на своя съпруг, на пътната врата била майката на Алексий Слав - Тамара. Девойчето погледнало крепостта и казало на френски, за да не го разберат другите, а само придружаващите го: "Боже мой, тук сигурно ще бъде моя гроб!" Тамара, (нямаща понятие от френски) отчела думите на Маргарет-Изабел за благословия и отговорила:"Амин, дай Боже!". След няколко месеца младата жена/ момиче, бих казала, се разболяла и не навършила година от омъжването си починала. По нейно желание тя била погребана на съседния връх, та при изгрев слънце първите лъчи да озаряват най-напред нейния гроб.

Толкова за сега, че доста дълго стана :) освен, че мога да пиша още, искам да видя още много, много райски наши кътчета. Всъщност, то почти нищо не съм видяла. Само да има кой да ме води :) И да напомня, че вече е готов черния бъз, от който трябва да си приготвим сироп от бъз, за да сме здрави цяла зима.