Пълнозърнест хляб и хлебчета с брашно от спелта и семена

 

      Няма нищо по-вкусно от топъл домашен хляб, нали :) Стига да не прекаляваме с него. Благодарение на машината за хляб отдавна не купуваме готов  и общо взето го приготвям по тази рецепта  - с маслини, с подправки, със семена.....Разликата между него и този от пълнозърнесто брашно от спелта, който сега правя е в количеството вода и мая, затова го и споделям тук. Пък и малки хлебчета има този път.   
И двата вида брашна  от спелта са на  фирма PERUN - повече може да прочетете на сайта им. Може да го направите изцяло в хлебопекарната; може само да го замесите вътре и изпечете във фурната, а може да направите малки хлебчета от замесеното тесто. Понякога след като хлебопекарната омеси тестото си вадя половината , правя няколко хлебчета/питки, които са удобни за носене на обяд.

Продукти за хляб с големина 1,1 кг (Основен хляб) 
350 мл топла вода  
300г бяло брашно от спелта тип 630
380г пълнозърнесто брашно от спелта
1 с.л. захар (20г) /мед
3/4 ч.л. (6 г) сол
3 с.л. олио
4 с.л. смес от семена - моите са белен сусам и слънчоглед, ленено и маково семе, понякога и тиквени семки. 
още 3-4 с.л. за овалване на хлебчетата 
7г   суха мая или 20 г жива/прясна  (с живата се разбирам по-добре :)


Приготвяне: 
* В контейнера на хлебопекарната се наливат течностите - растителното масло и водата.
* Ако е жива/прясна маята се поставя в течностите заедно със захарта.
* Отгоре се изсипват внимателно брашната, солта  и семената.
* Ако маята е суха - в единия край на контейнера се поставя захарта, в другия солта, а по средата маята .
* Включва се на програма  "Основен хляб" и се наглася за хляб 1,2 или 1,4 кг ( на 1,4 кг ни харесва повече, времето е по-дълго - 3 часа) настройва се степен на препичане - аз залагам на по-препечен.


Ако ще месите на ръка - в голяма купа се смесват брашната и се прибавят течностите, маята със захарта, семената, разбърква се грубо с вилица. После се доомесва добре на ръка, като в края на месенето се прибавя солта.  За по-лесно месене може да го извадите на масата. Тестото е меко, нелепнещо и много приятно за работа. Намазва се с олио и връща в купата. Покрива се с фолио за свежо съхранение (или найлонов плик), кърпа и оставя да втаса за около 30 мин. - докато удвои обема си. 

От тестото се оформя  хляб и поставя във форма за печене (преди времето на хлебопекарната  ползвах правоъгълните форми за кекс, или широка тенджера с дръжки, устойчиви на нагряване във фурната. Или се оформят малки хлебчета/питки и нареждат върху хартия за печене в тавата. Когато са оформени като малки хлебчета, аз ги овалвам в подправки. Чудесен вкус на печени семена имат :) Оформеното на хлебче тесто "погалвам" с мокра ръка и овалвам в купа със семена - за да могат да полепнат. Тогава ги нареждам в тавата за печене - или на хартия, или на набрашнена тава. В последния случай долната коричка е малко по-твърда. Въпрос на избор. 

Както и  да са оформени хлебчетата, оставям да втасват за около 40 мин. - отново да си удвоят обема - покрити с фолио за свежо съхранение (или найлонов плик) и дебела кърпа.
Фурната се загрява на  макс. градуси - моята е с 250*. На дъното и се поставя метална купичка с вода (за да има влага по време на печенето им. Някои съвременни фурни си имат дюзи за овлажняване по време на печене, но моята не е от тях :) .
Приготвената тава с хлебчета се поставя във фурната и градусите намаляват на 200*. Пече се около 30 мин, но е хубаво след 20-25-та мин. да  проверявате  - с почукване по кората на хлебчето. Трябва да усетите звук "на кухо" - следователно хлебчетата са готови. Ако е голям хляб времето е 35-40 мин. 
Готовите хлебчета/хляб се изваждат на решетка и оставят да изстинат. Независимо дали печени в хлебопекарна, или във фурната. Ако искате хлебчетата меки и пухкави - завийте ги с кърпа. Но така препечени, с хрупкавите  семена отгоре са предпочитани :) 

 

Крем-супа от тиквички

        Тиквичките у нас са точно сезонен зеленчук - хапваме ги само през пролетта и лятото, както се казва слънчеви - или от градината на село, или от селските на пазара. Замразявам по няколко пакета във фризера, да има за разнообразие и за студените месеци. Много харесвам и тиквички с ориз, но ...дано намеря съмишленици да си ги ядем тази година, че да сготвя :)  Но пък за крем-супа от тиквички намерих доброволци :)  Много харесвам нежната текстура на крем-супите, а милото ми девойче така не вижда какво има вътре. Полезно за малки и големи, които ровят и побутват зеленчуците в супите си.  А тиквичките са един много добър зеленчук за крем-супи - пасират се идеално и бързо. Сметаната придава кадифен вкус на всяка крем-супа, но този път аз избрах да сложа крема-сирене. Това Лидълското много харесвам и ползвам редовно на чийзкейкове, пастети и сандвичи. 

      

 Продукти за 5 порции: 
~ 600 г тиквички (2бр.) 
2 моркова (~200г) 
1 картоф (~200г) 
3-4 с.л. олио 
2 с.л. масло 
сол 
копър (пресен) 
2-3 ск. чесън 
150г крема сирене (гладко, да не е зърнесто като извара) 

Приготвяне: 
* Зеленчуците се почистват и измиват. 
* Картофите и морковите белят :) 
* Моркова се настъргва на едро ренде и запържва за 2-3 мин. в тенджера с олиото (пуска си цвета и супите имат по-жълт цвят) 
* Налива се 1,5л вода, прибавят се нарязаните на едро тиквички и картофи. 
* Варят се на умерен огън, в затворената с капак тенджера до пълното им омекване. 
* Прибавят се пасираните скилидки чесън и вари още 2-3 мин. 
* Тенджерата се отмества от котлона, посолява се, подправя със ситно нарязания копър и оставя да се охлади за 5-6 мин. (никак не е препоръчително да се пасира вряла супа :)
* Прибавя се сиренето и супата пасира до гладкост. В края на пасирането се прибавя и маслото. 
* Разбърква се и сервира гореща :)

В края на пасирането отделям малко от супата (моя си пай :) и поставям в нея парче синьо сирене. Пасирам за кратко с него. Харесвам вкуса и така, но не смея да предложа на останалите :) 

Последните няколко пъти добавям пармезан, или грана-падано, вместо крема-сирене :)  вкусът печели.  

Сотиран спанак с чесън

       Или простичко казано - спанак с масло и чесън  за гарнитура. Макар че бих могла да мина с него за вечеря, в компанията на парче сирене. Ползвах термина "сотиран", не пържен, защото сотирането е нещо бързо, което се пържи за не повече от 3 мин., докато думата пържене звучи като дълго и висящо пред котлона   колкото и да е българска. При сотирането зеленчуците/месото се приготвят в широк тиган - за да не се натрупват едни върху други;  с малко мазнина и на силен котлон, за да се приготвят възможно най-бързо. По-твърдите зеленчуци се бланшират/варят предварително, почти до готовност (като любимите картофи соте), после се връткат  през тигана с малко мазнина и много огън, за да се получи карамелизацията по-бърже . Много е важно зеленчуците да са добре подсушени, защото се сещате какво може да се получи като сложите мокри зеленчуци в тиган със загрята мазнина. Колкото и малко да е тя.  Ако зеленчуците са листни, много полезни са центрофугите за зеленчуци - у нас незаменима и за салати. Ако нямате - отцедете разпръснати на кърпа; в гевгира се натрупват и остава вода.
       Сега обаче е време на зелениите и  предлагам една любима напоследък гарнитура за месо и риба. А задгарнитурния продукт ще го споделя в следващите дни. 

 Продукти за гарнитура на 4 порции :)
~600 г пресен спанак  без дръжки (дръжките може да ползвате за сок, или супа) 
4-5 скилидки чесън 
сол и черен пипер 
2 лъжици олио 
1 лъжици масло 

2-3 лъжици течна сметана за готвене 
хрупкави трохи на тиган, моя си приумица

Приготвяне: 
* Почистените и измити листа от спанак се подсушават добре и нарязват на много едро (колкото да не са цели) 
* Скилидките чесън се белят и намачкват/нарязват ситно. 
* Поставят се в  тиган със  загрятото  олио и масло и пържат 10-15 сек. на силна степен на котлона . 
* Прибавя се спанака и подправя - солта е съвсем малко. 
* Пържи се и разбърква около 2-3 мин, докато омекне и се изпари и малкото вода, която пуска. 
* Прибавя се сметаната  и отново готви около минута  - тя е съвсем малко, не остава като сос, водното и съдържание се  изпарява, но с нея спанака е по-вкусен :).
* Отстранява се от котлона и разпределя в чинии. 

Може да се поръси с тези трохи, които аз харесвам и често прибавям към салати. Приготвени са като крутони, но не във фурната, а в тиган.
В тиган с малко мазнина (2-3 лъж. олио/зехтин) се натрошават средите на 2 филии сух хляб. Отново ползвам широк тиган, за да не се натрупват на дебел пласт в него и задушават, вместо бързо да се изпържат. Разбъркват се 1-2 мин, поръсват се с червен пипер, сол, риган и чесън на прах, разбъркват още 20-30 сек. и  отстраняват от котлона. Хрупкави могат да се съхранят в буркан, в който да се затворят след като са напълно изстинали.

Печена пъстърва във фурна

      Ей това е най-бързата риба, която приготвям. Общо за 30 мин. от включването на фурната да загрее, до изваждането и в чиния и бързото щракване с фотографското ми чудо на техниката. . През това време може да си приготвите гарнитура по избор, аз много харесах сотирания спанак с чесън.  За него в следващите дни :)  А рибата е и вкусна. Естествено, не колкото пържената пъстърва почти по годечки на Жоро (лека му пръст), но пак е добра. 

И рецепта няма да има. Само упътване за приготвяне :) Необходими продукти са толкова риби, колкото гладни хора ще има на вечеря. Тъй като избирам възможно по-големи риби, при нас в повечето случаи две риби са за трима :)
Фурната се включва на 220*. Тавата се застила с хартия за печене.
Почистената риба се посолява и подправя с черен пипер отвън и отвътре.
Намазва се със  смес от зехтин, масло и лимон -равни части отново отвътре и отвън.
Отгоре се нареждат още по 2-3 тънки резена лимон.
Рибата се поставя в загрятата фурна и пече за около 10 мин, през които се изважда и намазва с четка и сместа от лимон и зехтин още 2-3 пъти.

Салтимбока ала романа (Saltimbocca alla romana)

      След вариациите на тема "салтимбока" с пилешко, глиган и риба, най-после дойде ред и на оригиналната Saltimbocca alla romana - Салтимбока по римски с телешко месо. Няма как да пропусна, след като имам крехко телешко месо  . За това ястие е много важно месото да хубаво - филе,  или от бут, но изчистено, без ципи и никакви сухожилия - само крехко, червено месо. Рецептата идва от Brescia, а  буквално преведено Saltimbocca означава "скочи в устата" и наистина е така с това сочно месо - крехко, с аромат на салвия и прошуто и Марсала. Топи се в устата..... Вино "Марсала" има в специализирани магазини (естествено не в магазина на винарска изба......) и в Метро. Цената на бутилката е приемлива, тъй като няма да я сготвите наведнъж  ще има поне за няколко пъти салтимбока и 2-3 пъти за тирамису. Освен ако не ви го изпие някой   Вкусът си с трува. Но ако не ви се дават пари за бутилка Марсала, или не може да намерите, сложете в бялото вино 2-3 лъжици коняк и вкусът ще се доближи  максимално до оригинала. 

      Още няколко подробности  Може да приготвите месото на по-големи парчета - по едно за порция, по около 150  г. всяко. Личните ми предпочитания са за по-малки размери на пържолките - така се наместват по-добре в тигана и готвят по-лесно. Ако става въпрос за 2-3 порции - ястието може да се приготви изцяло в тиган - накрая под капак. Когато обаче става въпрос за 5-6 порции, дори големия тиган не стига. Затова загрявам предварително фурната и довършвам готвенето в нея - когато е загряла на 250*, времето във фурната е не повече от 8-10 мин.  А общото време за приготвянето е 35- до 45 мин от момента на нарязване на котлетките, до момента на сервиране на чините след фотосесия 

Салтимбока ала романа (Saltimbocca alla romana)  

Продукти за 5 порции: 
~ 750 г. крехко телешко месо  - бонфиле, контрафиле, бут(вайсбрат)  
~200г прошуто крудо - то си е нарязано на тънки слайсове 
листа салвия 
по 2  с.л. масло  и зехтин 
съвсем малко сол (прошутото е солено) и черен пипер 
200мл. вино Марсала 
100 мл. месен бульон (пилешки ползвах) 

1 с.л. масло 

4-5 сл. брашно за овалване 

 
Приготвяне: 
* Почистеното от ципи месо се нарязва на парчета с дебелина 6-7мм. 
* Поставя се на дъска, между два листа фолио за свежо съхранение (или найлонов плик) и начуква съвсем леко, не с назъбената част на чукчето, а с гладката (да не го изтормозим :) и изтънява съвсем леко - да остане около 3-4 мм. Достатъчно е дори с юмрук да се поначука месото.
* Подправя се с черния пипер.
* Върху всяко парче месо се поставя парче прошуто (моите парчета са малки и поставям по 1/2 лист от прошутото). Ако харесвате вкуса на прошутото, може да завиете цялото парче месо в една лента, както правя аз с няколко парчета, които са специално за мен :) 
* Защипва се с клечка за зъби и лист салвия към приготвените котлети. 
* Овалват се в брашно от двете страни, изтупват се от излишното и се приготвят на лист фолио за свежо съхранение за готвенето.
* Фурната се загрява на 250*, ако се приготвя цялото това количество от 5 порции, или ако нямате огромен широк тиган с капак (d около 30 см в  )  Аз си признавам, че имам подобен съд за готвене и на котлон, и във фурна, с две дръжки и капак, но тъй като ми е почти нов :) ми се свиди да пържа в него. 
    * В тиган се загряват половината от маслото и зехтина (тъй като не се събират наведнъж, при втората партида слагам другата половина масло и зехтин). 
* Приготвеното месо се запържва от двете страни за по 2 минути (първо от страната с прошутото) и изважда в чиния/тавата за печене, която се завива  с лист алуминиево фолио, да не изстива. (след това се изпържва останалата част от месото) 
* В тигана се налива виното и оставя да покъкри  2-3 мин, след които се прибавя и бульона. 
* Оставят се да къкрят, докато течността се редуцира наполовина. 

И тук варианта с довършване на котлон, или фурна:
      Ако месото ще се събере в тигана - връщат се парчетата месо в соса, затваря се с капак и оставя да се готви още 3-4 мин. под капак. Тук месото може да се опита и ако трябва - сега е момента да се посоли. И постави последната лъжица масло при месото.
      Ако ще се ползва тавата на фурната - сосът от тигана се изсипва върху месото в тавата; покрива се плътно с алуминиево фолио и поставя във фурната да се пече - тя трябва да е загряла на макс. градуси за ~ 8 мин. Изважда се тавата и оставя за  2-3 мин., преди да се развие фолиото и прибави лъжицата масло. 
      Независимо дали в тиган, или в тава - полученият сос трябва да е лъскъв и  гладък, с тръпчивия аромат на салвия и прошуто :) а колко е вкусен ще се убедите, като го опитате.  
      Разпределя се в чинии и гарнира по избор - моят май все покрай картофите се върти - картофи соте, или смачкани картофи :) но може и със сотиран спанак, за който ще споделя тези дни. 

Аспержи с прошуто

      Още една бърза рецепта с аспержи, докато все още има в търговската мрежа. За съжаление на пазара, поне при нас - няма. Благородникът на зеленчуците. Богати на витамини и минерали, най-много на калций и желязо. Поради което не трябва да се готви дълго време. Сезонът им е от април до края на юни, затова има още малко време да се насладим на тях.  Сега се смятат за екзотичен зеленчук у нас, заедно с артишока, но до 9.ІХ.1944 год. България  е била голям производител на двата вида. След която дата са обявени за буржоазна храна и забранени за отглеждани. Силно се надявам догодина моите аспержи да плододават :) Г-ца Стоева изненадващо и от първа хапка  хареса този зеленчук, било на крем-супа с аспержи и батат, или така, запечени с прошуто и сосчето. 

Продукти: 
зелени аспержи 
прошуто 
1 лъж. зехтин и 1 лъжици масло 
щипка сол и 2-3 лъж. лимонов сок 
пъдпъдъчи яйца по желание 

Приготвяне: 
* В тенджера се кипва около 1л  подсолена вода  с 2-3 лъжици лимонов сок - водата е толкова, че да покрива добре количеството аспержи и широка, за да може те да се съберат легнали в нея. 
* Аспержите се подрязват на 1-1,5см. в долната част. Ако са дебели и по-стари се обелват. 
* Цели се бланшират във врящата вода за 3-4 мин. 
* Изваждат се и прехвърлят в купа със  студена вода (с кубчета лед), за да могат да си запазят свежия зелен цвят.
* След 2-3 мин. престой в ледената баня :) се изваждат и отцеждат на кухненаска хартия. 
* Завиват се по 2-3 (а може и всяка поотделно) в прошуто. 
* В тиган се загряват маслото и зехтина. 
* Приготвените завити аспержи се запичат от двете страни за по 1-2 мин. През това време до тях може да се чукнат и изпържат пъдпъдъчите яйца. 

Сервират се веднага, заедно с приготвения сос  почти   Ремулада 

приготвен от: 
200г. майонеза (ще снимам буркана, че през последната година у нас се яде само такава) 
50 г френска едрозърнеста горчица 
2 сварени жълтъка
2 с.л. фино крема сирене
1 с.л. сок от лимон

Всичко се намачква и обърква до хомогенна смес. 

Смачкани картофи

        Един от двата ми  любими начина за приготвяне на пресни картофи през последните 10 години, когато ми ги показа приятелка в блога на Ayn (който си е цяло съкровище). Смачкани, намачкани, леко изтормозени, но ужасно вкусни картофи, защото се варят в пилешки бульон, докато го поемат, а накрая се запичат и остават сочни. Също като пикантните бейби картофки се приготвят много бързо, малкия им недостатък е, че приготвянето количество е един тиган  не една тава. И обикновено минават за гарнитура. Пресните картофи може да се измият добре само с четка. И да остане кора тя е нежна, много тъничка и богата на йод, но у нас някои хора държат да са обелени  Не знам дали съм споменавама за моята хитринка при миенето на пресни картофи:  Иззмивам с вода, колкото да падне пръстта, ако има и да се намокрят. Поставям ги в тенджера - колкото по-голяма, толкова по-добре и слагам 2 пълни лъжици сол. Оглеждам се за две силни мъжки ръце :) но ако няма - хващам затворената тендежера и разтръскам здраво за 20-на сек. Ако са наистина пресни, когато се отвори тенджерата кожата на картофите и свалена заедно със солта и им трябва само добро измиване. Ето и рецептата за 

Смачкани картофи 

Продукти:
~800 до 1000г пресни дребни картофи 
~400мл пилешки бульон* 

2 с.л. олио и 2 с.л. масло 
скилидка чесън 
малко клонче розмарин, или копър** 
сол, ако бульона е безсолен 

Приготвяне: 
* Почистените и измити картофи (с кожа, или без)  заедно с клончето розмарин се поставят да се варят в бульона в широк тиган с капак. Ако бульона не е посолен се посоляват. 
* Бульонът не трябва да ги покрива целите, а малко над половината. 
* След като заври водата, степента на котлона се намалява и капака открехва леко. 
* След 15-20 мин, картофите са готови, а бульона трябва да бъде по-малко от половина им височина.
* Тиганът се отмества от котлона. С помощта на малка чаша, с равно дъно, всеки картоф се притиска отгоре, внимателно, да се разпука. Когато всички са готови, тиганът отново се връща на котлона. 
* Варят се на средна степен на котлона, докато течността почти се изпари. 
* Прибавят се смачкатана скилидка чесън, маслото и олиото и  оставят още да се готвят, докато останат на мазнина. 
* Обръщат се да се запържат и от другата страна за 1-2 мин (може и повече, ако искате)

* Пилешкият бульон си го правя. Тъй като често готвя пиле, слагам едно пиле да се вари, прецеждам си бульона, готвя пилето с част от бульона, но си запазвам бутилка 0,5 или 0,3л. в камерата за ей такива нужди. 
**Подправка слагам каквато имам - оригинала е с розмарин, но той е малко силен и слагам съвсем малко клонче 3-4 см. Когато нямам слагам копър в края, когато са съвсем готови. На някои от днешните ръснах  малко сумак, тъй като вчера ми препоръчаха тази подправка за картофи и ми хареса. Лека полека ще увелича количеството, да видим останалите  човеци в къщи дали ще одобрят подправката. 

Домашни талиатели с брашно от спелта. С пиле и сметана

      Неведнъж съм споделяла, че  прясна паста  много обичаме в къщи :) всички без авджи Стоев, но той е малцинство и в такива дни яде яйца. Противно на схващанията - прави се лесно, а като я направиш 2-3 пъти още по-лесно :), много е нежна на вкус; подлежи и на замразяване.  Смесвам бяло/типово/пълнозърнесто брашно и брашно от твърда пшеница, нещо нямам кураж да направя паста само с брашно от твърдата пшеница Замесвам двойна доза (с по 3 яйца и 300г брашно), приготвяме си я някак за хапване в момента, а останалата нарязвам или на кори за лазаня, или на талиатели, поръсвам обилно с брашно, завивам на рулца и оставям върху салфетка, в чиния, в камерата да замръзнат. След това прибирам в плик, а когато готвя замразената паста - просто я слагам в повече от обикновеното количество вода, за да отмие добре брашното. Ето част от продукцията от снощи.

      Този път брашното от твърда пшеница смесих с бяло брашно от спелта PERUN. Първата мисъл, когато чух за това брашно беше за паста :) и я осъществих.  Самото зърно спелта е древен (по-стар и от лимеца) сорт твърда пшеница (динкел) и може би от там ми дойде идеята. Следващия път пастата ще  бъде с пълнозърнесто брашно. Тези дни ще ядем сладкиши с брашно от  спелта :) компенсация за пържените тиквички тази пролет. Брашното от спелта масово измества брашното от пшеница в пекарската индустрия и домашни фурни,  тъй като това зърно не може да се модифицира, не приема торене ( за увеличаване на добива), по-богато е на протеини от пшеницата, а количеството глутен е минимално. Причината спелтата да се предпазва сама от болести и да задържа по-добре хранителните вещества и микроелементи е до голяма степен изключително твърдата, плътна и пълна с влакнини черупка. У нас за щастие нямаме непоносимост към глутена, но това не пречи да изберем по-здравословното брашно. Повече за брашното, обработката на зърното, меленето и видовете продукти от спелта от фирма PERUN може да прочетете на сайта им, както и къде в търговската мрежа може да намерите от тях. С брашното се работи много добре, както с обикновеното бяло брашно, единственото, което трябва да знаете, че поема малко по-малко вода - 10-15%. При пастата разликата е в големината на яйцата - вместо 3 големи, ползвах 3 средни. Ако решите да правите - сами ще усетите по плътността на тестото .

  

 Домашни талиатели с пиле и сметана   

Продукти за пастата:

3 средни яйца  (L) 

300г брашно (100 г брашно от твърда пшеница и 200г бяло брашно от спелта тип 630  ) 

1 супена лъжица зехтин.

Приготвяне на пастата: 

* Брашното се пресява, поставя се в купа и прави кладенче в средата му. 

* Чукват се яйцата,  с вилица се разбъркват до хомогенност и прибавя зехтина; малко по малко се взема и от брашното, докато се получи гъста каша. 

* Вече с пръсти се измесва тестото с останалото брашно, докато го поеме. Трябва да се получи гладко, еластично тесто, което се формя на топка, завива в свежо фолио (полиетиленов плик) и прибира за  най-малко 30 мин. в хладилник (за да се отпусне глутена). 

* След това тестото се разделя на 3 еднакви топки;  двете отново се завиват с фолиото, да не изсъхват, докато се работи третата.
* Ако ще се реже на ръка - разточва се на набрашнена повърхност до желана дебелина и се реже на тънки, дълги ленти, които се оформят идеално, като се постави тънка дъска или точилката върху разточената кора и ножа се придържа към нея.  Ако се точи на ръка, преди да дойде момента на рязането, тестото се разточва, сгъва и пак точи  няколко пъти - 5-6, за да може текстурата на тестото да стане съвсем гладка.  Едва тогава следва изрязване. 

* За машината за паста:  сплесква се топката  с ръка, за да може  да се прекара тестото през машината. Разточването  започва  от  най- широката позиция и с всяко следващо преминаване се намалява и степента, така че да се получи тънка и дълга кора.  Аз я срязвам на две, защото става прекалено дълга и трудно се работи сам. Ако тестото лепне - поръсва се с брашно преди всяко преминаване през валяците на машината за паста.  Но внимавайте да не добавите много брашно, защото тестото ще стане трошливо. Разточва се и изтънява до най-тънката степен - на моята машина 1 е за най-тънка кора. Прекарвам тестото до степен 1 и тогава прехвърлям през другите валяци за нарязване.
Преди да се нареже кората на ленти се поръсва обилно с брашно -   преди да се сложат да се варят, ако се поизтупат лентите паста - излишното пада от тях.

  Нарязаните ленти тесто  поставям в голяма купа с брашно, внимателно  разтръсквам с ръце, изваждам, отново изтръсквам от брашното, оформям като гнезда и оставям на хартия за печене да подсъхнат 30-на мин.  преди готвенето им.  Каквото сготвя - сготвя, излишните готови вече казах как заминават за фризера :) 

И да ги сготвим с пилешкото месо и сметановия сос :)
Тук са необходими малко продукти (за 4 порции) :  

400 г пилешко филе 

200г сметана за готвене 

сол и черен пипер на вкус 

2 ск. чесън 

1/2 ч.л. естрагон 

3-4 с.л. олио 

и голям, широк тиган :) 

Приготвяне: 

* Плешкото месо се нарязва съвсем ситно и посолява. 

* Поставя се в мазнината да се запържи - отнема около 3-4 мин. 

* Прибавят се пасираните скилидки чесън и разбърква още 1-2 мин. 

* Налива се сметаната, подправя със сол, черен пипер и естрагона и щом кипне се отстранява от котлона. 

През това време в тенджера на друг котлона се кипва  2 л. подсолена вода. 
Поставя се приготвената паста в нея и се вари 1.5-2 мин. от момента, в който пастатта изплува на повърхността на водата.  Изважда се  с решетъчна лъжица и прехвърля в тигана при сметановия сос. 
* Разбърква се само веднъж и разпределя в чинии.
По желание може да поръсите пармезан, или кефалотири. Аз желание имах, но малко пресолих соса и затова днес няма екстри. 

А това е закуската на девойчето Жул. Смути, което тя в последния месец упорито не пропуска да си приготви.
Ягоди, банан, прясно мляко и флейкс от спелта днес.

Миш-маш с печени чушки

     Днес открих, че нямам публикувана в блога "невероятната" рецепта     за миш-маш с печени чушки. Имам само летния миш-маш със сурови чушки, но през зимата и пролетта се радваме на този, с печените чушки. И тъй като го обичам студен, а за утре обяд няма,  привечер   се сетих и разтропах да го сготвя. Голямо готвене падна, 5 мин. рязане и 20 мин. бъркане.  Но резултатът е с много сирене и много вкусен. 
      В събота се състоя тържеството по награждаване на  третите годишни награди на Блоговодител.  Моят - т.е. този блог :) бе   награден в двете  категории, в които бе номиниран и  реших да   отбележа събитието в обща  публикация с миш-маша.  Без друго тук  е един миш-маш без  ясна кулинарна насоченост - готвя от шкембе-чорба до трюфели и гъши дроб, досаждам с непоискани съвети и снимки на посетени от мен камъняци насам.-натам. 

          
       Скъпи приятели и читатели на блога, радвам се да споделя с Вас, че и на таз'годишната церемония  на Блоговодител  - Годишни награди за кулинарни блогове за 2016 год, "Храна за мойте канибали" получи две награди в двете категории, в които бе номиниран - "Крилце, или кълка" (естествено) и "Бързо и вкусно". Двете най-сладки награди и огромни признания - наградата на публиката (на читателите, бих казала). С приканването за гласуване не съм съгласна и съответно пасивна, затова страшно много се зарадвах, когато   разбрах, че блогът печели и в двете категории. 

          

      Сърдечно благодаря на всички, които са се включили в гласуването!  Благодаря, че сте подкрепили и оценили блога и се доверявате на рецептите, които публикувам! Това признание ме задължава  още повече и се надявам да не Ви подвеждам (много), както и на обратната връзка с читателите и ползвателите на блога.  Живи и здрави, ще продължаваме да се срещаме тук най-често в категориите Ястия с месо и Бързо и вкусно :) след работа. 

      Благодаря на Иво, Илиян и неговата очарователна съпруга Христина, които ни радват вече трета година с организацията и ни събират вече за трета поредна година!
       Илиян ме издаде пред всички (не, че повечето приятели-блогъри не знаят), че готвя и с месо, собствен улов :) от авджи Стоев. Слава богу има домашно производство и  месарници, че иначе 11 месеца в годината ще бъдем вегетарианци.  

      Но пък тук е мястото да кажа, че съм и благодарна на Мише, тъй като това му хоби ми позволява да опитвам (надявам се успешно) да готвя дивечовите меса и да опитвам различни вкусове с тях.  

     Наложи се два пъти да говоря пред микрофона -  надявам се да не съм изръсила много глупости, защото това с говоренето трудно ми се отдава - не е като да хвърлиш килограм мръвка да се пече,  а през това време да приготвиш сладкиш, супа, някакви салати, предястие, спасяващо от глад тези, които още от асансьора обявяват колко много са гладни..... Абе трудна работа си е да се изправиш пред хората и те да те гледат в очакване. Надявам се поне успях да благодаря от трибуната в "МЕТРО Академия" - наш домакин на събитието. Искам обаче да благодаря и на близките ми, които са принудени да търпят моите кулинарни  напъни и къде с добро, къде със зло да ги опитват и изяждат :) 

           Най-голямото очарование  на това събитие за мен е срещата с приятели и познати блогъри - това социално мероприятие ни събира там и лично аз съм щастлива да се срещна със съмишлените, а времето, прекарано с приятели никога не стига.  

         А наградите от категорията "Бързо и вкусно" (за цялостно творчество, както каза Или, защото включва всички рецепти през годината) са споделени с приятел, на който безрезервно се доверявам в рецептите. Или от Щъркелово гнездо получи приза на журито. Нейният блог скоро ще навърши 9 години, а тя е един от хората, които ме побутваха да направя собствен блог. Колкото и да се дърпах. После още толкова се дърпах да ползвам и социалното зло Фейсбук, но  сега се оказва, че за много събития и информация ми е от полза. 

      Благодаря отново на всички, които са гласували и избрали да прочетат, разгледат  и ползват рецепта от "Храна за мойте канибали" !
      До догодина, по това време :) 

       Ей го и миш-маша. Почти както другия с пресни чушки, в който се усеща аромата на пресни, свежи зелени чушки. Този е от печени, червени чушки. От основния продукт - червени чушки, 1 буркан, който обикновено е 10 чушки, излизат  от 5 до 7 порции. Зависи колко яйца и сирене ще сложите, които са изцяло по Ваш вкус :) Ние обичаме с повече сирене, затова често изглежда толкова "побелял". Доматите по това време - времето на печените чушки от буркан, или фризер - също са от консерва,  но задължително  ги отцеждам от водата в тях - ползвам само месестата част - така не се готвят един час, докато изври водата. И последно :) Ако Вие си приготвяте чушките през лятото и обичате миш-маш, може да си ги стерилизирате в буркани според това, колко порции Ви трябват на едно готвене. Когато младежът Н. беше студент правих в бурканчета от 0,400л. (с етикети, на които още се смее, като се сети: Това е за 2 яйца и шепа сирене) 

Продукти: 
1 буркан стерилизирани печени червени чушки (или 10 бр. печени, замразени) 
300г добре отцедени домати от консерва 
~ 60-70мл олио 
~250/300г сирене
4-5 яйца 
щипка захар 
2-3 скилидки чесън
магданоз по желание 
сол на вкус, ако трябва 

Приготвяне: 
* Чушките се нарязват на дребни парчета и запържват в мазнината за около 5-6 мин. 
* Прибавят се отцедените домати и оставя да къкри на средна степен на котлона, под капак за 10-на мин. 
* Прибавят се пасираните скилидки чесън, посолява, ако чушките и доматите са без сол и оставя открито да се готви, за да се изпари течността. Това отнема още 5-10 мин., зависи колко вода е имало в доматите. 
* Чукват се яйцата и разбърква добре, докато се стегнат. 
* Прибавя се натрошеното сирене (и магданоз, ако ще се прибавя), готви се още 1-2 мин. и отстранява от котлона.

Лично отклонение :)  Този миш-маш, с печените чушки аз обичам да го хапвам с млечно-чеснов сос. Летния, със суровите чушки - с диня.  Милото го хапва с месна добавка, а Стоев младши - с още сирене. А този почти миш-маш - яйца на очи в доматен сос  се приготвя още по-бързо и разнообразява аламинутите след работа.