Пъстърва по годечки . Или по Жоровски

Д + Г = МВП ☼☼☼

Не знам дали сега малките госпожици пишат тези съчетания ☼ от символи и   букви, обединявайки ги с равенства или , но мнозина са тези, които не само си ги спомняме, ами сме ги и писали , рисували, изтривали скришом, преди някой да ги е видял.. Имам чувството, че е било преди 100 години. (обяснението за безсмислиците по-горе са най-долу :)))

Днес вече не ги пиша, затова пък си позволявам да ви покажа и придружа с по няколко изречения един мой поглед  една мъъъничка частица от старата  поне 20 пъти по 100 години планина Родопи.  Нея винаги я свързвам със спокойствие, величие, красота, загадъчност и страх.  И добре, че всява страх и на други, та на много места се е запазила  девствена и непокътната от намесата на човешка ръка. 

До скоро моите срещи с планината бяха предимно в градовете и селата и, но този път (почти принудително, след над 10 годишно отлагане) се наложи да я видя откъм несъвсем цивилизованата и страна  - вечер осветление от петромаксов фенер, спане на палатка и къпане :))) с вода от 10-литрови бутилки минерална вода. 

 Капризи , всички останали почиващи там се къпеха в язовира.  Доспат. Огромен и красив, досущ като планината, в чието сърце се е приютил, на "скромните"  1200м. надморска височина.

  Местните го знаят като втори по големина в България със своите над  22 кв.м. площ, но тази година обема на водата е значително намалял - не от глобалното затопляне, а от поредната намеса на човека - от него е източена вода, за да се напълни "Цанков камък" - който от своя страна да спомага дейността на каскадата Доспат-Въча. 

Въпреки няколкото на ум, които си имах за (не толкова ) дивите гори,

докато пътувахме останах приятно изненадана от "обзавеждането" , което нашите приятели бяха  направили там и никак не се разочаровах, че няма да се храним на малка туристическа масичка и сгъваеми столчета , няма да се вижда зад всяко дърво и турист

а положението с палатката е спасено от милия, с дебелите дунапренени дюшеци и одеала, заели  огромна част от огромния багажник на  лъснатата ни до неузнаваемост кола. И най-важното - с цяла броня; съвсем на мястото си; а не на парчета под предните седалки. Кой видял - видял. Идната седмица се открива ловния сезон

Наздраве по случая. По случаите, по-скоро.  Хладилната чанта се оказва бездънна, скътала стъклени чаши и отдавна изгубили се от моите шкафове чинии.

Тук, на волейболната среща между отборите на 185 см-те. и 190 см-те. се вижда добре колко е намаляла водата на язовира.

         Ей там онези  варели и платформи  в далечината се вижда   досадната намеса на човека върху язовира. Ферма за пастърва. Започнаха изграждането на  садки. Лошо няма, но за изграждането се разположиха на голяма част от брега и прокудиха някои почиващи. Не толкова упорити като нас :))  Да не говорим, че за тази цел можеха да си намерят място, което не е така широко и плитко за почиващите, но това е друга тема.
          От една страна добре, че можеш да си опънеш шезлонг, дъска или  или дюшек; да се печеш, но от друга - зле. Пастървата я няма. И не само нея; тази година риболова е ..... мизерен, съвсем слаб улов, основно - каракуда, червеноперка и тук там някой костур. Да уловиш пастърва си е като да удариш седмичния  джакпот. Летовниците там не са свикнали така.

          Тази безценна е "балканка" - тя разбира се не е от язовира, а от реката под Сърница - единствения улов на пастърва, с който гордо се записа младежа Н. 100-ев. Според надзорника му  чичо Радко - уловена и извадена от моста на изправена кукичка, нещо невероятно за такъв екземпляр. След бурните хвалби какво му оставаше на "детето" освен да се пука по шефовете от кеф. 

а усмивката става все по-голяма и по-голяма :)))

Следва най-красивия залез,

за  5   минути. И го няма.

Следват огън, мрак, покой. 

Лъжá . 

Следват барбекю, гърмеж и песни.

Барбекюто от нас, гърмежите си представете пукотевицата по Нова година, а песента - дълбока, родопска. Силна, плътна и отпускаща :)) Щом момчетата я харесаха.....  Няма такава музика в града, да знаете. Тук може всякаква да чуе човек - или надута чалга от отворен прозорец на прелитаща кола, или як метъл от затъмнената бирария  на главната. 

Утро, карта и росá .  

Дъжд - не се очаква. 

Кафе, закуска и храна. 

Кола и път нататък

Гора. Скала. Река. Мъгла. 

Това - от тук нататък.

Завой. Чакъл. Завой и страх.

Скали. Дере, шубе и мрак. 

Тунел. И пак:

Скали. Дере. Гора. Шубе.

         Предполагам добихте представа за пътя. Поне аз добих.  Докато не спирах да се чудя как по този тесен и нисък път ще се разминем евентуално с насрещно движеща се кола, взех за себе си твърдо решение, че съзнателно няма да пусна  някой от младежите до там с автобус. (не, че някой ще ме пита вече, но ме успокоява мисълта, че и двамата са ходили, някои дори - два пъти) . 

Всъщност това е чара на Буйновското ждрело - определението е достатъчно показателно; а сърцето е сковано от  страх по тесния, почти каруцарски път, надвиснали скали и красота. Поне за мен.  Авджи Стоев беше зает да поддържа скорост над 20-те км, предупреден от двамата младежи, че при по-малка бих могла да сляза и продължа пеша...... Те пък. Чудно защо тръгнаха убедени, че ще ги оставим на Ягодинската река да ловят риба. Мечтатели. 

Тук вече трябва да ви е ясно, че ще споделя снимките си от Ягодинската пещера. Няма да ви изнасям лекция за синтрови езера, сталактити, сталагмити, срутилия се   3-тонен блок сталактити  от  тавана в една от залите;  потъналите в мрак ниши. За тях, ако не знаете - прочете горе, информацията е в линка на името.

        Както и повечето туристи, ние (пишман такива; част от нас с панталонки тип германски турист и чорапки) минахме през нормалния маршрут, не този, по който търсещите адреналин предпочитат да преодоляват. Има и такъв, но ограден за "нормалните" посещения.

       Много красиви гледки, спиращи дъха и краката (за последните вина има и калния, хлъзгав под), една приятна гимнастика за врата, който се чуди накъде да завърти главата :))) Уникални гледки. Няма как да се опишат с думи. Трябва да се види. Или типично по български - "око да види, ръка да пипне", защото всеки посягаше да пипне скалните образувания, драпериите, шушулките, или слонските уши :)) през които се промушваш. Добре, че перлите бяха затворени

 

В залите  има толкова много и различни фигури, че човек съвсем леко въображение да има и ще различни невероятни създания, като каменния Дядо Коледа, слонски уши, Пижо и Пенда, различни животни......  и причудливи форми 

И стените с монети.  

          Според някакво предание, ако успееш да залепиш стотинка на стената значи си праведен, а ако тя падне на земята значи си грешен.Според друго - това е стената на изневярата и ако падне монетата, която си поставил - мисли му, ако си с половинката там. Нашата водачка изрично наблегна на двойките да си лепят монетите от двете страни на пещерата, за да няма недоразумения :))) А според трето предание - стената е за желания - намисляш си, ако монетата залепне - ще се сбъдне.
Истината е, че стените бяха осеяни с монети, съвсем малко изпадали на земята, за което най-вероятната причина е материята на скалата. Но какво му пречи на човек да си помечтае  

   Поне докато на изхода го удари влажната вълна, като  от сауна или проливен дъжд.  

Оня същия, дето не се очакваше в нито една прогноза.  Няма избор, най-добре двете, за да е пълен купон.

И тъй като Ягодинската пещера е съвсем близо до Дяволско гърло,  в следващата  съвсем дъждовна публикация отиваме там. 

Сега да се  върна на нищо-неговорещите-ви-знаци в заглавието и да поясня. 

Доспат + Годеч = Много Вкусна Пъстърва. 

Онази по  горе е  тази на снимката. Все пастърва, но балканската е с по-нежен вкус. Тези от язовира са по-големи и не се събират в тигана :)) който факт е показателен за:

- първо: това, че трябва да се срежат на две през средата

- второ, че можеше да ги изпека, а не изпържа. Уж за по-здравословно. Но едва ли по-вкусно. 

От преди няколко години се каня на  предложението на Жоро Бордовски - Пастърва по Годечки.

Оправдавах се, че нямам подходящата риба.
Сега имам и проба № 1 е с нея. В случая стана

Пъстърва (почти)  по Годечки, но ето как я направих 

За 5 порции:

5 средни пъстърви (по ок. 300-350гр)
1 глава чесън
60-70 мл. оцет
1/2 връзка копър
1 ч.л. черен пипер
сол на вкус
брашно за овалване
олио за пържене
1 лимон, връзка магданоз

Приготвяне:  

* Рибите се почистват,  посоляват  и поръсват с черния пипер - отвън и отвътре. 

* Във вътрешността се нареждат  филии  лимони, цели стръкове магданоз  и намазва с 1 скилидка счукан (с широката част на ножа) чесън.

* Оставят се в хладилник да отлежат поне час.

* Овалват се в  брашно и нареждат на хартия или фолио - да отлежат още  15 минути.

* Чесъна се счуква с оцета, размесва се със ситно нарязания копър и залива с оцета.

* Пържат  се в предварително загрятото олио от двете страни до зачервяване. (по-големите риби срязани на две през средата непосредствено преди пърженето) 

* Изваждат  се в съд с капак.  и  поръсват обилно с чесново-оцетната смес. 

* Оставят се 5 минути да се мариноват и се поднасят - според Жоро -  с картофена гарнитура или друга от зеленчуци, но нашите рибки бяха достатъчно големи и ги хапнахме ей така   с лимонче.

Опитайте и вие, рецептите на Жоро са доказано вкусни! 

И хубави почивни дни!