Фокача с домати ....след бели пулийски камъняци :)

          След кратки   разходки тази година по нашенските камъняци, предложението на приятелката ми Мими да посетим  изсечени в скалите къщи на над 9000 години;  други построени на отвесна 25-метрова скала и Трулиленд  ме грабна на мига. Веднага съгласих да ходим заедно, а малко по-късно разглеждайки какво има около Бари (мястото с летището и локацията ни) попаднах на  La Città Bianca - Белият град Остуни.  Мдааа, тези камъняци са в Италия - област Пулия, запазила автентичността си и съхраняваща видимо много добре историята и традициите си   В вачалото на тока на ботуша.

     Ще споделя и рецепта за една фокача с домати и маслини, която много се хареса на едно от момичетата и обещах да и напиша рецептата и покажа, тъй като фокачи правя  долу-горе откакто открих интернета преди години :) Нещо подобно на нашите пърленки, но малко по-пухкави.  Фокача ( Focaccia) е традиционнен италиански плосък хляб, с добавени към него лук, маслини, зехтин и подправки. Тук в компанията на различни сирена, които трепетно разнасях в ръчния багаж през митницата. Общо тегло само 3 кг.

     Днес ще се разходим набързо из ПолинЯно а маре - градче, кацнало на ръба на 25-метрова отвесна скала 

Хайде с мен :) 

На ръба на скалите се намира старата част на града.  Както се разхождаш из новата част, изведнъж се озоваваш пред  Порта Векия (Старата порта - не е тази горе). И все едно прекрачваш през  вратата на времето -  лабиринтите от къщи, невероятно тесни улички  и дворчета, които се вият, преплитат, пресичат и сякаш съществуват, за да те объркват.  Само след 10 минути установих, че този град (както и другите всъщност) ще бъде осъществена мечта на авджи Стоев за обедна почивка през работния ден - над половината от магазинчета, кафитерии и джелатерии не работеха по средата на деня.  

В миналото градчето е било важно - император Траян построява своя път Виа Траяна през първи век. От него до днес е оцелял един мост, коейто е малко по-встрани от историческия център на Полиняно а маре.   

Незнайните примамливи улички  ни отвеждат все до някоя  тераса с чудна панорамна гледка към Адриатическо море, със своите скали за гмуркане и пещери за откриване. 

 В основата на скалата, на която е кацнало градчето се намира една от най-посещаваните морски пещери - Палацезе.  Точно тук в момента се намира един от най-скъпите и изискани  хотел-ресторанти  Grotta Palazzese -  необичаен, защото е изсечен в скала Забележителният ресторант предлага романтична атмосфера на свещи и неповторим изглед към Адриатическо море. Не че го посетихме, защото цената за обяд в него беше колкото екскурзията ни до Италия на човек :) но се просветихме :)

Смята се, че мястото е било обитавано още от неолита и че някога е било гръцка колония. Като първобитен ресторант пък пещерата се е използвала още през 1700 година, когато местната аристокрация се събирала там.

Прочутото италианско пране, което виси отвсякъде. Но този простир ме удиви и естествено го споделям :)  

Паметникът на Доменико Модуньо, който е родом от градчето. Едва ли хората се сещат за името му, но за песента „Летя“ (Volare) мнозина от моето поколение са чували.

Повече снимки  тук, ако Ви е интересно :) 

Огладняхте ли  след обикалянето :) 

 

Ето сега и рецептата за фокача с маслини и домати  

 Продукти за 2 броя с d ~ 26 см.:

500 г бяло брашно

3-4 с.л. зехтин

20 г жива мая (или 1 пакетче суха)

1 ч.л. захар

1-2 щипки сол

200 мл хладка вода и 50мл топло прясно мляко

2-3 домата***

маслини

6-7 с. л. зехтин

1 ч.л. сух босилек (или риган, еднакво ми харесва) 

няколко стръка пресен

Приготвяне:

* Маята се разбърква в дълбока купа с 3 с.л. вода и захарта, покрива се и оставя на топло да шупне.

* Когато сместа си удвои обема, към нея се прибавят брашното, солта и зехтина.

* Замесва се меко тесто - малко лепнещо по ръцете, затова ги намасляваме и прибираме тестото на топка в купата и оставяме на топло за час да втаса.

* Премесва се отново - ползва се допълнителния зехтин за ръцете и се разделя на две топки.

* Всяка топка се омазва добре със зехтин и разстила в намазнена тава по дъното - упорито :) защото мазното тесто се събира.

* Отгоре се поръсва със сухия босилек, нареждат се маслините и нарязаните домати

* Оставя се отново на топло да втаса за още 30 мин - става дебела около сантиметър и се пече в загрята до 220 градуса фурна около 15-20 мин - до зачервяване на краищата.

* Изважда се и още топла поръсва с 2-3 лъжици зехтин и листата пресен босилек. 

*** Ако доматите са много сочни -  се срязват на две - хоризонтално, през средата и поизстискват от сока и семената им. Иначе тестото се подводнява :) и под тях не се изпича добре. 

Скоро ще продължим към Трулиленд :) 

Сладко от зелени домати

 

      "Да си обираш крушите......... че ще вадя доматите" - рече тати преди седмица, щом ме видя, че съм кацнала на село.  
И така си обрах крушите, че в момента се намирам на 1000 км от дома.
Но преди това си обрах крушите и дренките  и си направих 

Сладко от зелени домати. От чери доматите ми. 

И го дегустирахме на палаачинки дори. Ами много е вкусно - има леко кисела нотка, много приятна, заради която друг път няма да го "хабя" на палачинки, а  ще си го хапваме със сиренА. Пък съм и в страната на сирената в момента, като знам  как се прибрах от Гърция с риба, надявам се да успея от тук да си замъкна сирена разни :) 

Продукти: 
1 кг. дребни, зелени доматчета - в случая - чери 
0,7 кг захар 
20 г пектин 



Приготвяне: 
* Доматите се измиват добре. 
* Плодчетата се поставят в около 2л.  вряща вода  и варят 3 мин. след завирането им. 
* Отцеждат се, измиват се със студена вода и процедурата се прави още 2 пъти, като послединя път се охлаждат напълно. Това се прави за да се отстрани горчивината от зелените домати. 
* При последното кипване, люспицата на доматите се напуква и докато се измиват тя се отстранява с ръка - много лесно се прави. 
* В тенджера се кипва около 200мл вода, прибавя захарта и щом се разтвори във водата се прибавят доматите и разтворения в студена вода с 2 лъжици захар - пектин. 
* Вари се още 4-5 мин, през което време се обира пяната. 
* Разсипва се в топли бурканчета, които се затварят с капачката и обръщат веднага на нея, докато изстинат. 

това е :) след конфитюра  от червени домати никой у дома не пита от какво е :) Но това определено е по-вкусно от червено-доматеното :) 

Галет с круши

  

       Сладкиш, ухаещ на масло, круши и канела. Какво повече му трябва на човек в студеното есенно време?  Ако питаме авджи Стоев - форма на сладкиша. Упорито отказа да го опита, защото... нямал форма. Разбира му тр.....та, както казваше Жоро Бордовски, светла му памет. И преди е хапвал галет, но може би трябваше и тук да ръсна мед, за да примамя :) 

Затова пък девойчето Жул му се наслади. Неколкократно :) Докато има толкова много сочни и ароматни круши сега през есента определено ще го прави тези дни пак :) 

      Галетът е един от сладкишите, които се правят лесно - най-бавното при него е събирането на маслените трохи на топка тесто. Но лъжица-две ледена вода помагат и за това. 

      Този път го приготвих с брашното на София мел - микс за кексове,  тъй като често слагам в масленото тесто щипка сода за хляб - не, че има нужда, но го прави малко по-пръхкаво според мен. А брашното на София мел за кексове е специален микс за кексове и сладкиши, без да се налага прибавянето на набухватели - сода, бакпулвер, мая.

Галет с круши

Продукти: 

3бр. круши и 1 лимон

шепа орехи - ~ 1/2 ч.ч. чаша и 2-3 лъжици галета 

100г . кафява захар 

зърно кардамон и 1 ч.л. канела 

За тестото:

240 г  пшенично брашно  - София мел смес за кекс

2 с.л. захар и щипка сол

125г масло 

1 малко яйце :)

2 с.л. ледено студена вода 

1 жълтък за намазване с 1 с.л. олио и 1 с.л.  прясно мляко 

3-4 с.л. кафява захар 

Приготвяне:
* Студеното масло се нарязва/или настъргва на едро ренде  в брашното, смесено с щипката сол и захарта. 
*  Размесва се бързо, докато стане на трохи. 
* Прибавят се яйцето и ледено-студената вода и събира на топка, която се завива със свежо фолио/или поставя в полиетиленов плик и прибира в хладилника за 40-50 мин. 
* Орехите се смилат с половината  захар и смесват с галетата, канелата и ситно счуканите семена на зърното кардамон. 
* Крушите се нарязват на кубчета, смесват с останалата половина  захар и заливат със сока на лимона. 
* Охладеното тесто се разточва на кръг направо върху хартията за печене - диаметър около 28 см.
* Сместа с орехите се разстила почти по целия кръг - както се вижда, оставят се 2см. в края непоръсени. 

* Крушите се изсипват върху ореховата смес. 
* Краищата на тестото се загъват върху тях и леко притискат. Не се получава най-правилно кръглата форма, но с масленото тесто трябва да се работи бързо, а на изящно кръглата форма :) оказва се никой у нас, освен Мише - не държи. 

* Прегънатото ръбче на галета се намазва с разбитото яйце с мляко и олио и поръсва с останалата захар. 
* Пече се в загрята на 180* фурна до зачервяване. 

Ако искате Вашият галет да има правилна форма и да изглежда много по-апетитно от този :) Нарежете крушите на резени и ги подредете ветрилообразно на тестото. Но плодовият пласт ще бъде по-тънък. Аз предпочетох по-грубия вид, но по-сочен, с повече плодове :) 

Пилешко филе с пармезан и доматен сос с проволоне

       

       Публикувам тази рецепта с една единствена забележка :) лентите проволоне следващия път да бъдат парчета. Така де, хем го усетих, че е приятно сладко, хем не посмях да сложа по-дебели, да не би да не се хареса на младежите в къщи.  Първата ми идея беше да го направя като това пилешко филе с домати и патладжанен сос, но нямаше да има разнообразие в къщи :) което за щастие не само аз у дома харесвам. 

Повече за това сирене, което е разтапящо се като кашкавала и моцарелата от Уики-то: "Италианско полу твърдо краве сирене, с плътна текстура. С времето то се втвърдява,а вкусът му се засилва. Може да се добавя към салати или гарнирано само с круши, грозде, смокини, маслини и чушки, или на пици и сандвичи.Проволоне е от категория сирена от типа „паста филата“ – влакнеста структура (напр. Моцарела). Терминът „Provolone” произлиза от неаполитенските „prova” и “provola”( земно кълбо), се появява в края на 19 век, когато е започнало производството му в Южна Италия, главно в долината на река По – Ломбардия и Венето. Произвежда се в различни форми, но най-разпространена е тази на голям колбас, достигащ 30см в диаметър , а дължината е 90см. Времето на зреене е 3 - 12 месеца, като колкото по-зряло е сиренето, ароматът е по-силен. Има тънка и твърда златиста кора." Моето си го внесох от съседна държава, без да видя, че пише "долче" - обикновено купувам сирената "пикант", но живи и здрави скоро може и да имам и другото. Мисля, че съм го виждала на италианските седмици в Лидъл, но не съм му обръщала внимание. И съм сигурна, че тези пилешки филета бих ги направила и без проволоне, с друг по-твърд кашкавал :) ако нямам точно такова.

Пилешко филе с пармезан и доматен сос с  проволоне 

Продукти за 4 порции:
1 кг. пилешко филе (в този случай - бонфиле)
сол на вкус, 2-3 лъжици олио, 1 белтък

по 1/2 ч.ч. галета, счукан корнфлейкс и настърган пармезан (ситно, или по-едро-по желание)
щипка риган

~ 180 г сирене Проволоне

~ 350 мл доматен сос - любим :) аз съм поработила лятото върху зимнините  и си имам домашен доматен сос за пици, салати, пасти, зеленчуци....., който много добре се вписа тук.

5-6 лъжици олио за пържене

Приготвяне: 
* Белтъкът се разбива с малко сол (за филетата) и изсипва в купа при месото.
* Прибавя се олиото, разбърква, покрива се с капак, или фолио  и прибира в хладилника за час-два. Ако има време :) 
* В чиния се смесват продуктите за овалване - галета, пармезан, риган и корнфлейкс. 
* Филетата се овалват  в тази смес - тя полепва добре, заради белтъка и нареждат на хартия (тук за печене, но може и свежо фолио, или каквото имаме под ръка). Оставят се така за 15 мин. , през които трохите по месото подсъхват и не се губят при пърженето :) Ако искате по-дебела панировка - може да ги потопите отново в разбит отделно белтък и отново оваляте. И пак ако :) не искате пържено - може да ги изпечете като тези хрупкави пилешки хапки с корнфлейкс на фурна. 

* Приготвените филета се изпържват от двете страни до златисто - аз ги пържа под капак, за около 3 мин. от всяка страна - така не само се пържи  месото отвън, но се и задушава отвътре и имаме хрупкава коричка със сочно бяло месо вътре, което е малко трудно да се получи при готвене на бялото месо. 
* Изваждат се на кухненска хартия да се отцедят.  Разпределят се в 4 чинии. 
* Доматения сос зе загрява до кипване. 
* Още врял се разпределя в чиниите, до филетата и върху него се поставят лентите сирене проволоне. 
* Поръсва се с още щипка риган.