Сарми с кайма в листа от левурда

       Или "как се калява търпението"
      Още една публикация и край с мечия лук :)) че станах досадна. Но пък предложенията са все апетитни и няма как да не ги изпиша. 

"Сармички" е правилната дума, тъй като тези зелени рулца са големи  колкото  половин кутре и думата "сарми" е много подвеждаща за тях. Заради големината на листата на левурдата са по-малки дори от станимашките сарми.  Девойчето се включи активно в яденето и навиването им,  защото за разлика от лозовите листа (които хваща с две  рогчета на вилицата и изсипва съдържанието им в чинията), тези са много нежни, наподобяват тези на лапад или спанак и на нея много, много и харесаха.  

     Листата левурда са нежни, но в сурово състояние - не са еластични (пробвах де :))) и се наложи да послушам съвета на Ели Драгомирова,  чиято рецепта Сармички с агнешко месо и лапад   се различава по вида на листото и вида на месото. Тя  се опитваше първо да ме накара да ги бланширам листата, но второ издаде голямата си тайна - да ги поставя за малко в микровълновата фурна, за да омекнат и се поддават на завиване. Така листата ги завъртах в микровълновата - на 250V, по 20 листа в чиния за 40-50 сек.  - или проба с ръчичката.  Така двете рецепти се оказват като сестри близначки от различни майки (това е израз на Жул от детската градина) и  ако нямате под ръка агнешко месо, може да си направите с каквато имате кайма,  а ако нямате листа левурда - може да направите с листа от лапад или спанак. Е, ще има леки отклонения във вкуса, но това не е жизненоважно.

     И докато не съм забравила какво се канех да публикувам, да спомена, че тези сармички ги правих (по изрично желание) два поредни дни, и двата пъти в любимата ми тенджера Крок-пот, който ги сготви, докато ние спяхме. Това като някаква компенсация за  пипкавата работа по навиването на  листенцата мечи лук. Ей така на двете ни с Жул се отдаде възможност  да калим търпението и нервите си. Съвсем успешно.

      Подправките са както при станимашките сарми; каймата е каквато имам и в общи линии се очертава следното: 

Продукти: 

500 гр. кайма
една кафяна чаша (от ~ 120 мл)  ориз
100мл олио(ако каймата е мазна - по-малко)
2 домата - ситно  настъргани или пасирани без люспата (или пасирани 200 гр. домати от консерва, или 2-3 с.л. доматено пюре)

1 малка  глава стар лук - ситно нарязан 

по 1 каф. лъж. кимион,  мащерка и риган - или любими подправки за ориз и кайма)

сол и черен/червен пипер на вкус
листа от левурда  ~ 60-70 броя. 

вода  и 50 мл. лимонов сок (обичам леееко киселия им вкус, както на зелевите, затова слагам на всички сарми)

Приготвяне:
* Каймата се размесва  добре заедно с всички други съставки
* На късата страна на всеки  лист се поставя 1 кафяна лъжица от сместа и се завиват стегнато. Тук е момента да отбележа, че втория път когато ги правех, някъде хващах по две листа, като ги слагах едно до друго с малко  застъпване.  Ставаха малко по-големи, но идеята да бъдат колкото бонбончета повече ни хареса.
* Нареждат се плътно една до друга в тава за печене  (или керамичния съд на Крок-пот-а)

* Заливат се с лимоновия сок и вода

- ако ще се пекат във фурната - 3 части вода към количеството ориз;  Затваря се тавата с капак (или завива добре с фолио) и пече за  около час  във фурната на 180*

- ако ще се готвят в Крок-пот - 2 части вода към количеството ориз.  Готви се на степен  II - high   за около 3,5-4 часа. 

И в двата случая се сервират с кисело мляко или млечен сос.

***Лъжичката е малка чаена.  Сложила съм сармичката в нея за ориентация на размера.