Домашен ябълков оцет

Продукт, който е направен почти 100% от Мишо

Но аз си се фукам с него.

Той спазва съвсем точно рецептата си и винаги се получава - силен и бистър ябълков оцет. С гарантирано качество :)

Ако бях аз - нямаше да карам по книга, доколкото си се познавам

Сега и късно лято е времето, когато е удачно да се приготвя - сега, защото останалите домашни ябълки не търпят вече и започва бързото разваляне, а късно лято - защото тогава има много. Най- подходящи като най-ранни и сладки са Петровките. Тогава времето е топло и става бързо, сега също се затопля и ще стане бързо.

Не, че през другото време няма да стане, но трябва да му се намери топло място, където да се държи да отлежава, или времето до готовност на оцета и избистряне ще се удължи.

При нас тази година - с около 2 месеца .

* Ябълките си измиват добре на течаща вода, почистват се от повредените, гнилите и червивите части, без да се отстранява сърцевината и без да се белят.

* Настъргват се на едро ренде и се поставят в голям съд с широко гърло - тук може да възникнат съвети - да се ползва   робот, сокоизстисквачка или блендер. Месомелачката може да се ползва, само е с много остър нож и не съвсем ситни дупки на решетката - за да не излизат ябълките намачкани; Сокоизстисквачката излиза на каша и сок, а не трябва да е така; Ако са само нарязани - няма да успеят да ферментират както трябва и 1 година.......... и т.н.

* След това се заливат с топла, предварително преварена вода, докато се покрият напълно. 0.5л. вода на 0.4кг. ябълкова каша. На всеки литър вода се прибавя по 100гр. захар, а за ускоряване на ферментацията - по 10гр. мая за хляб и 20 гр. сух черен хляб.

* Съдът се оставя на тъмно място. За провеждане на първата фаза на ферментацията температурата в помещението трябва да е 25-30*С. Кашата се разбърква 2-3 пъти дневно с дървена лопатка.
*********Тук вмъквам снимка на текста от книгата, заради зачестили въпроси - написала съм го така, както е в нея и както го смятаме. Ако Ви е по-лесно - смятайте  го така - 1л. вода - 0,800кг ябълкова каша. 

* След 9-10 дни кашата се прецежда през марля. После към всеки литър получен сок се слага по 100гр. захар и се бърка до пълното разтваряне на захарта. За провеждане втората фаза на ферментацията гърлото на съдовете/съда се покрива и завързва с марля и се оставят на топло и тъмно място. Не капачка, а марля.

Тук е времето да се сложи и оцетна гъба, ако имаме такава.

Ние нямахме първите години, но тя сама се появява. Когато оцета е готов се прецежда и тя се отстранява, като се съхранява за следващ път в буркан, добре затворен на тъмно място.

* Спазвайки тези етапи и точната рецепта оцета става за около 70 - 90 дни, зависи от околната температура на въздуха.

***Домашния оцет винаги има малко утайка. Дори и да е добре прецеден. Спомнете си как преди години оцета, който купвахме след известен период от време се замътваше.

Това не бива да ви притеснява, оставете да се утаи добре, прецедете и ползвайте.

Това е по оригиналната рецепта от книгата "Полезни съвети и рецепти за всички" на Петър Миладинов - Държавно издателство Техника - София, 1984год. , по която го правим над 6-7 год. години и оцета става бистър, силен и с аромат на истински ябълки.

За количества - умножаваме пропорционално.

"Моркови"

Тези дни видях при Parfe-Dunja "морковите". Много ми хареса идеята, за което и благодаря ,но тъй като у нас риба и панировка не се връзват, реших да им я направя с шунка. Ама такава, дето е истинска, от месо. Купвам тук една "Пражка шунка" я пишат, личат си парченцата месо и никога не съм случвала на лоша партида. Всъщност е варено-пушена.

И ето моите "моркови"

Продукти за 15-16бр.:
5-6 средни картофа
150-200гр. сирене
около 300 гр. шунка
2 яйца + още 1 белтък
връзка копър
1 ч.ч. галета (и малко корнфлейкс може, но да е съвсем фино смлян)
щипка чубрица, 2 с.л. брашно и сол на вкус
Олио за пържене - маслена баня

Приготвяне:
* Шунката се нарязва на правоъгълни паралелипипеди (ужст, счупих си пръстите, докато го напиша
* От краищата  на всяко парче се "окълцват" ръбовете - изрязват се така, че да се получи заострено парчето в едната си част. Остатъците не се изхвърлят, в никакъв случай!, ползват се или за Рошковци, или за Бутерки Дължината им е долу горе 8-10 см.

* Картофите се сваряват с кората (така не стават толкова водни, както когато са обелени). След като изстинат се белят и настъргват на ситната част на ренде.
* От копъра се отделят няколко стръка за украсата, другия се нарязва ситно.
* Заедно с чубрицата, жълтъците на яйцата, солта,брашното и настърганото сирене се омесват добре с ръка (трябва да е много гъста сместа)
* Взема се по една топка, колкото голямо яйце и разстила на дланта на ръката.
* Поставя се по едно парче от шунката и завива.

* Намокрят се дланите с вода се завива добре на пръчица така, че картофената смес да покрива добре шунката. При въртенето на "пръчицата" между дланите се изтънява в края, където е острата и част. Може да се помогне с парче свежо фолио и дъска - да се оформи на тях, но и с ръце е достатъчно добре.
* Готовите "моркови" се нареждат на равна повърхност върху свежо фолио и прибират за 30 -на минути в камерата.
* Разбиват се белтъците с щипка сол.
* В дълбок и тесен съд се загрява мазнината за пържене.
* Топват се вече втвърдените "моркови" в белтъците, отцеждат малко, след това в галетата и във врящото олио (не на мах, аз пържих на 6 от 9 степени на котлона)
* Пържат се много бързо - за по минута долу горе до зачервяване.
Затова е добре, ако няма още две ръчички да помагат в изваждането им, да се овалят всички в белтък и галета и чак след това да се започне пърженето им.

***Ние ги хапнахме с млечно-чеснов сос - ръка за ръка си вървяха с него :) Кисело мляко и майонеза 4/1 части, щипка сол, скилидка чесън добре счукана и стрък копър.
***"Пълнежа" търпи варианти - може да се направи с пилешко филе, предварително сварено на ивици или риба, както аз го видях направено, но с какво беше завито...... е друг въпрос :)

Приятелска награда

Преди няколко дни празнично получих виртуални подаръци - Великденско зайче с яйчице от пътешественика в кулинарните светове Ина,

а от СамоДИВКА и Мира награда-игра, която трябва да продължа. Така казаха те :)
Благодаря ви, момичета
Продължавам играта, а правилата са следните:

1. Да изброя 10 неща, които ме правят щастлива;
2. Да изброя 5 неща, които не знаете за мене;
3. Да наградя 5 блога;
4. Да публикувам линкове към тези блогове и този, от който съм получила наградата.


Какво ме прави щастлива?

Със сигурност малките и простички неща. И май-май повечето са свързани със семейството.

1. Радостта в очите на децата при всеки техен успех. Момента от споделянето на това щастие е невероятен, очите им греят, а те се опитват за минимум време да изговорят максимум информация.
2. Тайните, които споделят. Толкова са потайни, че шептят и бързат и понякога не улавям кое е най-тайното от случая.
3. Блясъка в очите, който се появява, когато им приготвя любим сладкиш, ядене, лакомство и желанието с което го хапват.
4. Изненадите - колкото обичам да изненадвам Мишо или децата (приятно, разбира се) толкова обичам и аз самата да бъда изненадвана. Изненадите са два вида - разбира се, има и от втория вид :)
5. Моментите, когато си споделяме за всички тези гореизписани с Мишо и изпитвам отново радостта от тези мигове. Мигове на усамотение, на искреност. Вярата, че винаги мога да разчитам на неговата подкрепа.
6. Обичам да пътуваме двамата. Все в България де, извън не съм пътувала с него. Но усамотението в колата ми е много приятно, съпътствано от подходяща музика. Ако пък е по-дълго - очаквам го с нетърпение. Принципно сутрин трудно ставам, но тогава в очакване спя малко и винаги съм на крак преди будилника на телефона. Мързеливите разходки пак с него, блуждаещо разглеждайки околностите и релаксирайки след работа.
7. Отношението на всички в къщи към моето хоби - първоначално им беше странно, но после не само, че свикнаха, а и понякога чакат търпеливо да наобикалям чиния с ядене, помагат ми с преместване, осветление. Бях изключително щастлива, когато си купих първия фотоапарат преди година и половина. И само след 4 месеца невнимателно детенце удари дисплея и счупи. Никога до тогава не бях губила желание да готвя, тогава психясах за няколко седмици. И когато Мишо предложи да си купя друг фотоапарат, хич, ама хич не изчаках втора покана или намек :)
8. Очакването на празниците. На всички празници. Искам трапезата да е нещо различно, да има всичко, което обичат, но и да мога да приготвя всичко предварително. А на празника и аз да празнувам. В къщи, навън, с роднини или с приятели.
9. Срещите с приятели. Заради това, че гледахме децата тук и сами, а обичаме да се срещаме с приятели, в повечето случаи това означава "у тях" или "у нас". А повечето ни приятели са и с деца на същата възраст. Сега децата пораснаха, срещите в домовете се разредиха, а и предпочитаме да се видим за повече време навън - на кафе, на бира, може и първо на кафе, а после на бира....... и времето лети.
10. Спокойствието в почивните дни Обичам да се наспивам, да се излежавам, гледайки тв, или с книга. И на обяд задължително. Дори да имам работа, почивката не се разминава.

Какво не знаете за мен?
Аз съм споделила много неща, почти на всички досадно съм обяснявала за моите любимци, за моята работа, за моето хоби.....
Май не е останало много нещо......

1. Че се паникьосвам винаги, когато ще имам гости със или без повод. Паниката ме държи до момента, в който сложа оливерника на масата (тъй като него слагам последен, значи съм готова :) И в такива мигове си говоря сама, повтаряйки си......... За да не забравя нещо. В такива моменти, ако децата са около мен и говорим, се оказва, че едни и същи въпроси ги задавам ..........поне по 3 пъти, но пак питам.
2. Че рева на тъжни филми и тъжни книги; рева на книги и филми с хепи-енд. Рева, когато приятелка е в тежко положение и ми е мъчно за нея и за това, че не мога да направя нищо с което да помогна. Рева, когато се радвам за щастливите мигове на приятел, на успехите и щастието на децата. Че когато ме чака много, много работа се паникьосам и се нарева ............... и ми мине. И после си върви нормално, но не мога да избягам от това.
3. Че ме е страх от тъмното. Може да е зима в 18ч. или лято в 23ч, все е тъмно, все ме е страх. Поради което не излизам и не се прибирам сама :)
4. Емоционална съм. И всичките ми грешки са породени от това, както и от това, че не се научих да броя до 10 преди да кажа или направя нещо в такива мигове.
5. Че съм доста късогледа благодарение на дебелата си глава и докато Жул беше бебе (тихо и кротко) аз четях книгите на лакет, на нощна лампа, поне до 2ч.. Когато след година установих, че още повече недоскив, се оказа, че от 1 съм скочила на 5 диоптъра . Онова за главата да се подразбира, че ми се говореше, а аз не чувах.

На свой ред предавам наградата и играта в ръцете на

Таня отвъд океана :) която ми оказва ценна и несравнима помощ с блога
Таня отсам океана, която никак не пише редовно в блога си, та да я побутна
Илианка, с нейните апетитни гювечи, гювечета и какво ли още не
Диди, на чиито снимки винаги се захласвам
Вкусното Йоли, която около празниците се беше вдетинила

Хайде, ваш ред е :)

Пиле с кока кола

Или както в къщи му казваме - дрогирано пиле
Но много го харесвам, заради леко тръпчивия вкус от колата и кафето.


Продукти за 4-5 порции:
1 пиле около 1,5 кг-1.8кг. (или бутчета, крилца)
1 бутилка кока-кола 250мл
100мл сварено кафе
4-5 с л соев сос
100мл кетчуп
сока на 1 лимон
подправки (черен, червен лют пипер)

Приготвяне:
* Пилето се нарязва на порции, парчета, или на четвъртинки - въпрос на гледна точка :) 
* Всички останали продукти се смесват.
* Пилето се маринова в тях поне за 3-4 часа, като през това време порциите се обръщат два-три пъти
* Поставя се в тавата за печене заедно с 2/3 от маринатата и след това във фурната , като се пече най-напред половин час на долен реотан само.
* Порциите пиле се обръщат  и фурната се включва и отгоре (или на вентилатор) да пече на 200*.
* За около 30 мин. е готово (остава малко сос, който е доста пикантен).

***Ако се пече без маринатата става по-бързо, но не е толкова сочно месото.

Честит рожден ден, бонбон!

Прекрасно е да си на шестнайсет, нали 
С невероятното усещане, че светът се върти около теб. Е, днес вали, но съм сигурна че на теб ти е слънчево в сърчицето и очакваш с нетърпение празнуването с приятелите.
Да не пиете много, ей  

Мило ми детенце,
Бъди здрава, бъди слънчева и усмихната, каквото само ти можеш да бъдеш!
Радвай се на живота и следвай мечтите си! Покорявай своите върхове с лекота, обичай и бъди обичана, вярвай в доброто на своето утре.
Посрещай успехите с радост, ако паднеш - изтупай колянце, вдигни глава и бъди два пъти по-упорита, ти можеш. 
 

От мен и тати - целувки 

Курабии

В първите минути на новия ден дома ни ухае на курабии Невероятен аромат, който свързвам от малка с Великден. Май и моите деца с това, защото ако видят да ги правя през друго време, питат "Да не е Великден?"

Бях се заканила да не правя, а да купя, но тези, които видях не ми харесаха - кои счупени, кои като бисквити твърди, други без захар.

И пак се доверих на  моите си - прочутите Старозагорски курабии.

Светъл Великден!
и слънчеви празнични дни!

Шницели от лапад

Горещо препоръчвам   старата  фамилна рецепта на Ели Драгомирова , както тя казва. 
Чудесни са! мога да кажа само. Миналата пролет и лято доста се чудих дали ще ги ядем и дали да направя, но сутринта най-после светнах, че при толкова сирене няма как да не ни хареса (пък и имах измит един кг. лапад)  Магданоза разбира се изключих :)

Продукти за 6 шницела:
Лапад - 18 еднакви листа
~300 г. сирене (може и с извара, както казва Ели, но аз правих само със сирене)
1 яйце + 1 жълтък
щипка черен пипер


Панировка:
2 яйца + белтъка, останал от горната смес
Брашно ок . 4 с.л. (като за палачинки) 
100 мл прясно мляко
1 супена лъжица олио
Щипка сол и Черен пипер

Приготвяне:
* Сиренето се намачква с яйцето и подправките.
* За всеки шницел се вземат по 3 бр. листа, на които внимателно се изрязват дебелите жилки, като се внимава се да не се разкъса лапада.
* Между всяко листо се поставя от плънката. Аз сложих обилно по 1 лъжица, може повече, или по-малко -  въпрос на вкус .


* Приготвя се гъсто палачинково тесто от горните продукти. Олиото в панировката не позволява при пържене да се поема много от мазнината, каза Ели и беше права.
* Всеки шницел се потапя в панировката (с помощта на две вилици или шпатула е лесно и чисто) и се пържи в маслена баня до зачервяване от двете страни.
* Изваждат се на кухненска хартия да се отцедят, по възможност хартията да бъде върху решетка, защото ако е поставена в чиния, те се задушават и омеква панировката им от долната страна.

Ето тук и с гарнитура :) Всъщност исках да покажа и тази снимка, защото тук е с по-малко количество плънка. И пак е вкусен




ПП: Първата снимка е във вариант на рулца, последно така приготвени шницелите :)  у нас, но пък харесан и от младите хора вече.  Правенето - завиването на рулца е малко по-бавно,  но пък се пържат по-бързо и не толкова цапащо, както при шницелите.
Плънката се поставя по дължината на листото, то се навива на руло. Потапя се в панировката и така се пържат рулцата.