Масленките на мама

Почти година не съм ги правила. Нали у нас  като се хареса нещо се яде до втръсване, та ....... бяха поизостанали в плана от миналата година. Преди няколко дни Илианка ме попита за сполучлива рецепта за масленки и без да се  замислям и предложих тази :)) след проби на всякакви маслени сладки, мога да кажа, че тези са ми любими. Може би защото носят вкуса на детството и като ученичка майка ми всяка седмица правеше или масленки, или курабии, които  си мъкнех в Ямбол и за разлика от курабиите обожавах да закусвам с масленките - гризваш и затваряш устата......... броиш до 10 и те са се разтопили..... А аз се разтапях от удоволствие с такава закуска.
Размечтах се......... Холестерол и мастни плаки бяха неизвестни, но пък и тогава тежах приличните 48  с прогизнали ботуши и всички показатели на червената бележка под минимума. А в магазините продаваха масленки, бисквити Златна есен и Детска радост и два вида вафли. Това Морени и бонбонки Тик-так 

Продукти ( 1 правоъгълна тава на фурната)

200г размекната мас
1 яйце
150 г  пудра захар
400гр брашно (приблизително)
3-4 ванилии

пудра захар за овалване или поръсване

Приготвяне:  

* Яйцето, маста и захарта се разбиват с вилица.
* Прибавят се към брашното с ванилията и се омесва набързо, за да не се размекне тестото прекалено много от топлината на ръцете. .
* Точи се на кора (дебела ок. 5 мм) и се режат формички -  майка правеше по повърхността им шарки със зъбите на вилицата, за да не са съвсем гладки или просто се овалват  на топчета.
*** Така приготвени масленките се прибират с тавата за 1 час в хладилник и едва тогава се пекат в предварително загрятата фурна;
*** Или топката тесто, след  замесването се поставя в хладилника за час. Така обаче по-трудно се  точи и оформя, затова ги охлаждам по първия начин.

* Пекат се в ненамаслена тава на 180* (или на хартия) за около 10-12 мин. (времето си   зависи от фурната,) до съвсееееееем леко порозовяване - трябва да се наблюдават. 

* Изваждат се и още горещи  по желание се овалват (или поръсват, както са на хартията) в пудра захар.

Праз с наденички

След Пържено свинско месо с лук, съвсем в реда на зимата е да има и 

Праз с наденички

В случая е с Чирпански наденички, но това е малка подробност, само защото у дома зимата винаги има такива. А зимата има и праз. Поне в началото на зимата; докато ни мине мерака за крехък домашен праз от градината на мама. 

Продукти за 4 порции: 

5-6 стръка праз

~800 гр тънка наденица за печене * 

200 мл бяло вино** 

1 ч.л. червен пипер ***

50-60 мл олио 

сол, ако няма да се прибавя

1 с.л. универсална подправка - опция

4 яйца - също опция. В случая - има.

Приготвяне: 

* Стръковете праз се цепят на 4 по дължина и режат на ..... средно, като нокът :))

* Запържват се за 2-3 мин. в олиото, посолява се (ако няма подправка) и залива с виното. 

* Задушава се под капак, докато се изпари почти всичката течност. 

* Прибавя се универсалната подправка, червения пипер, разбърква и прехвърля в тавичка. 

* Наденицата се нарязва на парчета и нарежда върху праза.

* Запича се в загрята на 200* фурна за 20 мин.; изважда се тавата, чукват се яйцата в направени с лъжица гнезда за тях и  запича още 7-8 мин.

* В чиния се поставят няколко наденици, няколко лъжици праз и яйце. Това е. 

* Наденицата може да е дебела, за печене, но времето на печене трябва да се увеличи.  Надениците ги надупчвам с вилица на няколко места  преди печенето.

**Виното е бяло, само защото праз-лука ми е по-нежен от кромида, както и надениците от месото. Ако правилно си спомням, правила съм и с червено вино, но количеството е наполовина.

*** червения пипер може да е лют. Въпрос на вкус.

Пържено свинско месо с лук. Карамелизиран лук

И опит за бърза, но вкусна публикация, с участието на свинско месо..  

Дни преди Коледа, в сезона на щолени, АКК и различни линцери, кантучини, амарети и сие, които не са типични не само за мен, но и за БГ традиции, ще  споделя как приготвям пърженото свинско месо. Пък и му е сезон за прясното свинско месо и студеното винено време. 

Не, че не правя от гореспоменатите сладости (дори довечера ще навъртя едни любими Шоколадови трюфел бисквити по Юлка ), но сладките у нас се хапват непрекъснато и не се свързват с определен празник. Освен Великденските курабии.  А това, че след 10-ти декември приготвям повече от нормалното количество сладки пък е свързано с друг мой личен празник, и обикновено залагам на бисквити, които са изпитани и харесвани - шоколадови, портокалови, ореховки, масленки  и локумки.

Продуктите, както винаги са ориентировъчни. Пък и винаги слагам лук, колкото ми се бели (че ако са малки главите се получава едно сълзоотделяне....) В общи линии за 4 порции:

~ 1.3 кг свинско месо *

~ 150-180 мл червено вино 

~ 30 мл соев сос

1-2  с.л. олио (ако месото е по-сухо - 3-4 лъжици)

сол на вкус

за карамелизирания лук:

~ 600-700 г лук 

~80 мл   вино (каквото имам слагам, само да не е някое черно)
2 с.л. оцет 

2-3 с.л. масло и 1-2  с.л. олио 

сол на вкус 

3 равни с.л. захар или мед

щипка риган

черен/шарен пипер и кимион

Приготвяне: 

* Месото се нарязва на хапки (кубчета ~ 4/4/4 см. Мили Н., това за теб )

* Залива се със соевия сос, виното и посолява.  Оставя се да постои час.

* През това време се приготвя карамелизираният лук: нарязва се на полумесци, посолява и претрива с ръка. 

* Слага се  заедно с маслото и олиото в  тиган или тенджера (с капак) на котлона, и се задушава на слаб котлон, под капак, докато се изпари водата, която си е пуснал лука при осоляването. 

* Когато остане на мазнина се прибавя оцета;  малко по малко се прибавя от виното (на 2-3 пъти), докато го поеме всичкото и остане пак на мазнина. Поръсва се захарта и ригана и когато лукът е вече карамелизиран - съвсем леко покафенял, освободен от собствените си захари и с  помощта на вложената захар :)) с решетъчна  лъжица се изважда, отцеждайки по възможност мазнината, която трябва да остане в тенджерата/тигана.

* В същия съд се поставят отцедените от марината  хапки месо и олиото и задушават, пак под капак, докато се изпари течността.  Пак както при лука се прибавя малко по малко от виното и соевия сос и всеки път се изчаква да се изпарят (целта е да не се допусне месото да се вари, а да се задушава)

* На последното прибавяне в тенджерата, върху месото се разпределя лука, затваря се отново с капак и оставя да се задуши така за 5-6 мин. 

* Маха се капака и се запържва се,  докато се  зачерви.  Поръсва се с подправките и отстранява от котлона.

Да споделя:   зимата много често имам готов карамелизиран лук в бурканче и в хладилника, тъй като поне веднъж седмично правя нещо с него. 
Затова пълня една тенджера (около 1.5-2кг. лук) , приготвям го,  разделям в две бурканчета по 400-500 г. и прибирам в хладилник. Много е лесно после, когато потрябва :))

и тук с балсамов оцет (по 80мл и при месото, и при лука), вместо с червено вино- доста по-тъмно на цвят, но и вкусно  

Сълзици

     Това са любимите ми сладки от тоталитарно време. Онова време, в което  ако искаш сладки - трябва да си направиш. Никакъв избор на магазина или в сладкарницата, в който в изобилие има само обикновени вафли, чайки и детски закуски.  

     Сълзиците бяха широко разпространени  също, но тогава си правехме и бутертестото сами. Никакви такива глезотии като готово, което лежи у дома или в магазина във фризер и чака на някого да му се приядат.
Или както би казал Манго  колко им е лесен  на българите живота -  "Вади, печи, яж".

     Сега са любими на госпожицата ни  и си ги нарича "Захаринки"   С колкото повече захар по тях да хрупа, толкова по-добре. 

 

Рецепта и продукти тук е силно казано. 

Трябва пакет бутертесто, кристална бяла или кафява захар и 1 белтък. Повечето се продава във формата на навит лист, който само трябва да се поръси със захар, навие и изпече.  Но в ЛИДЪЛ  пакетите са правоъгълник с тесто, който трябва и да се разточи на лист. И ако пак си спомним за приготвянето  на самото тесто  преди години..... това си е нищо работа.  

* Масата или работния плот се поръсват със захар.  

* Листа тесто се разстила върху нея (ако е буца тесто като в Лидъл - предварително се разточва).

* Точилката се прекарва 2-3 пъти по целия лист тесто, за да прилепне отдолу захарта. 

* Белтъкът се разбива с вилица и намазва тестото; отново се поръсва със захар. И отново с точилката  се притиска, за да полепне. 

* Листът се обръща обратно  така, че намазаната част с белтъка да остане отдолу. 

* Навиват се двата края един към друг,  за да се срещнат в средата (ако се навива по дългата страна, ще се получат по-хубави охлюви, но това съвсем не е важно)  Може да се навие и на съвсем обикновено руло, така вместо "сълзици" получаваме "охювчета" 

* Ако тестото е съвсем омекнало от работата се прибира във фризер за 10 мин. да стегне. 

* С остър нож се режат  сълзиците/охлювчета, нареждат на ~ 2см. разстояние една от друга на застлана с хартия за печене тава (или без хартия, в тава, напръскана с вода) и  пекат на загрята фурна на 180-190* до зачервяването им.

Ако пък случайно някой получи факс отгоре (често ми се случва) и тръгне да прави бутертестото сам, ето моята изпитана рецепта за него. 

200мл топло прясно мляко
50г  разтопено масло
1 к л сол
1 с л оцет
100г  захар
1 яйце
брашно -  приблизително е около 400-500г. е, но трябва да е за тесто, което може да се точи.

масло за намазване - около 250г

От тези продукти се меси тесто, докато започне да не лепи по ръцете.
Дели се на 2-3 топки
Всяка топка се точи на максимално тънка кора.
Намазва се с четка с разтопено масло и се прегъва, пак маже и така, докато се получи малко кубче.
Престоява 1ч. в хладилник
Отново всяка кора се точи тънко и се маже и сгъва по същия начин
Пак престоява 1 час
Точи се за трети  път, намазва се и се завива на руло.
Реже се или на кръгчета, или се правят с ръце като сърчица, сълзи като от по дължината  се прави "улей" с гърба на ножа, от другата се издърпва навъ, за да се получи "сърчице". Печенето е вече ясно. 

Честит имен ден! и салата с ориз и риба от мен :)

Честит имен ден, Ники! 
 
Да бъдеш здрав и щастлив!
Да бъдеш мноооого обичан и да си останеш същото лъчезарно момче, което си! 
Да преследваш мечтите си и да не спираш да мечтаеш! 

Да ти върви по вода и със или без златната рибка да имаш късмет и успех във всички начинания. След като приключиш с това, разбира се   

И ако нещо съм пропуснала да ти пожелая, знай, че като всяка майка няма нещо хубаво, което да не искам да ти се случи! 

Хубав празник,  златен! 

И една рибна рецепта днес - САЛАТА ОТ РИБА С ОРИЗ  



Всички продукти са приблизителни, това е салата все пак.

~ 150 гр. сварен ориз*
~ 150 гр мариновано филе от някаква риба или сурово-солена (у нас почти винаги има скумрия)
~ 12-15 маслини без костилки
~ 1 лимон
~ 3-4 с л зехтин
~ 1/2 малка кисела  ябълка
~ 1 к л черен пипер
мариновани моркови или лук

Приготвяне:
* Рибата се почиства от костите (ако има) и се нарязва/накъсва на ивици или хапки
* Парчето ябълка и половината лимон се нарязват на дребно; моркова - на ивички.
* В купа се разбъркват всички продукти, заедно с ориза, зехтина, сока на другата половина лимон и черния пипер. 


*Ориза го варя така: В съд с  вряща 1л. вода и 50мл. оцет  сипвам измития ориз и варя до омекване. Изцеждам и измивам на течаща вода, докато видимо зърната останат разделени едно от друго. Поливам с 2 с.л. зехтин и го разбърквам.


*** Хубаво е салата да отлежи поне 2 часа в хладилник. 
***Ако се чудите дали си върви риба с ориз - ами да,  добре се съчетават. 
Който е хапвал суши и сашими ще се досети.    Останалите могат да ми се доверят :)) 

 





 А традиционно за празника у нас вече е готов и отлежава и шаран-плакия

Пелте

от дюли.  Но всъщност аз не знам пелте от какъв друг плод има. Желета могат да се направят  от всякакви плодове, но те носят това звучно име. 

Това желе освен, че е много вкусно, като всяко домашно сладко е и лековито - много хора знаят, че семките от дюли се събират и изсушават, тъй като отварата от тях е много лековита при кашлица и болно гърло. Обикновено като се отвори и разбърка съвсем не се държи като "желе", а се поразтича, но това първо не е фатално, а второ - при добро желание може да се поизвари още малко.  И тъй като една година така го извариш, че стана да се реже с нож, предпочитам така "да се държи" на филиите :))

     Докато все още има дюли ( не по дърветата, а прибрани в касетки) има време и за още сладко от дюли, а след него неминуемо и за ПЕЛТЕ.  Ще дам приблизителните пропорции за правенето му с обелките и вътрешността на дюлите, но ако няма да правите сладко от дюли, желето може да се направи и от  целите плодове.

5 кг. дюли (кори и сърцевини или цели)

1,5-2 кг. захар

1 пак лимонтозу  (10гр)

тези продукти са ориентировъчни, както се вижда от захарта.

 

Приготвяне:
* Изрезките дюли и семки още при изрязването им се поставят в тенджера със студена вода. ~ 4-5 л., но в зависимост от съда - над плодовата част да има поне 3-4 см. вода.

* Тази сме се кипва, след което оставя кротко да поври, докато омекнат корите, сърцевините или ако е от цели дюли - нарязаните четвъртинки. В зависимост от сорта и от зрелостта им е и времето на варене. 

* Прецеждат се през тензух, поставен в гевгир или сито, без да се мачкат плодовете. 

* Оставя се прецедената течност  да се охлади хубаво  и след това към нея се прибавя захарта - тук вече всеки си има своя пропорция, но тази на свеки е на 1л. течност около 600 гр. захар.  

* Кипва се пак сместа и отново се намалява степента на котлона, за да ври кротко и тихо, а образуващата се пяна по краищата на тенджерата се обират с дървена, суха лъжица или шпатула и отстранява. 

* Когато сместа остане наполовина и придобие наситено меден цвят, , започва да се следи за гъстота на сместа - капка,  капната в чинийка  и охладена за 3-4 мин ,  не се разтича при накланянето на чинийката в различни посоки. и тук  самата капка набъбва, като да се излее надолу, но се държи. Защото е много малка разликата от превареното желе и добре свареното. Ако съвсем охладена капката не мръдва наникъде, вероятността желето да се реже като мармалад с нож е твърде голяма. Тъй като тук трябва да се прибави и лимонтозуто, разбърка, вари още 5-7 мин. и едва тогава да се махне тенджерата от котлона. 

* Разсипва се в бурканчета и всяко напълнено се затваря с капачката, обръща се обратно и поставя на нея. Когато всички бурканчета са напълнени и обърнати, се завиват с дебела кърпа (или тънко малко одеало) което да ги държи топли дълго време и така ......в продължение на около 10-12 часа изстинат.
На следващата сутрин................... филия с масло, бурканче  пелте и парче сирене..... Последното не успя да влезе във фотосесията, за съжаление.

Кюфтета фрикасе

Една любима манджа   Съвсем предколедно :) у нас няма да сме посветени на бисквитките, а на калоричната храна. 

Продукти за 6-7 порции:

~ 700 г кайма 

1 шепичка ориз*

1 малка глава лук

по 1 равна ч.л. черен пипер, кимион и чубрица

1  малко яйце  (ако е голямо - 1 белтък)

сол (ако трябва, голяма част от каймата в търг. вериги е солена) 

брашно за овалване 

За соса: 

500 мл вода  и 0.5л. пилешки бульон (за предпочитане домашен, ако няма - 2 бр. химия от кубче с още 500мл вода) 

1/2 пак. масло (60г) и 2-3 с.л. олио (ако каймата е мазна - маслото наполовина) 

2   моркова

1 резен от глава целина (като си купя цяла, нарязвам и съхранявам във фризера; вадя си по парче)

~1 ч.ч. кисело мляко (240 мл)

~300мл прясно мляко , или 150-200 мл готварска сметана 

1 яйце 

4-5 с.л. препечено брашно**

сол на вкус

магданоз, или щипка прясно настъргано индийско орехче -  по желание

Приготвяне: 

* Лукът се нарязва на ситно. Съвсем ситно. Скоро гледах в едно клипче със Серж Маркович как той процедираше с лука за каймата, пробвах и останах доволна - това е чудесен начин лука в каймата да не се усеща (и не само там) Реже се главата лук на едри парчета, които да влязат в пресата за чесън и смачкват там. Накрая остават само 2 излишни люспи. Много по-бързо и удобно е. 

* Омесва се каймата с  настъргания лук, прибавят се подправките, яйцето, ориза.

* Оставя се да отлежи с подправките за половин до един час (ако има време може и една вечер да престои в хладилник) 

* В тенджера се загряват маслото, олиото и поставя ситно настърган 1/2 морков. Запържва се за 1-2 мин., залива се с водата и бульона, посолява ако трябва  и оставя да кипне.

* През това време с мокри ръце се оформят кюфтетата - големина по желание;  овалват се  в брашното и пускат във врящата вода.  Прибавят се останалите моркови и резена целина - нарязани на едри парчета.

* Намалява се степента на котлона така, че да къкрят тихо ....около 30-40 мин. 

* Изваждат се целите парчета морков и целина. 

* Когато имам повече време ги изваждам с малко от бульона, пасирам до гладкост и връщам в тенджерата. Тогава цветът на фрикасето има хубавия кремав цвят (като на долната снимка).  Когато нямам :) просто ги изхвърлям, те са си пуснали каквото имат в бульона. 

* Прибавя се прясното мляко. 

* Яйцето се разбива с киселото мляко и брашното в купа с вместимост поне 1 л. . 

* На принципа на топлата застройка  - от врящия бульон в тенджерата се взема по черпак и прибавя към млечната смес при непрекъснато бъркане, докато сместа стане поне 2 пъти повече, отколкото е била (и се уеднаквят температурите на двете смеси). След това пак с бъркане се налива в тенджерата и разбърква, докато се получи желаната гъстота на соса.
* Принципно се сервират по 3 кюфтета на порция със сос, но бройката зависи от големината им :))) , а поръсването с магданоз е само по желание.

* (никой да не си и помисля, че ще тръгна да меря грамажа на ориза тук. Шепата е  стисната . Оризът го слагам за спойка на каймата, заедно с яйцето. Все пак няма да ядем "голи сарми" я) 

** препечено брашно винаги имам в буркан. Препичам в една тава, пресявам и прибирам. Много е удобно да имам на разположение, когато ми трябва.  Количеството не е точно, защото зависи колко вода ще се изпари, докато се готвят. Понякога се "отнасям" по други задачи  и видимо е намаляло количеството и, затова когато наливам "застройката" - сипвам по малко, бъркам и ..... когато е добре на гъстота  спирам, останалото ( става дума за 2-3 лъж. смес) изхвърлям.   А понякога ми се е случвало бульона да е повече (или да сложа по-малко брашно) и след застройката виждайки, че оставя рядък соса - да прибавя още лъжица брашно или царевично нишесте, размити във вода. 

В други случаи вместо с кисело мляко фрикасето го приготвям с прясно мляко, както това на Пиле фрикасе . 

И още една разновидност на приготвяне на тази рецепта е предложението на Жоро Бордовски, където каймата е смесена с настърган пресен картоф, вместо с ориз. Също вкусно и изпробвано, но аз карам по  инерция и правя с ориз....... И изобщо дълги обяснения за едни простички кюфтета фрикасе. За които времето на приготвяне е по-малко, отколкото моето време за писане :))) 

Мъфини с тиква и мед

Пухкави, дунапренени, ароматни и медени........Това е определението им. 

 

Отдавна не бях пробвала нещо ново, нещо сладичко.... 

 Но в сезона на тиквите няма как да ги подмина :) Първата печена тиква се хапна с мерак за ден, но втората вече.... само аз си я хапвам. Но пък като Душко Добродушков все печена тиква ми е в главата, като знам, че има.
Затова реших да я вложа в нещо, вместо цяла седмица да закусвам печена тиква.
Мъфините бяха най-подходящи за целта. А и съчетани с канела  и мед... в  студения като в люта зима  ден, аромата, който се разнася, докато се пекат е неустоим!

 

Продукти: (24 бр. мъфини)
2 яйца
220 мл. прясно мляко
100мл олио
300гр. задушена тиква (във фурната или микровълнова такава, със съвсем малко вода, в съд с капак)
300гр. мед
20гр. канела
10 гр. бакпулвер (1 пак.)
5гр. сода за хляб
щипка сол
380 гр. брашно

1/2 ч.едро смлени орехи по желание

Приготвяне:
* Фурната се загряна на 180* (без вентилатор)
* Тиквата се пасира (с прибора за намачкване на картофи).
* Прибавя се малко по малко прясното мляко, докато го поеме.
* Отделно в голяма купа (поне 2л. вместимост) се разбиват яйцата и към тях прибавя  втечнения (ако е кристализирал) мед, след него и олиото.
* Към медено-яйчната смес се прибавя тиквената каша.
* Брашното се смесва с бакпулвера, содата, канелата и щипката сол.
* На 3-4 пъти се прибавя към тиквената смес и след всяко прибавяне - разбърква хубаво.  Всички манипулации се извършват с телената бъркалка за яйца.

* Намасляват се гнездата на форма за мъфини (или поставят хартиени в тях) и пълнят до 3/4 от нивото им със сместа.   

* Поръсват се отгоре с малко смлени орехови ядки и пекат в загрятата фурна... около 20 мин. До онази проба с клечка, която излиза суха. Изваждат се и охлаждат, ако са с хартиени капсули извън формата. 

Част от мъфините направих без орехите, заради девойчето Ж., но за компенсация  бутвах по средата на мъфините по 2 копчета (от големите) шоколад  и тя  отчете, че и шоколада си е паснал  добре с медените кексчета. Но на нея шоколад дори и с хляб и се връзва :))

Гриловани сандвичи

От много време ме впечатляват сандвичите на Кевин-Аспарагуса  (както Ели го покръсти, а самата тя знае и за сандвичите). Сандвич като сандвич, ще каже някой. Да, ама не. Като родител на един до скоро тийнейджър и на друг, все още такъв, през ръцете ми минаха няколко тостера за сандвичи, скарички, фурни и тостери, за да виждам разликата с тези.

Предимства и недостатъци:

На тостер-сандвича плънката (пък и хляба)се мачка прекалено много; но пък има две хрупкави корички и се пекат сами;

На скаричката (парти-грил) плънката се запича и получава хубава коричка, но хлябът отдолу остава мек;

Във фурната се получава добре препечена филия и плънка, но само ако сандвичът е с 1 брой филия...

На тостера - филийката е хрупкава и препечена, но остава по-суха, защото плънката е поставена след изпичане и нищо от нея не се обединява с препечената филия.

 А сандвичите на Кевин изглеждаха едни такива сочни, плънката ( най-вече сиренето ) се разтича, не са обезформени от притискането на плочите на тостера   и имат апетитно зачервени корички.

Затова в ден, в който се видях с повече време за закуската ги изпекох като неговите и.... съм си обещала, че винаги, когато мога ще ги правя така. 

Плънката е по желание, по предпочитание и по съдържание на хладилника в дадения момент - сирена, колбаси, месо, комбинирани със зеленчуци или останала от вечерта салата тип "зимна" - рибна, руска.....

Затова само за крайната фаза от приготвянето. 

Освен, че филиите се мажат отвътре с масло, отвън също се намазват. Едната филия, която е отгоре.  След това се обръщат и поставят с намазаната страна в загрят тиган с незалепващо покритие (аз ползвам грил-тигана, но може и друг)

Ако имате свободни ръце ги притискате отгоре за 4-5 мин., да се запекат, но много по-удобно е тук да се ползва широка чиния с равно дъно (или тиган), които да се поставят върху филиите - така, че те да са добре покрити. И в чинията - нещо тежко ( слагам 1 пълен буркан с мед; тежи 1.1 кг.).  Напълно достатъчно да притисне  сандвичите и да се запече добре. 

След тези 4-5 мин. се маха чинията с тежестта, намазва се и горната филия с масло и обръща целия сандвич върху нея, да се запече по същата процедура за още 3-4-5  мин.
Ако сандвича е с пълнеж както рибния, отгоре намазвам със зехтин, но моля да се има предвид, че маслото прави по-добра коричка.

Ами това е :)))

Както е тръгнало след  салатите и сандвичите е ред и на попарата тези дни

Салати с риба тон

През последните години на пазара има безброй видове консерви с риба тон, из които се случват такива с цели парченца (или едно голямо) и  такива  на ситни трохи; пък ако не са в зехтин, а в "собствен сос" - направо ти идва да приключиш  с пазаренето на въпросните консерви. И идва момента, когато случиш на някоя хубава и се запасиш :)) с прилично количество. Всъщност аз се запасявам с тази заради младежа Н., който много обичал да я хапва в късен нощен час, ако огладнее. По мярка му идвала  

Консервите с риба тон са дълбоко заложени в мноооого "съвременни" салати. Комбинациите са много - с листни зеленчуци; зелени подправки; царевица, бобови, семена, мариновани краставички,  лук, моркови, Винаги може да се импровизира според наличните продукти в хладилника, или според любимите такива. И в много случаи една такава салата да се приеме като лека вечеря. С чаша бяло вино, вместо с аперитив.   За мен тези салати са зимни.  Ако пък остане, винаги може да се направят и сандвичи с нея, но за това - следващия път.

Сега - две предложения за салати с риба тон.  Количеството продукти е ориентировъчно. От тези продукти, които ще посоча излизат по 2 салати.

Първата  е много семпла и лека.

Салата от риба тон с червен лук 

~ Продукти: 

1 консерва риба тон (185 гр. тази)

1 голяма глава червен лук (~ 200г.тук е лилавия салатен лук,да уточня, тъй като имам  познати, които на нормалния кромид лук му казват "червен". Белия воден също е подходящ.)

2 с.л. каперси

3-4 с.л. зехтин/олио, 3-4 с.л. сок от лимон и щипка черен пипер

Приготвяне: 

* Лукът се нарязва на едри, тънки полумесци и поставя в купа с подсолена вода за 30 мин. Леко претрива с пръсти, за да се разделят отделните пластове.  Отцежда се на кухненска хартия.

* Рибата се отцежда и начупва на едри парчета (ако не е на дребно) в широка купа.

* Прибавят се отцедените каперси, лука , залива се със зехтина  и сока от лимон, поръсва с черния пипер и обърква.

* Разпределя се върху листа от маруля, айсберг или други зелени.

Вярно е, че може да се добавят други продукти, но салатата е достатъчно вкусна и така, само с лук. Поставям го в подсолена вода, за да му излезе и малкото лютивина, която има салатния. 

Салата от риба тон с боб и моркови

~ Продукти:

1 консерва риба тон ~ 180 г.

 същото количество сварен и добре отцеден боб

150 г. маслини без костилки 

"кисели" моркови - мариновани или от трушия - 2-3 бр. средни

връзка пресен лук 

2-3 с.л. олио/зехтин; 4-5 с.л. лимонов сок

Приготвяне: 

* Рибата се поставя в купа и начупва, ако е едри парчета 

* Маслините и лукът се нарязват на ситно; морковите както дойде, аз на пръчици, за да се усещат; залива се с лимоновия сок, зехтина, прибавя се и зехтина/олиото от рибната консерва, обърква всичко и прибира в хладилник да престои 2 часа, преди сервирането и. 

А то е по желание - на зелена салата, в купички, или в чинийки.

И ако ви остане от салата - очаквайте следващата публикация :))

И тъй като днес е   Въведение Богородично, но  по-познат у нас като Ден на хриястиянското семейство,  

Честит празник! Здраве и благоденствие в домовете ви!

Пълнен праз

 
или канелони от праз. 

Хубаво е човек да ги приготвя от време на време, така поне ще си закалява нервите На по-младите, които четат тази публикация, не им  трябва закаляване, но на тези, които са с по-големи дечица, вече тийнейджъри, може да им  бъде от голяма полза. Ако знаете колко сладки, соленки или пипкави неща могат да се приготвят в късните нощни часове, докато ги чакате да се приберат . Пък е и тихо, никой не ти прекъсна заниманието... Вместо да пуснеш филм да гледаш -  сядаш до масата; малко труд и творчество, от които на следващия ден е доволна цялата фамилия и колегите. 

Продуктите са съвсем ориентировъчни:

няколко стръка праз (лук) 
Тук ще споделя, че колкото са по-дебели, толкова е по-добре - по-бързо се пълнят. Макар че и на това му се хваща цаката, т.е. шприца -  с накрайник с широк отвор за пълнене на тръбичките от праз.

За плънката:

200гр кайма
1 домат или 1-2 с.л. лютеница или доматено пюре

1 сварен, намачкан картоф или
1 к л сол (на вкус)
1 к л кимион

1 малка  глава лук
щипка черен пипер

2 щипки риган (или чубрица) и няколко стръка магданоз 

и още
2 с л соев сос, 50 мл бяло вино, 50 мл вода, 50 мл олио

100 мл прясно мляко (или 3-4 с.л. кисело мляко)
1 белтък

1 с л брашно

100-150 гр кашкавал за поръсване 

Приготвяне: 

* Стръковете праз се режат с дължина ок. 12-13 см. 

* На всяко парче праз се вади вътрешността с "измушване" на сърцевината, така че да останат външните 2 листа на тръбичка. Много лесно се изваждат, ако отрязаните парчета се претрият между длани (или длан/дъска). Така пластовете на лука се поразделят и изваждането на сърцевината е лесно. Ако  стръковете са достатъчно дебели, от извадената сърцевина може да се отдели още една тръбичка  - най-лесно е с кутрето да се пробутват навън средните, или с дебел молив.
*Каймата се омесва с настъргания домат и останалите продукти - лук и магданоз ситно нарязани, картофа - добре намачкан.
* С приготвената  плънка се пълнят  тръбичките ; да се има предвид, че при ппеченето праза малко се свива.
* Нареждат се в тавичка, заливат се с течностите (може и само вода с олио - нивото на течността да бъде до половината на дебелината на тръбичките) , поставя се между тях още пресни подправки по желание  и  завива с фолио. 

* Пекат се на 220* за около 10 мин., след което се намалява фурната на 160* и пече още един час.
* Развива се фолиото - трябва да има останал малко сос. 

* Отцежда се в тиган или малка тенджерка, загрява и към него прибавя разбития белтък с брашното и прясното (или кисело мляко) - на принципа на застройването - от топлата в студената смес, докато се уеднаквят температурите, после обратно в тигана, да клокне.  Посолява се на вкус.
* През това време  върху изпечения  праз се настъргва кашкавала и запича под горните реотани до зачервяването му.
* Сервират се по няколко тръбички, залети със соса.

***Плънката може да бъдя всякаква - с ориз, гъби, зеленчуци, картофи, пилешко месо; със или без домати......У нас по обясними причини е кайма

А останалите сърцевини от праз може да се приготвят на салата с оцет и зехтин, или на много  вкусната Кюстендилска кавърма