Шишчета от агнешко месо

     Няма човек, който да остане равнодушен към шишчета, нали? Независимо дали са месни, плодови, или зеленчукови, удоволствието тук е на всяка хапка:  зеленчуковите - поели ароматите на подправки и зехтин, докато се пекат; плодовите - малки, сладки хапки, поели още сладост от облелия ги мед или свежест, от топката заквасена сметана, която ги гарнира; рибните - носещи аромата на море. Но няма такива сочни и ухаещи на подправки хапки  като месните шишчета, особено ако  са печени на скара на жар и ако между късчетата месо са нанизани лук, чушка, или гъбка, за да допълнят съвършенството на картината, която изпълва съзнанието на всеки човек,  обичащ да яде месо. 
   

      За да направим перфектните шишчета, трябва да имаме предвид няколко неща: 
- месото трябва да бъде прясно, не замразявано; крехко - без сухожилия, ципи, мазнини; 
- кубчетата месо да се режат с приблизително еднакви размери;  напречно на мускулните влакна; независимо колко са големи парчетата месо, за да могат да се изпичат равномерно. 
- месото да се маринова за мининум 2-3 часа, и трябва да изберете комбинация от съставки, която да ви е любима. Аз обикновено ползвам зехтин/олио, соев сос, твърд алкохол за агнешко и свинско, лимонов сок за пилешко и риба; горчица или мед, подправки.... 
- много удобни са да се приготвят предварително - от предишна вечер, или сутрин, преди работа и вечерта ще бъдат доволно овкусени и мариновани и ще трябва  само да се изпекат за вечеря. По възможност на скара на жар, но тъй като не всеки има възможност - грил тигана, или електрическата скара вършат  добра работа. 

      Мога да кажа, че много и разнообразно месо хапваме в къщи, но винаги, когато отидем някъде из Родопите с удоволствие опитвам от техните агнешки пържоли или шишчета. Страхотен вкус има за мен агнешкото месо, печено на скара, макар моите човеци да не споделят тази ми страст към агнешкото въобще. Ако знаете с какви вкусни агнешки суджуци пък съм израснала . Затова този път първото ястие, което реших да приготвя с прясното агнешко, с което тати ме зарадва, бяха шишчетата. 

Продукти  за ~ 800г агнешко месо: 

2 с.л. зехтин
2 с.л. соев сос
2 с.л. ракия/водка (твърд алкохол, премахва миризмата на агнешкото принципно) 
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. чесън на прах 
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. кимион
1 голяма глава лук 
2-3 гъби за желаещите :) 

Приготвяне: 
* Месото се нарязва на хапки,  приблизително еднакви по големина.
* Поставя се в купа, а към него се прибавят всички други продукти. 
* Лукът се срязва на 8 части (радиално) и се разделя на отделните листи - трябва да бъдат с големина на парчетата месо.
* Поставя се при месото, обърква се добре, купата се покрива с лист свежо фолио (или поставя в торбичка) и прибира в хладилника за поне 2-3  часа. Най-добре - за 24 часа :)
* Късчетата месо се нанизват на шишчета за печене.  Тук-там между тях се поставят парчета лук и гъба. 
* Пекат се на загрятата вече скара от четирите страни.
* Сервираме ги веднага, докато са още горещи с приготвената гарнитура. 

Чийзкейк със сладко от малини

  

    Тук значи става дума за търпението. Че е добротел - ясно е. Че ми липсва - също. Ако го имах  щях да покажа  перфектното триъгълно парче от сладкиша, но тъй като у нас явно не само аз го нямам, чийзкейка престоя почти 2 часа след направата му   и се наложи да го десертваме :) със също  толкова нетърпеливите ни деца. Че на кого да се метнат :) Но пък е един от най-вкусните сладкиши, които сме хапвали и тъй като друг път предвидливо съм правила сутрин преди работа  -  докато се приберем вечерта е достатъчно отпочинал в хладилника. По тази причина до снимка не е стигал.  Сега черпя парче от този :) нищо, че не е в най-приличния си вид.   Желателно е формата за печене  да е разкопчаваща се. 

Продукти за форма с d ~ 26 см  (12 парчета): 
~ 220 г.  какаови бисквити (Роден край с какао, меки) 
100 г. едро смлени ядки (орехи, или лешник) 
100 г. масло 
1 жълтък

За крема: 
200 г. крема сирене (1 кутия Филаделфия + 1 лъжица) 
400 г. заквасена сметана 
2 яйца 
~ 180г захар 

За заливката: 
1 бурканче (400г) малиново  желе 

Приготвяне: 
* Бисквитите се смилат, или ситно натрошават. 
* Смесват се в купа, заедно с ядките, мекото масло и жълтъка и разбъркват, докато сместа стане на трохи. 
* Дъното на форма за печене ( с разкопчаващ борд)  се покрива с хартия за печене. 
* Бисквитената смес се разстила на дъното и притиска плътно. 
* Пече се в предварително загрята  на 180* фурна  за 10 мин. Веднага се изважда и охлажда. 
* В друга купа жълтъците и захарта се разбиват за 2-3 мин. 
* Прибавят се сиренето и заквасената сметана и бъркат толкова, колкото да се получи еднородна смес. 
* Белтъците се разбиват за 3-4 мин, докато стана на пухкава пяна.  
* Прибавят се по малко към другата смес и разбърква с лъжица или шпатула, докато млечната смес ги поеме. 
* Изсипва се върху изстиналата подложка и заравнява. 
* Пече се 1 час и 30 мин. в предварително загрята (отново) на 180* фурна,  на водна баня - водата в тавата за водната баня се поставя гореща и не бива да е повече от половината на съда за печене. 
* Фурната се изключва,  но сладкиша остава затворен вътре, докато изстине - около един час още.  Това е много важно, за да не се напука, или спадне чийз пласта при рязкото понижаване температурата на сладкиша. 
   - Тук е моментът  да се прибере готовия сладкиш в хладилника за поне 6-7 часа, преди да се намаже със желето и нареже. Този, който виждате  не е престоял и 2 часа 
* След това  се залива с желето - затоплено леко, за да може да се разпредели по млечния пласт и   бързичко нарязва и дегустира. 

Гарнирането с пресни малини е в сезон, когато малините са излезли на пазара :) Може и листенца мента, ако ви се намират под ръка. Но моите подправки са посяти едва миналия уикенд, затова - следващия път със зеленичко :) 

ПП: Допълвам снимки и на перфектното парче - т.е. перфектно отлежало вече. Заради големината на форма при него чийз слоя е малко по-тънък. Желирания пласт отгоре, сладкото от малини е смесено с чаша замразени боровинки, от където е и цвета. А по-жълтия цвят е от домашните яйца :) за сметка на купените.
При направеното бързо допитване  до консуматорите у дома се оказа, че  си искат първия вариант -  хем да не чакат, хем да е по-течен... и сочен :) 

Картофени рьощи с праз и кашкавал

      Един аламинут, който много прилича на нашия пататник. Това тук обаче си носи името от автора - Гордън Рамзи, в чието предаване   го видях през изминалите дни. Рьощи ( или Рости от  Röschti) . При него - Рьощи с праз, сирене и яйца, но тъй като в къщи сирене Грюер не се намира всеки ден, аз  го замених с наш, твърд, пикантен овчи кашкавал.  Резултата е чудесен - хрупкави корички отгоре и отдолу, с нежна и мека вътрешност. И с аромата на задушен праз :) 

      Давам продуктите за една такава чиния (2 порции) ,  с диаметър около 22 см, ако искате повече - увеличете  по две и направете на два пъти в тигана, след като разделите смесите.       

Продукти: 
~ 600 г картофи - 4 броя 
1 стък праз лук 
2 с.л. масло и 2 с.л. олио 
сол, черен пипер
~ 200 г твърд кашкавал 

2 яйца 

Приготвяне: 
* Картофите се измиват и се сваряват цели и небелени в подсолена вода. Варят се най-много 15  минути.- - не до пълното им омекване. 
* Охлаждат се, обелват и настъргват на едро ренде, заедно с кашкавала. 
* Подправят се със солта и пипера. 
* Ситно нарязаният праз се задушава в половината от мазнината  и 2-3 лъжици вода, също до непълното му омекване (да се усеща, като се яде). 
* Прибавя се към настърганите картофи и кашкавал и разбърква добре, без да се мачкат картофите . 
* В тигана за пържене се прибавя останалото масло и олио. 
* Изсипва се сместа и притиска към дъното на съда.
* Пържи се под капак за 6–7 минути на средна степен на котлона, докато отдолу се получи златиста коричка. 
* След това се обръща с помощта на чиния и пак се пържи до златисто и от другата страна.


 Копирам от публикацията си за фритата, как ползвам двете чинии: 

Вземам плоска чиния с   диаметър, малко по-голям от тигана,  в който правя омлета. 

Поставям  я отгоре  и с рязко движение обръщам -   омлета се прехвърля от тигана в чинията.

С кухненска хартия избърсвам  тигана, за да се почисти, ако има разни залепнали нещица по него.

След това с приплъзване връщам омлета обратно в тигана.

Така се запича/запържва и от другата страна. 

*** Ако искате да са по-здравословни, не пържете праза, а го задушете за кратко.  А след като смесите с настърганите картофи, намаслете метални купички за крем карамел (или силиконови формички, поставете в тях, притиснете добре и изпечете във фурната. Както тази тук, която е в ролята на гарнитура :) 

Кокоски

      Най-вкусните кокоски, които сме хапвали :) Толкова вкусни и лесни, че когато ми дойде музата да ги правя, за 4 дни  им се случва поне три пъти. Е, точно в този случай третия път бяха направени много успешно от младите ми човеци :) горда съм с тях. 
      Рецептата е на Роси, която, както и всичките и други са едни огромни сладки хапки  и ако ме прочетеш, Роси  , да знаеш, че всички ние губим от това, че си заряза блога и   темата в Гответе с мен - добрия стар форум разбира се, който ни запозна с много хора и свърза с приятели и от който излязоха куп кулинарни звезди . 

      Бих ги правила по-често, ако се сещах от време на време да зареждам големи пакети кокос :)  Недостатъци - излизат точно една тава (на фурната, голямата). Предимства - правят се за 10 мин, пекат за 10 и изяждат за 10     Давам дозата за две тави (около 80 бр., но зависи и с каква големина ще бъдат) и пропорциите в които ги правя аз, тъй като и Роси е писала, че намалява захарта.  А вие просто си купете 1 кг. кокос (знаете къде продават големи разфасовки) и ще имате за два пъти  по две тави. И внимавайте да не купите от ония обезмаслени, или как там бяха кокосови стърготини, защото тогава все едно от стружки са направени кокоските :) 

КОКОСКИ 

Продукти: 
500г. кокосови стърготини 
380 до 400 г захар 
6 средни яйца 
ванилия 



Приготвяне: 
* Фурната се включва да загрява на 180*С.
* Яйцата се чукват в голяма купа, прибавят се кокосовите стърготини, захарта и ванилията. 
* Всичко се обърква много добре първо с вилица, после с лъжица, колкото да смесят хубаво продуктите. 
***Тук вече или ползваме лъжицата за сладолед, за да оформим топчетата, или мокрим ръцете през 3-4 топчета и ги овалваме с длани. Сместа не лепне и се оформят лесно, но моите две лъжици за сладолед са неудобни -е дната е прекалено голяма :) другата - малка. Каквито и да ги направите - гледайте да са с почти еднаква големина, за да се пекат равномерно, тъй като печенето тук е бърз процес. 

* Готовите топчета се поставят на хартия за печене в тавата (или на силиконова подложка)  на неголямо разстояние едно от друго, тъй като не се разливат или надуват по време на печене. 
* Когато се поставят в загрялата вече фурна се включва вентилатор и пекат около 10 до 12 мин. - до леко зачервяване на кокоските. Изваждат се веднага. 

Задължително се охлаждат, преди да отхапите :) така че - въоръжете се с малко търпение.
Ако фурната ви е без вентилатор -печете ги на 190*С. 

Печени картофи с чесън, или шарено казано :) Картофени ветрила

      Тези ветрила от картофи ги правя, откакто Мими  ги е показала в добрия ни стар форум Гответе с мен. Преди  8 години, оказва се.  И всеки път с различни добавки, миришки и служат както за гарнитура, така и за основно ястие биха могли да минат. 



     Когато са за гарнитура естествено минават само с миризмите, но ако ще хапваме за основно - слагам и добавките - гъби, моркови за цвят, шунка, или тънки ленти сланина за блажно :) за някои хора.  Понякога  с добавен гъбен сос към тях. Но на всички - тънки ленти чесън и подправки. В последните години ги правя и в пликове за печене - още по-бързо и по-лесно и за печене (задушават се) и за чистене след това. 



     През годините ароматите се смениха у нас - от мащерка, през розмарин, чубрица и сега :) риган. Въпрос на вкус, сложете любимата си подправка за печени картофи, но ако все още не сте правили такива  ветрила от картофи - непременно си ги направете. 



      И последно  ще споделя една хитринка, която прилагам, за да успявам да нарязвам картофите на ветрило, без да ги срязвам докрай (ако се  реже бавничко се успява, но когато са повече картофи и се бърза :) това е доста добър начин да си помогна). 
      Избирам две дъски с равна дебелина. Слагам ги една до друга, а разстоянието между тях е дебелината на картофа - така, като се постави между двете дъски и се реже до дъските, остава около 0,5-0,8 см. (зависи колко са дебели дъските) ненарязана част от картофа, на която се държат резените и.  Долу се вижда добре. Вместо дъските, може да си изберете други два предмета, с еднаква големина, които да ползвате при срязването. 

Продукти:
еднакви по големина  почистени, избелени  картофи
по 2-3 с.л.зехтин и масло 
2-3  с.л. оцет
сол, риган, черен пипер - или подправки по вкус
скилидки чесън, нарязани на филийки (за 15-16 картофа ми отиват 1-2 средни глави) 

и още:
моркови, гъби, шунка, сланина - всичко на тънки филии 



Приготвяне: 
* Картофите се нарязват вертикално  през ~ 0,5см. , не до края.
* Посоляват се. 
* Във всеки нарез се поставя филийка чесън и филийка от другите "добавки" - тук може да ги редувате от всички, а   може да направите всеки картоф с различни добавки. 
* Нареждат се в тавичка един до друг - или в плик за печене - поръсват се с подправките, прибавя се маслото, зехтина/олиото и оцета - тук искам да спомена,  че оцета при печене се изпарява и не се усеща, но наистина стават вкусни с него, пък и щом Мими е писала оцет :) няма как да и противореча и слагам - тя е човек, на който се доверявам безрезервно в кухнята. 
* Пекат се в загрята на 180-200* фурна. Ако са в плик за печене - пекат се завързани в торбата, без да се пробива тя и без да се прибавя друга  течност.  След 50 мин. печене, плика се изрязва с ножица отгоре, за да могат да се запекат за още 5-10 мин. 

И тук на преден план е един със сланина и чесън само :) 

Банички в тостер сандвича

     На мен нали все нещо ми остава, та ето пак едни банички :) с минимум кори и никаква грижа да се пълни или не, тавата с баница. От доста време се каня на една баница на тиган на Петя Цанкова (поне аз при нея видях за пръв път) :) но както и при пърленките, така и тук избрах да ползвам тостера. Това е тостер-сандвича, който е с две квадратни гнезда и се затварят двете плочи, срязани на триъгълници. Другият,  с цялата плоча на райета не съм ползвала за банички, но той ми е по-слаб и не го предпочитам. Да ми е жив и здрав стария тостер сандвич, този е първият, който си купих преди над 10 години, когато за пръв път  видях тук на пазара и бяха само немски. Не  измислени марки с ниска мощност и след година ползване да отиват при Мише за отпадък. 

     Отплеснах се,  но формата и големината на плочите е важна - корите се сгъват така, че да паснат точно вътре на гнездата. Плънката може да бъде различна, тези тук са със сирене и яйце едните, а другите - със спанак и сирене. И двете плънки любими у нас. И много се харесаха на  човеците - хрупкави корички и мека, топяща се в устата вътрешност.  И ви съветвам да не чакате да ви останат кори, за да ги правите :) а да си купите, ако нямате пакет кори и да си ги  направите в почивните дни. 
      Продуктите са толкова, колкото банички решите, че ще правите :) Аз ще споделя за една. Т.е. две триъгълни банички, от една и половина кора.  Според мен от толкова дебелината на баничките е най-добра.
Три кори за едно зареждане на тостера :) от там нататък - колкото ви трябват. 

Продукти: 
фини кори за баница 
олио за намазване на корите 
за плънката: 
яйце и сирене (намачкани, гъста да е плънката) 
сирене и спанак (бланширан, отцеден и нарязан) 

яйца за намазване, или потапяне 

Приготвяне: 
* Една  кора се намазва в половината си част с малко олио (с четка е най-лесно). 
* Сгъва се на две, пак намазва съвсем тънко и поставя половината кора. 
* Плънката се разпределя по повърхността на корите (около 2-3 лъжици) , след това се сгъват на пакет - с големина на гнездата на тостера.  Само се внимава при сгъването да не се случат много кори една към друга, а да бъде плънка към  корите, за да не остават сухи те. 

* Тостерът се загрява предварително. 
* Готовите пакетчета се потапят за бързо в разбитите яйца, отцеждат и поставят в тостера. 
* Затваря се и пекат около 8-10 мин - тук времето зависи от мощността на тостера,  аз проверявам след 5-6та минута, но си бяха още сурови. 
* Когато се зачервят и  хванат прилична коричка - готови са.  Изваждат се и срязват по диагонала, който се е оформил - а там коричката е най-хрупкава :) 


Добре е след като се охлади тостерът да се почисти, защото когато изстине съвсем е по-трудничко :) 

Мъфини с праз и пушено месо

      Също като тези банички-мъфини.  За такива хора  като мен, на които им се случва да останат кори след правенето на   разни видове банички, или след паниране на кашкавал в кори за баница.  Вместо във форма за мъфини могат да се изпекат и във форма за кекс :) и получаваме солен кекс. Най--важното е, че са една вкусна идея, в която сме вложили актуалния за сезона зеленчук - праз-лук :) и разбира се  за студено време - пушено месце. 

Продукти: 
1/3  пакет фини  кори за баница (~ 150г .) 
2  яйца 
~200 г. бяло саламурено сирене  (сухо, добре отцедено да е) 
50-60 мл. олио 
1 стрък праз 
~ 200 г пушено месо (гърди) 
1/2 пак.  бакпулвер (5г.) 
4-5 с.л. брашно 
200 мл. прясно мляко или газирана вода 

ким за поръсване 

масло за намазване на формите и галета за поръсване, ако са метални. 



Приготвяне: 
* Яйцата се разбиват с вилица, прибавя се олиото и прясното мляко (газирана вода).
* Прибавя се едро натрошеното сирене, ситно нарязания праз-лук, брашното и бакпулвера и обърква. 
* Корите се поставят на дъска за рязане и режат напречно  през 1.5-2 см. 
* Всяко нарязано парче се взема с ръка и разтръсква - за да се развият и разделят корите. 
* Прибавят се към сместа с яйце и сирене и обърква внимателно, за да не стане на каша.
* Формите за мъфини  се намазват с масло - дори да са силиконови, маслото освен аромат прави на "баничките" и приятна хрупкава коричка. Ако са от фолио и силиконови - достатъчно е само намасляването им; ако са метални  - поръсват се и с галета, за да могат да се отлепят лесно. 
* Сипва се от сместа - до 2/3 от височината им; поръсват се с ким
* Пекат се в предварително загрята на 200* фурна  за около 30 мин. (до зачервяването им). 
* Изваждат се веднага от формите и се охлаждат на решетка (за да не се овлажнят, ако се оставят вътре във формата).