Пиле "Челамичка"

       или пържено пиле с чесън.  Рецептата  е от книгата Българска Национална кухня, издание Земиздат 1978г.,  но откакто  за пръв път  я направих преди 4-5 години замених оцета с лимон и до ден днешен така си го правя пилето. Дори не знам всъщност дали няма да е по-добре с оцета; всеки път се каня, че следващия ще пробвам и пак забравям - хващам лимона и го изстисквам в тигана.  Може и заради оня дроб с чесън и лимон, който бях открила още по-рано и чийто аромат на чесън и лимон много ни хареса. Както и да е, това е днешното предложение с пиле :))) има-няма седмица, пиле не съм показвала.  Но пък си заслужава, защото се приготвя за 30 мин. А днес, докато го обсъждахме това пиле с Ели Драгомирова, тя реши, че свинско "Челамичка" много ще се хареса на Драгомиров и се надявам в най-скоро време да пробва с някоя пържола и да сподели.

       Снимката е истинска прелест , но пък така се случва, че това пиле винаги го приготвям вечер и снимам на осветление,  от което губи самата снимка :)) не и вкуса му.

Продукти:

1 пиле около 1,2-1.4 кг  (или пилешки бутчета)
~ по 50 гр масло и олио 

сол, черен пипер
70 мл сок от лимон ( който трябваше да е оцет)
чесън - количество по желание; аз слагам на 1 пиле - 1 глава чесън
~ 200 мл бульон или топла вода 

Приготвяне:

* Почистеното и измито пиле се разрязва на порции (ако са пилешки бутчета и големи - ги начуквам малко с чука за пържоли, за да поизтънеят и месото да се сготви по-бързо) 
* Поръсва се със сол и черен пипер и се оставя в хладилник за 2-3 часа да отлежи - ако има време. 

* В широк тиган (с капак) се загряват маслото и олиото и поставят парчетата пиле да се пържат - до зачервяване, от двете страни. 
* Прибавя се малко от бульона/топлата вода и тигана се затваря с капак, за да се задушава месото. Намалява се степента на котлона. Когато се изпари течността се прибавя още малко бульон и така - на 3-4 пъти, докато свърши. А парчетата месо се обръщат след второто-третото наливане на бульон.
* Чесъна се счуква или пасира и смесва с лимоновия сок. 

* Когато месото омекне (обикновено са достатъчни тези 200мл. бульон, но ако не - прибавя се още до готовност на месото) се залива с лимоновия сос, тигана отново се затваря с капака, котлона се изключва и оставя така  4-5 мин. да се задуши. 

* Може да се сервира с картофено, бобено, грахово или друго пюре за  гарнитура, но аз снощи предпочетох да  гарнирам  пилешкото (бутчета) с препечени филии с доматена салца (хе,хе, брюноаз да го кажем) - а тя е ситно нарязана месеста част на домати; скилидка чесън, няколко листа босилек и зехтин. 

Това е бързо и вкусно. 

Патладжан кебап

       Летните жеги са придружени и с лятна умора, да не кажа мързел. И умишлено старание за избягване суетенето около печката. В наложащите  случаи за готвене използвам ранните утринни часове, когато все още се диша нормално и Крок-пот-а.  

       С патладжан-кебап се отчетоха много блогове и сайтове  в последните 2-3 години, а аз му  се каня вече 4 - откакто го видях за пръв път  - публикува го  Кеми в Гответе с мен и едва преди седмица отчетох грешката с отлагането. Знаех си, че ще ни хареса, защото обичаме и патладжан, и кайма. Нищо, ще наваксаме това лято.  Начина на рязане пък заимствах от Суха Мащерка - много ми хареса така, както се извива патладжана при "пълненето му"; така или иначе нямаше да го правя на скара, както явно се прави в оригинал рецептата за Patlıcan Kebabı

 

        И за да не издирваме повече корените на рецептата (кой знае къде са), ето как го направих аз в slowcooker-а. Всъщност подготовката за готвене  на кебапа няма как да е различна; разлика с  готвенето му в нормална фурна, освен времето за печене - няма. Приготвените патладжани и домати, чушки около него се подреждат в тава, завиват се с фолио  и пекат 40 мин. под фолио и още 10-15 мин. без фолиото до готовност (по думите на Суха Мащерка. Аз ще мога да кажа друг път :))  

      Патладжаните могат да се нарежат на кръгчета и заедно с приготвените от каймата кюфтета да се нанижат на шиш и така изпекат ( тук включвам и печене на скара),  могат да се подредят в  тава, редувайки патладжан/кайма/домат, а могат да се нарежат - както моите, на филии, но не до край. Така, поставяйки между тях каймата, патладжана се извива  в полукръг.

      И последно, преди да съм досадила на себе си в обедно време, допълвам, че някои видове патладжан не ги изкисвам или отцеждам в солена вода, тъй последните отглеждани от мамите ни  сортове, пък и на пазара  (тук включвам  и тези, които ползвах за кебапа - почти черни, тънки, дълги  ) , са с много ниско съдържание на соланин М, който е причината за познатия ни горчив вкус на патладжана и заради който се налага изкисването му в солена вода. По същата причина рядко ги беля, освен белите патладжани, които са с дебела ципа.

Продукти ( 4 порции): 

2 дълги патладжана
~ 600-700 гр кайма 

1 глава лук
сол, черен пипер, риган/чубрица/кимион (любими за кайма, но ригана много добре подхожда на патладжаните, доматите и каймата)  

няколко стръка магданоз и босилек
2-3 с.л. зехтин/олио

домати, чушки

Приготвяне: 

* Каймата се омесва  с подправките и ситно нарязаните лук и магданоз; посолява се, ако не е солена.

* Патладжана се нарязва напречно на кръгове, но не до край - поне 2см. от страната да останат не-срязани.  Поставят се в съда за печене.

* Процепите се запълват с каймата - с лъжицата,  както аз направих аз :), а може каймата да се направи на кюфтенца, които да се поставят вътре, но това ми се видя доста-по-бавен процес. 

* Около патладжаните се подреждат  чушките и резени домати; поръсва се с още малко риган, малко зехтин и поставя някоя подправка - тук аз сложих и лофант (анасонов), тъй като си имах. По резените патладжани се поръсва малко сол. Те ще поемат от каймата, но недостатъчно, според мен.

* Пече се в крок-пот-а  - 4часа  на ІІ степен (накрая по желание може да се  постави в загрята фурна за тен още 10 мин., но според мен тена му е достатъчно добър. )

* Сервира се топло или студено, по желание, поръсено с пресен босилек или  магданоз. Но задължително със студена бира   

За печене във фурна - обяснението е по-горе. 

Личното ми  мнение  е, че ястието е по-вкусно студено.
Комбинацията патладжан-кайма винаги  е добра, но тук,  печени заедно,  каймата овкусява патладжана и повярвайте струва си да опитате кебапа.

Печени хрупкави пилешки крилца

       по Катето - candy от Мycandykitchen

       Така и така готвя по приятелски блогове тези дни, да покажа и тези много хрупкави, но сочни крилца. 

       Рецептата може да видите при Катето,  а панировки най-различни се подвизават из нета и в готварските книги. Различното тук е пшеничния грис и смлените орехови ядки. Аз орехови ядки не сложих, а пшеничния грис смесих с царевично брашно и галета - от всичко, по равни части, още малко червен пипер, подправки за пиле (смлени мащерка, кориандър, риган, черен пипер и чесън на прах). Крилцата  - разделени на три части  се сваряват малко - около 15 мин.
След това се отцеждат и мариноват за 24ч. в: 2-3 лъж. соев сос, 2-3 лъж. зехтин,  чесън на прах, щипка сол.  Най-тънките части  не съм изхвърлям - чуден пилешки бульон става от тях .
След 24 ч. отцедените крилца се потапят в разбити яйца с щипка сол и овалват в горната смес от грис, брашно и подправки. Нареждат се  на решетката във фурната.
Пекат се в предварително загрята на 220* фурна,  за около 30 мин (до зачервяване),но под решетката непременно се поставя и тавата на фурната с малко вода в нея, за да не капят крилцата на дъното и :)

За 1кг. крилца панировката беше:

пшеничен грис, галета и царевично брашно - по една чаша от 100мл. 

от подправките - по 1 ч.л.; червени пипер - 2 ч.л. 

2 яйца и 3 с.л. олио 

А, да :) Обикновено хапваме пилешките работи с млечно-чеснов сос, но поради липса на майонеза, точно тези крилца бяха със сладко-кисел сос. Т.е. кетчуп (домашен, знае се) с малко балсамов оцет, щипка лют сос  и лъжичка захар. Нещо като на вкус.  

Мини флан с козе сирене

        Ами наистина е кулинарен еликсир този флан. Игра на думи :)) защото го видях при Роси в блога и Кулинарен еликсир и веднага ме  грабна. Нали е със сирене. 

      Разбира се, точната рецепта е трудно да спазя :) затова пък извадих от наличните овче и козе сирене, които се водят все още "пресни" сирена - не са узрели и отлежали,а все още меки..... сложих кашкавал,  две яйца, малко пармезан и половин пакетче крема сирене плюс маслото. И след като намачках всичко до гладка, почти рядка каша, изсипах в намазаните формички за крем-карамел. По съвет на  Роси трябваше да са поръсени с галета за фина и хрупкава коричка,  но аз поръсих с царевично брашно.  И ето - не само се получи, но и лесно се извадиха от формите. 

       Гарнирането с боровинково сладко беше задължително. Поне за мен :)) И както и при нея, у нас също се намериха желаещи, които да ги опитат, въпреки домашното сирене и странните въпроси: Това вечеря ли е или следобедна закуска? 

      Благодаря ти, Роси, за вкусното и апетитно предложение!   

Ето и упътването за приготвяне :)
Формички за печене - керамични, или алуминиеви, като за крем-карамел се намазват с разтопено масло и поръсват с царевично брашно, или галета. 
Сирената -по избор се намачкват, заедно с яйцата и малко масло. Трябва да се получи стегната, гъста маса, а не разбити яйца със сирене като за омлет :) 
Разпределят се по формите  - не повече от 2/3 от височината им. 
Поръсват се с филираните бадеми (или други ядки) и пекат в предварително загрята фурна на 180* до зачервяване. 
Ако формите са керамични, или стъклени - поставете ги в студена фурна и тогава я включете.
Може да поставите формите в тава, тъй като при печенето доста бухват :) 

Сок от вишни

       По-скоро сироп. Защото се разрежда. В бутилките е сироп, в чашите е сок :)
       Това е онзи вишнев сок, от недалечното соц-минало,  чиято рецепта се разпространяваше на листчета :) и тъй като нямаше изобилие от сокове, безалкохолни напитки и плодове и през зимата се правеше в поне половината домакинства (които познавам).  А аз имах една леля, която освен, че ми даде рецептата ми и пълнеше всяко лято по една кофа с вишни и необходимия брой листа. Според нея, листата са консервант тук. Не съм убедена, но така е рецептата,  а листата придават приятен,  леко тръпчив аромат.  Разбира се, хубаво е листата да не са от някое дърво до улицата .

       От тази доза продукти излиза около 5л. готов сок. Тъй като е малко трудно запечатването в бутилки и обръщането им на капачка, същите могат да се напълнят и затворят и в буркани. 

Необходими са:

80 бр. вишни

100 листа

3л. вода

2 кг захар

10 гр. (1 малко пакетче) лимонена киселина

А се приготвя така:

* Водата се кипва с измитите листа и оставя да ври 10 мин.

* Изваждат се листата и слагат почистените от костилките  вишни.

* Варят се  15 мин. и се изваждат, но се оставят в гевгир или цедка, да се отцедят, а сока, който пуснат се връща обратно в тенджерата. 

* Сипва се захарта, разбърква се, докато се разтопи. Отпенва се през цялото време и се оставя да ври, докато спре да се образува пяна.  Прибавя се лимонената киселина, разбърква се и прецежда. 

* Още горещ,  сокът се налива в бутилки. Запечатват се и се обръщат веднага на капачка, докато изстинат.

Както писах - сироп е,  от тези, които се разреждат с вода. Точна пропорция няма, зависи на кой колко сладко му харесва. На мен най-много ми харесва с няколко бучки лед :)) 

Слънчеви туршиени краставички

Гущери зелени под листа стаени.
Сладка вода пият, от очи се крият.
Легнали юнашки, но са без опашки,
вързани в устата с върви до реката.
Що е то?

 Първо са като тревици,
после стават крас...та...ви...ци.

Илия Буржев        

       Това са любимите туршиени краставици на Мише. Дори по-любими от  киселите краставички - корнишони, които правим за зимата.  Всъщност не ги хапва като салата през лятото, ами като гарнитура на  обяда, вечерята, или ей така между другото.  До късна есен, докато има хубави наши краставици и на пазара.

А те са и първата  (и май единствена ) постна храна,   с която Мише споменава дядо си и детството. Във всички други спомени дядо му и готвенето му са свързани със скара, суджук, наденички и кюфтета.   

      Тези   краставици не знам дали стават от сега за зимата. Предполагам, че да, защото когато направя такива те изкарват по месец (докато ги свърши) на топло място. Естествено не на пряка слънчева светлина, но не и в хладилник. Затова тази година прибрах един буркан и през зимата ще знам дали става или не и за зимна трушия и ще допълня тук.  Ако са цели корнишони, със сигурност - да, но различното при тези е, че са нарязани на кръгчета от салатените сортове Сандра и Гергана. И задължително по-големички,  а не млади краставици. Тук-там дори със семки. 

     Готови са за хапване за 3-4 дни, оставени  бурканите на слънце.  В началото саламурата помътнява, но след още 2 дни се избистря, а мътилката се утаява на дъното на буркана. 

    

И така :)
Трябват ни краставици - големи.  Бройки - колкото има.  Кервиз/Целина, сол и малко ракия. 

Краставиците се нарязват на кръгчета - дебели, поне 5-6 мм.;  посоляват се - долу горе - на килограм краставици 1 и 1/2 супени лъжици сол.  В голяма тава или широка купа, за да могат да се объркват лесно.

Разбъркват се със солта и оставят  така да омекнат - около 3-4 часа, през което време те си пускат сока.  

Вече са омекнали  и податливи на прибиране в буркана. 

Пълнят се в приготвените буркани, на два-три пъти се прибавя и по щипка едро нарязан кервиз. Отцедената вода се разпределя в бурканите; сипва се на буркан  и по 1 с.л. ракия (буркан от около 0.8-1л. )   и се допълва до горе с  вода. 

Затварят се бурканите и оставят на слънчево допълваш вода - вече малко трябва и запечатваш.
Оставят се на слънчево място за 3-4 дни.  Цвета им леко се променя.  Стават прозрачно зелени, а най-отгоре, ако са си "изпили" саламурата - по-бели. Оставих такава в чинията, за да се вижда разликата.  Тях обикновено ги изхвърлям. 

Когато са готови, прибирам в хладилник или в шкаф на тъмно място. Но тъй като студени са по-вкусни, предпочитам хладилника. 

Пиле за Петровден

               Утре  е Петровден.  А на Петровден пиле се яде. Само веднъж на няколко години, ако се падне в сряда - риба. Но утре е петък. И леееееекинко по-рано, само няколко минути, ще се отчета с тази публикация за него. 

       Всъщност, това е края на Петровския пост, който обикновено се отбелязва с пиле. Не, не сте объркали блога. Моят е. И няма да говоря за Петрови пости, тъй като нито аз, нито някой от домочадието пости,  но пък ще покажа някои от любимите си ястия с пиле, които може да са идея на някого за празника утре. Именно  него ще празнуваме у нас вечерта, най-вероятно с това Пиле салтимбока горе на снимката.

       Традиционен за празника обаче е Петровски пилешки курбан.   Вкусна, ароматна чорба, с много прилично количество пиле вътре. Един брой :)

      Но тъй като е чорба,  ето още няколко предложения за пилешко месо, които са в топ 10 на любимите ни ястия с пиле.

       Уникално вкусното Пиле по ловджийски.

      Упадъчно вкусните Пилешки бутчета по гръцки (всъщност по този начин пека цяло пиле или всякакви пилешки части

      Леко тръпчивото и с интересен вкус от кока-кола Пиле с кока-кола

       Невероятната Гъбена фантазия с пилешки рулета

      Паприкованите пилешки крилца

 

       И още едни - Глазирани крилца в сладко-кисел сос

За любителите на пилешки филета - много сочното Пиле а*ла Галерия

и още едни пилешки хапки, които съвсем празнично могат да бъдат поднесени  като Кошнички с пикантни пилешки хапки и зеленчуци , които за съжаление са си останали с първата снимка. Но скоро ще поправя тази несправедливост :)) 

Султан кебап :)

Джинджифилови крилца 

Пиле жулиен 

Малко по-изисканото пилешко руло с пъстра плънка 

Чахохбили с пуешко месо 

или шишчета от пилешко месо 

А ето тук са всички предложения за Ястия с пиле, които съм приготвяла и документирала през последните  години - задължително поне по няколко пъти,  за да се убедим дали се струва да се предлага на всеослушание за изпробване.  Видимо от бройката на рецептите,  допускам, че в нашия дом сме пристрастени към пилешкото месо.

Честит празник утре на всички именици и на мен! Живи и здрави да сме!

Фетучини с морски дарове

 

       Тази снимка на  Фетучините с морски дарове  е поизостанала на десктопа. И тъй като   девойчето непрекъснато  ме кара да си прибирам снимките, реших преди да я прибера да взема да я покажа още веднъж. Най-вече тук, в блога.

       Пастата е домашна :))) Тази е още  втората ми проба и не съм много горда с  вида и, защото  следващия път отчетох, че трябва по-тънка да я разточвам. Т.е.  машинката да я разточи по-тънко.  Но тъй като вкуса компенсира, а аз така или иначе ще я правя точно тази още и още пъти, споделям с чиста съвест.

Фетучините са приготвени както тези, с бекон и магданозено песто.

Докато пастата почиваше, приготвих тези морски хапки в лют, сладко кисел сос , на които оставих соса малко по-рядък.

Готовите сварени фетучини извадих от водата и сложих в тигана, при задушените морепродукти, плюс едно  малко черпаче вода от варенето им.

Още 2 минути разбъркване и това е.

ОрехОва бисквитка за сладко и солено

       След като от десетина дни надувам главите на готвещите, снимащи и излагащи се дами в два форума с тази  орехова бисквитка, да взема да я покажа най-сетне. Че Роси и Ели  не спират да ме тормозят къде е, та къде. Как къде, свършила. Отдавна. Дори два пъти правих, но свършва за минути. Първия път не стигна и до гарниране ни на сладкиш, ни на сладолед. Камо ли пък до салата или предястие солената бисквита, с този чудесен аромат на пармезан и масло.
         Бисквитката (с орехите) я улових в кадър в един от епизодите на "Полуостровът на съкровищата", после мернах и при Ути, но и в двата случая майстор Валери Нешов  украсяваше десерта с готова такава.  Може и да ги има в някой от епизодите, но не съм случила на него да го видя. Съвсем естествено се възползвах от възможността да попитам за рецептата и  по време на мероприятието на здравословното готвене, организирано от него и Крок-пот.Точно навреме, за да видя как беше разбъркана от изучаващо кулинария девойче. 

       Тънка, хрупкава коричка с ядки, която може да украси всеки сладкиш, сладолед или какъвто и да е десерт. А майстор Ваня Петкова сподели,  че поръсена със сирене  и изпечена, бисквитата  може да се добави към салати, вместо крутони. А на мен думата "сирене" ми отваря апетита :)) И разбира се, още при първата направа половината тесто/т.е. каша направих и със сирене. С пармезан, че е твърдо, ароматно и се стърже лесно. По-нататък смятам и с други видове сирене да опитам.  А защо се казва бисквита ли? Е, това забравих да попитам. Освен, че е тънка, хрупкава и с масло, най-вероятно, защото тестото е такова, за бисквити :))

       След толкова толкова дълги (и излишни) обяснения ето рецептата им: 

Продуктите са:

равни количества белтък, масло, брашно. Щипка сол и щипка захар. 

Започва се от измерване на белтъка; колкото тежи той, толкова масло - меко, на стайна температура и брашно се отмерва и прибавя. 

За правоъгълната тава на фурната много подходяща доза е от 2 белтъка. Измерват се колко грама са; след тях брашното и маслото.  Аз обаче бях решила да правя сладка и солена бисквита, затова разбърках направо 4 белтъка със съответните количества брашно и масло. 

Приготвянето

е лесно, а разбъркването е с ръка :)) не че не може с  бъркалка, но от топлината на ръцете маслото се смесва и хомогенизира по-бързо с брашното и белтъка. 

       Така че: сместа се мачка с ръце, докато се получи гладна, хомогенна лепкава маса. Тук е момента да се  раздели на две части (ако ще се прави сладка и солена) и се  прибавят по щипка сол и захар (в сладката). Всъщност тя не е толкова сладка на вкус, но нали е за   гарниране на разни сладки неща. 

      Сместа се намазва тънко и  равномерно на силиконов килим (моя явно е дълбоко скрит, дори от мен) или хартия за печене.

      Сладката :)) се поръсва с едро смлени ядки, а солената  - с настъргано твърдо сирене (пармезан) 

       Пече се в предварително загрята на 180* (без вентилатор) фурна за около 7-8 мин, но се наблюдава по време на печене, защото кората е тънка и много бързо се пече.

       Тук вече след като изстинаха аз ги начупих, с идеята след опитването да ги прибера в метална кутия и ползвам, когато потрябва. Намирайки съмишленик в лицето на девойчето обаче първата партида не стигнаха до гарниране дори на сладолед.  Втората пак не стигна до прибиране :)) но пък имахме възможност да си украсим сладоледа. 

      И двата вида се гарнират  непосредствено преди поднасянето на десерта, салатата, или предястието, за да останат хрупкави.

     Докато се опитвах да напиша горното, се сетих, че тази орехОва бисквитка може да бъде поръсена и с разни семенца. Но за  тези опити ....... следващия път.

Лазаня с кашкавален сос

       Райска лазаня, както би се изразил Гарфийлд   А по-голям фен на лазанята от него, не "познавам", следователно -  прав е.
       Тази лазаня е много близка до лазаня "Болонезе", но по мое скромно мнение е  доста по-сочна и вкусна. Както вече се знае, имам машина за прясна паста, а щом я имам - значи я използвам :)) не за друго, а у нас дамската част обичаме паста. А щом е и с плънка от кайма - двойно.
       Преди няколко дни, когато замесих тестото за пастата, реших да потърся оригинална рецепта :) вместо да задуша кайма с доматен сос. Тогава Юлка ми подаде нейната  Лазаня с кашкавален сос, която обещаваше да е доста по-сочна.  Е, рецептата не съм я спазила на 100 %, но вярна на себе си вложих частица индивидуализъм  като добавих гъби и вино.  Важното е, че сосът е повечко, успя да напои корите ми (които следващия  път задължително ще направя не една, а две идеи по-тънки) и много, много ни хареса. 

       Тестото за корите е от 2 яйца с 200г. брашно, лъжичка зехтин. След като ги разточих, нарязах на правоъгълници, удобни за тавата, в която щях да пека,  наредих ги на хартия за печене и прибрах за 1 час. в хладилника.
През което време приготвих плънката и сосът.
Тук е описана домашната паста, която правя вече - това е "моята" рецепта.  При приготвяне с прясна паста - количеството прясно мляко е по-малко - 700 мл. вместо  1 л.  

       И както винаги, когато правя лазаня не преценявам правилно големината на тавата. Обикновено я изкипявам във фурната, но този път предвидливо поставих  тавата с лазаня в голямата тава на фурната.  Видимо пак излезе (да ме търси), но този път стигна само до подложната тава. Вместо тава, отдолу може да подложите лист алуминиево фолио. 

Ако корите не са от прясно приготвена паста, а твърди - може да ги бланширате, но плънката и сосът са доста рядки на гъстота и корите омекват при готвене. За всеки случай погледнете какво пише на опаковката - трябва ли да се варят предварително, или не и ако да - по-добре ги бланширайте за кратко.

Продукти:
кори за лазаня

500 г кайма
200г гъби (печурка)
1 глава лук
5-6 с.л. олио
2-3 скилидки чесън
400 г консервирани домати
100 мл бяло вино
сол и черен пипер
1 ч.л. риган

За кашкаваления сос:50 гмасло
3 с.л. препечено брашно
1 л прясно мляко
200 г кашкавал тип Витоша
30-40г пармезан (по желание)
1 топка (125г) моцарела

Приготвяне:

* Каймата се запържва с нарязаните на дребно гъби, лук и пресован чесън.
* Прибавят се фино намачканите  консервирани домати.
* Задушава се 5-6 мин. и се прибавя виното
* Посолява се и подправя; оставя да къкри 5-6 мин. .
* Плънката се отмества от котлона и оставя да се охлади за 5-6 мин, през които се приготвя кашкаваленият сос.

* Маслото се разтопява, прибавя се брашното и разбърква. Тъй като аз ползвам препечено брашно, не го запържвам.
* При непрекъснато бъркане се налива прясното мляко.
* Прибавя се настърганият на едро (или нарязан) кашкавал. Бърка се, докато се разтопи.
 
* На дъното на правоъгълна тава за печене  ( ~30/40 см размери) се разпределя 1/3 част от плънката с каймата
* Отгоре се поставят ред кори за лазаня.
* Върху тях се разпределя друга 1/3 част от плънката и 1/3 от кашкаваления сос.
* Покрива се отново с кори за лазаня и отново се разпределя по 1/3 от плънката и соса.
* Следва третият ред кори за лазаня, върху който се залива останалата  третина кашкавален сос.
* Поръсва се по желание с настъргания пармезан и поставят нарязани парченца моцарела (или добре топящ се кашкавал). 

          Ако Ви притеснява да не се препекат (тавата Ви е в горната част на фурната), може да запечете лазанята без тях, а да ги поставите върху лазанята в края на печенето - така или иначе са готови за 7-8 мин.  Ако пък Ви притесняват корите (ако са готови, от сухите), дали ще се напоят - гледайте да  направите соса по-рядък - като гъста каша. В началото на печенето завивам тавата с фолио, да се задушат добре в соса, тогава отвивам и допичам. 
* Пече се в предварително загрята фурна на 200* за около 30 минути. (ако тавата за печене е от йенско стъкло се поставя в студена фурна, която се включва тогава и пече около 45 мин. )
* Изважда се, охлажда се 15-на мин и сервира. 

И моята индивидуална порция - когато правя за човеците, за тях е в тави, които могат да се пренесат лесно. Тъй като авджи Стоев не е фен на пастата, моята изглежда така (и този път формата поставена в метална чиния, за да не излиза лазанята да ме търси из фурната) Пък и е удобно да се носи на работа за обяд.